Бях на бала на 12 "Д"
и едно момиче изгуби си шала.
Точно след бала, в студа на нощта,
това момиче оголи шия - фина и бяла,
и луната над нея, още по-бяла, ...

Да зарадваш
едно болно дете,
скрил в себе си нощта,
притаяваш дъх,
а отвън синьото небе ...

Влюбване
Видях те и се влюбих.
Чух те и ума, и дума загубих.
По-красив от тебе няма на света,
повярвай, ти си моята мечта! ...

Аз вече няма да съм силна,
а мъдра да съм - ще ми бъде трудно.
От пръстите изтича дългото сбогуване.
Какво ще бъде ли? Несигурност.
Смехът от болката ми ще се ражда, ...

Знам, че има любов
и ще обичам.
Знам, че има път
и ще тичам.
Знам, че има скръб ...

Вглеждал ли си се някога в огъня,
в неговите големи пламъци,
изграждащи огнени замъци?
Вглеждал ли си се някога в дима,
във формите, които създава, ...

Така обичах...
Как се стопи
като кубче лед!?
Сия, но
вече загасва... ...

След зората
паля една Бенсън енд Хеджис.
Слагам кафеварката,
отпускам се на стола.
Цигарата е добра. ...

С тебе, приятелю, посрещахме всички -
лоши, добри новини.
С тебе, един от друг,
научихме много
и никой не успя да ни раздели. ...

От мрака се подаде самотата,
измачкана до черно - изветряла!
След нея се промъкна и луната -
по-чезнеща и някак остаряла.
От ниската й сянка се надвеси ...

Понякога е тежко и боли,
понякога светът край теб се срива,
умират с писък твоите мечти
и облак черен слънцето покрива.
Любов загубил, ти си победен, ...

Навънка вали,
а на мене ми се спи...
Сърцето ми кърви-
една болка го гори.
Душата ми плаче и не зная дори ...

* * *
Защо непознати - така огорчени?
Ние търсим в другия вината.
Защо непознати се мразим?
И търсим да си отмъстим. ...

;) :)
Една възможност за много критика...
Очаквам...
Светкавици небето порят.
Като из ведро се лее дъжд. ...

Бих искал да мога
да накажа света
Да пресъхне
всяка капка алчност
и стане светъл денят ...

От твойта гръд съм аз закърмена,
от твойта младост си ми дала,
посочвала си ми и пътя,
дори когато път е нямало.
Във дни и нощи неспокойни, ...

Спри!
Усещаш ли ме още като капка дъжд,
която сутрин на прозореца те чака?
Светкавица за тебе бях! И не веднъж
фойерверки от мечти ти пращах в мрака! ...

Аз плача тихо в нощта,
плача, защото сама съм сега,
сама съм и не понасям мисълта,
че до днес съм живяла в лъжа.
Защо ли прощавах аз всяка вина ...

Не мога да говоря за любов,
защото се стопи в еквиваленти
на мъртъв еклектичен послеслов,
прегърбен от илюзии вселенски.
Не мога да говоря за сълзи, ...

Аз искам да те заведа у дома -
за да видиш баба - красавица отминала...
За да усетиш обедна нега,
в която се къпе сладко градината...
Аз искам да те заведа у дома - ...

Коленича аз пред твоята способност -
да различиш измамника във мен.
Срам ме е - така е неудобно
да те моля да се върнеш. Ала не -
не мога да забравя твойте устни, ...

Хармония
(на съпругата ми)
Тихо аз на този свят влезнах,
тихо и ще си отида.
тихо сняг над чело заваля, ...

Откак ми е, мила мале,
месечина пълна,
оттогава, мила мале,
одя като болна.
В пазвите ми, мила мале, ...

Изтръсках трохите
от любов.
Останали
след тръгване.
Птиците нахраних ...

В съня си вечер ме допускай,
ти спомняй си за моите очи,
от утре мене не очаквай,
умирам аз, не страдай ти.
Тъй трябвало е да се случи, ...

Написването на този стих беше подтикнато от
стихотворението "Клоунът" на Magnoliq (Маги):
На сцената излиза Арлекино
и публиката прихва, щом го вижда.
Но сякаш в неговата пантомима ...

Любов,
Спомняш ли си как те търсех без да спирам?
Спомняш ли си как във тебе вярвах аз?
Спомняш ли си как след тебе тичах...
и ръце протягах да те стигна пак? ...

На Г. Д.
Посвещавам този пътепис на един приятел, който преди време ми разказа за Флоренция (като ми подари една хералдическа лилия) и аз обещах да я посетя.
Видях доста страни оттогава, не само Италия...
Бях във Флоренция през пролетта на 2005-а. Първото, което си спомням от тогава, е много слънце ...

Дръпвам си от цигарата ти. Димът изпълва дробовете ми. По принцип не пуша, но точно сега... Имам нужда от малко отровна наслада, която да изпълни тялото ми. Замайва ме леко и се доотпускам. Гледам в тавана. Малко черно петно. Крайщата му са плавни, на места леко назъбени. Бавно се размива пред очите ...

Денят започна с нейната усмивка... Нежна като утринна роса, бе красива, лека, истинска, бе моя. Изпълваше цялото пространство с приказен прашец, напомняйки, че нейното присъствие оставя трайна следа у присъстващите. Да, най-вече у мен, защото бе моя. И не тази дума - коварна, непристъпна, не ''моя'' ...