Вървя по път, а всъщност съм безпътна.
Протягам ръка да докосна красота,
но не усещам нищо...
безчувствена е тя...
Вдигам поглед, взирам се в безкрайна синева, ...

Готова съм...
Готова съм да ме направиш
грях от хилядите други,
готова - в мене да удавиш
най-моралните заблуди! ...

Но
Черна котка на асфалта.
После - кърваво петно.
Кратък удар. Писък. Жалко.
Хубав бе животът, но... ...

Някога гледах луната...
Някога бях заслепена...
Някога тя над земята
мене от теб ще отнема...
Някога слушах гласа ти ...

Моят остров
На Ирен Попова
Странни видения, просто не знам
изведнъж как останах пленен,
когато във моя Живот-океан, ...

Ежко плаче и ридае:
Зайо с него не играе,
че си има той бодли -
остри са като игли.
Зайо хукна надалече, ...

Кажи, че ме мразиш, а после върви си.
Не чакай да моля, при мен остани.
Дали във сърцето си ще ме запазиш,
това ще решиш единствено ти!
Не искай от мен отново да чакам, ...

Всеки ден се вглеждам
в светлината ти.
Всяка нощ потъвам
в тъмнината ти.
Чрез теб докосвам хоризонта ...

На сина ми
Само ти, сине, знаеш - щом прошепна "отивам"...
че през огън минавам, ако трябва да стигна до там.
Със тревога ме чакаш. Само ти не заспиваш.
Твойта обич е нежна. Мойта обич е, сине, пожар. ...

От моя остров облаците ми изглеждат призрачни.
На хвърлей преминават само. Рядко плачат.
Разпръскват се и атакуват дюните,
за да се вкопчат в топлите им качества.
През дланите им преминава цялата разпереност, ...

* * *
Тръгнах си, а сякаш си тръгнах от себе си!
Изгубих се - потънах във нищото!...
Плетяха в мен паяци ребуси,
разгаряха гневно "огнищата"... ...

Мина време, откакто
за последен път те молих.
И все пак - напразно.
Ти си отиде заедно със
своите разочарования, ...

Господи, ти мъдро си създал
вечните порядки на земята:
силният да бъде господар –
слабия да го отнася вятър...
Но защо си сътворил и мен – ...

Липсваш ми!
Вървя навън,
крещя на ум
от болка,
обичам те много. ...

Какво? Няма те? Как така?
Това е невъзможно.
Или не искам да повярвам.
Къде? Не знаеш? Как може?
Ти се изгуби в мен. ...

на Боян
В поглед черен и сърдит,
студен и твърд като гранит,
се крие малкият голям човек,
но с нрав добър и ...

Вземи ме... аз съм твой.
Пази ме... ти си силна.
Съхрани ме... аз ти трябвам.
Виж ме... ти си сломена.
Вземи ме... със себе си. ...

Дъждът отпи засъхналата нива.
Вятърът закашля се сърдит.
Влагата на любовта изстиваща
от ревността на полъха се скри...
Закрещяха птици възмутено. ...

Този праг, този праг, той не е само мой,
а на всички, които обичам...
Мога още сега да си ида, без болка
мога просто след теб да изтичам.
Там, където ме чакаш, ...

Замисляме ли се за малките нещица в сивите ни дни, които всъщност отнасят гъстата им мъгла далеч и с лазурните си лъчи ни докосват нежно?... Даваме ли си сметка за думите, които чуваме всеки ден от различни хора, различни думи, носещи различни послания... Осъзнаваме ли колко струват някои думи, колк ...

Всеки се нуждае от малко време сам, всеки има нужда да обмисли случващите се неща, без някой да го пита какво има. Всеки човек иска да бъде щастлив... но дали винаги се получава.
И ето, че момичето отново страдаше само в нощта. Въпреки това тези, които я обичаха можеха да усетят нейната болка... дор ...

ЧАСЪТ НА СРЕЩАТА
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели ...

Обичам,
когато обичам.
Не зная
дори, когато желая.
Но знам ...

Ще продължавам да те лъжа, Страх,
че не мисля аз за Самотата,
но така и не разбрах
как да спра Болката позната...
Ти виждаш ли Сърцето в мене - ...

В сърцето мое бавно гасне
искра по някаква идея -
загубен плам,
забравено вълнение,
някога описано в стихотворение. ...

По котешки удобно,
настанена на фотьойла,
спомените
и щенията мои
от паметта си викам. ...

Някъде четох, че романтичната душа се определяла от дължината на краката...
Ето! Знаех си аз... С тези мои крака само неприятности съм си навличала цял живот. Не, че имам нещо против... Те са дълги, прави, добре оформени, също като фантазиите ми, които ме преследват дори и наяве. Най - страхотни са ...

Поредната нощ, в която през сълзи страдам.
Нощ, обречена на тъга и спомени по тебе.
Пореден стих, който на теб посвещавам.
Стих, изпълнен с болка за отминалото време.
За пореден път в стаята стоя сама, ...

Конят и тревата
По Христо Пелитев
Свети Трифон, вече престарял,
невеста във живота си избрал...
На старините да си гледа кефа ...

Знаеш ли, когато погледна луната виждам твоя лик,
като падаща звезда в небето отново чувам своя вик...
Как те вика, както небето вика залязващото слънце...
така безнадеждно и искренно, така от него независещо.
Нима не мога да те прегърна, ...