Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
370 289 резултата
Изплаках грешките си до безчислие
и заслужих си прощалната награда,
заключих прошката ти в междумислие,
а ти подаде ми ръка, преди да падна.
Не разпознах табелата на тръгване, ...
и заслужих си прощалната награда,
заключих прошката ти в междумислие,
а ти подаде ми ръка, преди да падна.
Не разпознах табелата на тръгване, ...
874
26
Малката се връща от почивка на море и ми разказва колко хубаво е било и иска пак да ходи. И ми казава:
- Една леличка всеки ден идваше на плажа и ми повтаряше името.
- Какво казваше?
- Монички и гевреци, монички и гевреци. Тя от къде ме познава?
Записах двете си деца да тренират футбол, за да не се ...
- Една леличка всеки ден идваше на плажа и ми повтаряше името.
- Какво казваше?
- Монички и гевреци, монички и гевреци. Тя от къде ме познава?
Записах двете си деца да тренират футбол, за да не се ...
1361
26
Затварям очи... и за миг отново се пренасям в рая. Онова малко градче... красивите плажове, безкрайния океан... онова спокойствие, което сякаш витае из въздуха и омагьосва всеки, който си поеме дъх от него...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е дос ...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е дос ...
4653
3
Пръстите докосват нежно
клавиши черно-бели.
Навън е толкова снежно,
а мислите са посивели.
И черно-бяла тишина ...
клавиши черно-бели.
Навън е толкова снежно,
а мислите са посивели.
И черно-бяла тишина ...
1082
4
Нощта е топла, нежна,
любовта ми - безбрежна,
душата ми будува.
Тя търси теб в мрака,
сърцето се вълнува, ...
любовта ми - безбрежна,
душата ми будува.
Тя търси теб в мрака,
сърцето се вълнува, ...
504
2
Човек се ражда
в светлина от млад до стар.
Жив. От Бог е дар.
-------------
Чиста сълзичка ...
в светлина от млад до стар.
Жив. От Бог е дар.
-------------
Чиста сълзичка ...
2331
34
Гори светът в поредната война безцелна,
отнемат се животи, като във компютърна игра
къшей хляб и бистрата водица въжделенна
единствено спасение от ръката на Смъртта.
И на фона на живота черно-бял, ...
отнемат се животи, като във компютърна игра
къшей хляб и бистрата водица въжделенна
единствено спасение от ръката на Смъртта.
И на фона на живота черно-бял, ...
1031
9
Как да кажа на сърцето си, че те няма?...
Как да му кажа, че си тръгна,
защото не бе щастлив със мен?...
Как да му кажа, че трябва да те забрави... завинаги?...
Ти бе всичко за мен. ...
Как да му кажа, че си тръгна,
защото не бе щастлив със мен?...
Как да му кажа, че трябва да те забрави... завинаги?...
Ти бе всичко за мен. ...
1150
3
Благодаря,
за твойта силна вяра,
която вдъхна ми в дните тежки.
Благодаря,
за чувството за мяра, ...
за твойта силна вяра,
която вдъхна ми в дните тежки.
Благодаря,
за чувството за мяра, ...
732
7
Стоя в стаята сама
и гледам вънка есента,
навън отронват се листата
и безмълвни падат на земята,
аз спомням твоите очи, ...
и гледам вънка есента,
навън отронват се листата
и безмълвни падат на земята,
аз спомням твоите очи, ...
722
3
Искам нещо да ти кажа,
но сега мълчи сърцето.
Болка спомените раждат -
с тях умирам неусетно...
Искам нещо да те питам, ...
но сега мълчи сърцето.
Болка спомените раждат -
с тях умирам неусетно...
Искам нещо да те питам, ...
1206
26
Следи
Ако стъпваме в пясъка,
не се знае дали вятърът
няма да заличи следите ни...
Ако стъпваме в калта, ...
Ако стъпваме в пясъка,
не се знае дали вятърът
няма да заличи следите ни...
Ако стъпваме в калта, ...
685
22
Късно есенно слънце
през прозореца плахо наднича.
Дрипави облаци денят си навлича,
и тръгва нанякъде.
Днес е ден за почивка. ...
през прозореца плахо наднича.
Дрипави облаци денят си навлича,
и тръгва нанякъде.
Днес е ден за почивка. ...
1116
23
Душата ми е призрачно ранена,
окаяна, сменена, разменена,
за жалките останки от деня,
за часовете мрачни през нощта.
За нищетата в тялото ми празно, ...
окаяна, сменена, разменена,
за жалките останки от деня,
за часовете мрачни през нощта.
За нищетата в тялото ми празно, ...
576
10
Открита съм и ти повтарям,
че с тебе правя първи стъпки.
Човечността ни не събарям,
а движа я и в луди тръпки
отдавна губим си покоя. ...
че с тебе правя първи стъпки.
Човечността ни не събарям,
а движа я и в луди тръпки
отдавна губим си покоя. ...
538
9
Да, ела нежен прибой на топлината,
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...
Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща, ...
аз съм оня, Млечен Път в здрачината...
Влизаш с обич, през порите, тихо, блажено,
още, още,
в оная тишина, безмълвно-вибрираща, ...
679
21
И се заричах аз, че няма да пиша,
и се заканвах - това ще е последно,
но сърцето ми силно взе да въздиша
и да живее в друг свят, някак вълшебно.
То иска да говори и силно да каже, ...
и се заканвах - това ще е последно,
но сърцето ми силно взе да въздиша
и да живее в друг свят, някак вълшебно.
То иска да говори и силно да каже, ...
1306
25
Всеки ден, когато се връщах от работа, пътят ми минаваше покрай една детска площадка в междублоковите пространства. Обикновенна, само с една люлка и пясъчник. Направи ми впечатление, че всеки път там виждах да седи самотно, на люлката, едно и също момиченце. Независимо дали е слънце, дъжд или вятър. ...
2259
50
На Д.
Онези многобройни думи,
с които сякаш казвахме
невъзможното за казване,
онези усмивки под чадър ...
Онези многобройни думи,
с които сякаш казвахме
невъзможното за казване,
онези усмивки под чадър ...
792
7
Тя е всяка
Нощна пеперуда
Безцветна тънка усмивка
Пръсти
Цигулки ...
Нощна пеперуда
Безцветна тънка усмивка
Пръсти
Цигулки ...
594
6
Гола пред огледалото стоя.
Кръв облива всяка част от мен.
Боли ме, усмихваш се, не мога,
нереалност си и този ден.
Унижавам се сама до болка. ...
Кръв облива всяка част от мен.
Боли ме, усмихваш се, не мога,
нереалност си и този ден.
Унижавам се сама до болка. ...
895
5
Денят бе тъмен
предвестник на беда.
Светлината бягаше
от бича на нощта.
Луната чакаше ...
предвестник на беда.
Светлината бягаше
от бича на нощта.
Луната чакаше ...
862
4
„Сумракът по клубовете не ми е достатъчен, за да се откъсна от заобикалящата ме реалност, затова затварям очи и оставям единствено слуха да ме води. Често, дори забравям да дишам. Усещам как цялото ми тяло изтръпва, сърцето ми бие много по-силно и учестено, а косъмчетата по ръката ми настръхват. Сам ...
5614
3
Всички спят във висящата градина, така, че не говори. Спят с въжета около вратовете, спомените вече са изстинали върху бялата им кожа, студена като смъртта. Сънуват под оголените корони на дърветата, за първи път свалили маските си, а пръстите им едва докосват върховете на тревата. Безформени и неми ...
872
1
Ако някой ме обича -
защо тогава съм сама,
насред нищото
и тъна в тишина?
Ако някой ме обича - ...
защо тогава съм сама,
насред нищото
и тъна в тишина?
Ако някой ме обича - ...
1299
30
Красив летен пейзаж.
Безкрайна горещина,
две голи тела се сливат в нощта...
Луната огрява това съвършенство,
а звездите - свидетели неми, въздишат възхитени. ...
Безкрайна горещина,
две голи тела се сливат в нощта...
Луната огрява това съвършенство,
а звездите - свидетели неми, въздишат възхитени. ...
553
2
Ще дойде миг,
когато не ще те има,
притча тихо бяла.
Сърцето когато ще плаче -
целунете го! ...
когато не ще те има,
притча тихо бяла.
Сърцето когато ще плаче -
целунете го! ...
1203
11
3439
2
Опънала на струни сетивата -
до отказ, чак до скъсване почти,
потъвам през очите ти в душата.
Напипвам пулса... Знам, че те боли...
Превръщам се за теб в лечебна капка, ...
до отказ, чак до скъсване почти,
потъвам през очите ти в душата.
Напипвам пулса... Знам, че те боли...
Превръщам се за теб в лечебна капка, ...
1005
22
Стига ми и само да мълча.
А ти да мислиш, че се притеснявам.
И така, чрез тази тишина,
дистанцията помежду ни да скъсявам.
Дорде взаимно се допрат, ...
А ти да мислиш, че се притеснявам.
И така, чрез тази тишина,
дистанцията помежду ни да скъсявам.
Дорде взаимно се допрат, ...
785
1
20
Тръгвам, а бурята остава в мен -
едно пътуване към себе си само.
Грабвам пътя, или той грабва ме в плен -
нови клавиши на старо, замлъкнало пиано.
Идвам, в своя дом онемял от тъга - ...
едно пътуване към себе си само.
Грабвам пътя, или той грабва ме в плен -
нови клавиши на старо, замлъкнало пиано.
Идвам, в своя дом онемял от тъга - ...
696
5
Ето, днес съм тук, на края на света -
пред погледа всемирен океан водите си разстила.
Зад мен остана средната земя,
до тука зная пътя, на всеки Бог и простосмъртен спира.
На брега скалист видях жена, ...
пред погледа всемирен океан водите си разстила.
Зад мен остана средната земя,
до тука зная пътя, на всеки Бог и простосмъртен спира.
На брега скалист видях жена, ...
788
6
Сега съм друг, някак упоен
и светът ми, от мисли димни овъглен,
ме попива страстно в сивия си плен,
не знам ще светне ли някога отново ден...
И вътре в мен, и в празния ми ден, ...
и светът ми, от мисли димни овъглен,
ме попива страстно в сивия си плен,
не знам ще светне ли някога отново ден...
И вътре в мен, и в празния ми ден, ...
722
2
1277
8
Брутална съм - не го отричам,
от всяко действие полза извличам.
Наранявам, потушавам, рядко за предателство прощавам.
Живея в друго измерение,
рядко хора допускам, ...
от всяко действие полза извличам.
Наранявам, потушавам, рядко за предателство прощавам.
Живея в друго измерение,
рядко хора допускам, ...
1885
11
Баща ми, определено, е зает човек. Ходи на работа, не оставя и къщната, но остане ли малко, ей така, взема книжката.
Тия дни, гледам го, се е лепнал за " Дивите разкази " на Николай Хайтов. Да си призная, не бях ги чела, даже, като че ли малко му се присмях, но като гледах с какво постоянство той по ...
Тия дни, гледам го, се е лепнал за " Дивите разкази " на Николай Хайтов. Да си призная, не бях ги чела, даже, като че ли малко му се присмях, но като гледах с какво постоянство той по ...
1207
1
Една Добричка поетеса писа:
"Не ме съдете!
Любих се със циганин"
Не мога да те съдя, нямам право.
Не искам ...
"Не ме съдете!
Любих се със циганин"
Не мога да те съдя, нямам право.
Не искам ...
1105
12
755
3
1002
1
10
1045
11
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
