Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
370 307 резултата
***
Родили сме се - счупени парченца -
и цял живот като в пъзел ги редим.
Търсим ги на всякакви местенца,
живота си с тях да съградим...
Издигаме стени големи, ...
  736 
Стопят ли се тъй важните хормони,
остане ли в нас само мъдростта,
наместват се житейските закони,
не се боим дори от старостта.
  1272  17 
Нашите гори - ограбени,
нашите жени - продадени,
нашата природа - разрушена,
нашата литература - неоценена,
нашата история -забравена, ...
  739 
Колко въпроси делят ни сега?
С колко ли маски са нашите лица?
Очите говорят, а устните - не!
Театър е тъжен! Фалша да спре!
Думите бавно срязват на две. ...
  706 
От теб съм възхитена
за силата, която имаш,
че с лъчи си озарена
и всичко живо ти обичаш.
Приятелка си на звездите, ...
  473 
Стоп! Животът е безсмислен
от нещо, от някой на шега измислен.
Спри! Знаеш, нали,
безмислени сме и аз, и ти.
Недей! Не взимай на сериозно ...
  1054 
На гурбет
По чужбина скиташ пак,
сякаш бягаш от реалността немил-недраг.
Оседлаваш топли мисли свои и в набег даже смел
решителността ти не търпи устои, по пътя си поел. ...
  948 
Последните минути свобода
проблясват като мигове невинност
в мъгливите пространства на съня.
Опитвам се без дъх да преброя
моментите на временна безкрайност ...
  577 
Цветче Любов - С много болка [a.k.a. Бях птица]
"За всичко се плаща, мислеше си, нищо не можеш да получиш даром и колкото повече си получил, толкова по-скъпо трябва да заплатиш..."
"Времето на дъжда"
Братя Стругацки
Имах криле... ...
  798 
When I Fall In Love
When I fall in love,
it will be forever,
or I'll never fall in love.
In a restless world, ...
  2562 
Понякога си тъжен без причина,
понякога е тежко и боли.
Предават те най-близките ти хора.
Душата почва да кърви.
Сълзите, казваш, че са от омраза, ...
  1317  10 
> Сърцето ми е толкова безкрайно -
>
> събира сякаш всички светове...
>
> Писателят навярно го е чувствал, ...
  952  14 
Затварям си очите, затвори ги и ти.
Спомни ли си онези дни прекрасни,
когато се смяхме, плакахме, живяхме,
но бяхме истински,
а днес какви сме? ...
  825 
Един изгубен пътник. Като вятър,
поел на юг... на север... и на запад,
поел в дъха си облаци и думи -
отдавна изваляни... Стари бури -
в сърцето му сломено от кръжене, ...
  815  10 
Порив нов
Не знае сърцето покой,
обичта, като жар ме изгаря,
и звезден прах ме обсипва,
и за тебе, за тебе мечтая... ...
  602 
Ветровете брулиха яростно лицето й, но тя вървеше и не се спираше... Зовът, ... онзи нестихващ пронизителен зов, който я привличаше неудържимо, ... някъде! Къде!? И тя не знаеше, само копнееше да го достигне! Дъждът се изсипваше стихийно върху й, но тя продължаваше, стъпка по стъпка да върви...
Не и ...
  1776  27 
Лицемерни усмивки и насилствен смях.
Един от друг по-високомерни.
Нищо не им е чуждо. С лекота извършват грях.
Такива са хората - безкрупулни и надменни.
Уж на всичко, за всеки готови. ...
  559 
Тишина...
В тишината безумие,
а в него, обич, си ти...
Свобода...
В свободата посърнала - ...
  476 
Държиш оръжието,
с пръст на спусака.
прицелваш се...
в сърцето ми.
Красивите очи явно, ...
  1185 
Преспи сняг, дървета с заскрежени клони,
над високите дворци лети шейна,
малки стъпки на пораснала принцеса,
малка счупена корона,
хиляди изгубени мечти държа в ръка.
  933 
Ако някога бъда отново със теб
Ако някога бъда отново със теб, бих целунала слънцето
Ако някога бъда отново със теб, бих ти дала аз цялата себе си, цялата своя душа
Ако някога бъда отново със теб, бих живяла, за твойте целувки в нощта
  588 
Аз съм атоми, разляти в теб,
аз съм мисли, гниещи на пода,
аз съм корени, загнездени в пръстта,
аз съм тихо тъжно ускорение,
аз съм тъжни мисли за смъртта, ...
  1126  14 
Обещавам да съм силна,
нежно да не ти шептя,
след задъханото ехо,
да не тичам... и да горя.
Да не вярвам, обещавам, ...
  1039  25 
В ъгъла на тясната си същност,
свит, потънал в кървави мечти,
човек дълбае в свойта външност
с ножче своите черти.
Опитва се да ги направи остри, ...
  798 
Господи,
Ти, който ни говориш чрез поетите...
Ти, който се оглеждаш в нашите души...
Искра запалил си...
Във словото... ...
  747  18 
Много те моля,
отвори ми, любов!
Ето.
Тук съм.
Отвори ми вратата! ...
  1067  36 
Тя го търсеше в мислите си,
там сред най-розовите мечти.
Очакваше го сред разлистени,
опияняващи, ароматни липи.
Притискаше го плътно в съня, ...
  1507  10 
Всяко сбогуване носи следа
от мъничко болка и капка тъга.
Сбогувам се с лятото, с волната шир
на морето, родило този нежен зефир.
Сбогувам се с ято, поело по дългия път ...
  861 
Обикновено не се заглеждам в лицата на хората по улицата. Но това лице... изглеждаше някак гротескно... множеството вертикални бръчки, силния грим и тъмно-червеното червило, излязло много извън очертанията на устните... Спряхме се едновременно. Заговори ми бързо, някак нервно:
- Ама ти изобщо не си ...
  1036 
Рогатата истина легна в кревата.
Къде да отиде от скука, горката?
---
Кожата често в живота се сменя,
щом егото пусто не ще да задреме. ...
  626 
Съмнение и вяра
Бягаш без да виждая края на пътя,
почивката е някъде далеч,
дори представа бегла нямаш за нея.
Самотата е белязала лицето ти, ...
  1355 
Вървя по пътеки утъпкани
под небето със цветна дъга
и по улици прашни препълнени
се загубвам в безкрайна тълпа.
Със ръцете докосвам лъчите ...
  1504 
Намерих те!
Ти беше в синьото небе,
в бягащия слънчев лъч,
и в красивите цветя.
Отговори ми!
  722 
С дъха на сол и водорасли
шептяха старите ми спомени,
когато ме обсебваше морето
с магията на властната си нежност.
И като в криво огледало ...
  527 
към М.Х.
Тъжен е дъждът
над черните клони,
като сълзи
в изстинало утро. ...
  910 
Сините Търновски вечери
в меките пазви на хълмите,
янтърно бистро поречие
с древност и тайни препълнено,
неутолена отминала, ...
  669  25 
Ще хвана късния влак
и ще замина за Никъде.
А в стария пътен сак
ще напъхам годинките -
моите щатни гримьори, ...
  735  12 
В тъмната нощ блесна светкавица. Звукът от падналата гръмотевица стигна заглушено до свитото момиче. През прозореца се виждаше с кристална чистота развиващата се буря.
Тя стана и дръпна дантелените завеси. После отвори прозореца. Малки капчици започнаха да пръскат по дървения под. Вятърът със злоба ...
  1131 
А между нас е тихо.Толкова е тихо!
Делят ни необходени мълчания -
задънени пътеки между викове.
Живееме на къси разстояния,
за да привикнем. Будните ми нощи ...
  1078  15 
Погледни през тесния процеп,
промуши през него своя страх,
с цялата сила на своята воля
изхвърли през годините събрания прах!
Животът навярно не ще бъде същия, ...
  1110 
Предложения
: ??:??