Докосни ме! Тъй нежно както някога.
С любов и ласки пак ме обгради.
Сега, по-чужди сме от всякога,
а липсваш ми, о, как ми липсваш ти!
Къде се скъса тази тънка нишка, ...

Уж нямаше да плача...
Уж вярвах, че така съм по-добре...
Уж ти нищо за мене не значеше,
но сега... просто имам нужда от теб...
Сега небето изгуби своя цвят ...

... поставих се на мястото на емигранта и го "преживях" така.

жив съм
но от пустота немея
със гнева човешки
се опитвам някак
безутешно да живея ...

Лутах се безцелно в пустотата
като среднощен странник по неясен път.
Съпътстваше ме само тишината,
нарушавана от ударите на студа.
Вървях и губех се във нищото, ...

От две години спя
до най-красивата жена на света
и даже съм сигурен, че тя ме обича.
Обожавам да вдишвам нюансите
на телесната и топлина, ...

* * *
Ти мина през мен като стихия,
вряза се във всяка клетка,
във "звяр" превърна ме, да вия,
окован зад твоите "решетки"... ...

Сънят е сякаш миг
от бавноминаващото денонощие,
спокойствие и мир
заемат своето надмощие.
Сънят е сякаш миг ...

Казват, че любовта е най-великото чувство на света. Тя ти дава сила да се бориш с несгодите в живота. Надежда, че всичко ще се оправи, колкото и да не се вижда светлина в тъмния тунел. Дава ти криле, с които да полетиш към един по-красив свят. Но понякога не всичко се случва така, както се надяваш и ...

Вътърът ме облада
и разкопча малката ми ризка...
Духай, духай, ветре,
нищо, че навън започва да вали!
И с тела, допрени във нощта, ...

И слънцето ни изостави.
Гмурна се в лазурния си акварел
с детинско оправдание -
чакали го и на друг паралел.
Като песъчинка в окото, ...

Посветено на отец Арсений
„Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене."
Ев.
Върху вкочанената пръст палят огньове,
копаят общите плитки гробове... ...

Когато бяхте млади вярвахте, че - стига да поискате -ще минете под свода на дъгатаи лекомислено залагахте на карта стари срещи и приятели.Сега разбрахте, че сте губели...Следобедът ви беше победил и станали вий бяхте пленницина скучен делник без лирични стихове...Прииска ви се да заплачете,но се въз ...

Несподелено
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...

Не наранявай тези, които обичаш, защото по този начин убиваш любовта, която изпитват към теб!

>> Вятърът ме погали,
>> в прегръдката си ме взе
>> и ме понесе
>> високо в синьото небе.
>> Люля ме нежно ...

Някога преди,
в сенки от мъгли се
срещнахме аз и ти.
Стояхме и небето съзерцавахме,
звездите брояхме, ...

„От миналото ще вземем огъня, а не пепелта.”
Жан Жорес
Нашият свят е сатирична пиеса с черен таван и черен под, а всеки от нас играе роля и други подроли. Апатично ми е да пиша за този опиат, който е обзел масите. Въпреки това аз съм участник в същото представление и дори да вярвам в редакторските с ...

Не съм тази глупава грешка -
неразумна е тя и сън.
Аз мога да бъда човешка,
макар, че се правя отвън
тъй често на зряла, пораснала. ...

ТИ
Ти си морето,
разбунило
мислите ми.
Ти си залезът, ...

На кръстопът
мъждукащи
съдби
самотно
чакат ...

Ако си капка вода - удави ме в океан!
Ако си пламък - изгори ме в пожар!
Ако си снежинка - затрупай ме с лавина!
Ако си лек полъх - отнеси ме в буря!
Ти си човек, затова ела и ...

Празни хора...
шаблонно усмихнати...
Безизразност!
Страх от нощна
самота… ...

Любов, стига се сърдила,
излизай от прашното шкафче.
Аз ли те затворих, не помня,
но е късно да искам прошка.
Любов, ...

Интимно
Докосване. Стон.
Шепотен дъх.
Миг разкъсан,
лек като мъх. ...

"Изчезнете!" - учтиво към всички,
не виждате ли колко сте мънички?
Грозни, разкривени човешки подобия,
каква е болестта Ви - може би фобия?
В какво да вярвам, за да мога да пиша - ...

Изписах стихове безброй,
пролях сълзи порой,
косите дълги си изскубвах,
бавно душата си погубвах –
и всичкото това е все за теб... ...

Потърси ме в залеза,
когато светлината изкрещи
за последно преди да се скрие.
Изпий ми душата,
когато мракът реши ...

В сребристобяла пелена
превърна се сънят.
И като приказна стена
ме огради зеленина.
Уханна цветна планина ...

Сардияна се беше свлякла на колене, силите й бяха напълно изчерпани, опасяваше се, че ако си позволи да издиша, едва ли ще смогне да поеме дъх след това. Погледът й, премрежен, губеше контрол над образите, които самоволно се вмъкваха в съзнанието й, разбъркваха го и сякаш присмехулно отлитаха далеч, ...

Часовникът удари полунощ
и на приказката сложи края.
Сякаш някой ме прониза с нож
и изгони ме от рая.
Срути се кристалният пиадестал, ...

Не знам какво ми става,
но мисълта за тебе ме влудява!
Не знам дали да го призная,
но с теб ли съм, не мога аз да се позная!
Не виждам, умирам, треперя! ...

Ако някога без теб остана,
аз няма да съм повече човек,
ще съм само труп с дълбока рана,
за която няма лек!

Отиде си и сбогом ти дори не каза,
душата болката разяжда, все едно проказа.
Сълзите капят, дали ще угасят пожара
на пустотата в мен, която ме изгаря?
Сърцето твое колко топлина бе скрило ...

А всичко беше друго някак си... Рояците от мечтите й се множаха с всеки изминал ден. Изправена пред прага на големия свят, тя не знаеше накъде да поеме. Чакането я обезсърчи. Направи я по-малко целеустремена... По-несигурна... Макар че дълбоко в себе си тя знаеше какво иска... И колко далеч беше от ...