Защо, не зная защо ме боли,
защо не мога да затворя очи?
Какво не опитах, но пред мене стоиш -
любов ли бе туй, или сладки мечти?
Защо ме обичаш, защо да скърбим ...

Животът те оставя,
а ти не се опитваш да го спреш.
Спомените избледняват,
остава празно твоето сърце.
Предаваш се без бой, ...

Помня, че бях не красив, направо дивак и варварин,
а с обич ти ме опитоми и много обич ми даде,
и нежност, и дума добра, и ласка отдавна мечтана -
сега съм с хората в крак, почти на човек съм станал.
С нови очи сега гледам безпътното минало, ...

Недей да чакаш
Недей да чакаш вест от мен !
Далече съм, край мене е морето
и слънце позлатява ми косите,
и гали ми лицето топъл дъх. ...

Шепотът на мравките поражда радост
така прекрасно, страстно,
убивана от разум хладен.

Отдавна асфалтирахме душите си
и валячно загладихме неравното.
По мярка безразличие ушихме си.
Какво като красиво е фасадното?
Рушим се ежедневно зад усмивките, ...

Душата й -
красива е хармония
от музика и страсти -
неподправени.
За болката вратата ...

плетенички
бяло-червени усмивки
с обич дарени
* * *
бели къделки ...

Тъжни две очи, обляни във сълзи,
бавно днес умират всички наши мечти.
Всичко промени се и останахме сами.
Нашата съдба така ни раздели.
Животът отреди днес далече да си ти, ...

Виж си ти детето,
плаче от загуба проклето.
Плаче и мисли, мисли и плаче...
Когато смъртта те призова,
помисли ли за него, потънало в тъга? ...

Моята любов бе за теб... и зад теб остана мечтата.
Аз бях до теб... и останах зад теб в мрака.
Сега съм сянка на твоето отминало щастие,
сега съм мрака, който понякога те буди.
Моята любов бе за теб... и зад теб остана сърцето, ...

Без тебе дните ми са векове,
без тебе нощите са цяла вечност,
без теб се лутам в чужди светове,
кръвта ми буйна кръв не е, а течност!
Без теб съм като сняг в пустиня, ...

Mина и този празен ден, без теб... Ти И ТВОИТЕ ПРАЗНИ ДУМИ... но какво да направя, че те обичам... че когато те видя, нещо в мен трепти... Умът ли е заблуда или нараненото ми сърце? Душата ми води война с разума, а сърцето ми се къса между тях двете... боли ме... толкова много, че не виждам друго, о ...

Не ще забрави болката и писъка
от скъсване в утроба животворно.
И следващите месеци на истина.
И грижи. Без любов и без опора.
Сама е. Без крепежа на любим. ...

В памет на Жоро, мой колега, с когото можех, но не успях да стъпя на сцената...
Защо така устроен е живота,
добрите да напускат този свят?
Молитвите отправям си към Бога,
сълзите по лицето ми горят... ...

>>>> Когато съня засънувам,
>>>>
>>>> аз тебе във него ще видя,
>>>>
>>>> макар да знам, че бленувам, ...

Втори шанс
Просяк цял живот мечтал
за битие с любов и радост
и от мръсотия подивял,
на горчиво казвал сладост! ...

Клеветят го февруари,
че е зъл и грозен!
Беше хубав февруари,
беше пълен с рози!
В този хубав февруари ...

За петнадесет лева
неустоимо привлекателен,
той е Вашият роман.
Колко жалко -
романът е кофти, ...

Отчаянието от вездесъщото
безразличие към
простотията
ме
провокира ...

Едно дърво - основна част в гората,
едно писмо - написано с душата,
едно око - и в него пак сълзата,
едно легло - след него самотата.
Един двубой - със ясен победител, ...

Под пръстите ти тихо дишам,
тихо, да не те събудя,
във дланите ти съм се сгушил,
и не искам от живота друго,
а само в твоята прозявка, ...

Някой ден, когато изгрееш, ще побегна
към светлия ти край, ще потърся там
парченцата от себе си, захвърлени през
времето. Взимам си мечтите, взимам си
думите, очите и побягвам в себе си. Дано ...

Нали знаеш какво е да те лъжат
и знаеш какво е да те натъжат?
Нали знаеш какво е да те боли
и какво е, когато някой те рани?
Знаеш, а пък и аз знам, ...

Изгорях... По пътя изгорях...
Криволичеща пътека се оказа, Животе...
А очакваш от нас да сме праволинейни.
Учиш ни да сме доблестни,
смели, горди твои следовници, ...

Видях безпаметността изтупана, облечена във фрак. Видях се и се кръстих : угризение. На агонизиращата ми съвест последният опит, на закъснелите вслушвания глухите призиви. На ума ми нарцистичните прояви – атака и зов...
Аз няма да те поучавам. Нито ще ме чуеш да крещя... Сламените плашила изчадия са ...

Болката!
Отново я усетих.
Ах, тази моя неразбраност...
Защо ме кара да боли?!
Опитах да се скрия! ...

Те са там, горе...
Винаги са били там.
Слънцето и Луната.
Винаги - на изгрев и залез - са заедно...
макар и за кратко! ...

Сърцето ми е като извор. Извор от любов -
към всичко и към всички.
Любов към слънчевото лято и
безкрайният океан от мечти.
Любов, изпълнена със сила ...

Два остри камъка брашно не мелят.
МливОто ни остана недомляно.
Искри свистящи дните ни населиха
с опарени от тях, болящи рани.
Но времето с пилата си устойчива ...

Момичето, в което аз се влюбих,
няма нужда, знам, от грим.
За красотата - не намирам думи -
чарът неин е незрим.
Като перли светят в тъмното очите й. ...

Остани
Ласките ти вечно ще жадувам,
устните ти нежни ще сънувам,
в огъня ще вляза на мига,
за да се спася от самота. ...

Странна нощ. Приказна.
Ще речеш, че е тъмно,
а не е.
Луната тънка е,
като резенче - свенливо ...

Три момчета съм родила
и с нежност съм ги обградила.
Те деца са умни и игриви,
а и виждат ми се най-красиви.
На 12-ти май е баткото роден ...

Родих се във забулена измислица
и проплаках първата лъжа.
Завивка. Пропита с кръв бе орисница.
Преследваше ме вещица зла.
Разкъсах кожата на мама! ...

Не си мисли, светице на земята,
че саможертвата е твоя дълг свещен!
Отдавна няма свято за сърцата.
Умираме без ласки всеки ден...
Животът си раздаваш го за другите, ...