Честита Баба Марта на всички! Желая ви много, много здраве и творчески успехи!
Задъхана от маратон житейски,
не мога да поседна, да поспря,
да глътна въздух и да отпочина
и понататък аз да продължа. ...

ТЯ:
Поддадох се, да продължа ли,
какво да правя - опиянява нежността,
не исках, не вярвам, губя се
из мисълта си? ...

Вечно ще гори
Защо ми казваш да не те обичам,
не на мен, а на сърцето ми кажи!
Любовта е кон, не може да не тича
из просторните, обширни равнини. ...

Не можа да ме преглътнеш -
мен, която те обичах от сърце.
Не можа да ме отскубнеш
от съдбата ми със нечий друг.
Що ти бях за толкоз време? ...

Сластни пориви
неведомо парират
волните стремежи.
С тиха тайнственост
ръцете ни възпират ...

Копнеех силно... само да те гушна,
да ме целунеш... просто, ей така,
небрежно просто тъй да ме погалиш,
и молех се да сбъдна таз мечта...
Поисках на шега да ме обичаш, ...

Тъмно и мрачно, тихо и пусто... това съм аз, болка и самота. Колко още ще живея тук, сред мечтите, сред спомените, сред болката на миналото? Той ме нарани, белегът в сърцето едва ли ще се заличи... А не съм ли аз тази, която му пречи да изчезне; не съм ли аз тази, която иска болката само, защото тя ...

Решавам, няма да оставям повече такива мисли, пожълтяло-сухи от сбогуване, изтръпващо-разказвали несъществуващи импресии и ще избягам в празничното равновесие на разговор със себе си в смълчана привечер, зад здрача на привъшващия ден, в едно застинало преддверие. Отвън, до стълбите, които водят вътр ...

Ако ние можехме да съдим себе си?
Ако можехме да решаваме какво заслужаваме?
Кой ще каже, че е грешен, че е гаден, че е сноб.
Кой ще погледне себе си със затворени
очи и да признае, че не е нищо повече от това, което е. ...

Сънувах сън. Той беше толкова красив, че реших да го опиша като една малка приказка. Ето я.
Попадам аз на един от тези средиземноморски острови, които са целогодишен курорт. Островът е обгърнат от зеленина. Застроен е богато от малки и големи вили, къщи, хотелчета и хотели и е пълен с места за забав ...

Млъквам, защото няма какво да кажа пред самотата... само стоя и се оглеждам в празнотата... Слушам полъха на вятъра, който ме гали и брули и продължавам срещу него да вървя по пътища незнайни... Скитам се със странната си душа, хванал с ръцете си времето и внимавам да не изтече... но то си тече, кат ...

Докосваш ме само с думи. Аз докосвам теб. Не тялото, а съзнанието...
Изкривена действителност.
Чувам гласа ти, измислен от мен, чрез думите... нежен, вълшебен,
понякога плах и недоверчив, но всъщност силен, пленителен...
Думи, думи... различни настроения... ...

Видях те...
между слънчеви лъчи
и беше толкова хубаво!
Странно ми стана...
всичко в мен затрептя ...

Срещнах те в момент за мен критичен,
осъзнах, че съм човек обичан
и заради момче безлично няма смисъл,
да тровя моето сърце със сълзи.
Поех с тебе пътя нов, ...

Летеше. Красива пеперуда.
Нахапана. Със кръв по устните.
Обичали я бяха, до полуда!
Подмамени от цветовете на страстта.
На масата разцепи - тестето... ...

Припомням си… когато заваля,
в деня намръщен даже и на себе си.
По устните ми сухи пропълзя
едничка дума… пълна със вълшебности.
Процеждаше се дълго… заболя, ...

Мили приятели, честита Баба Марта! Бъдете живи и здрави!
Завързали конците на живота
и вплели ги във тайнствена везба,
с любов наричаме ги Баба Марта,
засмяна ни посреща Пролетта. ...

Вълшебствата в мечтите ни
Вълшебства са мечтите
на всеки един от нас,
всеки мечтае за един
по-добър свят от този. ...

Държиш се с мене все едно
не можеш да обичаш силно.
Сама и гола в своето легло -
имаш се за много сексапилна.
Е, да, така е! Как да отрека? ...

Пролет в душата.
Разлистват се мечтите.
Пеят спомени.

Изповед
Черни очи
гледат в тъмнината.
Безизразно лице.
Изражението на душата. ...

На Деян...
Във стаята легло от бели орхидеи -
разлива таен аромат и блян.
Две, слети са телата-
обгърнати във свян... ...

Отново ме разочарова
и напълни сърцето ми с отрова.
Мислех, че си идеален,
но си като другите - банален.
Отново разбито е моето сърце ...

Нощ бурна, с писък грамаден,
с вдълбаващ студ, леден и пуст,
с див глас вие, а вятър странен,
на отвъдното сякаш е пулс...
През облаци мръкне небето, ...

Тъжна съм и с мен тъжат звездите,
тъжна съм и плачат с мен очите!
Плача за теб, плаче и сърцето
дъжд вали и мрачно е небето!
Защо не продължавам напред... защо? ...

Узря една мечта,
тъй дълго чакана,
тъй силно молена.
Узря една мечта
и се отрони ...

Сърцето ти крещи загубено във мрака
назад вървиш и ти, а там те гарван чака.
Гарванът за прошка молиш, но той не може да ти я даде
той само чака отвъд да те отведе.
Още не разбираш своята вина, ...

На инат на себе си се смееш
и забравяш що е грях.
Опитваш се с усмивка мъката да надживееш
за да на потънеш в тъмен страх.
Вървиш напред, а гледаш все назад ...

Затворихме очи.
Вкусих от райското дърво
целувайки те...
И тази мъничка
и неочаквана целувка ...

Боли, когато ми казват: "Обичам те!".
Боли, когато ми казват: "Искам те!".
Боли, когато в слънчевия ден се събуждам с поглед натъжен.
Боли ме да гледам дъжда навън.
Боли, когато ми казват, че пак съм сам, боли! ...