Тук съм в теб... не разбра ли,
Истината, която в кръвта ти тече...
разгонила страховете ти вечни
към далечни простори и брегове.
Аз от твоите болки те пазя, ...

До мен присядаш, сякаш съм дете,
и сливат се при срещата очите ни.
Усмихваме се, но издават те
тревогите и грижите на дните ни.
Наýчи ни животът да гадаем ...

Тихо е. Мълча и слушам
пролетния птичи свят.
В синьото копнежът сгушен,
чака ги да излетят.
Слушам ги – небесни трели, ...

Аз имам нови приятели които са много добри и мили с мен. Те са в един център, в който и аз
ходя всеки вторник и четвъртък. Много ми харесва там. Работят там, точно те са новите ми приятели. Много ги обичам! Все още не съм написала поезия за тях, но някой ден и това ще стане. Сигурно още ми е много р ...

Имало едно време алчен и стиснат цар. Той живеел в разкош, но непрекъснато се оплаквал, че е беден и нещастен. Приближените около него били принудени да го изслушват и успокояват. Един ден първият му съветник казал:
- Височайши царю, трябва да се задомите. Нуждаете се от съпруга, която ще се грижи з ...

Приятели са първи Борко и Асен.
И неразделни в клас и във игрите.
А в делник, или пък в почивен ден,
за лудориите почивка нямат, хубавците!
Не вярвате ли? Слушайте сега ...

БРАТ МИ, МУЗИКАНТЪТ
... казвахме му Музиканта,
който свири из града,
бликаше си му талантът –
чиста изворна вода, ...

Величествена и красива
е старата гора,
вековна, мълчалива
омайва с красота.
Тя пази старите си тайни, ...

Написах ти нежно писмо
със думи и порив вълшебен,
магично и само едно
със смисъл старинен и древен.
Изпратих ти ритъм красив, ...

Поезията, тази прима,
цялата във тайнственост обвита,
в живота ни, човешки, има
малка, но различна свита.
Това са тези, на които тя ...

Чувам го от стаята си. Звукът на климатика над козирката на входа е ръждясал, тенекиен, кух. И пресеклив като избеляла осева линия. Губи се замалко и после се появява с нова сила. Придружава го равномерен, бучащ шум – като от запален двигател, но колата никъде не тръгва, защото не е дошла отникъде – ...

Пролетта тръгна по пустите улици
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото малко птиче поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав, ...

Сам дори не усети кога устните му се озоваха върху нейните. Просто бяха там, най-сетне вкусвайки ги. А те бяха по-сладки, отколкото помнеше, отколкото Лизи му беше загатнала. Девойката първо замръзна под него, но не се стресна и не се отдръпна. Затова започна нежно да я целува и дори внимателно подр ...

Някъде там, в гори Тилилейски,
до гъбката – гъбка, до бора – ела,
расли-порасли сред чудна морава,
но не щеш ли, ги сполетяла беда.
Двама гъбари гъбките сбрали, ...

Той беше младo момче от малко село близо до Пловдив. Никога не беше виждал нито морето, нито планините, а само полята и горите. Имаше жена и малко момченце, които обичаше повече от всичко. Не искаше да ходи на война, но го призоваха и пратиха на Македонския фронт.
Месеци наред се сражава в окопите п ...

С багодарност към Красимир Тенев - Майстора, който повдигна в свой коментар темата за Алберт Айнщайн и ме провокира да публикувам тези свои спомени
Много често се улавям, че в мислите си се връщам към проф. Ярослав Тагамлицки - вечна му памет! Причината е, че той беше истинско чудо сред другите бълг ...

Когато съчувстваш, надежда даряваш,
рани лекуваш и бършеш сълзи.
Сърце и ръце безвъзмездно подаваш,
не чакаш отплата, създаваш мечти.
Когато подкрепяш, вяра даряваш, ...

Не съм идеален,нито безгрешен...
но човек съм от кръв и плът.
Обичам сърцато и лесно прощавам
но мразя лъжата боли ме душата.
Лесно се водя но трудно се карам ...

Там във старата гора
става чудна веселба.
Пеят сладкопойни птички,
скачат зайчета, сърнички.
А пък на полянката с цветя, ...

ПЛИКЧЕ ПЪРЖЕНИ КАРТОФКИ
... сигурно изглеждах кофти – дънки, шушлек и елек,
с пликче пържени картофки спря край мен един човек,
бе донесъл екстра бира – „Staropramen”, тъмна! – кен,
сякаш Господ ми сервира, прав! – до пейката под мен, ...

Сълзите са пречистващи!
Понякога!
И понякога наистина болят!
Отронени парчета от душата ми,
болят и капят, и мълчат... ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И ОСМИ: Вампирът Кривич и жена му Русалия
-Знаеш ли, открили са нещо много интересно, не че вярвам в такива неща...Но може да е интересно за чужденците. Ще ти го прочета от интернет, нося си лаптопа. Виж, пак професор Божидар Димитров, все той ги обявява сензациите. И така, пр ...

Мрачно време навън, а е вече април
и мирише на пролет земята.
От любовна тъга някой гном* е препил
и парчета от зима премята.
Плахо слънце намига през облачен тюл ...

Измислям си нови магии,
без да знам дали и как работят.
Просто някакси сърби ме
Да счупвам на хората покоя.
Ще бродя несъзнати пътища ...

МОМЧЕШКИ СПОМЕН
... когато носех дънки „Super Rifle”
и карах в парка летните кънки,
морето бе до кларка ми със грайфер
и – до колене всичките реки, ...

Какво като навън вали?
Дъждът е гостенин… За кратко.
Ще плисне, после ще се укроти,
изплакал се до сетната си капка.
Ръмят върху небесния си гриф ...

Поне веднъж да беше плакала
да знам, че срещу мен стои жена.
Поне веднъж да беше се оплакала,
а ти усмивката не сваляш от уста.
Такава весела, безгрижна и щастлива… ...

-Джон Уилямс не е особено висок, някъде метър и седемдесет и пет - продължи Кронос. -На фона на мнозина той може да мине дори за нисък, въпреки, че ръстът му е около средностатистическия. Част от стратегията „Приземяване“ е била, да го накарат да се мисли почти за джудже, или по точно казано, за мал ...

Щастливите хора достигат свободния дух,
душите им щедри не носят чернилка през дните,
летят през живота подобно на пролетен пух,
ще кажете- сякаш събират от всичко трохите.
Но те им засищат душата в деня и нощта, ...

Петък - хладно време,
тежко бреме.
Петък - хладни мисли ме пробождат,
чак душата спохождат.
Петък - слънцето ме дразни, ...

Кварталният клюкарски пункт е зает – във вход А на големия блок има нова жителка. Млада и симпатична – значи, няма начин да е без любовник… Или двама… Или… Професионалистка?
Обсъждат бабите, пресъждат, оценяват, преценяват и калкулират…
А новата съседка минава край тях е трепери – дано да не разбера ...

Имам тъжна констатация-
с непоносима сме инфлация.
най-бедните сме във момента,
а и го няма парламента.
На инат, ей тъй гласувах, ...

Сам за пореден път тази нощ се запита дали беше добра идея да идва да я търси. Щеше да бъде много по-разумно да се покрие няколко дни, в които да се храни, да ближе рани и да ги изчака да заздравеят. До седмица от белезите нямаше да има и следа, но само мисълта да не я види още седмица караше кръвта ...