Тя, цялата е изтъкана...
От обичане...
И с всяка фибра,
я шептиш...
Чертаеш приказки, ...

На Любовта цена не се слага,
не се измерва с метри, грамаж!
Не може човек от съдбата да бяга,
дори да я срещне да няма кураж.
Което е писано, това ще се случи ...

Вече съм на седем,
баба сутринта
с обич ми изпрати
празнични слова.
Да съм жива, здрава, ...

ДЕЛИРИУМ С БАЩА МИ
... понякога, когато съм пиян –
туй напоследък ми се случва рядко,
да пийне с мен – във моя стар таван,
като че ли от Рая слиза татко. ...

колчем за сламка
се хваща - се да̀ви и
свръхмного плаща

На 15 февруари сутринта ме събуди
с букет от рози и влюбени очи.
Любов показвай ми ти всеки ден,
да зная, че за мене си роден.
Не искам на 14-ти обещания, ...

Гарите са едни от най-самотните кътчета, на които можеш да чакаш нещо, което съществува единствено в мислите ти. Защото сме способни да създаваме проекции на хора, чувства и на действия. Защото често защитаваме и дори извиняваме нечии постъпки. Преглъщаме поредните загуби, които непременно пишем на ...

На паважа лежеше тефтерче. Или портфейл. Или някакъв документ…
Интересно – кой го е изгубил? Трябва да е ценнно съдържанието – я каква кожа го обвива. И надпис с лъскави букви.
Наведе си. Огледа предмета. Да, явно документ. Странен надпис – „Ваучер за любима книга“…
Книга… Архаично, неотговарящо на ...

УБЕЖИЩЕ ЗА ОКЪСНЕЛИ ПТИЦИ
Тука сенките нямат посока,
а зелен и тръпчив аромат.
По балконите – дремещи котки,
с неприязън към целия свят. ...

ОБЕЩАЙ МИ В НЕДЕЛЯ ВЪЗКРЪСВАНЕ
... бе любов на бегом
все по спирки, по гари и хостели,
две дечица без дом –
из потайни квартири залостени, ...

„С най-тънката четка рисуваш трева!
И капчици цветни накапваш едва…
И всяка тревичка е цъфнала, чудно!“
„Но тези боички са толкова трудни!“
„Тогава - картинка от стар календар. ...

Детски почерк
Невена Георгиева бе учител на най-малките ученици. Обичаше професията си и даваше всичко от себе си първолаците да се чувстват добре. Тя се радваше искрено на успехите на своите ученици. Ченгелчета и чертички ставаха все по-красиви с упражнения и постоянство. Дори тя даваше малки награ ...

Само в този свят щастливо
времето така лети…
Но в душата ми е зима,
затова сега мълчи.
Всичко във снега се губи – ...

/апева две тектонични плочи/
I вариант:
В прах
ж и в я х.
Кули – грях, ...

> Не вярвай, че летиш. Защото полетът
>
> дула жестоки в себе си насочва.
>
> Красимир Обретенов ...

Литературно отклонение
Тате ни раздаде по една пръчка и ни заръча да викаме и да ръгаме. Днешния лов на мамути беше много успешен – върнахме се цели, уморени, изподраскани и насинени от драките, дет се бяхме скрили на гюме. Обаче беше фън – чудовището беше аналогово (чак после открихме че е такова, ...

Пиша този текст всяка вечер преди да заспя, защото кипя от емоции. Всяка дума и ред са напоени с неосъзнати чувства , грешни виждания и личностна заблуда , но и с чиста и невинна любов.”
“ Ако имах право на желание, то ще е да ме целунеш бавно, като че ли думите вече са излишни. Погледни ме в очите ...

Ще те обичам, но няма да те имам
ще те целувам само, че насън.
Може да изгарям аз отвътре
но ще бъда същата отвън.
И болката си не ще ти покажа ...

За да се разбере значението на дрехите, и по-точно значението на Правилното носене на дрехите, е необходимо първо да се обърне внимание на естеството (или устройството) на човешкото тяло, и по-специално на кожата и порите на тялото. Порите на тялото представляват именно тези малки отворчета-прозорче ...

Пред мен, зад мен е черен океан.
Припламват в него галактични гари.
И аз съм центърът на самотата - сам,
последен рицар в звездните безкраи.
Вселената ухае на тамян. ...

Тази стая е моят затвор,
и зазидан срад нейните ребуси
станах враг и надежден партньор -
не на друг, не на друг, а на себе си.
Сред праха, като пясък разлян ...

Високият скален път виеше голите си хълбоци там във висините на небето. Юлското слънце чертаеше пътя към селото и прахът и маранята се сливаха в прегръдката си. Именно там от тази висота, където скалите прегръщаха небето, долу в ниското се раждаше, скътано като гнездо селцето. Скатано и родено от тя ...

Захарно петле -
близалка малка, пери
алени криле
и се топи в устица
детска, и игра кипи!

На ъгъла един павилион седи и дреме. Продавачът на средна възраст, коцкар, търси нови клиенти, старите са му до болка омръзнали. Припечелва не много, ала достатъчно. До павилиона е хубавата му двуетажна къща, има две дъщери, едната омъжена, другата- на инвалидна количка. Красиво е момичето, засичала ...

– Добър ден. Здравейте.
– ...
– Не ви чувам.
– Естествено е. Донякъде.
– Благодаря, че ми позволихте да взема итравю от вас. Ала... не ви виждам. ...

Бе слънчев августовски ден. До където погледа стигаше се виждаше само безкрайно синьо. Морето се сливаше с безоблачното небе, докосваха се там далеч на хоризонта, споделяха кратка целувка преди да се отдалечат отново. В далечината плуваха делфини, които подскачаха и танцуваха във водата. След това п ...

Ех, дъще, твoйта cевда е кyтcyз,
на ябанджия иcкаш да приcтанеш
затyй навярнo, че c перчем е рyc –
та инак cъc каквo oкo да хване?
A дерменджията левент Иван ...

Знаех, ще дойдеш при мене...
Исках поне по-небесно да бъде.
Всичко е пито-платено,
пътят дотук е на всеки отсъден.
Трудно, любими, открихме – ...

Ти, цветята
остави.
Нека лъхат си
в градини.
Сърцето свое ...

Притваря слънце сънени очи,
лозята будят песен, смях, гълчава
по устни тръпни виното запява.
Косарчето, лозарю наточѝ.
Зарежеш ли лозите – спри се морен, ...