След известно време му казал какво е решил: София не е Виена. Хотелът трябва да бъде представителен, но не много голям. Мястото е добро, даже много добро, но не ни е нужно цялото. Две трети от него ще продадем, но ще преценим кога. Тук може да израсне една хубава градска махала. Сигурно ще започнем ...

Обещай ми, че ще се върнеш с вятъра...
някога с топлия полъх на летния ден.
Обещай ми!
Аз ще те чаткам тук, в плен, както ме остави в онзи ден –
с мечти, с блясъка в моите очи, с любовта и чистотата на дете. ...

Не искам никого освен теб.
На другиго не ще дам моята душа и честта си ще запазя само за теб.
Пред теб добра и до теб, ръка за ръка, ще вървя.
За теб ще пазя страх, но не ще те накажа с чужда постеля
и над мене чуждата власт. ...

пѝпето не се
ценѝ в една страна на
много сатанѝ
........................................
друга ...

Чувствам, че животът ми от болка прелива,
с вино ми се налива.
Не зная дали ще ми помогне,
да тушира малко тъгата – дали ще смогне.
Когато си мисля, че всичко е красиво, ...

Имам си стара рана на сърцето... спомен за целувка първа и гореща.
Спомен, неизбледняващ с години.
Идва, тук е пак – като неканен гост, когато съм сама и привидно щастлива,
а онези очи... те ме преследват в преповтарящи се зимни вечери.
Онези дата и час. Онази стая – една и съща винаги. ...

ПО ЗАЛЕЗ СЕНКИТЕ СА МНОГО ДЪЛГИ
И да мълча, и да крещя – все тая.
Да чуе мене кой е пожелал?
Щом мракът слезе в скромната ми стая,
перото ми изпълва се с печал. ...

Ах тези нощни спомени – вандали. С копита всеки паметта ми тъпче,
напразно нежно вън Луната гали на мрака чер коприненото гръбче,
звездици му дарява, да замърка. Напразно, остри нокти вади той,
издрасква стих в душата ми. Побъркан, съня ми взе и нощния покой.
Оглеждам се, съвсем непроменени, край ме ...

Жената има две задачи да изпълни за мъжа си: да го успокой, когато е много нервен, и да го нервира, когато е много спокоен…
хххх
Помниш ли милите разлики в характера, които те привличаха?
А полицията днес ги нарича „мотиви“…
хххх ...

В СПИРАЛИТЕ НА ИДЕЩАТА ВЕЧНОСТ
... за мене няма нищо по-човечно от простичката хорска доброта,
във бездните на идещата Вечност със нея ще си тръгна от света,
със светлата илюзия, че може за мен – все нявга! – някой да рече –
Валерий бе добро човече Божем, и цял живот бе влюбено момче, ...

Сама на себе си
съм съдник
и най-безмилостен
палач.
Аз съм орбита ...

Никой не иска да е сам. Да се бори с трудностите по пътя си, а да няма с кого да сподели. Ще го похвалят някъде Ще си получи награда или подарък. Или пари. И толкова. Но всеки има нужда от други две ръце, които да го прегърнат. Пръгръдката е миг на забрава. Момент, в който човек не мисли. Не се трев ...

Всички цветя
Всички цветя ще запазя за тебе,
всички цветя ще ти пратя във дар.
Чакай ме само в безкрайното време,
в тихата улица с обич и жар! ...

По поръчка на Краси
Ако трябва да разчитам
насекоми да яда,
аз - хлебарки предпочитам,
те са истинска храна! ...

ПОЕЗИЯТА Е ТРИУМФ
... понякога и моето перо върху листа проскърцва тъй фалшиво! –
и римите ги ръсвам на ангро – пилея си ги като дим през кривол,
не зная до кого ще стигнат те, дали изобщо някой ще им вярва? –
и аз съм дълго лъгано дете – и затова ги грача! – черен гарван, ...

Тази толкова стара игра,
ти - ловец, тя- сърничка ранена,
и жена ти, откакто разбра,
в мантията на зла Мелпомена.
Обеща й цъфтяща гора, ...

/сериен хорър/
Н и к и Т е х н и к а –
с него преспа
жена ми
в едно ...

Вярваш ли попита ме съдбата...
вярваш ли във себе си кажи?
В живота всичко е надежда
владееш ли я, вярваш ли кажи.
Надеждата за мене тя е... ...

Бъди жена благословена
с любов и нежност надарена.
С усмивка, вечно, озарена
и с много радост наградена!
Бъди винаги добра, ...

Гори и изгаряй, дух светъл и чист!
Блести и пулсирай ти в мрака смолист !
Сияйна звездица, букет от искри
магия незрима, неспирно гори!
Орисана с пламък кръвта ми кипи, ...

Утринта събужда новия си ден рано, много рано.
Слънцето и луната вплетени в прегръдката си чакат своя час на раздяла.
Луната ще почине, за да пусне сестра си зората.
Чичопеите и кълвачът огласят огромния бор в двора.
Танцуват, боричкат се силно и местят игличките му. ...

Баба пристигна рано, в зори,
нацелуваме много, даде ми пари,
захвана да чисти навсякъде в къщи,
да мърмори под носа, чело да мръщи:
- Нападали са косми от това куче! ...

Не е лесно да си строител,
да запълваш дупки разни,
на шантави проекти изпълнител
и все да бъдат джобовете празни.
Шпакловка фина трябва да се прави, ...

Мълчах и още ще мълча.
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.
Аз лоши чувства не тая ...

Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши с тишина океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното. ...

Падна сняг. И в нашата страна
ТВ-оптимизъм ни заля.
Журналистки, млади и всезнаещи
(нищо, че са още начинаещи),
обясняват на народа мирен, ...

Там на брега на голямата река растеше самотното старо дърво. Бурите го брулеха и то устояваше на всички превратности на живота, гордо изправило короната си. Взорът му бе устремен към голямата река. Любуваше се на белите ѝ води, обагрени в оранжево от залеза. Птички кацаха на клоните му. Пееха песнит ...

Остави си греха в снега -
като одеало той ще го покрие.
Ще попие огъня и ще стегне.
Ще напомня на смола;
на подрязана през пролетта лоза, ...

МОИТЕ ОТЛЕТЕЛИ ПРИЯТЕЛИ
Приятелите взеха да си тръгват.
Един след друг.
Без сбогом.
Мълчешком. ...

Часовникът, отдавна спрял, във времето всевечната
надежда отмерват неговите стрелки.
В днешни дни още чувам неговите тактове.
От бездната долитат, далечното минало да напомнят.
И личат, изтичат секундите като реки от съвсем остаряващи, ...

Руснаците, не могат без война.
Враждуват със съседните народи.
С войни забравят тежката воня
от блатото на своите несгоди.
Живеят във отдавна рухнал свят. ...

Идва пролет, кос запя,
грейна цялата земя,
слънчице нослето вирна,
вятърко с уста подсвирна.
А пък аз от лъч облян, ...

Не знаеш, че мислите все към тебе летят.
Не знаеш, че мечтите ми са още живи.
Не знаеш, че те обичам...
Не знаеш, че плача, че мислено крещя,
а пред тебе усмивка блести. ...

След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...

Очите ти пътуваха към моите –
бяхме разделени
от вътрешните си неволи,
но един поглед върна те при мене.
И когато се огледах ...