Погледни ме, толкоз ли е трудно
в погледа ти нежност да личи?
Погледни ме, нищо друго не желая,
само гледай ме с изгарящи очи.
Пожелай ме, нека да усещам как ...

СЕЛОТО
Този ден слънцето процеждаше лъчите си през две отметнати дъски на прогнилия вече покрив. Тази щърба усмивка от ден на ден ставаше все по-голяма и сякаш старата плевня се надсмиваше над времето, макар че то не даваше прошка на никой и по никакъв повод.
Големият куп сено беше разстлал златни к ...

Изваляха се последните жълти капки на листопада. Голотата завърза знамена по клоните. Самотата се просмука в душите със северния вятър. Изцъклените улици - сякаш слепи очи - не виждаха посоки около себе си. Възел от не сбъдване се оплете в сърцето ми.
Ръцетe, като махала на часовник, се клатеха и от ...

Ако знаеш колко трудно е да бъда силна...
и тъгата в очите ми да не личи...
Ако знаеш колко много струва ми
да не ме вижда никой обляна в сълзи...
Ти си толкова далеч, сякаш си на края на света, ...

Звезда
Беше тъмно, късно през нощта,
когато нежно ме хвана за ръце,
ти подари ми най-голямата звезда,
която да топли моето сърце. ...

Съжалявам, че е толкова дълго, дано да имате търпение да го прочетете...
Вървеше момиче в утрин зимна,
мрачно, но с красота завидна.
Към училище само то крачеше,
нито един приятел не изскачаше. ...

Рано или късно всеки си отива,
рано или късно всичко се руши,
но не забравяй, че животът продължава
с нови срещи, с нови дни.
Щом разделяш се със някой, ...

Замълчи! Аз искам тишината ти.
Думите продажни са. Мълчи!
Говори ми със душата си,
говори ми със очи!
Така красиво е, когато го почувстваш, ...

Остана тихо в мене,
след като си тръгна...
настъпи нощ студена...
чакам да се върнеш...
Безкрайно силно те обичах, ...

Ти...
Дали те обичам? - не, вече не мога.
Дали те мразя? - не, вече нямам сили.
Дали изпитвам нещо към теб? - не, вече нямам сърце.
Ти всичко ми отне, ...

Бели, пухкави снежинки
падат от небето.
Колко хубаво танцуват -
мисли си момчето.
Вижте, колко грациозно ...

Застани до мен и свали целия си грим!
Захвърли маските, игрите...
Направи го заради мен!
Разтвори ръце, прегърни ме.
Кажи ми нещо - аз ще ти повярвам, дори тогава, ...

Бях жена - нежна и ранима
вярвах на всяко усмихнато лице,
но това било е грешка непростима,
била съм просто глупаво хлапе.
Обичах силно, раздадох си душата, ...

Аз се връщам сега и се питам:
Провиних ли се с нещо пред теб,
та ме срещаш с тъга във очите?
Посрещни ме с усмивка и хляб,
нахрани ме със своите ласки ...

Автори Jane_d (Деси Инджева), Мili4ka (Мила Нежна) и Романтик (Христо Костов)
Рисувам името си на гърдите ти с целувки,
запаметявам го отсреща и на другите гърди,
обичам да се любя с вас горещо,
със романтични и красиви две жени. ...

Защо ли, болко, си избрала
за свой дом моята душа,
защо се стелиш върху мене
като студена есенна мъгла?
Понякога си тиха и смирена, ...

>> пламъче
>> полюшва се бавно
>> свенливо
>> отдалечава се
>> сякаш ще се скъса ...

Един монитор и клавиатура.
Единствен мой приятел в този миг.
Компютърът и аз - комбина щура.
Компютърът и аз - дует велик.
Аз мисля. Той поема мисълта ми ...

Остави ми всичко - за тебе - ненужно,
остави ми... мене... излишна и чужда.
А аз плаках ли, плаках сама през нощта
и чаках само да кажеш "ела".
Нима днес ми каза, че ме обичаш? ...

Зимна приказка
Зима е. Студ сковава вред,
буря морска, вятър нахлува...
И храсти, дървета обгръща,
мокро, навред тя лудува. ...

Отварям очи. Поглеждам света. Различен е. Нещо се е случило, нещо витае във въздуха. Някакво нежно докосване, някакво ухание, една усмивка, две очи, две звездички.
Твоите очи, твоята усмивка ме гали. Закача се и ме кара да се чувствам щастлив. Витае обичта и нежното й докосване. Сякаш гали с хиляди ...

Вървяхме двама по снега
и оставяхме следи дълбоки,
но после слънцето изгря
и разтопи снега, а с това
и нашите стъпки. ...

Не позволявай, друже,
мастилото в перото да засъхне.
Та в него скрита е една стихия...
Около теб - света,
след тебе пепел ...

Стоях си в тъмното. Сама.
Стоях и мълчах, и утрото чаках.
Светлината жадувах, но и за мрака тъгувах.
А твоята сянка се повдигна да тръгва.
Вкопчих се силно в ръцете ти ледени, ...

Ангелите, те ли ни спасяват,
те ли от смъртта ни отбраняват,
те ли правят всъщност чудесата,
те ли ни предпазват без отплата?
Те ли, в миговете отлетели, ...

Ред след ред, писмо ти пиша,
всеки ден го гледам,
ред след ред, сами се нижат,
нему аз съм предан.
Ред след ред, писмо ти пиша, ...

Кой е Той
Кой е Той,
попитах аз.
Спасителят Христа е,
обади се човешки глас. ...

Под онази луна,
от прашните мисли
създадена и...
под онова небе...
обсипано с брилянти, ...

Щастие да търсим
Със себе си се боря,
какво пък толкоз искам.
Защо съм недоволна,
нещо все подтискам. ...

Животе мой,
какво ли ми донесе?
Спокойствие ли? Не!
Туй, що отнесе - Душата ми го взе.
Буря ми донесе ...

Тази нощ над мен ще се сгуши,
натъжена - без своите звезди,
притъмняла от Дяволски суши
и жадна за Божествени сълзи.
Тази нощ с безветрени мисли, ...

Една-единствена сълза се стича в нощта.
Една душа, обгърната от самота...
Една личност, превърнала се в развалина,
живее в свят, изпълнен с омраза и тъга;
сама, протегнала безпомощно ръка, ...

Свобода
Не можеш да затвориш
морето във бутилка.
Веднага щом го сториш -
превръща се в мътилка.

И днес за теб душата ми откъсва
онези нежни, парещи слова,
с трепереща ръка ще ги изпиша,
на глас не мога да ги изрека.
Обичам те, безумно те обичам, ...

Искам единствено да ме обичаш.
Но никога ти недей да го изричаш,
в очите ти нека го прочитам.
И като вятър нежно погали ме,
топлината да усещам. ...

ИЗПОВЕД
Да бях отказала, да бях!
Не би сега му било толкоз тежко.
Не трябваше да встъпвам в грях.
Сега го смачках, а не е човешко. ...