1.
Не искам да ме разкъсват на части,
безименни делници.
Не искам, да се разплувам сред щастие
и да ме смучат също, не искам, ...

Реших, да пея тази нощ
на твоя праг –
о, Мариана!
Очите ти, са остър нож –
сърцето ми, ...

Обичам те,обичам те толкова много,че дори аз самата не мога да осъзная колко
е.Но защо трябва да си такъв?Защо всеки ден ме нараняваш с думи,макар и
неволно..Защо във всеки един момент ми причиняваш такава болка каквато никoй не
ми е причинявал до сега.Разбирам,зная,не ти е било лесно.Всеки ден от б ...

Броилка
Аз, ти, той.
Едно, две, три.
Дом за тъжни души.
Дом за слепи канарчета. ...

Избор на живот

Живота някога е тъй жесток
и тъпче , гази той навред
Превръща честността в порок ...

Никога , наистина никога
/ Това всъщност не е разказ , това по скоро е импресия /
Гледам в тъмнината и мисля .Мисля и плача тихо в ноща .Плача от мъка , плача от болка . В миг плача от самота .Аз самата съм сълза .
Една сълз ...

В КАЗАРМАТА
Нощ тъмночерна се спуска над мен,
сънят пак не идва, измъчвам се аз.
Мечтая за много неща наведнъж,
но колко далече от тях съм сега… ...

ПОУКА
Когато бяхме ученици в единайсти клас
обичах аз момиче във захлас.
Изчаквах я след часовете, ходехме на бар,
приказвахме си за живота стар. ...

МРАК
Във тъма и мрак студен,
скрит от слънчевия ден
аз. Аз...
Чакам своя край желан ...

Усмихнато ме гледаш от стената,
а болката пронизва ме кат с нож.
Връщам се във миналото дето
чувах твоя топъл глас.
Съдба жестока те наказа, ...

Диана стоеше и с усмивка си мислеше Странно нещо е живота , винаги ни поднася изпитания и чака да види колко можем да понесем от неговия изпит .
Тя се усмихваше сега , защото премина проверката на живота си с вдигната глава и чиста душа .
Всичко беше вече в миналото и спокойно , без угризения можеше ...

Навел глава,
Допива...
Допива свойта старост.
Допива я във парещия ден,
Допива в празнотата. ...

Минаха години
от първата ни среща,
онази зимна вечер
беше приказно чудесна.
Даде ми една целувка, ...

Не искам да повече да рисувам,
боите ми се смесиха от драскане.
Няма вече цветове,
има само многоточия.
Всеки пейзаж е празна пътека, ...

Втори ден тъгува Лъки,
а нощес почти не спа.
Как ги мрази тез разлъки
с тягостната самота!
Спи Дворецът пуст,невесел, ...

Нас времето не ни лекува.
Не можем нищо да забравим.
Студеното желязо е в кръвта ни,
Убийството е нашата зависимост.
И днес убийците във нас ...

По линиите пъстри на ръцете ми
чета живот, изпълнен с правила.
Поела съм по пътя на съдбата си
и може би не ще я променя...
В нея бури има като във тихо езеро, ...

Много често във последно време,
за себе си да ми напомня не престава.
Напрежението търпя, последно бреме,
чувствам колко малко ми остава.
Всеки ден все повече я наближавам, ...

Недей ме търси, аз болна съм, изстрадала.
Не питай как съм, знаеш, че боли.
Не се кълни, не искам да прощавам.
И не мисли че плача - просто вън вали!
Не ми припомняй, че били сме двама, ...

И в лицето да ти крещя, че те мразя
не ми вярвай,
обичам те
и да те гоня от себе си, с махай се
пак не ми вярвай, ...

Дълбоки рани,
мътни сълзи.
Обич разпиляна,
две кървящи души.
Вълнения неспирни, ...

Приседнал в чашата прозрачна, недопита,
усмихваш се на дългата им черна свита,
говориш си с тишината -
добър другар е самотата.
Краката ти затъват в тиня мръсна ...

Вървях по улиците мрачни, пусти
и срещнах там една душа,
приседнала на тротоара във прахта
да плаче тихичко за любовта.
Приседнах мълчалив до нея - ...

Пламъкът угасва всеки ден,
душата ми е пуста: далече си от мен;
изпитвам силна мъка,
чувство на тъга, голяма суета,
в хладната тъма. ...

Ти може би не знаеш, досега
не съм обичала тъй всеотдайно.
Единственно положила на гръдта
детето си заобичах само.
Закърмвайки го нежно галех ...

Трудите се неуморно нощ и ден,
творци сте вие на светли бъднини!
Народът ни е очарован, възхитен
и през макарона крив търси светлини.
Потите се изобилно над сложните закони, ...

Жадувам да погаля лицето ти...
Когато те видя!
Копнея да целуна очите ти...
Когато те видя!
Изгарям да помилвам гърдите ти... ...

Ралица
Ти не ми даде шанс да се докажа
Ти не направи опит да ме разбереш
Ти ме накара от всичко да се откажа
И сама поиска любовта ми да погребеш ...

Над малкия свят от тебе създаден,
тъжен дъжд тихо вали,
от малкия облак от тебе създаден...
Ти го направи, нали?!
От скучен филм, сив кадър изваден - ...

Далеч е изворът, а аз от жажда
не виждам пътя, а мираж
очите ми премрежва.
А искам! Колко много искам!
Да стигна със своите нозе ...

Пада снежинка нежна и бяла
като ангелче от небесата,
но мръсния свят невидяла,
щастлива лети към Земята,
а тя е - земята - потъналя цяла, ...

Вървях потънала в самота,
от очите ми бликаха сълзи.
Изведнъж пред мен - врата.
Там видях - разбитите мечти.
Толкова болка в мен остави, ...

Видях те аз на моста край гората,
под теб течеше буйната река.
Пристъпих, взех те за ръката
и те поведох с мен накрай света.
Отидохме в гората, там, на нашто място, ...

Тя се обърна към него, поглеждайки го умолително. В погледа й се четеше
отчаяние, мъка, тъга, всичко наведнъж. Тя не искаше нищо освен да срещне поне
още веднъж неговият поглед, поне още веднъж да види усмивката му, още веднъж и
той да я погледнеше с този мистичен поглед, с тези светещи очи, сякаш т ...

Първи ден тъгува Лъки,
страда за любимия си Мо,
че обрича я на мъки
липсващото му перо.
Днес си стегна той багажа ...

Вали..
два след полунощ е
при теб вали ли
чуваш ли го как потропва
или само ...