На М.
Постарай се да на плачеш на моята история.
Тя е кратка и дълга.
Тя е красива и грозна.
Не плачи на моята история. ...

За юбилея на майка ми
От първия ми миг до мен била си.
Закърмила си ме с любов.
Страдала си в радостта си,
че даряваш ми живот. ...

По-малко ли ще ме боли,
по-малко ли ще страдам,
ако плача всяка нощ,
и на Бог се моля,пак да ме спаси.
Душата се разкъсва, ...

Отворих очите си бавно и с усмивха, сякаш до този момент тръпнех в очакване на
някаква изненада, която се намираше пред мен. Можех да я почувствам. Обхвана ме
отново онова чувство, което изпитах при първата ни среща в този свят.
Тя беше легнала до мен на тревата. Изглеждаше, че беше заспала дълбок с ...

Изпразнен от спомени
жадувам за нови,
различни, първични,
още сурови.
Мечтая да зная, ...

Изглежда и поглежда
ръце протегнати към мен
вяра и надежда,
а в любовта непроменен.
Тъга открила е ръката ...

Нямам име, нямам душа, но мога да почувствам безмилостното угризение вътре в
мен, което не ми дава покой, когато си затворя изморените очи, през които
виждам и презирам целия този свят около мен. Чувството е като изсъхнал трън,
който играе по повърхността на невинно око. Никой не ми е дал име, никой ...

Не съм онзи от твоя плакат
с красивите очи с нежната усмивка.
Не съм онзи, твоя любим непознат,
който само с поглед те прави щастливка.
И нямам неговото идеално тяло, ...

Зад твоите ледени очи
виждам слънчеви лъчи,
но да изгреят те не искат,
макар сърцето ти да писка.
Може да си сладък, ...

Женската хубост в „Илиада” С настъпването на пролетта сякаш дърветата се
събудиха от своя зимен сън.Лъскави зелени листа прикриваха крехките им
клони.Най-хубавото от всички дървета бе черешовото – току-що со едно от
листенцата му разцъфна нежно розово цветче.Каква красота!Жалко, че до това
обикновен ...

Черен огън
Ден е,а във мен е пусто.
Пролет е,а всичко в мен умира.
И знам че небива,но немога да спра,
немога чувствата си да променя. ...

НЕ БЕШЕ ТАМ
Отдръпнах снощи стъпки от града,
във който търсех жадният ти поглед.
За сбогом ми помахаха листа
на кестените в цъфналата пролет. ...

Спиш ли, грешнико?
Едва ли...
Сън какъв ще е това,
щом при себе си укриваш
старата ,добра Луна. ...

И струната се скъса,
сърцето пръсна се за миг.
Небето му отвърна с тътен,
погълна моя вик.
Земята се разтвори ...

Заради Теб в изгнания аз паднах
и болеше ме с пълна злост,
сърцето ме болеше,аз силно страдах,
крещях в изстиналата нощ.
Името ти аз споменавах ...

Взирам се наивно в тъмнината,
за да те видя как сладко спиш,
но боли-студена е душата,
а сърцето ми ранено ти държиш.
И дори незнаеш че е там и тебе чака, ...

Нито-виждам те,
нито чувам те,
но в страха си аз усещам те.
Защо..? Къде..? - не знам.
Вярвам - ще намеря пътя сам. ...

Мълчание
Когато пак ме гледаш,
без нищо ти да кажеш,
твоят поглед ме ранява,
твоето мълчание-смущава. ...

Вече не чувствам нищичко
Стихиите в мен са задрямали
Нито говоря, нито слушам,
нито обръщам внимание.
Няма искрици, нито пожари, ...

Не плачи!
Разпилей прахът ми сред морските вълни
и нека слънцето сълзите ти да изсуши!
Защо сега?
Защо не плачеше, когато жива сърцето ми разби? ...

Странно се стече реката,
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани ...

Понякога в деня се затварям,-
искам трапа да прескоча.
Рисувам вярата си със въглен,
залагам разума си на зарове.
Име нямам, име не искам. ...

Въздухът е гъст като стъкло
в стаята ми тази заран.
Застинали прашинките във ледената твърд
рисуват във очите своят път.
Връщам се за зло или добро ...

Идваш
Падаш
Ставаш
Тръгваш
Тя край тебе все кръжи. ...

Отивам си!
И нямам страх.
Боя се само да се върна
във град, в който няма бряг,
по улици, които са безмълвни. ...

Моята огнена сила е жива.
Мойте криле не отряза ги нож.
И аз дишам,живея,мечтая-
с пламък по-силен от огнена пещ.
И прегръщам простора сияен, ...

Засвири със струните на душата си
Запей със звуците на сърцето си
И нека тази песен никога не свършва
И нека тази мелодия достигне целия свят
Кажи ми какво иска сърцето ...

Слънцето изгрява
Повдигам глава
Следвам лъчите му
Къде ли ще ме отведе?
Жадувам да стъпя ...

Вече свърши се лудото търсене...
Намерих те...и съм щастлива,
че във очите твои аз потърсих се
и повярвах, че съм се открила.
Навярно беше неразумно, ...

Ти казваше,
че всичко съм за тебе.
Ти казваше,
но всичко бе лъжа.
Аз вярвах ти. ...

Аз вече не съм същата,
ти ме промени.
Ти открадна ми усмивката,
ти замени я със сълзи.
И вече няма го пламъка в очите ми, ...

Края на учебната година ... последната учебна година в живота ми - ето че дойде. Но хиляди въпроси се въртят в главата ми ... Не чувствам щастие, тъжно ми е. Много тъжно. Сега, когато остава само още една седмица, стоя в моето училище повече от всякога. Макар че никой не го изисква от мен. Сега нико ...

Доволна съм от себе си сега,
бродейки по път нелесен,
нагърбила на рамо своята мечта
и мъката превръщаща във песен.
минах през много бариери, ...

Сълзи испълват мойте очи
и болка в мен гори.
Защо така ме нарани?
Защо разби ти мойте мечти?
Аз не исках много, ...

От утре - забрави, че те обичам!
От утре - край! Не те познавам!
Сега ще те отминавам
с гордо изправена глава,
няма да допусна да провалиш ...

Дори в съня за
теб мечтая...
дори тогава те желая...
Но ти не знаеш за това,
а трябжва ли?! ...

Не мога да повярвам!
Какво направи!?
Нима всичко ти забрави!?
Чаках деня, в който отново
ще се видим...ще призная ...

Защо дойде да ме подлъжеш?
Защо повярвах на очите мили?
Защо се влюбих в нежните слова?
Това е нужно аз да разбера.
От седмици забравям да се храня. ...

Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце. ...

Възможност ми казват ти имаш,
но мога ли да тръгна без вяра.
Забравих я нейде в полето
сега я търсим с момчето.
То отстъпи ми своята нежност, ...