Луната излиза на улица. Издига се горе. И още. Луната е тъмна бездомница. Луната се влива и в теб... Дали ще мога тази нощ, за тебе, Някоя, да се помоля... Дали ще мога с всяко светло по улиците, със поетите брадясали, и с помощта на белите бездомници, за малко с теб да поговоря... Или във делниците ...

Гузните
Гузните се мятат
като демони от кръст,
трижди трескаво пресмятат
подготовката за мъст. ...

Белите коне оседлай, за път се стягай, пробивай чрез мен, пробивай чрез мен: ще те откарам с лодката на сънищата в страната на спомените. Там, където бяха и ще бъдат, и са. Разкопчай циповете на стандарта, нашият ред чака отпред. Белите коне оседлай, циповете разкопчай, скочи от скалата право в река ...

Нощни улици съблюдавам.
Или по-скоро как зората
руши останалите мрачни сенки,
които се крият по ъглите,
като стари, ...

Да тичам в стъклени ръце, Банално... омръзна ми. Да се провличам, извивам, впивам, увъртам, втривам в думи тежки, не желая. Да разбирам, не, не мога, да бродя от врата на врата като скитаща сянка, да се сливам с нощта и мракът, да поглъщам, както тъмнината превзема светлината, да изтичам през шепите ...

отново съм там..
на нашата пейка...
отново си спомням
нашите мечти...
отново плача, ...

Такава съм...
Очите ми бадемови са тъмни бездни,
в които факлите на искреност горят,
пред тях се ширват хоризонти неизвестни
и те усмихнато ги следват, понякога сълзят... ...

Аз съм най-красивото момиче на света. Да, това е самата истина! Красива съм, обаче не защото мерките ми са 60-90-60, не защото
имам изваяни крака и пищен бюст. Нямам и теменужено сини очи, дълбоки като езера, нито пък руси коси, които се посипват
като слънчев водопад. Не!
Аз съм най-красивата на све ...

Имам си море
Морето ми е малко
Но се давя в него всеки ден
И всяка нощ се възкресявам
...

Земята е студена
Но сядам
Вътре в себе си крия полу-умрели
Варварите за които бях забравил
...

Една вечер наех лодка
И по реката стигнах далеч
Но в огледалото когато поглеждам
Разбирам, че нямам възможности
...

вървя обезумяла
от болката нанесена
като куршум в сърце...
търся път по който да вървя
и да забравя раните нанесени ...

Животът ми е малка частица,
бисер фалшив на една огърлица,
ключът за сейф заял в ключалка,
шарена стръмна пързалка.
Животът ми е капка в морето, ...

Ела с мен да ти покажа,
що значи сам да си седиш на плажа,
зведите сам да гледаш там,
где святкат на небесния мегдан.
Хоро играят, а начело знай, ...

Здравей!..Да повървим,
нали посоката съвпада.
Не ми се мисли
обобщено,но всички
сме на тази права, ...

Когато ни е трудно да сме същите,
остават две ръце, които чакат да простим,
остава и едно сърце да плаче...
И тръгваме след есента сами,
и бавно ни поглъща листопада, ...

Ще дойда окъпан
от лазура,
ще бъда добър,
нежен и тих.
Ще целуна ...

Любовта изгрява
в приказна позлата,
от хоризонта
на сърцето.
Нощ, загърната ...

Ела да те прегърна!
Не, не мога времето назад да върна,
но с теб ще залепим разбитият ти свят.
Ела да те прегърна.
На всекиго се случва любимият ...

Позволи да те обичам.Да те имам за мига.
Позволи ми от тебе да събличам всяка мисъл, нявяваща тъга.
Позволи ми да докосна твоето лице.
Позволи да се огледам в мъжа със детски страхове.
Позволи ми да съм твоя пристан, приютяващ те при буря. ...

На гробището бялата стена
ни разделя.
Вечер ти заспиваш до мъжа си,
аз лежа зад нея.
Ниска е стената, ала няма ...

След последния откъснат цвят на лятото,
след шумната тълпа по плажната алея,
сподиряме със поглед тъжен полета на ятото,
помахали за сбогом.Отново ще се слеем
с разкъсващия шум на булевардите, ...

Сънят се губи
в тъмното не спиш?!
Зениците ти
разширени от умора,
извикват спомени ...

Във вените му течеше благородна кръв - баща му и всички роднини по бащина линия очевидно са били от канадската порода "ню фаундленд". Козината - гъста, гладка и черна, очите - черни и проницателни, муцуната - удължена и волева и накрая опашката - рунтава, извита над гърба - издаваха расовостта на по ...

СИЛАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Това, което ще напиша, е посветено на делото на двамата солунски братя св. св. Константин-Кирил Философ и Методий, които през IX в. създадоха глаголицата, от която произлезе кирилицата, която днес и ...

Смалявам се...Ужасно се смалявам... Светът ми всеки миг се прекроява... Нима за нищо вече аз не ставам? Животът ли червен картон ми дава? Стопиха се приятелите...всички. На мястото им зее празна дупка... Изнесоха се, сякаш, по терлички и всеки се заключи във черупка... Роднините... останаха далече.. ...

- Какво ти е? - пита тя.
- Уморен съм.
Часът е седем. Навън вече е тъмно. В кристалната чернота на прозореца виждам отражението на булеварда. Десетки фарове на коли в едната, десетки задни стопове и габарити в обратната посока плуват безшумно. Достатъчно далече съм от тях, за да не се чува нито звук ...

Отскоро съм във фирмата и не познавам квартала добре. Всъщност и София не познавам добре извън широкия център. На картата видях, че е някъде на юг от Западния парк, малко преди Военното училище. Знаех, че е непрестижен квартал и че нашата куриерска фирма, “Фаст Деливърс”, много рядко има доставки та ...

1. Късен облачен следобед. На килима стои момче и си играе с конструктор... на 35 е. Какво момче? Ако се вгледаш внимателно в пълното му, леко безизразно лице, ще разбереш... За него животът е спрял на 10. Жестоко и горчиво. Без да пита. Случва се понякога... Майка му стои отстрани и сгъва стара тен ...

Не съм планирала точно такова продължение на историята, но то се случи и се чувствам отговорна след като споделих началото, да те осветля как още един път с е сблъсках с необикновен литературен образ в реалния живот. Този път не беше старица, а циганка – гледачка на ръка и на к`вото дадеш или имаш п ...

Говориш ли със призраци понякога,
прескачайки натрупания пясък?
Замисляш ли се с него за Промяната,
подхвърляйки си стихчета наум?
И след това да виждаш русокоси... ...

Не я желая, тази моя глупост,
белязала ме още в крехкостта -
невръстна по душа на всяка възраст -
да бе магия, нещо ще я спре.
А тя не е и дума на орисница ...

Сърцето ми се пръсна на хиляди частици -
тъй, сякаш с болен вик кристална чаша се строши.
По неравната повърхност на земята
останаха и капки кръв - от виното,от болка и лъжи.
Самичка съм, в сянка,от пламъка неосветена. ...

Един, два, три...
Не остават още много дни;
Четири, пет, шест...
Както вчера, плаках и нощес;
Седем, осем, девет... ...