Обичам очите ти - дълбоки като бездънни езера,
искрени и чисти като белотата на снега!
Те излъчват топлина, като летен полъх на нощта.
Обичам усмивката чаровна, събрала красотата на безброй звeзди -
по-брилянтна и от слънчеви лъчи! ...

> Копая имане...
> На прав път съм - кухото,
> взе да нараства.

Защо в думите ти срещам студ?
Защо в очите ти съзирам празнота?
Защо в душата сееш смут?
Защо подклаждаш ти една лъжа?
Дали чувствата са толкова дълбоки? ...

Малко брутално и нетипично за мен!
Залез,
река,
музика тиха.
Мъж ...

Едно момче боядисано в сажди
лежи заобградено
от острата сянка на миналия покрай
тревата каменен къс,
който морските вълни отнасят. ...

Една секунда разлика.
Една секунда размисъл.
За цял живот.
Секунда размисъл дали да убиеш.
Дали да се самоубиеш. ...

Толкова дълго през времената сякаш летяли и се прераждали, и запазвали творческите души.От много дълго време исках да напиша нещо за това, постоянно ми се въртеше в главата и все пак не сядах да го направя, казвах си: "Защо да го пиша?" и днес успях да отговоря на въпроса си -пиша го, защото искам, ...

Да редим куплети,
тук-там с епитети,
това е любима игра,
но някак себични,
дори носталгично, ...

Имам си четири стени,
любими, за мене орисани.
В тях самотата шепти
рими, до край неизписани.
Имам си свят от мечти, ...

В матов отблясък въздъхна настолната лампа.
Разхвърляни книги, идеи и мисли от време оно.
Започвам да пиша, нареждат се щампа след щампа
и няма надежда... разтърквам пак потно чело.
Запалвам свещи. Сълзите от восък блестят. ...

В тъмната стара къща,
точно на завоя след магазина,
живее момиче със красиви сини очи
и коси, в които слънцето блести.
Всяка сутрин тя се усмихва на лъчите ...

Обичам те - нима не разбираш?!
Обичам те - нима ти не виждаш в очите ми пламъка на любовта?!
Отивам си - ти не ме спираш!
Отивам си - свърши се вече, от теб съм далече!
Плача - сама в стаята! ...

В краката ми - прах,
в краката ми - кал,
в краката ми - камъни
остри бодат.
В очите ми - сълзи, ...

Постелята ти с друга
тая нощ не искам да деля.
Ох, как ме изкушава... Но,
не мога. Трябва да вървя!
Жена със белег съм. ...

След залеза на мойта младост,
ще срещна с гордост старостта,
със спомена,че те обичах
и че от теб обичан бях.
Какво, че туй е вече спомен, ...

Той върви едва.
Пъпките са навсякъде.
Влиза при усмихната лекарка
и мълчи.
STAT – PAK! ...

В момент на ярост,
направих много грешки...
Сега съжалявам...
Но нали има прошка за терзания човешки?
В момент на ярост, ...

След толкова време ти казвам
вьрви си - ти мъжът на мечтите ми,
вече отдавна забравих мига
в който ти казах - обичам те.
Не искам да плачат очите ми, ...

Слънцето препича жарко,
щъркели летят високо
и подвикват лястовици във играта.
По земята кафява изорана
малки точки кръст навели ...

Обичам те!Желая те,но пускам те на свобода,за да намериш щастие във друга истинска любов!
Със мене ти не си щастлив,въпреки че ме обичаш!
Въпреки че искаш да си с мен,върви при някоя,която ще излекужа раните които аз ти причиних,от грешките които правех всеки ден!
Вървя ослепяла от болките и грешкит ...

Усеща удар във гърдите.
А после - втори и се свлича.
Във цеха е шумно и никой не чува...
Стонове.
ШУМ! ...

Началото, естествено, е зората на човечеството. Мастити учени правят догадки за произхода на хомо сапиенс, облягайки се на артефакти, кости и пещерни рисунки. Гадаят как е живял примитивния човек, какви оръдия на труда е ползвал, и изведнъж – хоп! Намират череп на бизон поне на 10 000 години, обаче ...

Обичам те! Не ме разбра!
С подигравка гледаше ме всеки ден!
В мислите ти изплуваха опитите ти да се подиграваш с мен, да си играеш с чувствата ми!
Залъгваше ме, а аз ти вярвах!
Заслепена от любовта ми към теб, бавно умирах, изморена от дългия път, който направи, за да достигна до сърцето ти!... ...

АЗ ПРОСТО ВЪРВЯХ...
Някаде
на ъгъла
между Сан Клементе и Сан Хуан
окъпано ...

Пореден ден, седемдесет и втори.
А ти как си, обич моя?
Как си? Чакаш ли ме още?
Дълги и студени тук са мойте нощи.
Прегръщам автомата вместо теб, ...

Написах края,
после началото,
сложих заглавие –
“Накрая мисли”.
Опитах от пая - ...

Исках да бъда художник,
но се отказах
след първия автопортрет.
Исках да стана писател,
но не ми достигна талант ...

Един живот...
Един миг...
Една мечта...
Един сън...
Един поглед... ...

И сълзите ти с целувки
скривах,
колко много те боли
аз виждах.
Не мисли, че забравила съм ...

Като откъсната насила струна
душата ми сега скърби.
Ела да те прегърна и целуна,
за сетен път е може би дори.
А спуска се беззвездна вечерта ...

Една любов ти давам, неживяна,
по-нежна от разцъфнал цвят,
едно сърце с незарасла рана
и всичките мечти на този свят.
Ти си ми последната надежда, ...

Прииска ми се пак да върна времето назад.
В очите ти дълбоко-сини да погледна,
да спра отново в твоя тайнствен свят
и само мъничко при тебе да поседна.
И пак така дълго да се смеем с глас ...

Погали ме изгубен вятър
и прати ми съобщение от теб,
макар да знаех ,че си само приятел,
успя да промениш годините напред.
И смеховете ни се сляха с тишината, ...

В наивното си детско съзнание,
Тя вярваше във красотата на света,
а някой я препъна с изпитание,
отрано - да се запознае със смъртта!
Бездънни нощи по обърканото и лице, ...

Ти знаеш ли как се измъчвам,
ти знаеш ли колко боли,
ти знаеш ли какво е, да капят
всяка вечер от очите ми сълзи?!
Не знаеш! Пожелвам ти ...

Живот, защо си тъй жесток?!
Защо правиш хората нещастни
и убиваш мечтите им
тъй прекрасни?!...
Не можеш ли да се смилиш над нас... ...

От всички се отдръпнах.
От приятели и близки,
дори от любовта.
Отдръпнах се, защото
исках да съм мъничко сама. ...

Щурец си тихо напеви свири
на светулките малки, нежни, красиви.
В тъмата нещо искри
сякаш хиляди малки свещи.
Като фарове морски надеждни, ...