Изтлява тихо вечерта,
в сумрака птиците утихват
и с нежни трели в песента,
щурците с трепет се привикват
Облегнати един на друг ...

Осиротели кимат ми дърветата
и стенат пожълтелите треви.
Задъхано завърта се планетата,
ранен, хоризонтът крещи.
Погубваме се заедно със слънцето, ...

Мы же,милый,только души
у предела света.
Анна Ахматова
Нощта наметна тъмен шал.
Притихнаха във клоните врабците. ...

Всяка есен чакам да узрея,
ала нещо все не е така.
Снежни преспи скоро ще белеят
по изстрадалата ми глава.
Другите стоят на пост пред чушкопеци ...

Дай ми! Дай ми звънкия си смях
с трапчинките дето ме влудяват.
Дай ми обичта си, нищо че е грях
все едно дали ще ни простят.
Нека да е истинска и зряла, ...

Мисълта ти да ми бъде вярна!
Всичко друго ти прощавам:
сторени, несторени злини,
дума хубава, ала невярна..
даже нож в гърба оставам ненаказан, ...

Листата горяха в ръцете й, а с тях изгаряше и въздуха, който изпълваше стаята.
Почувства, че се задушава. Прималя й, а пръстите й се разтвориха неволно и горящите ръкописи паднаха на пода. По-нататък не помнеше нищо...
Когато отвори очи, се намираше в болнична стая и първото нещо, което почувства бе ...

Косите падат плавно по раменете ти,
подобно клонки яворови
в тиха нощ.
Разбуденият полъх носи листите,
а те се реят във пространството, ...

Как жадно въртиме се в кръг,
пак слепи объркани птици.
Живот като плач, като смърт-
от страх разширени зеници.
Любов като бистра вода ...

Всеки поглед ме носи
на гърба на свойте ширини-
екваторни или умерени,
тропически и субполярни,
със ъглите на свойто ...

Омръзнах ли ти вече?
Не, не съм...
Все още съм щастлива,
когато съм със теб.
Усмихната поставям ...

Защо заключи своя свят за мен?
Защо забрави любовта ми свята,
която ще потърсиш някой ден,
отчаяно ще тропаш на вратата.
На моята врата, която беше ...

Ще тръгна първо от челото.
Ще го целувам бавно с устни.
Едва докоснала очите,
от езерата им ще вкуся.
С нослето палаво ще галя. ...

Няма време, живота тече,
всяка секунда е твоя мечта.
От теб зависи така да живееш,
че мечтите си в реалността да изживееш!

Задъхват се от впряга си конете,
препускали са дълго –
ден и нощ.
Юздите им отпускам, а ръцете
разресват бавно ...

Когато бях малък и гледах от прозореца как августовите жеги отлитат невъзвратимо и тихомълком се настанява хладният есенен ветрец, моята майка казваше една фраза от някакво стихче: “Септември по хълма се спуща с напрашени жълти обуща...”. И аз си представях как там, иззад балкана, се подава някакъв ...

Завръщането ти представям си така:
На спирката на шумен кръстопът
тролеят спира, аз подавам ти ръка
и светофарите ни сторват път.
Сто славея във този миг ще пеят ...

Сънливо протегнати улици.
Луднала зеленина.
Пролетно сладки приумици.
Жълта роза за лятна жена.
Глухарчета със запалени свещи ...

От космоса,
от земните недра,
от натрупаната сила в звуците,
от слънчевите изблици,
от бясната река, ...

Не заспивай тази вечер, мелничарю,
витлата се превъртаха напразно
и вятъра брашното ти отнесе.
Ти нямаш вече нищо, а не знаеш ...
Пороя цялата ти мелница помете, ...

Денят изгря от диска на зората,
на грешната земя без грях стъпи,
с лъчи събуди птиците в гората
И сянката на мойта нощ стопи.
И всеки ден посрещам със надежда, ...

Този Ромео кърви
Но ти не можеш да видиш кръвта му
Това са само просто някакви си чуства
Които това старо куче "изхвърля"
Вали откакто ме напусна ...

Аз не съм кукла Барби,
аз не съм твоето момиче.
Аз не съм грозно нещо и аз правя грешки.
Не съм така хубава, както онези момичета в магазина.
Аз съм гнила в моята сърцевина. ...

Раждам се и политам
в сенките на вятъра
дочувам писък –
собственият ми глас
се раздира от гърлото на пресъхнал ...

И последната скрита сълза се отрони
и последния миг пропилях...
Тичах, сякаш вятъра гоних.
Да те стигна дори не успях!
Гледах скрита, там отдалече, ...

ТЯ
С момиче влюбено,красиво се срещам всеки ден,
Ах,как искам да е влюбено-именно в мен.
Понякога се взирам в нейните очи,
зелени-но пълни със сълзи. ...

Душата ми, облечена в скъсани дрипи,
стаила във себе си болка и страст,
пред теб открива тайните скрити,
безсилна пред твоето "АЗ".
Душата, която те даряваше с ласки, ...

КРАСОТАТА...
Красотата е пред нашите очи…
Ако можеш да я забележиш…
И в природата, и в сродните души…
красотата можеш да намериш… ...

Край вълните, които се разбиват в брега,
започва моята радост и мойта тъга.
С поглед хладен, безразличен гледах към морето -
хладно, безразлично - такова беше и сърцето.
Сред безбройните капки морска вода, ...

Е, не мога да ти кажа,
защо тя се чувстваше така...
Ден не минаваше, без тя да го усети...
А аз не можех да й помогна
и просто гледах ...

Докосни ме с твойте длани,
по-топли и от устните дори!
Да се влюбя в тебе ме накарай,
виж сърцето ми гори!
Аз не мога да обичам, ...