Кажи ми, страннико, кажи,
какво има отвъд болката,
след острите бели камъчета,
до всепроникващия студ,
зад пищящата непоносимост? ...

ЯНУАРСКИ ДЪЖД
Приспивно чукат по стъклата тежки капки
на ненадеен нощен януарски дъжд,
довян насам от палав южен вятър.
Но ако вятърът изгуби топлата си шапка, ...

Родих се и бяхме всички равни,
голи, боси и уплашени.
Нададох вик от болка
и ти, нали и теб те заболя.
Усетих мраз, светлина очите ми прободе, ...

СТУДИЯ № 9
МОТИКАТА – ЕСТЕСТВЕНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКАТА
Приятно ми е да Ви видя отново, Дами и Господа! В настоящата беседа ще говорим за физическият труд и последствията от него. Много мои колеги препоръчват редуването на умствения с физически труд. В това няма нищо лошо, стига човек да има тяхната ...

Не ме е страх Любов,
че няма да се срещнем никога.
За миг дори.
Тревожа се, че може би
ще бъдеш твърде близо, ...

На залезите тъжните лъчи обичам.
Със златното рисувам своите мечти
и никой няма да ме види, никой,
защото в тях сама се скривам.
Тогава самотата не тежи, ...

Когато отказах да виждам
несъвършенствата ти,
те видях –
чист и красив като светлина.
И те обикнах. ...

Люби ме.
Люби ме тази вечер
по залез слънце.
Не ме оставяй безпризорна във морето.
Люби ме дълго, нежно и ме отнеси ...

Когато те погледна
дълбоко до сърцето...
И отпия от чашата с кафе...
И оближа сладките от захар устни...
И разголя леко рамене... ...

На гробищата
между две села,
до магистрала,
на хвърлей от Марица,
на бивша общинска мера ...

Видях ловците!
Без гости от града -
в ръката пушката, на рамото торбите,
през синури къпинови вървят.
Самотен изстрел за разтуха ...

Къде си, музо, дето идваше
във стаята ми всяка нощ?
Къде си? Дето ме събуждаше
и даваше ми сила, мощ?
Къде нощуваш? Кой сега те гали? ...

Наоколо е тишина,
градчето сякаш е заспало.
И аз вървя съвсем сама,
загърната със одеало.
Вървя по есенния път, ...

С пастелен тон, с кристален звън
се впива нощта във косите.
С покривало от спомени днешният сън
ще разказва, ще чувства, ще пита.
Капчукът запява, но не от дъжда- ...

Нарисувах врата
и отворих вратата,
и погледнах оттатък,
но ме нямаше там.
Преобърнах света ...

Вървя към залеза. Зад сенките си ти.
В стени невидими диханието спира.
И аз през черните лъчи ще те прозирам:
пронизващата всички пустоти.

Хумористичен стих
Целувам от романтика
бързащото ежедневие,
сметките на парно,
ток и всичко, ...

Студено е.
Улици мокри и пусти.
Тишина
разпиляваща грохот.
Капки дъжд ...

>> Там някъде, незнам къде си точно -
>>
>> далеч от мен, от моя свят,
>>
>> на моята невидима врата почука ...

Искам да съм зима,
за да нежна красота в деня да има.
Със студа да те прегърна
и макар и замръзнал ти,
в твоето сърце любовта ни да гори. ...

Тихи стъпки оттекваха в огромната пещерна зала. Ехото им се разнасяше наоколо и плашеше прилепите, които бяха накацали по тавана. Огромните сталактити и сталагмити учудваха странника, влязъл в пещерата. Наоколо блестяха кристали, които примамваха погледа му и го караха да спира уверената си стъпка о ...

Затворен кръг
Отново от дъха му се носеше онова зловоние, за което нямаше лек. Така характерно, сякаш е роден с него. Беше пиян. Както винаги. А в началото все обещаваше и се кълнеше да не ходи в онази дупка, превърнала се в дом за него и такива като него. "Отрепки"- биха казали хората, минаващи пок ...

Хумористично стихче
Как да напиша своята история?
Липсват ми стратегия и тактика.
С жените слаб съм на теория,
още повече... на практика. ...

Всички пишем
Всички пишем - стихове, проза.
Всички пием, прекалили с умората.
Всички мразим зимните светофари.
Всички кашляме, задушени от злоба. ...

В безцветното
и дълго ежедневие
посади си
капчица емоция.
Полей я щедро ...

Мразя те,
за това, че си далече!
Мразя те,
за това, че си сама!
Мразя те, ...

Тази вечер съм сама
на километри от дома.
Далеч са моите слънца
сама, неопряла глава
на мъжкото ти рамо. ...

Какво ли
научих от дните,
потънали нейде
във времето?
Залитах ли, ...

Как искам аз да те целувам,
да галя нежно твоето лице.
И тялото ми да трепери
под ласките на твоите ръце.
Обичам те безмълвно безнадеждно. ...

Обичам те!
Думи две са това!
И заради тях -
раздяла с болка една.
Месец, два и си отиде... ...

Искам да съм цветенце в полето.
Искам да съм слънцето в небето.
Искам да съм с теб сега
до разцъфналите цветя
и да ти шепна за това, ...

Не ни остава никакво къде:
скритото поле ни мами.
Обръщам се към теб -
посърнал стрък трева,
а ти си вече книжно слънце ...

Странен сън
тази нощ сънувах.
Чаша кадифен
коняк.
Две устни ...

Любовни думи ще нареждам днес
и розови сърца се появиха.
Летят във мен мислите-експрес,
а само тези 4 реда наредиха.
За любовта да пиша... Е, добре. ...

Помниш ли онази зимна вечер,
кишата пронизваща телата?
Пулсът на сърцата ни обречени,
разпилял в снежинки самотата.
Помниш ли тъмата в страст стаена, ...

Душата пак разболя се опасно,
макар че церих я с поезия -
лечение фино и ефикасно,
но пък временно взе, че излезе.
Рекох си, баста, адио, не ставаш, ...

Душата ми е тъжен кораб
без дестинация,
без пасажери, дори без капитан.
И се носи безлюбовно и безпаметно
по океана, който е заспал. ...

Виждам го Господ пред мен.
Безплътен и мълчалив като сянка.
Мълчалив. Мълчалив.
Аз не съм пророк.
При мене ангели не идваха. ...