Умирам…
А така не искам
да увяхвам и да тлея,
цяла да съм изгоряла,
слънце в мене да не грее. ...

Живеем си кротко, а тя бушува в нас,
подсказва ни идеи във среднощен час...
Шепти ни нежно:”Подлей му водата!
Изиграй му номер! Да му падне главата...!”
И ние слушаме съветите й тъй лирични: ...

Не си отивай! Не ме оставяй сам
в прегръдката на здрача. Спри за миг!
Без теб ще страдам в света голям,
а душата ми ще бъде само стон и вик...
Аз знам – бях към тебе безразличен ...

На света се появява гол човека
и разкъсва тишината с първи вик...
После тръгва по трънливата пътека:
върви по нея, не спира нито миг.
Върви той - страда, люби и мечтае ...

В началото възниква поетичната идея,
после обличам я в прилични, звучни рими...
Почвам като трубадур тази песен аз да пея,
за чувства светли, горещи и неутолими!
Понасям те, читателю, към звезди далечни, ...

Играеш си със мен, любима:
показваш безразличие и нелюбов...
Бягаш, криеш се...Неуловима...
А аз за теб на всичко съм готов.
Но знай – ще дойде ден, когато ...

Остана нейде в миналото, надалече
оназ вълшебна, омагьосана страна...
Не мога да се върна, изгубих пътя вече.
Пълна бе тя със щастие и светлина...
Че там пръчката превръщаше се в кон, ...

Небето свъси оловните си вежди
и изля върху земята воден гняв...
Сам. Пулсира тишината. Без надежди...
Някъде се чува песен на Едит Пиаф...
Чакам телефонът да звънне ...

Великденска лекция-проповед от папа Визардий XXXII, известен в светския живот като Merlin of the "Езерото" (култова кръчма в Стара Загора)
Здравейте, уважаеми колеги и... хм... недотам уважаеми колежки. В последно време (сигурно е от цветния прашец, нали е пролет...) един вирус блуждае из градове, с ...

За една любов, която си отива.
За едно сърце, останало без глас...
Защо ли трябва да умира,
когато жар останала е в вас?
Постарайте се животът ваш ...

Защо да чакам дните с надежда,
когато знам, че далече са те?
Защо животът ми все ме подвежда
за капка омраза в горещото сърце?
Защо любовта погребва душата, ...

Ти тайнство си –пленително, неразгадано…
Изкушение - дошло сякаш от ада!
Ти слънчево създание си – призвано
да утешаваш- мъжът да не страда…
Ти грееш и разпръскваш мрака. ...

Завръщам се мислено в годините, когато
за мен ти бе първата пламенна любов.
Душата ми ликуваше, сърцето бумтеше -
за мен светът бе красив, омаен и нов.
И спомням си във парка, под звездите ...

Изгарям да чуя гласът ти,
щом знам, че далече си ти!
Бърша сълзите със пръсти-
обичам те, ти разбери!
Когато лицето ти срещна, ...

Душата ми е в ада! Пльосната е като прегазена от валяк жаба и метната в голям тиган, а в него: гръцки зехтин. Един дявол пъргаво щъка около огъня, кладе го с дебели цепеници и иска да я опържи до златисто.
Така се чувствам в ...

Не искам да богохулствам, но смятам, че измислих нещо революционно. Тези мои схващания могат да обърнат представите на цялото човечество за нахождението на рая и ада.
Скоро се бях потопил в лепкавата кал на песимистичните си ...

Ако някой известен ясновидец ми беше казал, че при прочитането на обикновена статия от български ежедневник ще бъда много щастлив, нямаше да повярвам. Но ето, че се случи!
Вървях по улицата и на една сергия за вестници в очи ...

Тъй тихо е ...
От светлина събирам себе си
в сърце
и благославям утрото!
“Воскресе” любовта ...

Седя във малката дежурна стая
и чакам времето да отлети.
Ще стане ли, това не зная,
но скуката се вече не търпи.
Какво ли може тука да се прави, ...

Пред мен момиче русо
седи с приятелка една,
тя точно моят тип е – къдрокосо,
а очите пълни с топлина.
Присъствието мое забеляза ...

Една мечта от малък имах -
в небето исках да летя.
Със нея аз не се разминах,
като слънце тя живота ми огря.
Романсът в нея днес го няма, ...

Град скучен и някак затворен,
град смазващ със таз сивота,
тук пет години бях забравен,
обикнах го макар и със това.
Отминалите дни не ще забравя, ...

То случи се тъй ненадейно,
едва ли очаквах го аз,
тази нощ бе всичко вълшебно
и Господ бе слязъл при нас.
Стоеше ти плахо във ъгъла тъмен, ...

Пак сълзи се стичат по моето лице,
пак душата ми вьв скръб е обляна,
пак боли го моето сьрце
и пак само болка ми остана!
Болка, толкоз силна и тъй самотна, ...

Тази вечер те рисувах,
но не със молив и бои,
рисувах те, истински, реален,
рисувах те със своите сълзи...
Рисувах те, представях си, че си при мен, ...

Двама крупни бизнесмени си говорят, седнали на чашка. Единият от тях произвежда бастуни, а другият - шишчета.
- Как върви бизнесът с бастуни?
- Не се оплаквам много, но се забелязва трайна тенденция в продажбите ми – тежките ...

Седиш до кофата премръзнал и одърпан...
В погледа ти се чете омраза и печал...
Лицето мръсно, брада сплъстена. Коса - също...
Кажи ми несретнико, откога не си ял?
Помниш ли какво е възглавница и завивка, ...

Да можех, бих искал да съм вятър,
за да галя кротко твоите коси...
Да беше бряг, а аз вълна от океана,
с много нежност ти от мен ще си обляна!
Ако бях птица – за теб ще пея само ...

Гласът ти ме опива като вино,
изпълнен е със нежност и любов...
Сладко очарование потрепва фино,
а аз не зная дали за него съм готов!
Тъй дълго сам живях сред мрака ...

Завиждам на птиците, че волно се реят
в необятното и синьо, безкрайно небе...
А после щастливи изкусно да пеят
в захлас, до забрава - от цялото свое сърце.
Завиждам им още, че могат да виждат ...

Ела със мен.
Хвани ми ти ръката.
Сред горския листак зелен
ще бродим,
дорде ни заболят краката. ...

Нежните ти пръсти развяват моите коси.
Твоите устни докосват моите,
а невинният ти детски поглед
се е вперил в мен, сякаш иска
да ми каже: "Обичам те!" ...

Хей, барман,
хубаво е тук,
наливай водка-цяр
за света ми антикварен.
Вчера в парка, ...

И в този светъл ден,
необикновен за теб и мен,
искам да ти пожелая нещо от сърце,
мое мило искрено момче.
Нека само доброта ...

Тази нощ навън вали
и по стъклата падат капчици.
Всяка е така различна,
отделена сам сама.
А поиска ли да бъде с друга близка, ...

Един човек, една съдба, един живот,
една жена, една любов, изгубен брод.
Една сълза блести с тъга от две очи.
Една душа със порив див без глас звучи.
Едно сърце само гори във зъл пожар. ...

ТИЯ
Много съм самотен. И нещастен. Живея без обич и човешка топлина. Без близка и сродна душа. Без лирика, без жена до себе си. Нощите ми са сиви и ужасни. Черни мисли ме ръфат яростно. ”Защо ли – непрекъснато си повтарям, Б ...

ТЪЖНИТЕ РАЗМИСЛИ НА ЕДНА СВИНЯ
Свинята Радка (така я наричаше нейният собственик) стоеше начумерена в своята кочина. Гледаше неподвижно в една точка. От време на време забиваше изящната си зурла в пшеничната каша и похапваше ...