Вече цяло денонощие стоят разпнати на двора, и проскърцват, вцепенени от студ и чистота.
След продължителното и мъчително, здравословно наливане с очистително, след краткотрайното, но умопобъркващо изстискване и на последните им живителни сили, ги разпнах публично, с главата надолу на високата тел. ...

Лопатите копаят моя гроб.
Сами, защото циганите плачат.
И времето препуска в див галоп
към тебе, смърт. Дали глупаците,
които съм обичала, ще ме изпратят ...

Защо ме срещаш в сънищата пак?
Аз идвам само нещо да ти нарисувам.
По - тихо ме мисли. До теб е и бъдещето
ви сънува. Не зная искам ли отново да те
върна, безмислено е, тъжно и коварно. Аз ...

Добре дошъл
на пира на безумците.
Не сядай
тук сме прави винаги
и истината се оплита в многодумие, ...

If I Knew –Hell(_)weeN
Loneliness seems like an evil dream
But reality is life and life is here
Once my heart was ruled by emptiness
Harmed because of being too sincere ...

На една голяма любов с надеждата за среща в друг живот!
Веста дойде,че веч те няма,
но как възможно е това
в сърцето ми остави двойна рана
от раздяла преждевременна и любов неизживяна. ...

Като нещо старо,
отдавна забравено,
на пътя захвърлено
без цена, без стойност.
Като смачкана хартия ...

Хубаво ли е да имаш всичко,
а останалите вечно да ги няма,
хубави ли са нещастните ухания на забравени дихания?
Но не може. Вече не! Не можеш а завладееш моето сърце!
Пари, любов, осигурения, ала има я тръпката на недоверие! ...

А бързах, колко бързах само,
задръстванията да си спестя,
а ето ме- седя и чакам
в кръстовище на любовта.
Натискам клаксона и свиркам ...

Отваря портала си
утрото
в тишината на мислите
докоснали истински
бъдното. ...

Съвършенството е много относително понятие.
Но хората го търсят непрекъснато. Хората го издигат на пиедестал. Хората вярват в съвършенството. И въпреки всичко ХОРАТА казват: ”Никой не е съвършен”. Аз също съм човек и давам реконтра - “Съвършенството е в самите НАС”.
Позволете ми да защита тезата си. ...

Тръгна си. Завинаги. Пада тихо здрача...
Затръшна яростно след себе си вратата.
Какво пък? Нали не мислиш, че ще плача
и ще си посипя с черна пепел аз главата?
Щом мислиш, че няма вече какво да ни събира – ...

Есента на живота ми идва тихо при мен,
все още кротка, спокойна - без полъх студен...
Като ювелир косите ми със сребро покрива:
чувствам – младостта ме напуска и си отива...
И по пътя, по който вървя отдалече, ...

Препускаме бясно. Задъхани. Често злобни.
Мечтаем. Обичаме. После измама. Раздяла...
Лъжем. Обиждаме. Оправдаваме се с думи удобни.
Забравяме красотата дори на зимата бяла...
Гоним химери. Слава. Богатство. Престиж. ...

Обичам те безкрайно, топло, нежно...
Без теб е тъжен моят ден.
И моля се, и страдам, и зова те -
Чакам те да се завърнеш пак при мен.
А вятърът отвън свири страховито, ...

Две души - обединени отлитат към звездите...
Два огъня се вплитат в луда страст...
Феерия от звуци...Светлини...Власт...
Безвремие...Забрава...Дързост във мечтите...
Сърцата бият до полуда в ритъм нов... ...

Ти заспа смирена и кротка,
под одеялото на хиляди звезди...
Луната нежно те гледа и
със светла диря небето бразди.
Аз съм до теб, любима - ...

Открадната любов
Любов огромна, безгранична
разтърси ме, не щя да спре
и луда паника критична
проби във моето сърце. ...

Звезда ще се роди в небето, на тебе ще я нарека,
до стопля винаги сърцето, когато пълно е с тъга.
За тебе стихове ще пиша, дори роман ще сътворя,
защото знаеш, че обичам и болката, и ужаса от самота.
Не ме е страх да го приз ...

За теб
И всеки път, когато тръгваш от мен в един различен свят,
разбирам колко те обичам, какъв съм бил глупак.
И всеки път, когато идваш, стар копнеж в мен ще се роди,
за да покаже с яд на всички, че любовта я има - разбери! ...

Прегръщам те с клепки -
сънувам,
сънувам...
През думи на обич
те с мисъл ...

Отново срещнах те сега. Мина и замина.
Едно "Здравей" не заслужих да промълвиш.
Толкова ли ме мразиш? Нали обичаше
това сърце? Искам да се върнеш, но няма
да се моля. Навярно с друга си сега! ...

"но поколенията били обречени да станат свидетели на нещастното бъдеще..."
Джоуи Темпсет
Силен блясък удави в мъртвата си белота всичко наоколо. Експлозията прогърмя оглушително над двете човешки тела, помете ги и безмилостно ги запокити в зейналата паст на тъмен изкоп. Страхът зверски звънна в глав ...

Наблизо живее другото време.
Вълшебството вече е навик
и ние вървим - лунатици -
в канелена свойска тъма:
доникъде и обратно. ...

Любовта е сила, любовта е стихия
и аз от нея не мисля да се крия,
мисля да я взема аз в нощта
и да се слея с вечноста!
Да се слея и да полудея... ...

Единствената истинска любов, която знам - нашата!
Единственото нещо, за което всяка нощ мечтая!!!
Всеки поглед е стихия. Всяко докосване - огьн!
Всяка целувка - магия!
Всяка дума - обич! ...

Пада мрак и душата ми ми дава знак,
че пак сама е, пак!
Че пак усеща необятна самота
и звездите аз броя една по една.
Не чувам аз гласа ти нежен, ...

И ето, спуска се нощта
и с нея моята усмивка
от лицето ми изчезва,
защото ти си някъде далече...
Защо ли е така жестока съдбата ...

Когато нощ настане
и хиляди звезди изгреят
в небосвода ти усмихни се
и знай, че всеки всеки ден
някой от далечен град на ...

Когато те погледна и погледът ми остава в теб,
когато помириша миризмата на твоето
ухание...си спомням за теб.
Когато погледна как слънцето с
усмивка залязва се сещам ...

Едва поемам дъх и чувам
на въздуха ленивата му стъпка.
Изправям се и виждам рая
във полусуровата му жар.
Отнесена от шепнещия порив, ...

Намерих път или той пък ме намери,
а аз намерих там една любов
и реших да я попитам тъй без време
какво пък значи думата "любов".
А тя погледна ме и свъси вежди, ...

Когато гасят светофарите
без пътници в нощния град
и мъжете палят цигарите
за пиянство приготвени пак -
става тъмно, безлунно е, ...

Река се вие, извива
в душа ми болка налива.
Под нозе ми трева линее,
сърце ми пусто пустее,
че ми е майчица болна, ...

Животът ми бе сив и мрачен,
безкраен низ от изневери и лъжа,
но ти изгря като звезда пред мене
и ми показа истинската красота.
Когато плачех, идваше безмълвна ...

В душата ми се взират жестоки две очи
и блясъкът им кара всичко в мене да горчи.
Изплуват спомените-паяци някъде от тъмнината
и мрежите плетат, но идва самотата.
И мислите ми, като прилепи летят из този мрак, ...

Всяка вечер щом се стъмни ти в съня ми се промъкваш и го правиш тъй прекрасен, че не искам да се съмва. Но с утрото си тръгваш... И ме пробужда мисълта, да те целуна и да те прегърна. Тихичко да ти прошепна - "Здравей, Обичам те, Любима". А ти да ме дариш с усмивка нежна... Не си отивай... Само тебе ...

Ядът е нещото, което бавно гроба ни копае, Да обърне всичко в нас, страстно той желае. Гневът ни движи я напред, я назад, Никога не ни се пречка, просто ни затрива. Явява се от нищо и ни праща в нечий ад. Вързани сме като роби - крачим във мъглата сива. Болест нечовешка по хората безсрамно ходи, Я н ...