От радост две сълзи блестят
От радост Две сълзи блестят на моето лице,
когато ти протягаш към мене своите ръце.
Щом те няма,наляга ме тъга.
Чернобяла е краткотрайната дъга. ...

Днес друг е любовта голяма,
днес с друг събрахме своите сърца
и друг шепти ми нежни думи,
на друг прегръдката крепи ме.
За себе си избра ти друга, ...

Живот без корен и вяра в настоящето е обречен на самота и провал. Само личната ти увереност, ще може да те избави от определеността на съдбата и единственото, което ти остава за да успееш е да и се отдадеш напълно, защото никои не е по-голям от това, което може да бъде и никои не е по малък от това, ...

"Здравей" и усмивка, стаена зад мисли,
прегръдка студена, допир на пръсти.
В очите споменът леко прозира,
в сърцето ни сянка от чувствата пъстри.
"Как си, кажи ми?" прошепвам със устни, ...

ТЪМНАТА КУЛА
Ела с мен в тъмната кула
Ще слеем телата си с болката
Ела и докосни покоя
Ще ти покажа нереалността ...

ТАНЦЪТ НА МЪРТВИТЕ
Луната пак изгрява,нощта ни дава сили
Аз запазвам правото да танцувам с теб
Това е нашият запазен и последен танц
Тъмната страна е тъй красива ...

ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО
Сам съм в нощта и чувам
как плачат мъртвите.
Влизам в безкрая и
чувствам телата ни. ...

Събудих се в бяла стая с бели стени
В легло с бели чаршафи,
Срещу мен заключена бяла врата.
Опитвам се да я отворя –
не мога – няма брава, ...

Какво е щастието? Човек не може да го докосне или види и все пак казваме, че "щастието му е изписано на лицето". Учени ще кажат, че това е съвкупност от сложни химични реакции в нашето тяло, но други твърдят, че се крие малко повече от това зад тази думичка.
Когато човек е щастлив, той се чувства из ...

> Виждам изсъхнала трева
> Виждам мъртви цветя
> Виждам килим от цветя
> Виждам голи дървета
> ...

На Вера
Помня те
Липсваш ми...
Не че те обичах много, но исках да сме заедно. Исках да съм до теб и да ти давам сили да живееш. Но не..
Твоите демони те победиха. Вече една година откакто не си до мен. Пак съм се съблякъл. Пак навън е топло – аз разхождам телесата само по едни шорти. ...

На Христо Гатев - Бозата
Ставам... Прекрасна юнска утрин. Отивам да пия кафе в нашето кафене на ъгъла. Там изваждам 30 ст. и поръчвам чаша дълго ароматно кафе. Паля цигара и се чувствам доволен. Разлаффаме с кафеджийката Люс ...

Някъде в Самоков
се родил един картоф.
Изтъпанчил се и рекъл:
-Какво като съм аз къртов,
нима не мога да обичам, ...

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка”) - 7
Магьосникът се появи изневиделица и я стресна, въпреки че очакваше появата му. До един момент в разхвърляната й стая нямаше никой, а след миг вече помещението се изпълни със сухия шум от веещото се на плащите му наметало, което се носеше като че ли самостояте ...

Сега ти имаш своите широки улици, за да дишаш щастлив, в лекотата на самотната си разходка,
с гласа ми, който те увери, че те обичам,
щастие от разстояние, необходимо по- скоро на мен,
за да заспя поне тази вечер, да не мисля за утрото,
мъдрото утро без теб \\\\сега си тук\\\\ там далече макар, ...

Не мога да те достигна –
Дели ни прозрачна стена.
Обръщам се само за миг –
А огледало е станала тя.
Къде си? ...

Без посока в живота си се лутам,
какво да правя животът ми широк е.
Не утъпках път – скала не бутам,
мантинела не поставих – той поток е.
Да бъда здраво стъпил на земята, ...

Устните ми празни думи ще изричат
и жадни ще останат те,
ако от твоите вода не пият,
ако не целунат твоето лице.
Студено ми е, не чувствам топлина, ...

В компания съм но съм сам отново
надигам чаша без да ми се пие.
Настроението лошо, вече е готово
денят ми пуст в носа ми да натрие.
Към часовника си пак поглеждам, ...

Ацтеки е название на народи, населяващи долината Мехико малко преди завладяването на Мексико от испанците през 1521г. етонимът обединява доста племенни групи, говорещи езика науатл и имали известна културна общност, макар, че са създавали собствени градове-държави (по нататък ще използвам по-привичн ...

“Има неща познати и неща непознати. Между тях са вратите” – Джим Морисън
Той вървеше по тъмния коридор с мек килим с различни шарки. Те като че бяха живи. Променяха се понякога толкова бързо, че нямяше как да забележиш движението. Създаваха илюзия за статичност. Стените се сливаха и се отдръпваха. С ...

Заглъхват в стон последните надежди,
спира да тупти едно сърце,
и не сред пясъци иракски поглед свеждам
в безсилие с треперещи ръце.
В очакване се вслушвам в новините ...

Ела при мен
-Лицето ми гореше
Отче,Помогни Ми!
Искам да се махнат!Искам да ме оставят!
-сърцето ми кървеше. ...

Понякога, когато те налегне самота
и чувстваш как сърцето те боли.
Понякога, когато мразиш любовта
и вярата във нея те пили.
Понякога, когато те затрупват със цветя, ...

Когато на монитора най-накрая се появи надписът "Копирането приключи", с рязък удар изкарах компактдиска отвътре, хвърлих го на леглото и се протегнах така, че костите ми изпукаха. Не помнех от колко денонощия стоях пред скапания компютър, но съдейки по схванатото ми тяло, явно бяха повече от две. П ...

Нямах никаква представа къде се намирам. Очите ми постоянно обикаляха заснеженото поле, чиято девствена белота се нарушаваше само от черните петънца на накацалите гарвани, които с лъскавите си черни пера приличаха на сатанински свещеници, дошли да отслужат черната си меса на проклятията и скверносло ...

До полунощ оставаха още броени часове. Въпреки че имах достатъчно време, предпочетох да тръгна по-рано от вкъщи: нямах работа у дома, а и видът на празната къща ме подтискаше. Излязох на улицата и бавно закрачих по добре познатия ми път. Навън отдавна валеше красив пухкав сняг, който вече беше успял ...

И днес вали,
И пак съм без чадър.
Капките ще измият сълзите ми,
Изляза ли навън.
Поглеждам спрелия часовник на ръката си, ...

Койотът се събуди с отвратително главоболие. Нямаше представа какво е правил миналата нощ, но каквото и да беше, при всички случаи му бе отнело почти цялото желание за живот. Имаше чувство, че главата му е главното действащо лице във фойерверките за Четвърти юли. Опита се да се надигне от леглото и ...

Паола нервно смачка наполовина допушената си цигара в пепелника и веднага запали друга. Часът беше четири през нощта, след по-малко от два часа трябваше да започва да се приготвя за работа, но сънят все не идваше. Десета поредна нощ не можеше да заспи. Беше пробвала абсолютно всичко: вечер обикаляше ...

Събудих се целият лепкав от пот. Гърлото ме болеше - явно пак бях крещял насън. В мозъка ми още отекваше ехото от току-що отминалия кошмар. Лошото бе, че не си го спомнях отчетливо; само някаква смътна фигура, подобна на призрак, се мотаеше из мозъка ми. И, да ви кажа честно, хич не горях от желание ...

Ех, недорасъл мой път на мечтите,
я признай - как ме намери отново,
и си проправи място във дните ми,
за да ме отровиш с вкус на спомени?

С фанфара на бистра любов
невидимо галят ръцете на лятото,
затваряш очи, посипани с люляк
и тежката, душната нощ
като майка те носи в утробата ...

Ти съдник жесток,
остави ме сама,
но дори и сълза не проля.
за всичко днес аз теб виня.
Аз - грешница проклета, ...

Помня.
Помня как устните й се плъзгаха по моите като къс коприна по загрубяла селска ръка. Помня как пръстите й се вплитаха в косата ми - понякога грубо, сякаш искаше да завърже от нея възел, с който да ме прикрепи навечно към себе си, а понякога толкова нежно, като че ли се страхуваше да не ме нара ...

Нямах ни най-малка представа къде отивам, докато не се събудих на масата в кварталната кръчма на Бруклин "Вайълет муун". Барманът, който вече познаваше и кътните ми зъби, плъзна към мен бутилка добре отлежала руска пшенична водка и кана ледена вода. Промърморих набързо някакво подобие на благодарнос ...

“Единствената разлика между женския каприз
и “вечната любов” е тази, че капризът трае по-дълго”
Оскар Уайлд, “Портретът на Дориан Грей”
Тази нощ валеше като из ведро. Мислех си, че никога няма да стигна до кралския палат, но ето че не бяха минали и два часа, когато острите кули на безумно нестандарт ...

Някой ден ще се събудиш и ще откриеш, че аз вече не мисля за теб. Ще го усетиш в лъчите на слънцето, което ще е натъжено от липсата на усмивката ми. Ще го почувстваш във вятъра, който вече няма да разнася стиховете и разказите ми. Ще видиш как дърветата са с окапали от студения ми поглед листа. Кожа ...

Прибра се много късно, около 1 през нощта.Нямаше я. Точно както се бяха разбрали. Беше се изнесла от апартамента му на предния ден, без да остави никакъв видим спомен от живота си там. Не можеше да понесе среща с нея, с разплаканите и очи, молещи го за втори шанс. На него също му беше тежко, но знае ...