40 918 резултата
Той вървеше по пътеката и гледаше само напред. Вече не помнеше какво е оставил зад себе си. Пред очите му минаваха картини, сякаш нарисувани от известни художници, но той не им обръщаше внимание. Вървеше напред, бързайки към Върха. Вече почти беше забравил защо... но продължаваше. Краката му като че ...
1612
2
Лабиринт – едно сложна и много трудно разбирана дума! Какво ли значи тя? Кой ли е изходът от нея? Отговора е един – излезеш ли, ти си щастлив. Вътре ли си – ти се луташ и се чудиш на къде да поемеш, страдаш от липсата на прав път.
2202
Джеймс за пръв път през живота си стъпваше в лабиринт. По гърба му пробяга някаква странна, смесена тръпка от ужас и удоволствие. Безброй пъти бе решавал страховитите загадки на ужасни въображаеми плетеници, вдъхновени от книгите, които четеше непрестанно. Решаваше ги през обедната пауза, по време
н ...
н ...
1083
Имало едно време едно далечно царство-государство, в което властвала Оранжевата гвардия. Като всяка оранжева гвардия и тази си имала своите специфични задачи – на този да счупи главата, на онзи да палне къщата, на трети да секвестира житцето. Но в тази гвардия не членували земеделци, нито дори прост ...
1895
1
Тя
Намирах се на непознато място.Бях далеч от всичко свое, далеч от всичко, което всички ние наричаме свое.Но
не всичко е наше в света, който имаме честта да населяваме.Притежаваме предмети.Притежаваме спомени и желания.Нищо друго не притежаваме. Нищо друго нямаме. И това е прекрасно. Така нещата ст ...
Намирах се на непознато място.Бях далеч от всичко свое, далеч от всичко, което всички ние наричаме свое.Но
не всичко е наше в света, който имаме честта да населяваме.Притежаваме предмети.Притежаваме спомени и желания.Нищо друго не притежаваме. Нищо друго нямаме. И това е прекрасно. Така нещата ст ...
1226
2
Моят град до реката
Не знаех на кого да се обадя.След тридесет години бях в родния си град.Виждах и се разминавах с непознати хора, с непознати лица и нито едно от тях нямаше представа кой съм аз. Не си падам по гръмките думи, но наистина се чувстваш глупаво, когато усетиш, че вече родния ти град е ...
Не знаех на кого да се обадя.След тридесет години бях в родния си град.Виждах и се разминавах с непознати хора, с непознати лица и нито едно от тях нямаше представа кой съм аз. Не си падам по гръмките думи, но наистина се чувстваш глупаво, когато усетиш, че вече родния ти град е ...
1671
1
1
Кони
Кони беше младо и красиво момиче,твърде доверчиво за да изкара повече от три месеца на една служба. Твърде наивно за същото, твърдо вярваща, че доброто е заложено в хората. Работеше като сервитьорка в квартална, софийска кръчма, нямаше приятели и приятелки, живееше сама, плачеше сама и се радва ...
Кони беше младо и красиво момиче,твърде доверчиво за да изкара повече от три месеца на една служба. Твърде наивно за същото, твърдо вярваща, че доброто е заложено в хората. Работеше като сервитьорка в квартална, софийска кръчма, нямаше приятели и приятелки, живееше сама, плачеше сама и се радва ...
1172
2
Сърце
Той бе дребно човече, всъщност Кендер. На ръст тези същества бяха не повече от метър високи. Имаше заострени уши, уста и вежди, и издължени сини очи. Въпреки тази острота изражението му бе лъчезарно и приятно, предвеща ...
Той бе дребно човече, всъщност Кендер. На ръст тези същества бяха не повече от метър високи. Имаше заострени уши, уста и вежди, и издължени сини очи. Въпреки тази острота изражението му бе лъчезарно и приятно, предвеща ...
1439
Всичко започна когато бях малко момиче - с дълга коса до кръста и сини като езеро очи. Всяка вечер моята майка ми разказваше приказки, и всяка вечер те свършваха по един и същ начин - "живели дълго и щастливо".
Затова една вечер я попитах:
-Мамо, а какво е щастието?Какво е да си щастлив?
-Но моето м ...
Затова една вечер я попитах:
-Мамо, а какво е щастието?Какво е да си щастлив?
-Но моето м ...
1447
АРХЕОЛОГИЯ НА ЩАСТИЕТО
“Желая ви само щастие. Но все пак ще има много тъмнина и, което е по-лошо, много отегчителни часове, породени както от света извън вас, така и от собствените ви умове...”
Йосиф Бродски
(из слово, произ ...
“Желая ви само щастие. Но все пак ще има много тъмнина и, което е по-лошо, много отегчителни часове, породени както от света извън вас, така и от собствените ви умове...”
Йосиф Бродски
(из слово, произ ...
1806
"Лабиринт към щастието"
Някой някога ми беше казал, че свободата е тази, която поддържа щастието у хората, дава им сили да се борят с болките в живота.А, ако тя липсва все едно човек не е жив , не мисли, не чувства и дните му минават безсмислено, не намира удовлетворение в живота си.Всички се стреми ...
Някой някога ми беше казал, че свободата е тази, която поддържа щастието у хората, дава им сили да се борят с болките в живота.А, ако тя липсва все едно човек не е жив , не мисли, не чувства и дните му минават безсмислено, не намира удовлетворение в живота си.Всички се стреми ...
1391
ЕДНА ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ
……Първите капки пролетен дъжд забарабаниха по стъклото..... Времето отново се бе начумерило, сивите облаци напомниха за трудно отиващата си зима, въпреки че никой вече не хранеше илюзии за завръщане к ...
……Първите капки пролетен дъжд забарабаниха по стъклото..... Времето отново се бе начумерило, сивите облаци напомниха за трудно отиващата си зима, въпреки че никой вече не хранеше илюзии за завръщане к ...
1473
1
МОРЕТО И СКАЛАТА
Морето синьо се разби
във своя устрем към скалата,
когато с думите си тя
отне от него топлината. ...
Морето синьо се разби
във своя устрем към скалата,
когато с думите си тя
отне от него топлината. ...
1583
Дадох тази тема на моя тийнейджър на шега, да видим каква фантасмагория ще измисли. Трябваше му обаче начален тласък – няколко загатнати идеи, които той да доразвие. Захванах се да ги напиша, но отруденият ми мозък почти нищо не ражда…да видим все пак.
И така, какво би станало, ако някой обикновен ч ...
И така, какво би станало, ако някой обикновен ч ...
2112
4
КУРСК Гибелта та една от най-модерните руски атомни подводници-Курск дотолкова
ме бе развълнувала,че бях решил да установя"връзка"с отвъдното и да попитам
загиналия и командир за причините за трагедията ... Но колкото и пъти да се
канех,все не се решавах...Може би от уважение към загиналия екипаж на ...
ме бе развълнувала,че бях решил да установя"връзка"с отвъдното и да попитам
загиналия и командир за причините за трагедията ... Но колкото и пъти да се
канех,все не се решавах...Може би от уважение към загиналия екипаж на ...
1284
1155
2
1330
2
Светлината се процеждаше през мръсните стъкла на уличните лампи. Жълтите й проблясъци осветяваха осовата линия на сивия асфалт. Беше студено. Той понакуцвайки продължи към автобусната спирка. Якето беше тънко. Потрепери в него. После раздвижи пръстите на премръзналите си крака. Колената го боляха. С ...
2063
1
Ерик беше едва на двадесет и три, но вече беше главнокомандващ на група от тридесет човека от елитната гвардия на кралство Дамсария. Докато се домъкне до тозипост тои вече беше видял как всички негови приятели се избиват един по един само за да вземат този пост. Единствената причина за това беше, че ...
1357
1
Това е моето произведение, което бе от участващите в конкурса,надявам се да ви хареса =)
Лабиринтът към щастието
И тази вечер, като всяка друга, Джейн се прибра в своя празен и мрачен апартамент. След дългия работен ден, прекаран в пощата, тя се отпусна на дивана в хола и се загледа в тъмното. За ка ...
Лабиринтът към щастието
И тази вечер, като всяка друга, Джейн се прибра в своя празен и мрачен апартамент. След дългия работен ден, прекаран в пощата, тя се отпусна на дивана в хола и се загледа в тъмното. За ка ...
1485
Теменуженосиньото небе зад прозорците постепенно помръкваше.Ана включи лампиона на масичката и вдяна конец в иглата.Шиенето на гоблени я успокояваше,създаваше й усещането за съпричастност с художника,чиято картина бод след бод се появяваше върху късчето панама.А и какво да прави една самотна жена ве ...
1234
Разходка в гробището
Иван бродеше сам межу студените гробове, които го гледаха със студени каменни очи. Кръстовете се редяха покрай него, но той виждаше не моретата от сълзи, а само редици от парчета обработен гранит. Нещо и ...
Иван бродеше сам межу студените гробове, които го гледаха със студени каменни очи. Кръстовете се редяха покрай него, но той виждаше не моретата от сълзи, а само редици от парчета обработен гранит. Нещо и ...
2215
13
Честито! Чувствайте се щастливи и доволни! Най-накрая, след отвратителни, направо ужасни, два месеца чакане, най-хубавото нещо на света се завърна при нас. И то за цели девет прекрасни месеца. Изпълнени с неспирна радост и сладка утопия, това отвратително кратко(само девет месеца) забавление така ще ...
1606
2
Част II
Ха! Оказа се, че определено имаше какво да се научи за Асасендур...
Първо името идвало от assassins (убийци) и An Endur (име на древен бог, покровител на странните създания в галактиката). Ан Ендур самият, бил много страннен субект - произлизал от древната раса на Дангриниите (високи и много ...
Ха! Оказа се, че определено имаше какво да се научи за Асасендур...
Първо името идвало от assassins (убийци) и An Endur (име на древен бог, покровител на странните създания в галактиката). Ан Ендур самият, бил много страннен субект - произлизал от древната раса на Дангриниите (високи и много ...
1441
Част I
Това пътуване определено носеше много надежди, отговорности и несъмнено промени. Онзи безгрижен и леко закачлив тон, с който говореше, определено беше неуместен и не можех да си го позволя. Ако знаех какви неща ще се случат и какво ме чака в този нов дом, най-вероятно нямаше да предприема тов ...
Това пътуване определено носеше много надежди, отговорности и несъмнено промени. Онзи безгрижен и леко закачлив тон, с който говореше, определено беше неуместен и не можех да си го позволя. Ако знаех какви неща ще се случат и какво ме чака в този нов дом, най-вероятно нямаше да предприема тов ...
1628
Ева живееше в далечния 23-ти век и още не бе срещнала своя Адам. А и не бе необходимо. Тя беше млада, преуспяла жена, и си бе спечелила име на един от най-добрите журналисти. Живееше умерено, хранеше се здравословно, разделяше боклука си и спазваше ограниченята за скорост по пътищата. Живееше според ...
3573
5
Вече от доста време живея с една любов и за една любов. Той е най-нежният и грижовен човек, който някога съм срещала. Дните ми с него минават много бързо, времето лети. Когато сме разделени ми праща мили СМС-и, обажда ми се, след това ме посреща на автогарата с цветя и горещи прегръдки и целувки. Пр ...
1541
1
Нямах си работа, затуй ги създадох. Бяха двуизмерни и живееха в една
тава. Сложих им една пирамида от стъкло-просто за да видя дали някога ще
намерят начин да стигнат на върха. Заложих им стремеж да го търсят.
Раздразниха ме, когато тръгнаха от четирите страни на пирамидата, но тъй
като бяха двуизме ...
тава. Сложих им една пирамида от стъкло-просто за да видя дали някога ще
намерят начин да стигнат на върха. Заложих им стремеж да го търсят.
Раздразниха ме, когато тръгнаха от четирите страни на пирамидата, но тъй
като бяха двуизме ...
999
-Ще те облека в гора!-рече ми вдъхновено. Тънките му
мустачки се вълнуваха като същества със свой разум и
съзнание, сякаш не бяха части от самия него. Кръглите му
очилца всеки момент щяха да паднат от носа му, а очите му
не гледаха в мен, а някъде през мен, в отвъдното. Беше ...
мустачки се вълнуваха като същества със свой разум и
съзнание, сякаш не бяха части от самия него. Кръглите му
очилца всеки момент щяха да паднат от носа му, а очите му
не гледаха в мен, а някъде през мен, в отвъдното. Беше ...
1390
2
Още преди да отвори очите си,дядо Енчо знаеше,че нещо не е наред.Бе обгърнат от една безнадеждна пустота,която цяла нощ го бе мятала и премятала.Повдигна бавно клепачи,загледа се в петната по тавана и мъчително ясно си припомни,че е сам.
От седем години живееше в старческия дом,но никога досега не б ...
От седем години живееше в старческия дом,но никога досега не б ...
1366
7
ТЕЛЕФОН НА ДОВЕРИЕТО
Телефонът на бюрото иззвъня – тревожно, както звъняха телефоните в тази служба. Димитър посегна неохотно към слушалката.
"Само това ми липсваше! – помисли си той с раздразнение. – Някой сега да ми се за ...
Телефонът на бюрото иззвъня – тревожно, както звъняха телефоните в тази служба. Димитър посегна неохотно към слушалката.
"Само това ми липсваше! – помисли си той с раздразнение. – Някой сега да ми се за ...
1266
7
Веднъж един човек, почивайки край пътя, се загледа в пълзящата в краката му мравка и с почудване помисли: -Мога да смачкам тази мравка, ако пожелая бих могъл да унищожа целият й мравуняк, и тя никога не ще разбере кой и защо е постъпил така с нея. И нима по-същия начин ние хората, пъплейки по земята ...
2117
2
„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...
1622
1
„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...
1528
Тя е за другите... Пространството между панелните постройки се изпълни с
настъпващото утро. Очертанията им станаха по-ясни. Тук-таме светна някоя друга
кутийка. Появиха се дървета, които някога са били със самочувствието на значими
създания, а сега са малки на фона на човешките творения. Защо Господ ...
настъпващото утро. Очертанията им станаха по-ясни. Тук-таме светна някоя друга
кутийка. Появиха се дървета, които някога са били със самочувствието на значими
създания, а сега са малки на фона на човешките творения. Защо Господ ...
1526
2
Всяка сутрин като се събудя в първия момент изпитвам някакво невероятно
блаженство, чувство за сигурност,покой. Усещам тялото си затоплено и отпуснато,завивките нежно ме обгръщат.До момента, в който си дам сметка,че всъщност това е моето легло в моята стая, моето тяло в моите завивки и което е по-ло ...
блаженство, чувство за сигурност,покой. Усещам тялото си затоплено и отпуснато,завивките нежно ме обгръщат.До момента, в който си дам сметка,че всъщност това е моето легло в моята стая, моето тяло в моите завивки и което е по-ло ...
1388
2
Глава 3
Не усетих кога стигнах до същата онази уличка, на която срещнах за първи път Леон. Не знаех как се озовах там, но въпреки страхът все пак се спрях за момент. Припомних си всичко, което се беше случило онази нощ и ког ...
Не усетих кога стигнах до същата онази уличка, на която срещнах за първи път Леон. Не знаех как се озовах там, но въпреки страхът все пак се спрях за момент. Припомних си всичко, което се беше случило онази нощ и ког ...
1807
4
От прозореца на стаята й висеше прекрепена с лепило картичка от нейния
любим.Всяка вечер преди да заспи тя прочиташе нежните думи изписани
на нея.Всяка сутрин се будеше и отново прочиташе късчето хартия,
бликащо от сладка любов.
Любовта на живота й беше на 150 км разтояние,но ...
любим.Всяка вечер преди да заспи тя прочиташе нежните думи изписани
на нея.Всяка сутрин се будеше и отново прочиташе късчето хартия,
бликащо от сладка любов.
Любовта на живота й беше на 150 км разтояние,но ...
1918
13
Взех си отпуската. Цялата. Дните бавно се бяха събирали с
годините. Лете и зиме, болна и неразположена, често след
работно време, често в уикендите и големите църковни
празници. Забравила коя съм, нижех цифричките, подреждах
документите, поправях грешки, вдигах телефона. Не разбрах ...
годините. Лете и зиме, болна и неразположена, често след
работно време, често в уикендите и големите църковни
празници. Забравила коя съм, нижех цифричките, подреждах
документите, поправях грешки, вдигах телефона. Не разбрах ...
1205
4
"ВАМПИРИ"
Глава 1
Тази книга от векове се предаваше на младите, току - що вкусили кръв вампири. В нея беше описано всичко, което един вампир трябваше да знае - за живота, смърта, кръвта и т.н. Всеки се стараеше да заживее ка ...
Глава 1
Тази книга от векове се предаваше на младите, току - що вкусили кръв вампири. В нея беше описано всичко, което един вампир трябваше да знае - за живота, смърта, кръвта и т.н. Всеки се стараеше да заживее ка ...
5225
1
13
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
