40 917 резултата
КОШМАР
Цяла нощ момичето не можа да заспи...въртя се, сън не я лови. Към 3 часа тя най-сетне заспа, но сънят й бе по-различен от всички други. Тази нощ тя сънува кошмар.
Но не от обикновенните...не я гонеше убиец...не умираше нейн роднина. Тя сънува кървища...Отиде да си налее вода,но странно тя оти ...
  1381 
"И най-добре премислените сметки на мишките и хората не носят нищо освен болка и страдание..."
Робърт Бърнс
Добър вечер, мило мое чудовище! Гладно ли си? Не се бой, ще те нахраня. Винаги го правя. Всяка вечер. Лягам на дървения нар, изгасям свещта и оставям острите ти зъби да смилат просмуканата ми ...
  1293 
"ВАМПИРИ-Глава 2"

Следващите няколко дни минаха очудващо бързо. Непрекъснато се питах дали срещата ми с Леон не е била просто фантазия. Нямах нищо, което да доказва обратното. Молех се да не е било фантазия, защото мечтата ...
  1566 
"Животът прилича на стълба в курник - къс и осран"
(Неизвестен мислител и философ, посетител на една великотърновска бирария)
Тя вървеше по улицата - бавно и царствено, от всяка нейна стъпка лъхаше пренебрежението към плебса, присъщо на кралските особи. Всички се обръщаха след нея, тайно въздишаха и ...
  1829 
Първото, което разбрах, е, че съм мъртъв.
От гърдите ми стърчеше пет или повече метра стоманена тръба, изхлузилата се през камиона, в който се блъснах, продупчила след това предното стъкло, за да ме забие накрая като пеперудка в хербарий на седалката.
Пеперудка в хербарии. Ама че перверзна асоциация ...
  1284 
-Устни....
прилуни, край призрачен....
настръхнало по утрото....
-Ама и ти си един философ-засмя му се-Понякога не те разбирам. Лекомислие е да си толкова дълбок, от мен да го знаеш. Трябва да си приемлив. Разбираш ли ме, глупчо.
-Крачка... ...
  1260 
Надежда от СМЪРТTА

или
„Душата на един извор”
- Спри! Моля те, просто СПРИ! Не мога да те слушам! Какво по дяволите става с теб?! – той изведнъж замълча. - О, не! Не ми обръщай отново гръб! – аз го хванах за раменете и го и ...
  2155 
На вагоните пишеше: “СТАНДАРТЕН”. На купетата, вместо “пущачи-непушачи”,
табелите бяха: “арестанти-неарестанти”. Аз бях при арестантите. Седнах
спокойно между останалите. Бяха седемнадесет-осемнадесет годишно метълче,
възрастен намусен джентълмен с огромни мустаци и бакенбарди, леко
тряперящ, слаб н ...
  912 
Откакто се случи трагедията с приятелката му, започна
работата му по храма. Издигаше го сам със собствените си
ръце. Не купуваше материали, цепеше тухли от скали. Изпи
се, мускулите му се издължиха, нацепиха се в дълбоки жилки,
загарът ги правеше почти животински, какъвто често беше ...
  1080 
Тя знаеше, че има нещо там, край старата им къща..Усещаше го по погледа на минувачите, прибиращи се от работа, по полъха на вятъра и шумоленето на листата...
Тя знаеше, че има нещо там, скътано зад храстите, но не знаеше какво е то, нито дори от къде идва...
Усещаше го, беше невидима сила, която я т ...
  1693 
Листата горяха в ръцете й, а с тях изгаряше и въздуха, който изпълваше стаята.
Почувства, че се задушава. Прималя й, а пръстите й се разтвориха неволно и горящите ръкописи паднаха на пода. По-нататък не помнеше нищо...
Когато отвори очи, се намираше в болнична стая и първото нещо, което почувства бе ...
  1329 
Когато бях малък и гледах от прозореца как августовите жеги отлитат невъзвратимо и тихомълком се настанява хладният есенен ветрец, моята майка казваше една фраза от някакво стихче: “Септември по хълма се спуща с напрашени жълти обуща...”. И аз си представях как там, иззад балкана, се подава някакъв ...
  1471 
Процепите в скалaта отдалеч приличаха на разтворени устни. Приседнеш ли привечер на камъка, изваян с годините като скален фотьойл в подножието на планината, се виждаше всяка извивка от устните на процепа, които се раздвижваха от полъха на вятъра в пълна непонятност и само онзи, който умееше да разчи ...
  1221 
Първото нещо което нарисувах беше стрък трева. Трябваха ми осем години за
да го постигна....
Осем години се взирах в трепетите на десетки хиляди тревички. Събирах
уханията им. Изсмуквах енергията която излъчваха. Разговарях със
стръковете и им давах имена. Зимни, летни, звездни и човешки имена. Най- ...
  1062 
Баща му три пъти започна от нулата и три пъти се розори. Влезе в затвора. Излезе. Потръгна му и се самоуби. Обеси се в гората, защо – никой не разбра, а той разпродаде магазина му за авточасти, железарията и автомивката за десеторно по-малка цена, още щом навърши пълнолетие.
Изтегли всичко което има ...
  1197 
Колата изръмжа тихо,изхълца за последен път и притихна.Стамондра го погледна плахо.Съмняваше се, че найстина иска да се усамотят тук.Зашо ъобще трябваше да хваща тази недорасла идея, нима спокойствието можеше да се открие в съживтелство стс страха?
- Отпусни се - Рес небрежно прекара палец по пръсти ...
  1724 
СЛАДОСТРАСТНИ МОЙРИ
Виждах паяжинки – златни с капчици, пулсираха, а зад тях всичко беше неясно, разлято, като импресия. Смучеше ме, привличаше ме, преизпълваше ме с възбуда и лишаваше от разум. Стягаха ме паяжинките, оплитаха ме, лишаваха ме от воля, отдавах се на тяхната, съпротивявах се колкото д ...
  1443 
Пак сънувах оня сън – че гледката от балкона на моята стая се е променила. Вместо парк, виждах морето, което огромно, черно и страшно се приближаваше, за да ме погълне. Този кошмар ме преследваше седмици наред, а все не можех да разбера какво означава. Събуждах се посред нощ и след това беше невъзмо ...
  1857 
- Стани! Ставай ти казвам, няма да ми спиш цял ден! Заминавай на работа, днеска искам ракия на масата! Обличай се по-бързо, ще те закарам.
Лидия отвори сънено очи и неволно погледна през прозореца. Беше още тъмно и не се виж ...
  2853 
Размисли по есенната алея
Вървя и разравям с краката си купища листа от платаните-сгърчени детски ръце.Времето е късна есен или ранна зима.Меланхолно небе,прашни улици и хора с мрачни лица.Аз се чувствам добре.Дори не напук. ...
  1214 
Прави ми татуировката четири години. Както обеща, не почувствах никаква болка. Все едно ме докосваше с перце. Понякога даже се засмивах от гъдел, но доколкото можех подтисках смеха. Знаех, че него го боли. Поемаше болката в себе си. Притежаваше способността. Сигурно някой ден ще бъде научно обяснена ...
  2763 
Миг преди зимата
Дните ми наподобяват речни камъчета-едни са гладки,заоблени и сякаш те приканват да ги усетиш в ръката си,други са с остри ръбчета и те предупреждават да бъдеш внимателен.Някои са разноцветни,в тях прелива сребристо сиво в розово,бяло в мъхово зелено,канелено в медно червено.За съжа ...
  1147 
В СЛАБИНИТЕ
Сега или никога! Две врати се затваряха, в главата ми нахлуваше сив талаз, помиташе и давеше всичко по пътя си, което съм преживял, което съм постигнал, което съм мечтал, поставил съм за цел, превъзмогнал, имал, желал, желая, наджелал, трансформирал в по-трезва и по-близка, по-опиянителн ...
  1372 
Маку се събуди. Времето все още не беше сътворено...
Нямаше вечност, която да опише събуждането му. Имаше само Маку. И неговата
нужда. Маку беше създател. Знанието дали е единствен не беше достъпно за него,
макар да беше бог. Маку беше чистата есенция на разума и единственото възможно
перпетуум-моби ...
  1336 
  1550 
Няма да посмеят. Нали, няма да посмеят, нали? Кого питам, аз съм сама. Сама съм тук. Стъклооката трябваше да ми е майка. Той обеща, че ще ми е майка, но не е. Тя не е лоша, но с тези стъклени очи, а и се държи по-скоро като моя по-голяма сестра. Ще се разбираме с нея, но не ми е майка. Не мога да я ...
  982 
Мразех го, повече го мразех и от водната напаст. Повече го мразех и от шанса си
и от сенките които видях преди осем години, и от пламъчето което блесна преди
баща ми да падне облян в кръв и да осъзная част от това което никога не осъзнах
напълно. Мразех този празнодумец до себе си от както се познав ...
  1151 
Вулгарен ТВ-сериал с романтичен финал и драматична завръзка в стил “Богатите също плачат”
Цялото семейство се бе събрало в очакване на трепетния миг. Мама Милка толкова нервничеше, че на два пъти разсипа кафето. Инженер Боян напрегнато гризеше върха на чертожния си молив, не усещайки, че от близо пе ...
  1903 
Да беше ме прострелял в сърцето! Сигурно щях да умра и толкова, а аз и без сърце
мога да живея. То ми е като склад, пълно е с красиви видения, събличащи се и
съблечени сенки, влюбени мистерии, напъпили гърди и тежки като дюзи на Боинг
гърди, тела разтворили се да глътнат световният океан, побъркани, ...
  2282 
Сипа храна на рибките. Разляха се цветове. Ако беше по-голям щеше да ги оприличи аквариума на палитра. Радваха се и го чувстваше. Той им беше като родител и тълкуваше знаците им. Лицето му изведнъж помръкна. За миг си помисли, че и те чувстват какво става в света на големите. Изгони мрачната мисъл и ...
  1254 
-Ти не трябваше да се родиш!-когато чух до болка познатите ми думи скован
от леден ужас сякаш се събудих в кошмар.
Но това не беше възможно! Той бе мъртъв! След като толкова пъти се бе
опитал да умъртви бе загинал.
-Предполагам, че наистина си ти и си излезнал от гроба, а не някой ...
  1369 
Стана за срам. Това направи с нея. Една септемврийска нощ, мъглива като ефтина
кръчва, точно в три часът и тридесет минути камбаната на църквата започна да
бие. Напоследък имаше строги мерки за нарушаване на нощното спокойствие и нито
една дискотека не си позваляваше високи децибели, нито пък имаше ...
  962 
Навън не вали.Духа студен пронизващ вятър.От радиото пак се носи песен за любов.Хора забързани минават и отминават.Кой ли би седнал да му свири вятъра.
Подпряла брадичка с юмрук,облегната на барплота тя се ослушва да долови песента на вятъра,а не тази,която се носи от радиото.Долавя звуци,но не песе ...
  1509 
Да се разкаже цялата история на един малък свят и един цял народ не е лека задача. Да се отбележат всички важни събития през толкова дълъг интервал от време е доста трудно начинание. Усетът ми подсказва, че достигнахме момента, когато да се поддържа интереса е изключително трудно и малко хора могат ...
  1125 
„Изглежда просто е дошло времето да си кажем всичко, което ни тежи на душата. Не се трае това положение повече! Не стига че е дошла от някаква си друга планета, ами и ще ми се разпорежда тука като царица! Не става така! Има си писани закони, някои не са писани, ама пак се знаят! Не може водач да е н ...
  1317 
Животът на санчовците доста се променил. Времената на етническите междуособици останали така далеч в миналото, че вече никой не се сещал за тях. Единствената цел била създаването на флотилия, която да защитава планетата от „нашествениците”. А след това дори да стане толкова силна, че да гърби големи ...
  1476 
САМОДИВСКА НОСИЯ
Спеше на задната седалка и приличаше на кибритена кутийка. Пълна с опустушение и спасителна топлина. Как беше минал месеца, нима беше минал. Връщахме ли се надолу към града си, улиците и дома си или сънувахме? Имахме ли изобщо дом или си го измисляхме, а досега сме живели из шумите, ...
  1072 
Свита между лъкатушещите шосета вилата приличаше на уединена старица.
Беше сумрачно и хладно, летаргично възбуждащо желание за сънаване и топли
прегръдки.
* * *
-Бутай, бутай нагоре....-хилеше се истерично и садистично, ужасяващата и ...
  1157 
Със смях замахна и заби ножа до дръжка в картината. Завъртя
го, за да отреже цицата на голата мадама. Изгледа в лицето
лигавия глупак, който се имаше за голямата работа и не
връщаше парите. Хубаво предупреждение. Оня се разтрепери,
за секунда стана бял като платно, изпелтечи нещо и всяка ...
  839 
Мотая се тази сутрин като мобилизиран циганин. Хем ми е едно такова мързеливо, хем не ме свърта на едно място.
Кафето избистри погледа ми и насочи хаотичните ми мисли в една точка. Не съм писал от месеци - ще напиша нещо, но какво? Нямам идея, няма я и Муза, възсядам изморения от годините Пегас, а т ...
  1053 
Предложения
: ??:??