Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Три

Три… три.. Ще преброя само до три…
И защо изобщо трябва да броя?
Сега… сега ще се разрежа на три половини - една за него, друга - за нея и трета за някой случаен минувач. Имаш ли мисли, които да ми подариш… Предполагам, не…
…
Отварям вратата. Отдавна се познаваме. Но тези две седмици и три дена… Тез ...

cheshire_cat

Проза

1.2K 2

Безсезоние

„Но Устата заших си…”
… Защото имам малко многоточия… Виж… Многоточия за мен и за теб. Аз зная – думите ми са твърде празни, за да си заслужава да запълваме себе си с тях… Не ме гледай с ОНЗИ поглед, знаеш за какво говоря… Нима не го усещаш? А може би винаги си го знаел, мили мой Човек с големи Обещ ...

cheshire_cat

Проза

1.1K

Липси

- Сега криволичим по правата..
- Не. Това е крива.
- Праволичим по кривата…
Из Една-От-Многото-Истории-На-Алиса
Отивам да ме хване Липсата…?! ...

cheshire_cat

Проза

1.1K 1

Тупа-лупа

За непознатите, които си остават непознати. За тези, които се разхождат безцелно. За обектите, които не могат да се разплачат. За истините, които не се споделят. За внезапните туптежи, които умират. За болките, които спират понякога. За хората, които се борят със самотата. За онези, които я заобикал ...

chocolate

Проза

1.4K 1

В автобуса (Част Втора)

В автобуса
(Част Втора)
- Ау-у-у, колко е пълно! Ами сега как ще влезем? Я, ако обичате, влезте по-навътре, че да могат и другите да се качат!
- Няма място.
- Как да няма? Я вижте колко място има навътре, но всички стоят на вратата. ...

Mimi1001

Проза

1.2K 6

На спирката (Част Първа)

На спирката
(Част Първа)
По идея на Ведрин.
Ведрин благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че те познавам!
- Извинете, Вие кой рейс чакате? ...

Mimi1001

Проза

1.1K 6

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 3

СЛЕД ГОДИНИ
След гимназията завърших за учителка по математика в Пловдивския университет. Няколко години бях учителка в различни градове. През 1973 г. станах преподавател по математика във ВИХВП - гр. Пловдив. Бях винаги заета. Четях много. Подготвях си упражненията. Задължаваха ни да стоим в инстит ...

SARNE42

Проза

2.1K 3

Памет

Памет
Сребристият джип БМВ спря пред олющената сграда на кметството. „Сграда" беше силно казано. Просто една сглобяема талашитена барака с националния трибагреник и табела, на която пишеше „Кметски наместник" и приемните му часове. Шофьорът на джипа изскочи пъргаво, без да гаси двигателя и се втурна ...

perperikon

Проза

1.5K 11

Тя

Тя вървеше бавно... без да се оглежда. Хората я заобикаляха и я гледаха с интерес. Тялото и се извиваше грациозно, сякаш искаше да полети. Беше "забила" поглед в земята и нищо не я интересуваше. Времето беше топло. Тя стигна до градинката и седна на една пейка. Никой не и обръщаше внимание. Изведнъж ...

expert

Проза

1.4K 4

СРЕЩА В БЪДЕЩЕТО

Среща в бъдещето
Там, където светлината и мракът се сливат! Там, където времето тече ирационално, там, където пространството и времето променят своя закономерен ритъм и законите престават да се подчиняват на познатите ни взаимозависимости! Там, където няма утро, няма ден, няма нощ, където сънищата с ...

феникс

Проза

1.7K 5

Къде съм ?

"Усещаш ли,ти сега това. Къжи ми усещаш ли го?
"Как би могъл та ти дори не вярваш.
Ирония, смях, веселие.
В това вярваш ти нали?"
Думи блуждаещи в мисълта и. Думи изречени, но не чути. Седнала , там, тя под дървото, мечтае, плаче, смее се. И в неяснотата на своите чувства, тя изгаря. ...

SYu

Проза

1K

Любов.Огън.Забрава

Чудни и вълшебни приказки разказват хората. Предават се от поколение на поколение и от уста на уста. Обикалят целия свят, за да разкажат за голямата любов, за щастието и богатството на чудни принцове и принцеси от чудни страни. И за да бъде докрай вълшебна тази приказка, просто трябва да погледнеш к ...

bagunko

Проза

1.5K 1

Eксkурзия в чужбина

Eксkурзия в чужбина
Писна ми да пестя пари, както казва баба ми, за черни дни! Писна ми все в същата мизерия да живея, искам на нещичко и аз да се засмея! Затова отивам на екскурзия в чужбина, веднъж и аз през граница да мина! Избрах за тази цел аз Джалма Пур и най-скъпата почивка в Истанбул. Автобу ...

Mimi1001

Проза

1.3K 4

Случайна среща

Седя и чакам вече час на спирката. Пусто е. Студено. Снежинките падат и образуват бяла покривка около мен. Покрай мен притичва разплакано момиче, сигурно на не повече от 12 години. Въпреки това животът вече се е отнесъл несправедливо към нея... както и към всички нас. Най-накрая автобусът идва... ви ...

SweetDimples

Проза

1.3K 1

Онези

... Беше поредната безсънна вечер ... изключих си компютъра , загасих телевизора ,
чух как баща ми излиза от спалнята ... легнах си в леглото и се отпуснах.
Бях уморена , но все още в будно състояние.
В един момент тялото ми се обездвижи ,
чух силни удари по вратата ,сякаш ме предопреждаваха , че ид ...

Kalista

Проза

975

Любовта побеждава всичко дори и смъртта

Тя беше обикновенно момиче,непознаващо щастието и любовта.
Нейното ежедневие минаваше по един и същ начин,обичаше с часове да се взира в луната
и звездите,и да мечтае,че някой ден ще открие любовта.
Мечтите й се простираха извън реалното и навлизаха в света на смелите фантазии.
Името на тази мечтате ...

JoinMeInDeath`F

Проза

3.1K 7

Театър...

Днес присъствах на една погача...на погачата на моята малка и красива племенница.Това толкова красиво създание само стоеше
мирно и послушно,гледаше всички онези непознати жени и се опитваше да не заплаче...А толкова му бе интересно!Виждаше нови
неща и в малките й очи се криеше едно огромно любопитст ...

Adelinka

Проза

1.4K

МАНЕКЕНЪТ

МАНЕКЕНЪТ
-Този човек, когото видях тогава на пейката в 5 и нещо сутринта на Славейков, този човек, който беше прегърнал гол манекен на жена и плачеше над него, та този човек така успя да ме закове на място, че всичкия погълнат алкохол и никотинов дим от през нощта, сякаш се изпариха от самосебе си ...

сиа

Проза

1.2K 3

...

Мрак. Тишина. Дъждът ромоли по затворените прозорци на къщите. Сякаш небето плаче, а черният асфалт поглъща жадно горчивите му сълзи. Всичко спи. Дори вятърът, побутващ мързеливо клоните на дърветата, изпитва умора... Всичко...
Но не! Под единствената светеща лампа на улицата седи момиче... Това съм ...

My`OwN

Проза » Разкази

1.8K 6

Лъжеш ме

Седиш срещу мен. Нервен, неспокоен... личи ти, че си притеснен от нещо. Палиш цигара. Досега не те бях виждала да пушиш... Не говориш много, срам те е дори да ме погледнеш... Отпиваш бавно от чашата си. Оставяйки я, тя полита надолу и се разбива на каменния под. Малките кристални стъкълца се разпръс ...

SweetDimples

Проза

2.4K 1 3

Ноември

Усещам две топли ръце, които обгръщат тялото ми и една тежка въздишка. Ти и аз. Пак стоим и гледаме как водата изтича в неясна посока, точно както дните ни. Ти и аз отново сме откраднали малко от времето, измамили сме го, за да бъдем няколко дни заедно, преди отново самолетът да отлети и животът да ...

gabo_morto

Проза

2K 3

Те ще ми кажат, че не ми били възпитани децата!

Те ще ми кажат, че не ми били възпитани децата!
Не случих на съседи. Много са злобни, завистливи и прости. Правят се на културни и възпитани, обаче не на мен тия! През лятото, нали прозорците и вратите са отворени, чувам как съседката крещи на сина си: „Марш да изхвърлиш боклука!" Отрочето отвръща: ...

svetlanal

Проза

1.4K 18

Към кого бих се обърнала с молитвени думи

Намираме се във възраст, в която всеки тийнейджър е неуверен и несигурен не само в действията си, но и в постъпките си. Понякога правим грешки, изричаме думи, които дълбоко нараняват околните и най-вече любимия на сърцето ни човек.
Защо го правим? - Дали от несигурност в чувствата и на двете страни, ...

TeDDy_bs

Проза

8.6K

Спестени пари

Спестени пари
Майка ми е едра жена. И до ден днешен си прави сутиени по поръчка, защото нейния номер не се произвежда. А пък аз съм се метнала цялата на тате. Откъде и да ме погледнеш, все съм си „моето мъжко момиче". Даже една злобна колежка ми викаше да си купувам блузки с копченца, за да се ориен ...

svetlanal

Проза

1.6K 25

Да обичаш на инат

Поглеждам към другите момичета, също самотни, решили в горещината на майския ден да отдъхнат на до болка познатите пейки. Навеждат се и откъсват поредното цвете. Със завидна прецизност откъсват всяко листче и наум си повтарят вечната игри на думи - Обича ме, не ме обича. Сякаш е истина и когато посл ...

broken_wing

Проза

2.5K 1 1

Обичам те

С теб съм. От колко време бях мечтала за това... да съм отново с теб. Да ме прегръщаш, както си ме прегърнал сега, да чувам искрения ти смях, провокиран от щастието ни, просто да бъдем заедно! Дълго време бях без теб, дълго време се опитвах да запълня празнотата в себе си, но нищо, нищо не можа да м ...

SweetDimples

Проза

1.9K 4

Една любов

Вече знам, че обратното на любовта не е омразата, а страха! Не вярвам в нищо вече. Единственият виновник затова си ти! Ти беше всичко за мен. Вече се страхувам от всичко, което ме води към теб. Дори нежния полъх на вятъра ме плаши, напомня ми за нощите, прекарани с теб. Не вярвам в ничия любов. Не в ...

roshla

Проза

1.8K 1

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 2

ВТОРАТА КОТКА
Имахме една оранжева котка. Ние мислехме, че е наша. Е, не я гушкахме, но влизаше в стаята, седеше при нас. Един ден в двора влезе Бойка, едно момиче, което живееше през две къщи от нашата. Тя е 5-6 години по-малка от мен.
- Я, какво прави нашата котка у вас? - каза тя.
- Как така ваша ...

SARNE42

Проза

1.6K 3

Аз не съм за подигравка!!!

Обръщам другата страница - примирявам се със всичко вече. Аз съм човек на крайностите - или-или. Не мога хем да обичам - хем да мразя, не мога хем да плача от болка - хем да се смея от щастие със глас. Такива абсурди - не!
Или ще пия от тази чаша, или няма? Средно положение - няма.
Затова вече ще се ...

lunna_sianka

Проза

1.8K 14

Писмо до Италия

Кина мрази да пише писма, ама като се налага!
Тошо замина за Италия преди три месеца и започна да й липсва. Обажда се от време на време, но не може всеки ден! Това са си пари! А нали отиде там да печели - да направят бала на Мимето и за кола на Тончо, а ако останат ще си купи и онази въдица, дето хо ...

JANA_Fox

Проза

1.5K 1

Раят

Каква ирония!!! Каква истинска самоирония?!?!
Дърветата разцъфнаха, подтикнати от зова за живот на пътуващите от далечния юг птички - вестители на пролетта! Синьо беше небето, върху което дъждовните капки сформираха един пъстроцветен параван, в чийто два края се намираше щастието за едни...
Ромолящи ...

BlueDust

Проза

1.2K 1

Пепеляшка

Още няколко секунди и всичко ще е готово. Няколко последни щрихи с четката и ще мога да се потопя в нощта. Бавно вдигам очи и поглеждам в огледалото. Търся хармонията, но не в душата си, а в линиите и цветовете на грима. Надявах се да съм си нарисувала достатъчно умело каменната маска, но очите ми с ...

gabo_morto

Проза

2K 6

Романтични небивалици от Красно градище - 10

Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...

perperikon

Проза

1.3K 1

Хомеопатично

Загубили сме пътя към Отминалото и ще се лутаме още дълго… Наскоро забравих да заключа Вратата на Недоверието и оттам изскочиха всички скептични мисли, отровиха деня ми, изсмукаха невинността ми и вече не помня как се казвам…
Не, не помня…
Скривам себе си сред другите. Най-лесно е да се сгънеш на ня ...

cheshire_cat

Проза

1K 1

18+ Онзи ден

... "Искаш ли да гледаме филм?" - ме попита той.
И легна на леглото зад мен...
А аз отговорих кротко: "Не, не ми се гледа филм... не обичам"
И той ме погледна странно... Не разбираше...
А аз си казах наум ...

Kalista

Проза

2.2K 3

Жертвата

Жертвата
Пролетният дъжд беше освежил горещия ден. Ситни капчици вода все още блестяха по сребристите улици, огрявани от последните лъчи на слънцето. Скоро то се скри зад планините на запад и сумракът бавно, но сигурно започна да измества светлината...
Настъпваше неговото време. Времето на убийците. ...

perperikon

Проза

1.3K 3

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 1

КОТЕШКИ ИСТОРИИ
ПЪРВАТА КОТКА
Когато бяхме малки, спомням си, имахме един дебел, добродушен котарак. Обикновено, когато си лягахме да спим се сбивахме, ние децата, помежду си, кой да го гушне под юргана. Изглежда, че не е бил много кротък, защото един ден след сбиване с други котараци, той се прибра ...

SARNE42

Проза

2.4K 5

Среща на Откровения

Среща на Откровения. Среща, пълна с вълнения,прекрасни изживявания с невероятни хора... а аз вкъщи... Тези пусти пари, мразя ги! Изтървах страхотни емоции, запознанства на живо с хора, с които мечтая... С ВСИЧКИ ВИ! Ех, да можех да дойда... ех, нямам късмет. Един джакпот поне да бях ударила... Да бя ...

lunna_sianka

Проза

1.3K 27

Чувства...

Дълго нощта се изтичаше, като сълза - изстрадана,проронена от болка. Дълго мислих за 1000 неща, на някои отговори намерих, а другите просто ги мислих до сутринта и... нищо. Нямаше и кого да попитам, всички бяха потънали в сладък сън. Полази ме съмнение, пропищяваше в мен гнева,преливаха обич и безум ...

lunna_sianka

Проза

1.3K 9

Светлината на Ем-Руха

Разказът има своя извор в Словото на Учителя Беинса Дуно
В началото на времената живял цар на име Велмур. Той имал дъщеря на име Далвира - и голяма благодат й била отредена : да приеме Светлината на Ем-Руха.
О, душа - чиста и светла : приготви се - като невеста, която чака младоженец!
Велик дух бил ...

radislav

Проза

1.1K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Три

Безсезоние

Липси

Тупа-лупа

В автобуса (Част Втора)

На спирката (Част Първа)

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 3

Памет

Тя

СРЕЩА В БЪДЕЩЕТО

Къде съм ?

Любов.Огън.Забрава

Eксkурзия в чужбина

Случайна среща

Онези

Любовта побеждава всичко дори и смъртта

Театър...

МАНЕКЕНЪТ

...

Лъжеш ме

Ноември

Те ще ми кажат, че не ми били възпитани децата!

Към кого бих се обърнала с молитвени думи

Спестени пари

Да обичаш на инат

Обичам те

Една любов

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 2

Аз не съм за подигравка!!!

Писмо до Италия

Раят

Пепеляшка

Романтични небивалици от Красно градище - 10

Хомеопатично

18+ Онзи ден

Жертвата

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 1

Среща на Откровения

Чувства...

Светлината на Ем-Руха

Опашка