Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Срещата

Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
„Здравей, мила непозната!
От няколко дена гледам снимката ти. Написах ти и писмо за да се запознаем, но все не се решавам да го изпратя. Днес обаче ще се престраша. Колкото и клиширано да звучи, но ми хареса от пръв поглед. Като визия. А и в съче ...

Романтик

Проза

2K 31

Чакам те

Вече няколко дни вали... Студено е. Обичам такова време, кара ме за малко да си остана вкъщи. Кара ме да премисля всичко, което ми се случва. Почивам си от всичко и всички, глезя се. Слушам музика по цял ден, а през нощта слушам дъжда...
Приятно е да спиш на такова време... забравяш грижите. Преди н ...

Adelinka

Проза

3K 9

Идвайте ни по-често на гости

Идвайте ни по-често на гости
Много е гадно да отидеш на гости и домакините да се скарат пред теб. Не знаеш на чия страна да застанеш, защото и двамата са ти приятели. Ужасно е, на мен ми се е случвало.
За това се разбрахме с моя мъж, дойдат ли ни гости, дори да не можеме да се гледаме, дори да не си ...

svetlanal

Проза

1.7K 26

Глупакът

"Глупакът"
Светът наш е пълен с приказки за голямата любов и великото щастие на добрите герои. Поучителни и доблестни, смели и великодушни, рицари и безстрашни владетели, преодоляват безброй природни стихии, планини и долини, борят се със зловещи, зли твари, в името на голямата и свята любов... Прик ...

nvx

Проза

2.1K 4

Аромат от миналото

Не знам кое е по-болезнено... спомените за една отминала любов, които витаят като призраци в съзнанието ти и носят със себе си само болка и меланхолия, или нещата, които започват да се изплъзват от мислите, дребните жестове и думи, които някога са те правили щастлив, но постепенно забравяш, че изобщ ...

maca

Проза

1.5K 2

Полет с прекършени криле...

Отново бягам... а вярвах, че съм намерила пристан, че съм открила мястото, в което сърцето и разума ми ще могат да живеят заедно и в разбирателство. Винаги бягам, бягам от мислите си, от чувствата си, бягам към щастието и уюта. Търся приключения, избягвам препятствията, бягам от самотата, тичам към ...

maca

Проза

1.5K 1

Нощта на цигулката

Нощта на цигулката
В края на месец Август, в Големия град, необичайно за това време гъмжеше от големи хора. Жегата беше непоносима и всички се разхождаха полу-голи. Стари и млади бяха навън, безстрашно щъкаха, всеки по своите големи задачки. Слънцето напичаше безпощадно по прашния асфалт и безмилост ...

nvx

Проза

2.9K 4

ЕДНА НОЩ

Нощ е. Какво е нощта в този град? Самота. Шумна веселба. Суета. Преструвки. Неспокоен сън. Любов, или само секс, който я замества. Не знам точно. На мен лично нощта ми прилича на жена.
Да вземем за пример тази нощ. Седя на бара. Пия наливна бира и си говоря с момичето, което мие чашите. Симпатична е ...

Бинев

Проза

1.8K 3

Помощ!!!

С напредването на възрастта все повече усещам последствията от онази, така типична, болест - болестта на Поркинсон. Когато стана сутрин, целият треперя и докато не си взема лекарството, пристъпите ме връхлитат. Когато си пъхна термометъра под мишницата и след това го извадя, на екрана му от течни кр ...

popolo

Проза

1.3K 2

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 5)

Акт 5.
Прожекторите бавно осветяват двамата. Той и Тя продължават неизвестно кога започнат разговор.
Той: Защо ме попита?
Тя: Така! Просто ми хрумна. Стесняваш ли се?
Той: Не! Ни най-малко. Но вероятно отговорът ми ще те изненада. ...

ВТ

Проза

1.3K 3

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 4)

Акт 4
Двамата седят спокойно пред компютрите си и продължават започнат разговор.
Тя: Често ли го правиш?
Той: За какво говориш?
Тя: Да даряваш неочаквано щастие на случайно срещнати. Като с „писмото до една непозната". Беше много хубаво. Още го помня. ...

ВТ

Проза

1.1K

Ирка и любовта на живота й

На всички откровенци с много, много обич!
Денят се познава по сутринта, казват старите хора. Онази сутрин беше студена и снежна. Януарска. С усещане за студеното приземие на болницата, където Ирка трябваше да се преоблече в дълга плътна нощница, да надене оставените в съблекалнята за такива като нея ...

aranhuez

Проза

1.2K 6

За Бурите

За Бурите
Явор Костов
Когато телефонът иззвъня, усетих, че ме очаква "онова", което ще ме изтръгне от потискащото ме бездействие. През последните седмици нещо с работата не вървеше, а това се оказа единственото и достатъчно условие да попадна отново в добре познатата ми яма на апатията. Заради точно ...

Явор_Костов

Проза

1.2K 1

~ ФАТАЛЕН БЛЯСЪК ~ 2

Евелин...
- Дръж ме на безопасно разстояние от себе си... И не казвай нищо възбуждащо!...
- Възбуждащо ли?! Като какво например!?
- О, ти знаеш... Здравей... Как си?... Навън е чудесен ден...
Звънкият й смях полепна по стените на кабинета. Отметнатият кичур от лицето й, откри поглед, изпълнен със ст ...

Евелин

Проза

1.7K 9

Края на един стихоплет/ец,който мечтаеше да стане поет....

И днес не ме подмина тъгата... И днес страда ми душата. И днес, пак нещо ми се случи... Как така не може веднъж лошото да ме подмине? Уморих се да се боря...
За мечти?! Ама моля ви се... Аз поет - не и в тоз живот. По-добре да карам мотоциклет без кош, по ще оцелея... Стига вече -бляновете и миражит ...

lunna_sianka

Проза

1.4K 20

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 3)

Акт 3. Тя седи пред компютъра. Слуша си музика със слушалки и весело тананика. Той влиза и нетърпеливо включва лаптопа. Двамата са в добро настроение, което постепенно се променя. Преди да включи своя лаптоп, Той глътва някакво хапче.
Зазвучава песента "You and Me" на Scorpions.
Тя: Ехоооо! J Аз съм ...

ВТ

Проза

1.6K

Мицке, ма!

- Мицке, ма! Ша има на саборо, у петок, два конкурса за жени над 85 години. Ти у кой, че земеш участие?
- Е, па?
- За най-красива бабишкера или за най-умната пенсия?
- Гудьо, е па, да можох да се разчепим и у двата ке се притурим.

Mimi1001

Проза

1.7K 4

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 2)

Акт 2. Той влиза и спокойно сяда пред лаптопа. Почти веднага влиза Тя.
Той: Аз съм вече тук. Обади се, когато се появиш!
Тя: Ехо-о-о-о! Тук съм! Здравей!
Той: Здравей! Как си?
Тя: Нормално! ...

ВТ

Проза

1.3K

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (опит за пиеса, акт 1)

"Живей така, че да умреш не здрав, а щастлив. Тогава ще можеш да се пренесеш в света на своите неосъществени мечти."
Вили ТОДОРОВ, София, 01. 2006 - 09. 2007 г.
Действуващи лица:
Тя - енергична млада жена със стройна фигура, облечена спортно, по домашному съвременно. В някои сцени е с измъчено уморе ...

ВТ

Проза

1.3K

Кинке, що е туй море, ма?

Кинке, що е туй море, ма?
- Кинке, що е туй море, ма?
- Е, па, що? Туриш си маненки гащи на газо, навиеш си комбинизоно до подмишките и дзупаш у най-големата локва.
- Е па!... Я значи съм ‘одила! Кире като извади баданарката да цапоти верандата и миндеря, изкара чергата на дворо и като пусна маркучо ...

Mimi1001

Проза

2K 5

В памет на една любов

Беше юли месец на 2003 година. Всички ми говореха само за едно - Александър - красиво момче с кестенява коса и изразителни очи, с една година по-малък, но невероятно чаровен. Той беше като привидение, като приказка.
Известно време бяхме далечни, докато не стана онова чудо, което ме направи най-щастл ...

Eagle_hearT

Проза

2.3K 2

Нещата, Автобусът и Светофарените Човечета

(10 More Minutes With You- Kill Hannah)
Автобусът винаги се бавеше. Винаги, когато трябваше да отиде някъде, проклетият автобус закъсняваше. Лошо, защото Нещото с него ходеше и на училище...
Сега това Нещо буквално със затворени очи изминаваше до болка познатия път до спирката... И както никога, не ...

HighHanged

Проза

1.8K 4

Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 3 част

Ще бъде пълнолуние! - казал Кара Кючек, поглеждайки към небето.- По-тъмно от това няма да стане! Готови ли сте, мои верни воеводи?
-Готови сме да умрем за тебе, воеводо! - отвърнали в един глас страшните кърджалийски командири.
-Време е да пристъпим към изпълнението на плана. Ти - посочил той Осман ...

siromah

Проза

2.4K

Парижките потайности или Кумчо Вълчо и Бай Хуи - 2 част.

Пред входа на Националната библиотека стояха двама френски полицаи и проверяваха с метални детектори всеки посетител. Миналата седмица в Париж я бяха нарекли "Кървавата неделя". Арабски терористи бяха направили бомби от болтове, гвоздеи и други остри предмети и ги бяха взривили на няколко обществени ...

siromah

Проза

2.4K 2

Когато боговете ходели по земята, 3 част

Докато Хера и останалите богини кроили своето отмъщение, боговете марширували към двореца на крал Шишко. Било края на лятото, но слънцето все оше напичало жестоко. Аполон, Дионис и Борео били отдавна захвърлили тежките си доспехи и оставили само чифт сандали и лека туника. Единствено Арес, богът на ...

siromah

Проза

1.7K 1

За сбогом

Позволи ми, ей така, за сбогом, да ти кажа, че беше всичко за мен. Да ти кажа как потъвах в очите ти и се давех в топлината им... позволи ми, наместо сбогом да ти кажа, че завинаги те заключих в сърцето си и навсякъде ще те виждам... не искам да се сбогуваме, ти върви... Не ми казвай нищо сега, нека ...

EnjoyMyDeath

Проза

1.2K 2

Ирка, Асен и гардеробът на чувствата им

Малко неща в живота на Ирка не се сбъдваха. Като ученичка много се забавляваше да гледа на карти на приятелките си - и кое на майтап, кое наистина, кикотеха се
- О-хооо, ето тук вале купа страшно те мисли, направоооо... - редеше Ирка, а сивозелените й очи святкаха дяволито.
- Като някоя вещица си! - ...

aranhuez

Проза

2.2K 8

Мечтая си и аз...

Беше чудовищно тъмна нощта. Негостоприемна за нея и него - за любовтта. А тя стоеше си самотна и тъжна, с него, но сама... Сърцето й крещеше:
- Мили, аз съм тук, чакам те...
А той заспа, от умора пребит и не разбра, че изобщо нещо искаше тя да му каже...
Минаваха дни, седмици... и нещата не се проме ...

lunna_sianka

Проза

1.3K 21

Една жена на прага на 35

Утре ставам на тридесет и пет. Тъпо. За някои съм още млада, за други вероятно прекалено стара. Наистина ми е тъпо, и то заради факта, че и аз самата не знам към кои да се причисля. Все още се чувствам като на 25, все още върша щуротии, все още мъжете ме заглеждат с онзи поглед... Все още ми подсвир ...

Mili4ka

Проза

4.9K 15

~ ФАТАЛЕН БЛЯСЪК ~

Ев...
Трябва да е приятел. Само приятелите я наричаха така. В повечето случаи се обръщаха към нея с фамилията й, а пациентите я наричаха с обич “Докторе”. За тях тя бе и спасителен бряг, и хоризонт, в който с надежда се взираха. Боготворяха я... Съпругът й често се шегуваше “Твоите луди... Защо ли л ...

Евелин

Проза

1.6K 5

Кафе от Испанец

(Small Time Shot Away – Massive Attack)
Днес…
Събуждам се и усещам вкуса на деня в устата си… Знам, че ще е цветен… Денят е пъстър и ме въвлича в себе си, засмуква ме… Обличам дрехите и поглеждам през прозореца си – тъмнина… Но само една светлинка в далечината жужи… Кръжи в нищото и блуждае… Това е ...

cheshire_cat

Проза

1.2K 3

Животът е една сцена,но ролите в спектакъла са зле разпределени !

Мина толкова време, а аз все още не мога да те забравя. Толкова много те обичам. А може би това не е любов? Може би просто имам нужда от ласките, ръцете, устните ти... От топлината на прегръдките ти. Но всичко, което изредих, нима не е любов???
В началото беше никой! Просто игра, в която ти беше пио ...

ellen_rives

Проза

2.1K 4

Осемнадесетгодишни старци

Коридорите вече бяха празни. Светеха, окъпани в евтиния препарат, чиято миризма оставаше завинаги в спомените на всеки, който някога е бил ученик. Само приглушени звуци, идващи от вътрешността на класните стаи, нарушаваха
очарователния, но винаги привиден училищен покой, на който точно сега нямах въ ...

Явор_Костов

Проза

2.2K 1 5

Есенна приказка

В
Вървях с ръце в джобовете през един квартален парк и размишлявах. Топлият есенен ден бавно си отиваше, а лекият повей на вятъра довяваше със себе си уханието на пристигаща нощ. Последните слънчеви лъчи едвам озаряваха дърветата, храстите и пейките, чиито сенки все повече и повече се удължаваха по ...

Ninsi

Проза

2.1K 2

Мемоари на Джейбърд Найтингейл (Опит за фентъзи)

1.
Джейбърд Найтингейл бе най-известният маг в историята на Другите светове.
Роден от оглушителен шепот и безшумни писъци, без произход в миналото, род и дом...
Сега живеещ в пурпурната мъгла на Границата с Нищото, а отвъд него - светът на Човешките създания.
- Гейл? - властния женски глас зад гърба ...

HighHanged

Проза

1.6K 4

Asta La Vista, Baby

Веднъж почувстваш ли, че си обичан, ти се чувстваш по-щастлив от всякога... но нещо вътре те човърка... кара те да нараняваш... да нараняваш човека до себе си... Просто се изкушаваш... знаеш, че всичко зависи от теб...
Това, че някой те обича, не означава, че ти е в кърпа вързан, не означава, че таз ...

Miska_Kumaliska

Проза

2.2K 1

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (3)

Защото си благословена от всички родове, и Твоето пречестно име се слави во веки веков.
Амин!
Не отиде на погребението на майка си. Беше бременна и не намери смелост. Мислеше само и единствено за живота, който носеше в утробата си. Затвори се в себе си. Акушерката, която беше в нейния участък в поли ...

PLACEBO

Проза

1.2K 10

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (2)

"Не вземайте повече от определеното!" (Лука 3:12-13)
Запознаха се на един семинар от Комсомола. На Мальовица. Тя се прояви по време на вечерта, посветена на свободния талант. С една нейна колежка изпяха народната песен "Мама Стояну думаше" - артистични, облечени по дънки, със забрадки. Бяха заложили ...

PLACEBO

Проза

1.2K 4

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (1)

"Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня - казал Петър, - ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе". (Мат. 26:31-35; Марк 14:27-31)."
Камен беше първата й любов - още в детската градина. Беше будно палаво момченце с къдрава, смолисто черна коса и ...

PLACEBO

Проза

1.2K 9

Много обичам да крада

Много обичам да крада
Много обичам да крада, даже повече, отколкото да лъжа. Крада си някой готин лаф, някой жест. Най-много съм откраднала от приятелката ми Сийчето.
На гости сме им. Мъжът й и се кара, че не е нарязала тънко луканката, а тя го гушка и му казва:
- Жоре, хайде ела с мен до кухнята и ...

svetlanal

Проза

2.2K 31

Проза и разкази от съвременни български писатели

Срещата

Чакам те

Идвайте ни по-често на гости

Глупакът

Аромат от миналото

Полет с прекършени криле...

Нощта на цигулката

ЕДНА НОЩ

Помощ!!!

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 5)

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 4)

Ирка и любовта на живота й

За Бурите

~ ФАТАЛЕН БЛЯСЪК ~ 2

Края на един стихоплет/ец,който мечтаеше да стане поет....

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 3)

Мицке, ма!

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 2)

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (опит за пиеса, акт 1)

Кинке, що е туй море, ма?

В памет на една любов

Нещата, Автобусът и Светофарените Човечета

Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 3 част

Парижките потайности или Кумчо Вълчо и Бай Хуи - 2 част.

Когато боговете ходели по земята, 3 част

За сбогом

Ирка, Асен и гардеробът на чувствата им

Мечтая си и аз...

Една жена на прага на 35

~ ФАТАЛЕН БЛЯСЪК ~

Кафе от Испанец

Животът е една сцена,но ролите в спектакъла са зле разпределени !

Осемнадесетгодишни старци

Есенна приказка

Мемоари на Джейбърд Найтингейл (Опит за фентъзи)

Asta La Vista, Baby

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (3)

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (2)

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (1)

Много обичам да крада

Опашка