Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,7 резултата

Тъжна приказка за любовта

Живеело някога едно малко момче на име Джон. Той бил десет годишен хлапак, останал сирак от бебе. Бил много палав, мързелив и дори зъл. Доставяло му удоволствие да се подиграва на съучениците си, да ги обижда и натъжава. Всички деца се страхували от него. Никой не го обичал и не искал да общува с не ...
~DaRk^AnGeL~ (Янчето)
~DaRk^AnGeL~
Проза
3.8K 3

Избор

Избор
Беше свеж летен ден, обикновен като всички останали. Нищо не подсказваше, че ще се случи нещо, което ще промени живота на Джон Смит завинаги. Той беше решил да използва свободното си време за да се наслади на една отпускаща разходка в парка. Грееше слънце, което нежно галеше с лъчите си цветят ...
phantomlord (Лорда на Фантомите)
phantomlord
Проза
1.3K 1

Бели Рози

Седемнадесет бели рози. Красиви са. Ти си най-нежният човек на света. Господи и друг път съм изричала тези думи, само че не на теб. Какво е това, кръговрат? Ето ме пак в началото, само че сега аз не съм това, което бях тогава, защото става въпрос за сега. Дали те допускам до себе си, защото ми напом ...
Moira (Мойра)
Moira
Проза
2.1K 8

Тя

Тя
Татко, всички прилики с реални лица в този разказ са случайни.
Нищо че срещу мен, в телевизора, се готвеха някакви сръбски ощипци (аз бих ги нарекъл каймета), продължавах да си мисля за нея. В нея имаше магия, не, тя беше изяла един змей магии, за хубост. Че и повече. Затова мислех за нея. Колкот ...
кмето (Градоначалник)
кмето
Проза
1.2K 2

Истинските седем лица

Истинските седем лица Всеки има тези седем лица. Някои ги извървяват за седем дни, други за един живот. Но всички ги имаме, да отричаш означава вече да чертаеш осмо лице. Имаше убийствен план за следващата седмица. В понеделник щеше да излезе от затвора, във вторник – да е клошар, в сряда да продава ...
кмето (Градоначалник)
кмето
Проза
1.2K 2

Коледна приказка

Имало едно време един симпатично закръглен старец с дълга бяла брада и радостни, добри очи, в които винаги бляскали весели пламъчета... Обличал се винаги в ярко червено, а на любимата му шапка неизменно имало пухкав бял помпон. Дядото имал толкова много имена, че с усилие ги запомнял всичките, но лю ...
gentle_soul (Илияна)
gentle_soul
Проза
16.9K 1

Блестящия разпад

Блестящия разпад
Още не бях сигурен дали всичко е свършило, не знаех и как мога да разбера. Може би времето щеше само да ми отговори. Или да отговори само на себе си, ако не му пука за мен. Все се запитавам дали времето е в мен или аз в него. Дали сме в тандем с него или се противопоставяме едни на ...
кмето (Градоначалник)
кмето
Проза
954 3

Конечната любов

Няма как да не сте чували историята за “тъжителките на вечната любов”. За ония три жени, които тръгвали от гори и идели в села, а там оплаквали краят на любовта, който винаги неотвратимо настъпвал. Духът унивал, а сърцата се свивали, защото рано или късно, всички разбирали, че трите жени пророкуват ...
чезал (Едуард Кехецикян)
чезал
Проза
1.3K 4

АКО ...

АКО ...
“...Нека да те има, тук до мен на този свят...”
Посягам към теб като към горски плод – стипчиво е, но истинско... незаменимо с нищо удоволствие. Прав си – изкушенията са затова, за да им се отдаваме.
Вкусвам го насре ...
Нобел40 (Делфи)
Нобел40
Проза
1.4K

САМОТА /весела миниатюра/

Самота /весела миниатюра/
Плача. Кумшийката вика:
-Що плачиш?
-Щот съм самотна - викам.
-Върви у НЕТА. Там ша намериш мъж. Ем са ентелегентни, ем разбират ут секс. ...
LONTANA (Даша)
LONTANA
Проза
1.1K 7

СКУКА /весела миниатюра/

Скука / весела миниатюра/
Плача. Кумшийката вика:
- Що плачиш?
- От скука-викам.
- Върви у НЕТА. Там има игри и забавления. ...
LONTANA (Даша)
LONTANA
Проза
1.1K 7

По Коледа

Мелинда събра нещата си и за последен път огледа стаичката, в която беше отраснала. За няколко милионен път се питаше дали постъпва правилно и дали трябва да я напусне. По някакъв странен начин беше привързана към мизерното помещение, обзаведено само с едно легло и няколко стола. Дори котлон си няма ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза
1.3K 1

не разбра,защо излъгах те...

Писах си със него... не го познавах, но успя... в сърцето ми да влезе и да не мога да го махна аз сега... излъгах го... да, на профила ми беше друга снимка... не бях аз, а друг беше ликът...
Но той със мен си писа... аз бях тази, която казваше "обичам те", той беше този, който отвръщаше на тези думи ...
vesyy (Весинцето без такава)
vesyy
Проза
2.3K 1 9

2 х 4 - Алхимикът

“You labeled me
I'll label you
So I dub theе unforgiven”
Metallica
Менхир вдигна колбата пред очите си, разклати я и видя, че този път е успял. На дъното нямаше утайка, чиста течност блестеше пред ясния му взор. Fons signatus – заключеният кладенец – вече беше достъпен. ...
чезал (Едуард Кехецикян)
чезал
Проза
1.3K 2

Дали е просто случайност

Един ден той излезе и тръгна по една улица. Дори краят й не се виждаше.
Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги к ...
lost_hope (Гери)
lost_hope
Проза » Други
1.9K

Тъжния Бог

...в началото беше светлината,озарила целия всемир,без дни и нощи,без време,без пътища
безкрайни,без живот и смърт,без добро и зло,без мисъл,една абсолютна светлина белязала
раждането на Тъжния Бог,родил се от нейната сянка,в една безкрайна пустота на вечната
тишина,където отекна първия звук на пове ...
Sirius (Пламен Йовчев)
Sirius
Проза
1.2K

Една зимна вечер

Вървиш по заскрежените улици и си мислиш как ли ще прекараш предстоящите празници.Вървиш,мислиш си,но не забелязваш обстановката около себе си.Зимният пейзаж сякаш се е подредил,така че да създаде усещането за абсолютна идилия.Но дали и в действителност е така...
Леко позамръзнал,но и развеселен от ...
lost_hope (Гери)
lost_hope
Проза
1.3K 2

Просто ме погледни...

Слънцето се къпеше в морската вода. Играеше си с вълните и правеше замъци от снопове розова светлина. Едно малко облаче с оранжева усмивка ме гледаше любопитно. Само аз бях останала сама, седнала в пясъчния престол на брега. Морето се опитваше да ме докосне с пенливите си устни и да ме обгърне в сол ...
Lady_Temptation (Мартина Вичева)
Lady_Temptation
Проза
1.6K 3

Мнемоза - болест от пъкъла

- Докторе, защо сте дошли в обителта?
Отец Юродива беше прекъснал поста си и преждевременно напусна параклиса. Душата му все още изпитваше блаженствата на молитвата, но разсъдъкът му вече се бе завърнал тук, в преддверието на манастира.
- Той е болен, отче. Много е болен.
Доктор Меркант се потеше из ...
чезал (Едуард Кехецикян)
чезал
Проза
2.1K 3

КОЛЕДЕН ОБЯД

Навън бе студено и неприветно, с малко сняг. Беше започнало да вали снощи, на Бъдни вечер, и изглеждаше, че ще има снежна Коледа, но през нощта снегът спря. Облаци се стелеха по небето, духаше вятър, който оголваше асфалта на паркинга.
В пицарията бе топло и уютно. Сепарета от цветно стъкло разделях ...
Чинаров (Георги)
Чинаров
Проза
1.5K 9

Ода за любовта!!!

АЗ БЯХ НА 20, А ТОЙ НА 30, ЛЮБОВТА НИ БЕ ИСКРЕНА И ЧИСТА КАТО
КАПКА УТИННА РОСА, ОВЕСИЛА СЕ НА ЛИСТОТО НА ЛИЛАВА ТЕМЕНУЖКА, С БЕЗБРОЙ КРАСИВИ ВЕНЧЕЛИСТЧЕТА
И НЕВЕРОЯТНО КРАСИВИ ТИЧИНКИ, ПО КОИТО ИМАШЕ ПРАШЕЦ, КОЙТО ХИЛЯДИ ПЧЕЛИЧКИ СЪБИРАХА И ПРАВЕХА ОТ НЕГО НАЙ-СЛАДКИЯТ И НАЙ-
ВКУСНИЯТ МЕД В ЦЕЛИЯТ ...
izmislenatapoetesa (Росица)
izmislenatapoetesa
Проза
3.8K 2

Таксито под дъжда

Краката на пешеходците правеха резки махове в своя бяг по начупените тротоари. Бездомните кучета и котки, отдавна предусетили случващото се в момента, бяха заели местата си под високите стрехи. И хората по автобусните спирки се бяха скупчили един до друг, в общото сухо, подобно на новородени птички, ...
Zimed (Зимед)
Zimed
Проза
1.4K 3

Но с общо начало

Но с общо начало
Тя затвори очи. Не можеше да гледа ясно, беше прекалено бяло, беше прекалено светло. Снегът покриваше уличните лампи и те бяха като чадърчета, готови да приютят измръзналите от студа.
Беше тихо, нищо не се осмели да наруши този покой. Тя тръгна бавно по затрупаната със сняг пътека.. ...
Dreeam (Алина)
Dreeam
Проза
1.1K

Направи сам

Н А П Р А В И С А М
Билковият чай вдигаше ароматна пара, а кекса, дето го забърка снощи, примамливо ухаеше на ванилия. Ружа Сербезова отпи глътка чай, гризна кекс и доволно вдигна крака върху табуретката. Ето, това е живот ! ...
zara (Здравка Маринова)
zara
Проза
2K

Българинът и философията

Българинът продължава да се плаши от философията. И има основания за това, защото тя – философията продължава да тъне в своето идеологическо лоно…макар и не съвсем…Щом чуе думата “философия” на нашенецът му прималява под лъжичката, още повече пък ако е минал университетското образование, очите му по ...
MOJSEI (Валери Рибаров)
MOJSEI
Проза
1.5K 15

без "сбогом"

- Свърши.- каза той, като отваряше вратата. В ръцете си държеше не голям сак.
-Не - каза тя. - Никога няма да свърши.
Излизайки, той и подаде ръка, а тя силно я отблъсна.
- Така ли ще се сбогуваш с мен? С голямата си любов, за която пожертва толкова много? Не, махай се! Напускаш ме... Добре, махай с ...
iskrena (Сиби)
iskrena
Проза
1.9K 5

Дъжд

Дъжд
Той беше сам. Звездите ги нямаше. Сълнцето го нямаше. Облаците ги нямаше. Залезът го нямаше. Тях ги нямаше... той беше сам. Мъглата закриваше луната и дори и нея я нямаше. Лятото си отиваше, а той се беше променил. Беше нервен, навел глава пушеше с онзи негов поглед... този поглед беше станал н ...
Dreeam (Алина)
Dreeam
Проза
1.6K 1

Един усмихнат ден

Слънцето се показа над хоризонта. Протегна се сънено. Разтърка очички и се огледа наоколо. Все още птиците спяха в гнездата си. То ги закачи весело с лъчи, за да се събудят. Искаше да поиграе с някой. Но с кого? – Не знаеше. Тръгна към близкия град. Там на една улица съзря весел закачлив палячо. Слъ ...
mistress_of_pain (Виктория Вичева)
mistress_of_pain
Проза
1.7K 3

Диалог с един облак

Диалог с един облак
Изведнъж чух часовникът, който удари дванадесет пъти, за да отбележи полунощ. Не можех да заспя, въртях се налаво, надясно и усещах как постепенно се свивам на топка... затворех ли очи - виждах дъжда, отворех ли ги - тъмнината. Единствено пеещите щурци през отворения прозорец нар ...
Dreeam (Алина)
Dreeam
Проза
1.8K 5

Why do all good things come to an end?

Why do all the good things come to an end?
Затвори очи, преглътни, опитай се да вдишаш още венъж... не намерих сили. Отворех ли очи - сълзите щяха да ме залеят, преглътнех ли - нещо в гърлото ми ме задавяше, вдишах ли - задушавах се. Започнах да вървя по-бавно, защото не виждах почти нищо от сълзите ...
Dreeam (Алина)
Dreeam
Проза
1.8K 5

Щастливото семейство

Денят отиваше към края си, когато паякът приключи със своята работа.
Той бе изключително весел през деня, защото знаеше, че вечерта ще бъде в компанията на своето семейство.
Разбира се, и той като почти всички свои колеги имаше добри предложения за работа в чужбина, но нямаше желание да ходи там. Об ...
Slaveya (Славка)
Slaveya
Проза
1.3K 5

Неустоим

На момчето, което ме научи да обичам,
дълбоко, истинно...
На Миро...
Валеше. Беше тъмно. Дъжводните капки удряха безпощадно лицето ми и се сливаха с дъжда в очите ми. Сълзите капеха една подир друга и аз бях неспособна да ги спра. Гърдите ми се пълнеха режещо студения въздух и се задушавах, не само ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза
1.2K 4

2 x 4 - Жътварят

“My Life Suffocates
Planting Seeds of Hate.
I've Loved, Turned to Hate
Trapped Far Beyond My Fate”
Metallica ...
чезал (Едуард Кехецикян)
чезал
Проза
1.2K 4

2 x 4 - Робът

“So let it be written
So let it be done…”
Metallica
Моузес дишаше прахта, а плътта му гореше в огнена баня. Слънцето бе превзело небосклона и лъчите му раздираха всеки зараждащ се облак. Пирамидата се разстилаше изпод нозете му, незавършена, ала вече страшна.
Дебелият дървен прът се завъртя в ръцете ...
чезал (Едуард Кехецикян)
чезал
Проза
1.1K 1

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН

ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Проза
1.2K 4

Силата на едно желание

Анна допи поредната бира и включи телевизора. Оттам се чу редовното "Bonsoir meiseur- dames". Пфу. Мразеше проклетия френски и всичката лигава романтика, която излъчваше. Какво не би дала да си е отново в у дома, да се гуши в топлите печки и да се смее с приятелката си! Уви, Хелзинки беше далече, а ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза
1.4K 2

Мечтите никога не грешат

Мечтите никога не грешат
Мечтите не са измислица, те съществуват и също мечтаят. Да съществуваш и да мечтаеш са две напълно достатъчни условия, за да се наредиш сред най-висшите неща на тези земя.
Те бленуваха да станат реалност, да се родят в съзнанието на човек, който има силата и волята да ги осъ ...
кмето (Градоначалник)
кмето
Проза
1.5K 7

Усмихвам ти се преди да се завърна

Постоях малко и дори успях веднъж, два пъти да се усмихна.
Понякога е самотно занимание да стоиш отстрани и да гледаш света.
Заченати изначално под онова дърво се вкопчваме да намерим спасението в онзи акт, довел до развитието на историята на света в библейски аспект, но той е за човеци. Не помръдва ...
Libra (И.Маркова)
Libra
Проза
1.5K 2

Те

- Дишай, Марго, дишай! - повтаряше Иво и бързо и сръчно притискаше гръдния кош на момичето, за да извади водата от белите му дробове.
По тебеширено бялото лице на Маргарита се стичаха малки капчици. Сред болезнената му бледност се тъмнееха само здраво стиснатите ресници и изваяните вежди.
Ваната беш ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза
1.2K 3