Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

18+ Капитан на планети

В съавторство с Владимир Георгиев
През лятото той вървеше зад мен и се задъхваше. Аз се обръщах и го поглеждах. Челото му беше като на Христос. Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние стъпвахме в избуялата трева боси и смаяни. И когато спирахме да събирахме прашеца поле ...

Plevel

Проза » Разкази

1.1K 6 18

Зазидана врата

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше от време на време, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше ...

exuded

Проза

811 3 3

Смъртта витаеше около него…

Смъртта витаеше около него…
Заключи апартамента си и изтича по стълбите. Пред блока бе прекрасната му кола, хвърли сака с парите в багажника и влезе в нея. Той не спираше да мисли за това, което стана. Как стигна до там? Защо реши, че няма да го открият? Даже не му трябваха тези пари. Та той си имаш ...

kovak

Проза » Разкази, Други

1.4K 6 16

Малки природоНЕнаучни разкази - 5.

ОВЦАТА, КОЯТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЧУВА НЕПРИЯТНИ НЕЩА
Овца си беше.
С нищо не различаваща се от стадото, послушна на гегата, кротка пред овчаря, правилно пасяща, даваща изискваното мляко, раждаща навреме агнетата.
Никога не нарушаваше правилата. Дори не питаше защо някакъв човек й рови в задника, а после с ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

961 2 2

Нечистите – 41

Рамая не остави Елизабет сама през целия ден. Което беше добре, защото Лизи не искаше да е сама.
По време на сутрешната молитва и на часовете Лизи често се усещаше, че дори не е в стаята. Вместо това беше отново там, в кръга от светлина. И Сам…
Рамая я бе хванала за ръката, стискайки я силно. Правеш ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.3K

Залезът е блудница, изгрев на светци

1.
Стените на града призрачно се извисяваха в тъмнината и само светилниците по стражевите кули пробляскваха като дебнещите очи, търсещи дали някоя сянка няма да се прокрадне пълзешком откъм външния свят. Винаги се намираха безумци, изгонени след последният дневен час, които в мига на лудостта си да ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи, Еротична

742 1

18+ Исус кацна в София

Това би разбрал нормален човек, слушайки задавящите се от слюнка репортерки, почти лапнали професионално микрофоните в любимата им форма…
Новият Исус, предшественика на Изкуствения разум. Брадясал, в мръсна фланелка, с поглед, кисел като миналогодишна туршия, заклеймяващ и искащ…
Всичко искащ… Плюс ...

генек

Проза » Други

1.3K 8 25

Проекто роман Село Змейково Глава 9

Село Змейково
Глава 9
Капитан Бело водеше батальона си към поставените цели. Но защо това момче не му излизаше от глава. Вокил? Къде беше чувал това име. Това лице, толкова познато. Но не и толкова младо. Определено това лице му говореше нещо. Да то беше лице на войник. Но този войник, дали беше от ...

kovak

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K 1

Искам пералня

Счупих си нокът. Кога това? Оня ден. И защо така? Защото забивах пирон. Къде, бе? Ами на етажерката, дето е над леглото ми. И от какъв зор ще седна ни в клин, ни в ръкав да забивам пирони на разни етажерки? Защото етажерката се откачи, ясно? Кога това? А, тоя въпрос вече беше! Ами оня ден, когато ст ...

МарияДимитрова.67

Проза » Разкази, Други

875 3 8

Ръцете

Дом. Къща, в която е спокойно. На пръв поглед всичко си е на мястото. Ирина живееше заедно със съпруга си Васил. А в една от стаите се радваше на старините си баща й. Тих и коротък мъж, който се опитваше да не бъде в тежест на младите. Стоеше си пред телевизора. От време на време ставаше. Отиваше до ...

perfanov

Проза » Разкази

882 1 3

Мишката, която искала да отиде на Луната

Имало едно време една малка мишка. Тя гледала в захлас към Луната всяка нощ и си фантазирала, че това е огромна пита кашкавал – когато имало пълнолуние. А през останалото време си мислела, че някой яде от нея. И умирала от яд, че този някой не е тя...Толкова много искала да отиде и да си хапне от не ...

slan4ogled

Проза » Фантастика и фентъзи, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 2 3

Малки природоНЕнаучни разкази - 4.

ДЕЦАТА НА ПРИРОДАТА
Хората и животните харесват полезните за тях растения. Тези, които дават и плодове, и сок, и злак за храна. Животните търсят райските скупчвания на полезните треви и дървета, хората направо са се научили да ги отглеждат сами.
Ливади, морави горички, гори… И градини – цветни, зеле ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

742 1

Смъртта на Вагенщайн е лакмус за смъртта на Столетницата

Преди дни, на 100 годишна възраст, почина Анжел Вагенщайн - верен син на Столетницата. Лека му пръст! Но поне за мен, неговата смърт е символична и предзнаменователна за смъртта на самата Столетница, която както е добре известно, отдавна се намира в състояние на будна кома. Нейните избиратели са пое ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

873 12 6

18+ Измаменият музикант

Седи си глухият музикант на прага , спомня си изминалите дни и с умиление въздиша по изгубената си любов.
Тогава влезе , Елена седна на креслото рокля , сякаш от коприна , кожа нежна като кадифе и бяла като абанос и заговори , тя на глухия пианист , който я гледаше като онемял без да отлепва поглед ...

BellissimaPoetry

Проза » Разкази, Еротична

713

Допълвайки недопълненото 1

1 глава
Лобито беше фантастично. С големите си колони, придавайки му царствен вид, то можеше да се нареди сред най-изящните творения на изкуството. Над тях осветлението беше леко притъмнено, като точно този елемент създаваше тайнствеността, за която всички гости на хотела копнееха. Архитектурата на ...

HBrown

Проза » Повести и романи, Еротична

932

Малки природоНЕнаучни разкази - 3.

СПОКОЙСТВИЕТО НА ГЛУТНИЦАТА
Хората бяха вдигнали ръце от тях, кучкарите не се появяваха, понякога милостиви жени хвърляха нещо за ядене. Така преживяваше малката кучешка глутница. Ден за ден.
Спокойни дни – защо да се тревожат, когато храната е осигурена, а времето става все по-топло? Е, после иде с ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

799 2

Красивото

Стефан и Георги се разхождаха след работа по тротоара до главната улица. Говореха си. Смееха се. Денят бе много топъл и вечерта предразполагаше към приятни разговори. Край тях мина мъж, който кимна с глава и продължи по пътя си.
- Ето! - каза Стефан. - Видя ли го този мъж?
- Да! - отговори Георги. - ...

perfanov

Проза » Разкази

1.4K 2 1

Когато си виновна

Когато си виновна
Новият ѝ колега беше много шик. Строен и с чаровно лице! О, ако нейният Станчо имаше поне половината от физиката му, щеше да е страхотно. Но Станчо беше слабичък, блед и невзрачен. Леле, хората какви мъже имат, пък нейният! Дожаля ѝ за себе си. Но тя си го е избрала такъв. Тогава б ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

1K 1 7

Нечистите – 40.4

Чарли остави Елизабет в храма малко след полунощ. По принцип на никого не бе разрешено да влиза или излиза след десет вечерта, но стражите я пуснаха без проблем. Взе стълбите към етажа си по две наведнъж, а когато намери стаята си тъмна и празна, разочарованието я жегна, макар и да не бе очаквала на ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

951

18+ Аз, Георги Тертер...

Казвам се Георги. Син на Тодор Светослав. От рода на Тертер. Видял съм до сега 21-22 лета. Наричат ме Георги, в Христа бога верен цар и самодържец на всички българи. И е право. Аз съм българския цар. И тази нощ ще продам душата си на дявола.
Може и да не съм се родил лош. Знае ли някой какъв е бил, ...

khanas

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.3K 3 16

Нещо

Тук съм. Отново. Обичам те. Море. Моята любов. Потапям се. Нося се към безкрая. Всичко изглежда красиво. Всички сме родени красиви, всички сме капки от морето. Срещам риба тя ми се усмихва, върти опашка и аз се усмихвам, питам я как се казва, а тя казва, че е забравила, че е море, че е риба и има мн ...

Вълшебното_Перо

Проза » Други

673

Фукушу (1). Въведение.

Ако не бяха двамата едри японци в скъпи костюми, които стояха пред входа бих си помислил, че някак си съм се върнал назад във времето поне с три века. Колибата наричана ньока беше изработена изцяло от дърво. Зад нея се забелязваше традиционна градина сетагая с малко езеро. Ако затворя очи можех да с ...

織工夢の

Проза » Повести и романи

1.2K 3 28

Малки природоНЕнаучни разкази - 2.

Мъжки без глава
Всички знаем – по време на акта богомолката отхапва главата на мъжкия. И той продължава да действа още два дни. Без глава…
А женската е доволна. Хем не й бръщолеви глупости за футбол и пиене, хем не разказва вицове, хем й осигурява храна за доста време.
Страст ли, феминизъм ли, преду ...

генек

Проза » Разкази, Литературни очерци, Хумористична

1.1K 3 7

18+ С Мая идва края...

С Мая идва края...
Пламен излезе от храстите, закопча колана на дънките си и със самодоволна физиономия се качи в колата си. Слънцето клонеше към залез. От храстите след него излезе полуголо момиче на не повече от тринадесет години. Тя оправи роклята избърсвайки сълзите си и бързо придавайки си норм ...

kovak

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Еротична

2.3K 2 72

Нечистите – 40.3

Момичето бе загубило гласа си отдавна, но продължаваше да крещи без звук.
Този път Малора не й бе наредила да мълчи, а се наслаждаваше на болката й. Бе поставила пръсти на слепоочията й, а смрадта на магията й достигаше дори до човешките ноздри на Сам. Опитваше се да постигне някакъв положителен рез ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

928

Топло и студено

- Топло е днес!
- Нормално е. Все пак е лято.
- То на нас все не може да ни се угоди.
Илиана и Стефан се засмяха на непринудения разговор между тях.
- Да седнем да изпием по нещо! - каза Стефан. ...

perfanov

Проза » Разкази

778 1

Малки природоНЕнаучни разкази - 1.

КАМЪК ПАДНА В БЛАТОТО
Отново камък падна в блатото…
Отначало се чу гръм нейде в планините, после отекна трясъкът на рухваща скала, сетне се разнесоха глухите удари на търкалящ се огромен камък, трошащ покритите с древен мъх дървета в усоето, из леса се понесоха дивите зверове – чак змиите, таралежит ...

генек

Проза » Разкази

916 3 4

Ми, вра си носа...

Ама много съм любопитен. Все си вра носа – навсякъде. Бе, човеко – поглеждай с едно око информациите, вярвай им и хич не се питай лъжа ли са или да…
Спокойствие, силна храна и щастлив живот се градят на база овчето равнодушие. Ми, ето – във Франция , казват, революция. Черни и араби грабят, палят, б ...

генек

Проза » Други

654 4 3

Спирката на автобус номер пет

Когато в началото видях дядката с знамената да крета към спирката съвсем откровено го сметнах за луд.
Всяка сутрин се появяваше от пресечката, излизаше на главната, носейки знамената, после ги закачаше като пряпорец на пътния знака Д 24 - "автобусна спирка", и сядаше на неудобната пейка.
Знамената б ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

1.1K 2 1

Успех

Вдигат се тостове за незаслужени постове!
02.07.2023 г.
гр. Пловдив
23:00 ч.

amevren97

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

634

Уличният музикант

Тишината обхванала къщата, в която бяхме настанени ни наспа бързо. Вероятно от ароматните сортове грозде или пък от искрящите пръски на виното, което тук се наливаше неспирно. Сутринта ни донесе бодрост и настроение. Приготвихме се и въпреки, че беше рано, тръгнахме за спектакълът, за който имахме б ...

ВеселинВасилевMD

Проза » Разкази

838 2

Душа на Воин Книга Втора (Глава едно)

Беше вечер и ярки звезди и три луни светеха на тъмно-синьото, почти черно небе. Слънцето бе залязло преди часове и единствената силна светлина идваше от малкия лагерен огън, който Гравин бе запалил, на полянката ,на която той и Грен бяха решили да лагеруват. Чуваше се слаб звук от течаща вода, от тя ...

wellbeing7

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1K 1 14

Лудетината 16

А Уйлям младши растеше под грижите на всички.
- Пит, не се ли затъжи за ''Виктория ''. Хайде пак да идем, и на Уйлям ще му е интересно, ти ще го сложиш в раничката отпред да шляпа с ръчички по румпелите, може да стане мореплавател - смееше се Джеин - Отиваме нали, ще се обадя на Мария, че ще й госту ...

PetarStoyanov

Проза » Повести и романи, Други

876 1 3

Радост по юлски

Вече е Юли. Сутрините са топли. Денят е щедър на слънчеви лъчи. Самият месец не обича самотата, която се е заселила в мен. Нявсякъде се вижда как хората ходят по двойки. Влюбени. Хванати за ръце. Лято е. Няма страх от миналите зимни месеци. Нито се старува от идващете дни. Защото има още много слънц ...

perfanov

Проза » Разкази

781 1

18+ Гъзен негъзен бяга

- Как можа да стане тази беля - затюхка се Политикът, усещайки мазната топлина, която обгръщаше задните му части под панталона - добре, че сутринта обух кюлотите на любовницата (она бе от другата партия, с която официално се караха, а иначе, редовно си обменяха телесни секрети зад кулисите, та оттам ...

mislitel

Проза » Разкази

605 2 15

Нечистите – 40.2

Елизабет избърса потта от челото си и подръпна яката на чолито си, опитвайки се да се разхлади. Жегата явно не бе чула новината, че е вечер вече от няколко часа и че в пустинята по това време трябва даже да е студено, и отказваше да си тръгне. В резултат девойката се топеше, докато следваше Чарли по ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

889

Льончо Канапа -Четвърта част

Животът е достатъчно значим, но недостатъчен,за да разберем ближния си.
България премина през страданията на Първата всемирна война, където загуби мечтите си да обедини в едно цяло земя и българи в едно Отечество.
След 1919 година Александър Стамболийски пое хомота на тежките репарации,но тръгна и у ...

Ranrozar

Проза » Разкази

622 4 6

Нечистите – 40.1

Лизи бръкна в джоба на панталона си сигурно за стотен път през последния час и стисна бележката. Не й трябваше да я поглежда. Прецизният му почерк бе пред очите й.
„Трябва да вървя. Съжалявам.“
Стомахът й бе свит на топка. Тревожеше се какво Велахе ще му стори. Тревожеше се и какво той ще направи на ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

961

Свестен мъж

Той влезе наперено в хранителния магазин. Около него се разнесе аромат на скъп мъжки парфюм. Тя не се учуди като го видя. Беше редовен клиент от години. Висок, строен, "мъж на положение" както го наричаше на ум. Купуваше само скъпа и качествена стока. Беше педант и много внимаваше в избора си. Поняк ...

troia

Проза » Разкази

1.1K 5 21

Професорът

Слънцето в последните няколко дни изпращаше жарки лъчи на пясъка и морската вода.Това правеше плажуващите летовници от ведомствената почивна станция, доволни , че са случили на хубаво време. Още от ранна сутрин се настаняваха на шезлонгите под чадърите, чевръсто и с удоволствие.
Д-р Бoжанов, един от ...

ВеселинВасилевMD

Проза » Разкази

883 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

18+ Капитан на планети

Зазидана врата

Смъртта витаеше около него…

Малки природоНЕнаучни разкази - 5.

Нечистите – 41

Залезът е блудница, изгрев на светци

18+ Исус кацна в София

Проекто роман Село Змейково Глава 9

Искам пералня

Ръцете

Мишката, която искала да отиде на Луната

Малки природоНЕнаучни разкази - 4.

Смъртта на Вагенщайн е лакмус за смъртта на Столетницата

18+ Измаменият музикант

Допълвайки недопълненото 1

Малки природоНЕнаучни разкази - 3.

Красивото

Когато си виновна

Нечистите – 40.4

18+ Аз, Георги Тертер...

Нещо

Фукушу (1). Въведение.

Малки природоНЕнаучни разкази - 2.

18+ С Мая идва края...

Нечистите – 40.3

Топло и студено

Малки природоНЕнаучни разкази - 1.

Ми, вра си носа...

Спирката на автобус номер пет

Успех

Уличният музикант

Душа на Воин Книга Втора (Глава едно)

Лудетината 16

Радост по юлски

18+ Гъзен негъзен бяга

Нечистите – 40.2

Льончо Канапа -Четвърта част

Нечистите – 40.1

Свестен мъж

Професорът

Опашка