40 521 резултата
Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /ММММ/“
Татко ще ми купи колело, ама друг път!
Реплика от филма „Куче в чекмедеже“
Е, драги читателю, тъй като не искам да съм като лошия татко на малкия Миташки от филма, реших все пак да разкажа за обещаната в предната час ...
Татко ще ми купи колело, ама друг път!
Реплика от филма „Куче в чекмедеже“
Е, драги читателю, тъй като не искам да съм като лошия татко на малкия Миташки от филма, реших все пак да разкажа за обещаната в предната час ...
1141
1
10
Стоил влезе ядосан в одаята и се развика на Петра:
- Ставай, ставай, работата не чака…
После я хвана за раменете и я разтърси силно.
- Чу ли….чувай…Не се отпускай, оставих те цял месец…Чакам те долу, много хора има, слизай…не смогвам сам…Веднага!
Тя го загледа с блуждаещ поглед. Взираше се в него и ...
- Ставай, ставай, работата не чака…
После я хвана за раменете и я разтърси силно.
- Чу ли….чувай…Не се отпускай, оставих те цял месец…Чакам те долу, много хора има, слизай…не смогвам сам…Веднага!
Тя го загледа с блуждаещ поглед. Взираше се в него и ...
597
8
23
Успокои се след малко арабинът, преоблече се и включи телевизора. Лежеше на леглото и мислеше. Допреди малко място не можеше да си намери, а сега притихваше, прехвърляйки няколкото секунди в главата си. На всички краища ги прехвърли, на конци ги направи, на шепот, дихание, на усещане, а после те се ...
809
12
28
Част четвърта
Болестта се беше отприщила с пълна сила. Само очите показваха , че има живот в това тяло. Виждах душата й през тях, готова всеки момент да отлети. Сърцето ми се късаше. Човешкото сърце, чрез което усещах промяната в мен. Бедното дете! Бедното малко богато момиче! Какво значение имаха п ...
Болестта се беше отприщила с пълна сила. Само очите показваха , че има живот в това тяло. Виждах душата й през тях, готова всеки момент да отлети. Сърцето ми се късаше. Човешкото сърце, чрез което усещах промяната в мен. Бедното дете! Бедното малко богато момиче! Какво значение имаха п ...
880
3
12
И неговото съобщение кънтеше в главата й. Тя не спираше да си отваря месинджъра за да го прочете отново и отново, сякаш за първи път го вижда. Думите му, че ще дойде за нея означаваха всичко, тя беше готова да му даде душата и любовта си към човека, за когото е копняла толкова дълго. Искаше да изтич ...
491
2
А лятната буря връхлиташе отново и отново,...вятърът свиреше, дъждът барабанеше навън,
Светкавици раздираха притъмнялото небе, сподиряни от гърмените им...
Усещах горещият й дъх,... колко малко му трябва на един мъж,... усещах го,...примърдва.
Изложих се...Ризата й се бе извадила от клина, сложих ръ ...
Светкавици раздираха притъмнялото небе, сподиряни от гърмените им...
Усещах горещият й дъх,... колко малко му трябва на един мъж,... усещах го,...примърдва.
Изложих се...Ризата й се бе извадила от клина, сложих ръ ...
1489
5
Тичането никога не ми се е отдавало. Когато трябваше да ни поставят оценки в училище, по физическо, на еди колко си метра бягане, си знаех, че ми пишат тройката по милост. Само три години след завършването ми, обаче, в един слънчево-дъждовен септемврийски ден, не просто тичах, а летях. Сякаш бях обу ...
924
2
11
Съвсем актуалната новина е, че в Сочи се срещнаха Путин и Ердоган. Целта на срещата е да се отвори нова страница в отношенията на двете страни, касаещи енергетиката. Мъдрият Ердоган се държи с най-голямо уважение към своя политически колега. Затова Турция ще получава най-редовно доставките от гориво ...
353
4
2
/ криминална история без фантастика от чичо Пешо/
Нямах време през деня, но привечер, все пак, минах покрай чичо Пешо. Едно – да видя как е, друго – интересно ми беше с него. Понякога такива истории разказваше…
Заварих го пред телевизора. Някаква руска станция беше пуснала стар филм. Чичо Пешо седеш ...
Нямах време през деня, но привечер, все пак, минах покрай чичо Пешо. Едно – да видя как е, друго – интересно ми беше с него. Понякога такива истории разказваше…
Заварих го пред телевизора. Някаква руска станция беше пуснала стар филм. Чичо Пешо седеш ...
610
2
4
Част трета
Айрин отдавна спеше, а аз стоях пред отворения прозорец. Гледах звездите, като пайети обточили тъмно виолетовия плащ на небето. Гледах поклащащите се в тъмното дървета. Поглъщах звуците на нощта. Не знаех, че човешкото тяло притежава такава огромна сетивност. Емоциите ми преливаха от неоч ...
Айрин отдавна спеше, а аз стоях пред отворения прозорец. Гледах звездите, като пайети обточили тъмно виолетовия плащ на небето. Гледах поклащащите се в тъмното дървета. Поглъщах звуците на нощта. Не знаех, че човешкото тяло притежава такава огромна сетивност. Емоциите ми преливаха от неоч ...
793
3
13
Из "Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/"
Не знам защо реших да пиша за гайката. Може би защото ми прилича на венчална халка.
Не, не съм омъжена. Обаче исках. Много! Когато бях на четиринайсет. Даже написах писмо. До себе си. Четях тогава разни фантастики и ...
Не знам защо реших да пиша за гайката. Може би защото ми прилича на венчална халка.
Не, не съм омъжена. Обаче исках. Много! Когато бях на четиринайсет. Даже написах писмо. До себе си. Четях тогава разни фантастики и ...
680
1
10
Петровден мина, горещниците също....
Ама топло, топлоо,.. чак в далечината въздухът трепери...
Лежа, или по-скоро се излежавам мързеливо в импровизираната наблюдателница на края на бостана, демек ако някой дръзне да влезе да краде карпузи да се вижда. Чифтето ми, хайде старата ми ловна пушка двуцевк ...
Ама топло, топлоо,.. чак в далечината въздухът трепери...
Лежа, или по-скоро се излежавам мързеливо в импровизираната наблюдателница на края на бостана, демек ако някой дръзне да влезе да краде карпузи да се вижда. Чифтето ми, хайде старата ми ловна пушка двуцевк ...
1153
1
15
Летял драконът разперил мощните си криле, порел вятъра, а люспите му блестели още по-алени на залеза. Сърцето му било изпълнено с радост. Отивал на любовна среща. Тя била най-красивата и вълнуваща драконка. „Може би трябва да създам семейство.”- мислел си той.
Над него просветнала светкавица, а в да ...
Над него просветнала светкавица, а в да ...
882
3
19
Умирах от жажда и вятърът брулеше все по-силно лицето ми. Едва държах очите си отворени, но продължавах да се придвижвам от една дюна на друга. Спирах на върха на всяка от тях и ровех колкото надълбоко можех. Нямаше сила на света, която да ме спре. Трябваше да се преборя. Трябваше да събера поне сто ...
376
2
17
Не вярваше, че е толкова уважаван от колегите си. Отиде да му направят ядрено-магнитен резонанс, защото болката вече бе непоносима. Навсякъде го посрещаха усмихнати. Щом излязоха резултатите, професор Мачикян се строи да даде консултация. Беше учудващо един от водещите неврохирузи, специалист на све ...
377
2
12
В градинката на малкия парк, до спирката на трамвай 4-ри в Княжево е хубаво. Лъха на гора откъм Витоша. От едната страна е спирката на 4-ката и нефункциониращата сега 5-ца, а от другата е спирката на автобусите, които въртят около старото кино и тръгват за Владая. До киното е някогашната стара сград ...
530
1
9
Част втора
Стоях вцепенена. Над мен се рееше най-странната душа, която бях виждала. Преливаше от цветове, светеше, искреше като фойерверк. Приличаше на пеперуда. О, Творци! Това беше Душа – пеперуда! Никога не бях виждала подобна, но понякога дочувах в мислите на другите Сенки да се прокрадват неясн ...
Стоях вцепенена. Над мен се рееше най-странната душа, която бях виждала. Преливаше от цветове, светеше, искреше като фойерверк. Приличаше на пеперуда. О, Творци! Това беше Душа – пеперуда! Никога не бях виждала подобна, но понякога дочувах в мислите на другите Сенки да се прокрадват неясн ...
445
3
9
Чичо Пешо се беше полуизтегнал под асмата и дремеше. Събуди го скърцането на портичката, та отвори очи и ми помаха:
- Тук съм, тук… Още мърдам…
Посочи люлката срещу любимия му диван. Знаех си – мястото ми е там Под асмата чичо Пешо държеше един старичък диван, който понякога – ако успееше, увиваше с ...
- Тук съм, тук… Още мърдам…
Посочи люлката срещу любимия му диван. Знаех си – мястото ми е там Под асмата чичо Пешо държеше един старичък диван, който понякога – ако успееше, увиваше с ...
293
4
12
На какво ли иска да ни научи дивото, когато се срещнем с него? Аз попаднах в ужаса на тази истинска история, а чувствата ми заснеха случващото се така, както действителността реши да ми го поднесе. Може би вие ще откриете нещо друго в сърцевината на случката. За мен това е урок, след който трябва да ...
609
3
25
Лана обичаше тишината на нощта. Обичаше да остава насаме с мислите и заниманията си. Обичаше да чува в далечината как майка ѝ трака с прибори в кухнята, музиката от стаята на брат си и гласовете на спортните коментатори, които всяка вечер обсъждаха някой любим на баща ѝ спорт. Всички тези шумове дав ...
770
1
8
Властта се бори успешно само с пенсионерите…
хххх
Заговориха, че Байдън вече е заместван от двойник…
Невъзможно! Къде ще намерят подобен изкукуригал глупак…
хххх ...
хххх
Заговориха, че Байдън вече е заместван от двойник…
Невъзможно! Къде ще намерят подобен изкукуригал глупак…
хххх ...
286
3
6
- Слизай веднага, имаш работа!
- Няма!
- Може ли да си такъв идиот?
- Може!
- Добре де, докога ще седиш на тоя облак, клатейки крака? ...
- Няма!
- Може ли да си такъв идиот?
- Може!
- Добре де, докога ще седиш на тоя облак, клатейки крака? ...
313
3
1
Полетът закъсняваше. Чакалнята беше пълна с вече изнервени, изморени и нетърпеливи пасажери. Някои от тях не са се прибирали в България от години – горбетът в чужбина ги беше стиснал здраво в ръцете си. Други бързаха да се върнат при семействата си след поредната екскурзия извън родината и с нетърпе ...
1030
3
Стивън се сепна и се събуди от дрямката си. Отне му секунда да осъзнае къде се намира. “Ловното пътешествие.” Генералът шофираше мълчаливо и съсредоточено. Стивън усети отдавна забравена тръпка. Проблясна само за миг преди да се стопи като стар спомен. Черният Range Rover се носеше между заснежените ...
325
1
Макс
Вървяхме по улицата. Около нас празничната атмосфера на коледен Ню Йорк създаваше усещането за предстоящо вълшебство. А може би вече се бе случило. Необяснимото привличане, което изпитвах към тази непозната и едновременно много позната жена ме озадачаваше и отгоре на всичко ме правеше щастлив. ...
Вървяхме по улицата. Около нас празничната атмосфера на коледен Ню Йорк създаваше усещането за предстоящо вълшебство. А може би вече се бе случило. Необяснимото привличане, което изпитвах към тази непозната и едновременно много позната жена ме озадачаваше и отгоре на всичко ме правеше щастлив. ...
787
2
20
Пета глава
Колев разгледа вестниците и списанията от сергията на кака Ленче. Избра си един ежедневник, за да го прочете на спокойствие и понечи да се върне обратно.
- Чакай! - спря го възрастната жена и посочи с поглед към павилиончето. Около кръглата зелена пластмасова маса седяха Зоя и Старшината ...
Колев разгледа вестниците и списанията от сергията на кака Ленче. Избра си един ежедневник, за да го прочете на спокойствие и понечи да се върне обратно.
- Чакай! - спря го възрастната жена и посочи с поглед към павилиончето. Около кръглата зелена пластмасова маса седяха Зоя и Старшината ...
1223
2
3
Част първа.
- Мис Говърнес, имаш посещение! – звънливото гласче на Айрин ме избави от унеса
Напоследък усещах нещо странно да витае около мен. Не ме плашеше, но предизвикваше леко безпокойство.
- Идвам!
Айрин „влетя“ в стаята с инвалидната си количка, а след нея важно крачеше слаб, висок мъж с бледо ...
- Мис Говърнес, имаш посещение! – звънливото гласче на Айрин ме избави от унеса
Напоследък усещах нещо странно да витае около мен. Не ме плашеше, но предизвикваше леко безпокойство.
- Идвам!
Айрин „влетя“ в стаята с инвалидната си количка, а след нея важно крачеше слаб, висок мъж с бледо ...
1100
2
8
– Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем!
Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес Силвия беше необичайно разговорлива.
– К ...
Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес Силвия беше необичайно разговорлива.
– К ...
977
5
Из цикъла "Приказки за лека нощ"
Бъркам в джоба, за да взема парите, които са там. В джобовете, особено в мъжките, почти винаги има пари. Знам го от личен опит, макар да съм чувал и че го пишело някъде. Опитът ми е голям и аз вече от пръв поглед установявам в чий джоб да бръкна, по кое време и как.
...
Бъркам в джоба, за да взема парите, които са там. В джобовете, особено в мъжките, почти винаги има пари. Знам го от личен опит, макар да съм чувал и че го пишело някъде. Опитът ми е голям и аз вече от пръв поглед установявам в чий джоб да бръкна, по кое време и как.
...
1151
4
9
Чичо Пешо премълчава /развръзката/
След този разговор, чичо Пешо беседвал още два пъти с момчето – в присъствието на учители, лекари, психолози, даже втория път допуснали и родителите на Ванчо.
Само дето в тая обстановка той си мълчал. Питали го къде е ходил, бил ли е извън гората, загубил ли се е, ...
След този разговор, чичо Пешо беседвал още два пъти с момчето – в присъствието на учители, лекари, психолози, даже втория път допуснали и родителите на Ванчо.
Само дето в тая обстановка той си мълчал. Питали го къде е ходил, бил ли е извън гората, загубил ли се е, ...
369
3
7
Ами хубави години ще,...пенсионерски
Скитахме по големия град, стана тясно в апартамента от дечурлуги, деца, внуци и хайде на село. То комай всички сме така.
Минахме отдавна темата '' Ти знаеш ли кой съм бил...'' или '' Разтапях се от кеф, като ми кажеха шефе, е може и да не съм бил голям шеф, ама и ...
Скитахме по големия град, стана тясно в апартамента от дечурлуги, деца, внуци и хайде на село. То комай всички сме така.
Минахме отдавна темата '' Ти знаеш ли кой съм бил...'' или '' Разтапях се от кеф, като ми кажеха шефе, е може и да не съм бил голям шеф, ама и ...
1174
1
5
На Земята обаче само упълномощен лекар можеше да задейства полето. За злоупотребата с него имаше строги наказания.
Никога не бе чувал някой да държи жена си в него.
Робърт Шекли, „Билет за Транай“
Галатея Делгадо прехвърли още веднъж картончетата с шаблони, на които бяха написани основните личностни ...
Никога не бе чувал някой да държи жена си в него.
Робърт Шекли, „Билет за Транай“
Галатея Делгадо прехвърли още веднъж картончетата с шаблони, на които бяха написани основните личностни ...
392
4
13
Изчезването на малкия Ванчо
Чичо Пешо се завърнал и временно се поуспокоил. Част от загадката била разрешена – разбира се, само за него. И за някои бивши колеги, на които разкрил получените сведения.
Те приели откритието спокойно. Отдавна имали нещо такова на ум. Дори поради внезапното спиране на уб ...
Чичо Пешо се завърнал и временно се поуспокоил. Част от загадката била разрешена – разбира се, само за него. И за някои бивши колеги, на които разкрил получените сведения.
Те приели откритието спокойно. Отдавна имали нещо такова на ум. Дори поради внезапното спиране на уб ...
645
3
9
Вуйна ми – на 92 вече, съветва братовчеда:
- Много работиш, майка, а е горещо. Да не ти стане нещо. Щото после кой ще ме гледа…
Загриженият старчески егоизъм…
хххх
Племенникът е на плажа с дъщеричката си. Очакван диалог: ...
- Много работиш, майка, а е горещо. Да не ти стане нещо. Щото после кой ще ме гледа…
Загриженият старчески егоизъм…
хххх
Племенникът е на плажа с дъщеричката си. Очакван диалог: ...
281
2
4
Глава XXXI
Дълго време не успя да заспи, да всичко вече беше толкова безумно и разпадащо се. Майка му като орлица беше разпънала криле, за да задържи разпадащото се на всевъзможни посоки платно, което теглеше някогашното му щастливо семейство към дъното. А семейната вечеря - това беше неговата Голго ...
Дълго време не успя да заспи, да всичко вече беше толкова безумно и разпадащо се. Майка му като орлица беше разпънала криле, за да задържи разпадащото се на всевъзможни посоки платно, което теглеше някогашното му щастливо семейство към дъното. А семейната вечеря - това беше неговата Голго ...
1334
1
3
Оставиха телефона върху масата в немската читалня и за първи път си поговориха:
- Здравей! Ама аз говоря!
- Да, говориш. Какво странно има в това?
- Нищо. Просто не съм много приказлив.
- Еми.... И аз не съм. Ти, кой си? Как те наричат, Table? ...
- Здравей! Ама аз говоря!
- Да, говориш. Какво странно има в това?
- Нищо. Просто не съм много приказлив.
- Еми.... И аз не съм. Ти, кой си? Как те наричат, Table? ...
1042
2
Изминаха три седмици в мълчание. Петра и Стоил се гледаха намръщени. Нямаше какво да си кажат.
Петра по цял ден лежеше и не ставаше от постелята. Беше спуснала пердетата на прозорците и не искаше да вижда ни небе, ни слънце, ни хора…Нямаше желание да живее. Гледаше в една точка унесена и блуждаеща.Т ...
Петра по цял ден лежеше и не ставаше от постелята. Беше спуснала пердетата на прозорците и не искаше да вижда ни небе, ни слънце, ни хора…Нямаше желание да живее. Гледаше в една точка унесена и блуждаеща.Т ...
943
6
19
Беше ѝ странно и необяснимо. Бяха приятели и се чуваха от време на време. Познаваха се по повод на техни приятели и се бяха виждали два-три пъти пак по такъв повод. Тогава размениха телефоните си. Той живееше в друг град, далече от нея и понякога ѝ се обаждаше. После минаваха дълги периоди, без да с ...
304
1
2
Две дечица се бяха сбили...
Едното на четри – другото на около пет. Едното държало близалка – другото го блъснало( нарочно или не – никой не знае) ...
Детето изтървало близалката и надало кански рев! После се сдърпали и се сбили!
Майките , които до сега седяли на пейките с чашки кафе и цигара и слад ...
Едното на четри – другото на около пет. Едното държало близалка – другото го блъснало( нарочно или не – никой не знае) ...
Детето изтървало близалката и надало кански рев! После се сдърпали и се сбили!
Майките , които до сега седяли на пейките с чашки кафе и цигара и слад ...
900
18
Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум, сякаш реката е излязла от ръкава си. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал – помислиха хората и си наляха по кана червено вино. Качиха дървата и бъчвите на втория етаж ...
431
2
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
