Проза и разкази от съвременни български писатели

42.3K резултата

Прощално писмо

Поредното нощно дежурство. Трудно е да свикна, да живея в болницата. Мразя миризмата на дезинфектанти и премигващите лампи. Коридорите са пусти с много врати, зад които са съдбите на хора очакващи помощ, но от кого. Гледах номерата на стаите и пред мен изплуваха лица, болка, сълзи, очакването да вид ...
669 6 8

Скитникът арменец 6

Скитникът арменец 6
Cremieux е малко, средновековно градче на около 30-35 км. от Лион. Около този голям френски град, южно от Париж има няколко малки градчета в които са се заселили арменски бежанци бягащи от турските зверства през 1915 година и по-късно през 1922-1923. Пристигащи с френски и други ...
1.1K 1

Миг безметежност...

Той рядко гледаше в очите и, и често я отбягваше ...
Видеше ли я да се задава към него, обръщаше посоката, или се скриваше зад някой ъгъл.
Но в онези редки мигове, в които дълбоките му, черни очи срещнеха нейните...
Те бяха като кинжали, забиващи се право в пламенното и , любящо сърце, което бе за и ...
795 4 2

Хибрид Плазмодий

"Хибрид Плазмодий" бе заченат в епруветка.Тайната лаборатория се дислоцира на изток от рая,някъде между 38 паралел и дълбините на Марианската падина. Естествено тази лаборатория беше създадена, за да продължи съществуването на човечеството, но с единствената причина да се намали цената на високата р ...
732 7 11

Нечистите – 46.3

Без да пуска ръката й, Сам се изправи и тръгна по улицата. Първите няколко крачки се чувстваше слаб, но се постара да не залита, за да не тревожи Лизи. Щеше да се погрижи да се нахрани по-късно, а до тогава регенерацията щеше да се справи с травмите по самото тяло. В момента нямаше сила на земята, к ...
1K

Тихото - Част 9

Проявлението на магията е възможно само на местата, сътворени от космическата логика. Но не на тази магия, изразяваща се в неразбирането на природните закони или свръх развитата технология. А на онази първична чиста енергия, неподдаваща се на каквито и да е закони и обикаляща из битието където си по ...
1K

Луната

Една вечер Луната се скри от света, но не за забавление. Тя бе тъжна за това, че няма своя светлина, а постоянно трябва да моли Слънцето да ѝ дава от неговата. Мъката ѝ толкова нарасна, че дори и на следващата вечер отказа да излезе. Никой от хората долу не обърна внимание на това, всеки си мислеше ...
960 4 5

Тюрлю гювеч

В книжарницата – много стока, малко литература…
хххх
Защо ли имам усещането, че отдавна познавам един премиер? И вие го познавате…
Във всеки клас е имало подобен: примерен зубрач, старателен комсомолец, доносчикът на класната, неканеният на сбирките…
хххх ...
613 3 2

Генийчета: Куче от Балкана

Балкана, мистичен и загадъчен. Той крие своите тайни, своите мистерии, свързани и с народните легенди. Но какво са легендите ако не се разказват? Те изчезват и потъват в забрава. Едно чисто черно куче обикаляше балкана. Нямаше каишка, не беше чипирано и определено не се интересуваше от легендите по ...
733

Да правиш добро

"Да правиш добро, без да очакваш награда, е сигурен начин, че един ден някой може да направи същото за теб."
Принцеса Даяна
Тази мисъл (независимо дали наистина е на принцеса Даяна или на някой друг), всъщност опровергава сама себе си, защото нескрито провокира надежда за награда у правещия добро, д ...
1.6K 3 34

Скитникът арменец 5

Скитникът арменец 5
Двата месеца във Франция бяха разпределени така: 45 дни в Париж, 3 дни в Марсилия, 3 дни в Лион и 6-7 дни в Кремиье- средновековно градче на около 30-35 км от Лион.
Тъй като сега, през 20-те години на 21-и век, трусно ще намерите човек да не е бил във Франция и Париж, няма да ви ...
825 2

РазноУМки

Ако се събудиш и нищо не те боли, не се радвай, не си в Рая - сънуваш!
- И запомни, детето ми: не ходи по утъпкани пътища: най-вероятно е по тях да те прегазят! - мама мравка към невръстното си отроче.
- Колкото и да си тупа праха, прашинката си остава прашинка.
Съдиш ли по миналото - превръщаш го в ...
926 4 24

Тунел от музика и звездна светлина

Разхождах се сама в тунел от звездна светлина. Чувах около мен нежна музика и вървях, не можех да ѝ се наситя. Тунелът нямаше край, нито начало, дори не знаех как съм попаднала в него, но въпреки това не се страхувах да продължа. Пътят пред мен беше равен и осиян от звезди. С всяка крачка музиката с ...
1.2K 1

Най-щастливият град на света

Разбира се – нашият, помисли си Джони и се надигна. Не му се напускаше топлото легло, нито му се слизаше от пищните бедра на Изабела, обаче… И в най-щастливия град трябва човек да се сдобива отнейде с пари, за да живее по стандартите му.
Безпарично щастие има само в сънищата. Като този, който накара ...
555 4 8

18+ Проекто роман Село Змейково Глава 27

Глава 27
Под пода на трюма имаше още един цял трюм. В него имаше много повече сандъци с ром от колкото имаше горе. Бяха отлично подредени. Митра си подаде красивото младо личице през отвора, и почна да се качва по стълбата. Янко ѝ помогна да се качи горе и я прегърна. След което я целуна. Тя не се д ...
1.1K 1

Нечистите – 46.2

Сам се бе подготвил да настоява, така че сега побърза да се възползва от съгласието й. Туптящата болка зад очите му все още не бе утихнала след предните му опити да сподели информация, но това нямаше да го спре. Трябваше да я накара да разбере.
– Мога да я нападам и да я раня. – започна директно, въ ...
973

Скитникът арменец 4

Скитникът арменец 4
Топъл, слънчев ден. Синьо безоблачно небе. Витоша красива, обвита в своя прозрачен бледовиолетов воал. В подножието й малки еднофамилни къщички с големи градини, целите потънали в зеленината на тополи, прецъвтяли люляци и плодни дървета отрупани с ябълки, круши, мушмули и някоя и ...
1.1K 1

Мога

Слънцето напевно пече. Смътно помня изминалия ден. Знам, че много плаках и беше тъжен шепотът на врабчетата.
Ден като ден. Сутрешно ставане, дъх от любимо кафе. После спорт, готвене, обяд и отново тази тишина, без суматоха и акорди. Бях тук, и там, и никъде. На ум прескачах планини, наяве сълзите мо ...
588 1

Соленият дъх на морето

Малки сиво-бели облачета се рееха по синьото небе. Залезът запали хоризонта в златисто, а слънцето затвори уморените си очи. Вълните на морето бяха сребристи, запазили в себе си топлината на отминалият ден. Тъмният силует на планината се виждаше на хоризонта. Каменистите й върхове блестяха в златист ...
977

Проекто роман Село Змейково Глава 26

Глава 26
Море, безкрайна шир от вода. На всякъде вода, а като погледнеш на горе облачно небе, готово всеки момент да завали, пак вода. Краз не обичаше да се мокри, а като беше жив обожаваше да плува. Но сега той бе кацнал на шхуната Ветре. С величествената походка на най-върховния хищник на тази пла ...
924 1

Помниш ли ме

Помниш ли ме?
Годината беше 2014, а аз току-що бях влязал в първия си сайт за лично творчество. Тогава още едва пишех на клавиатурата, защото както тогава, така и сега, извън тези места, нямам никъде друга регистрация.
Е, днес вече мога и снимки да качвам, примерно, но не на мен (или поне, не само) ...
926 3 11

Трагедията на евентуалното бъдеще

Имам десетина фланелки на „Левски“. Сини, че и една жълта. Големият син ги поръчва по интернет и ме изненадва. Не ги отказвам, макар че годините някак си не пасват на образа. Но пък съм роден в ден, когато „Левски“ става шампион през 1953 година – въпреки нареждането да отстъпи на партийно-държавния ...
547 4 5

Нечистите – 46.1

Хирса пристъпи напред и посегна към ръцете им, за да ги раздели.
– Никъде няма да ходи с теб.
– Не се меси. – изръмжа му Сам и отби ръката му, преди да погледне към жена си: – Ставай.
– Казах, че няма да ходи никъде! – викна гвардеецът.
– Хирса, Боговете са ми свидетели, спри да се бъркаш. – просъск ...
949

МММММ 7 – Богомолецът

Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
И тъкмо се застягахме ние с Мани да ходим в НАСА, ето ти ново двайсет – забременях. След оная чудна вечеринка с латиноамериканските танци на космическата станция и сражението с последния извънземен мохикан, от което ...
787

Сбогуване с демона

Тя се въртеше в леглото будна в 3 през нощта. Детското й съзнание рисуваше сенки и картини пробудени от преживелиците и размислите от деня, всичко й се струваше по-ясно, но и по-страшно; повече от един друг, невидим свят отколото от този.
Тя се обърна на една страна и се сгуши, чувстваше се като мал ...
581

"Третата мория", глава 20. – Исихия

Глава 20. – Исихия
(зимата на 2023 г.)
Тая проклета писателка нито описа сватбата на Монката и Мария, нито надпиването на цялото село по случай празника (без малките деца). Като че има по-важни неща за описване. Сега половината от тия, дето четат, цъкат с езици и си блъскат главите със световни въпр ...
1.1K 3 5

“Болки”

Ана седна на стария дървен стол и запипа нервно отрупаното си бюро. Пречкаха ѝ се книгите, които чакаха да бъдат прочетени, купища хвърчащи бележки и няколко празни тефтера. Усети леко докосване по ръката си – връвта на нощната лампа нежно напомни за себе си. Ана я дръпна и светлината направи търсен ...
819 1 1

Льончо Канапа-Десета част

В края на август 1927 година започна едно тихо вълнение в душата на дядо Янаки.Онези сънища,дето го сполетяха в майските вечери на Стара Загора сякаш идеха с реални контури.Еленко биваше да се изучи и нареди там,където заслужава!
Но сега читателите заслужават да знаят:откъде-накъде Еленко придоби то ...
781 4 14

Външната лампа

Малката самотна вила в покрайнините. Потънала в непрогледната септемврийска вечер. Само една външна лампа си има тя. Светещата лампа на фасадата. Помня я. Флуоресцентна. Оживява нощем и носи онова бяло-зеленикаво сияние. Тя ли е? Тя е.. С патина от дъждът и гъста утайка от буболечки и мушици. Със ст ...
745 1 1

18+ Игра на Фантоми, Глава 1

Бел. а.: Предварително се извинявам за на места неправилното използване и/или подравняване на пряката реч и тирето за нея. По някаква причина пряката ми реч беше третирана като bullet point (защото явно съм използвала грешното тире), и сега като редактирах го поправих, където можах. В следващата гла ...
1.2K

Скитникът арменец 3

Скитникът арменец 3
Това не са мемоари. Не очаквайте да разказвам живота си. Нямам намерение да ви досаждам с празни приказки. Мемоари пишат велики личности, чийто живот представлява интерес за много хора. Аз съм г-н “никой”, и нямам намерение да ви разказвам врели некипели. Какво съм ял, къде съм с ...
797 1

Къде си?

Къде си? Защо не мога да те видя? Край мен вървят реки от хора, но теб те няма. Оглеждам се напред назад, но само едни безизразни лица ме гледат. Вървя сред тях и те търся.
Къде си? Ако и ти ме търсиш, поне извикай името ми, за да те чуя и където и да си ще те намеря. Заслушвам се, но нито звук не ч ...
1.1K 2 1

Да речем

- Каква сме хубава компания… Момичета, а срещу коя ще дружим?
хххх
- Лесно им е на възрастните – връщат се от работа и си почиват.. А аз – домашни, домашни, домашни…
- Лесно им е на малките – забавляват се в училище. А аз, като се върна от работа – къщни задължения, тичам по женските капризи, пиша д ...
628 3 5

Проекто роман Село Змейково Глава 25

Глава 25
Вечерта се бе спуснала над град Прод, на пристанището вятъра беше бурен и вълните се удряха в брега с всички сили. Лодките се клатеха, а солената вода се носеше с вятъра. Това беше най-голямото пристанище, което групичката белгарски странници беше виждала. Но беше и единственото. Кръчмите о ...
937 1 2

Кака

Черният куфар бе много тежък. Трудно можеше да се движи на старите си колела, създаващи скърцащ шум при всяко движение. В този куфар беше събран цял един живот, тежък и скърцащ живот....
Таня влачеше с усилие стария куфар с една ръка, с другата стискаше ръката на своята малка дъщеря. Детето имаше го ...
792

Нечистите – 46

Когато пълната луна кацнеше точно на върха на най-високото минаре, част от имперския комплекс на върха на скалата, тогава започваше процесията от свещеници, придворни и магьосници, която следваше Лунния камък по пътя му към центъра на площада. Тогава започваше и истинското тържество, когато всички о ...
1.2K

Паяжината

Виното искреше в очите му и камбанките звънтяха. Този медок разпалваше и моето въображение. През грамади от кости, с големи и малки бъчви между тях, бяхме стигнали до най-дълбоките недра на тези катакомби.
Едгар Алън По, „Бъчвата с амонтилядо“
„Приятна разходка!“, гласеше олющената табела край почти ...
750

Скитникът арменец 2

Скитникът арменец 2
Започнах историите на моите “скитания”, разбирайте пътешествия с първото ми пътуване до Пловдив през 1940 година. За мене това е първото, други не помня. Може да е имало, може би не. Не знам, нямам спомен.
Пътувал съм и до Княжево и Бояна, където всяка година ходехме на курорт. Н ...
1K 1 3

Скитникът арменец 1

Скитникът арменец
Не се смейте и не се чудете. Това не е роман от Евгени Сю. Да, той е написал “Скитникът евреин”, както и “Парижките потайности”, но не ме е познавал да да напише “Скитникът арменец”. Аз също няма да напиша роман с такова заглавие. Това прозвище ми беше дадено от жена ми преди много ...
1.2K 1

Вещерско знание: Е, те ти пример,чедо! —1

Отдавна схлупена в Магичната гора,
си кротко спеше счупена къщурка,
макар да беше със крака,
дъските и стърчаха - клонки на елха...
И Скуката - врагът на всяка Муза, ...
1K 6 5