2 740 резултата
Докато чакаше да дойде командира на селската стража, Грен седеше на скамейката в килията си и обмисляше внимателно лъжливия разказ за миналото си, който щеше да даде за пред Толбърн и другите ако се наложеше. Беше му трудно да сглоби добъра лъжа заради оскъдната информация, която имаше за света в ко ...
364
9
Толбърн и Грен се движеха бързо с наетата каручка по тесния път надолу по хълма. Грен бе прибрал малката стъкленица с отварата, която врачката му бе дала в джоба на сивия си панталона. Бяха изминали няколко минути на мълчание, през които управникът на Ивънуел хвърляше от време на време нетърпеливи п ...
512
8
И малкият, стар, полусрутен градец оживява
във своето древно величие... Ето, гемия
с болярска корона към тихия бряг приближава.
В четиресет църкви камбаните почват да бият.
„Несебърски сън“, Елисавета Багряна ...
във своето древно величие... Ето, гемия
с болярска корона към тихия бряг приближава.
В четиресет църкви камбаните почват да бият.
„Несебърски сън“, Елисавета Багряна ...
278
Беше изминал повече от месец от разговора на война Макгорн с Божеството, което му се беше явило, под формата на ярко сияние. Макгорн разбра, как е умряло старото му тяло в показан му от Божеството спомен. В спомена видя бунта на един от поробените от него народи, в стария свят, който бе обитавал. Ви ...
387
8
Грен седеше до Толбърн в каруцата, която подрусваше от време на време от неравностите по пътя по който се движиха. Якса впрегнат в нея подтичваше неуморно напред и без особено усилие теглеше каруцата на двамата мъже. Бяха минали през селото, под многобройните погледи на неговите странни обитатели, б ...
277
2
Групата се приближаваше бавно към портата на селото, която бе от тежко дърво и стомана. Най-отпред вървеше Толбърн, който беше прегърнал стройната си дъщеря си през рамото и махаше на стражите по кулите.
-Добра вечер! Все пак малката госпожица е жива и здрава! Уплашихте ни Тамида! – каза весело паза ...
-Добра вечер! Все пак малката госпожица е жива и здрава! Уплашихте ни Тамида! – каза весело паза ...
274
4
Зад къпиновите храсти, растящи до Голямата пещера, имаше закътана скална ниша, която не се виждаше от пътеката, нито от пещерата. Великанът метна момчето вътре, търкулна един голям камък отпред, пристъпи към козирката и се сля със скалите на платото.
Пътят на Джъд навън беше отрязан. Нишата беше тяс ...
Пътят на Джъд навън беше отрязан. Нишата беше тяс ...
345
1
Грен отвори очи и първото нещо, което видя беше ужасеното лице на жената над себе си, която все още го разтърсваше яростно да се събуди. Тя беше с красиви черти, дълга, чуплива, кестенява коса и големи насълзени, сини очи които издаваха огромния й страх и паника. Грен огледа къде се намира дезориент ...
352
8
Сред безкраен океан от тъмнина имаше присъствие, което съзнаваше себе си и това че съществува. То виждаше красиви игри на светлини и енергия и се чувстваше в екстаз и абсолютен покой, едновременно. Не помнеше какво е или от кога съществува така, но беше сякаш от цяла вечност… В един миг, красивата и ...
514
1
3
Приказка за къпинчовците, разказана от Додона
Ние, хората, обитаващи Средищната земя или ствола на Дървото на живота, сме като Гъливер – под нас са лилипутите от Долната земя, а над нас – великаните от Горната. А може и да е обратното – горе да са лилипутите, а долу – великаните. Въпросът не е в про ...
Ние, хората, обитаващи Средищната земя или ствола на Дървото на живота, сме като Гъливер – под нас са лилипутите от Долната земя, а над нас – великаните от Горната. А може и да е обратното – горе да са лилипутите, а долу – великаните. Въпросът не е в про ...
358
Слънчевград, Мадара
– Дун и Сюе ще дойдат за Церемонията.
Алибей замислено гледаше кадрите от коронацията на Чарлз III, които Мирабела превърташе бързо на лаптопа си.
– Много хубаво – каза разсеяно писателката и продължи да се взира в екрана.
– Търсиш вдъхновение ли, скъпа? Бих те посъветвал да се в ...
– Дун и Сюе ще дойдат за Церемонията.
Алибей замислено гледаше кадрите от коронацията на Чарлз III, които Мирабела превърташе бързо на лаптопа си.
– Много хубаво – каза разсеяно писателката и продължи да се взира в екрана.
– Търсиш вдъхновение ли, скъпа? Бих те посъветвал да се в ...
268
Елизабет реагира инстинктивно. Отскубна се от ръката на Сам, заобиколи го и изрита пияницата с разярен вик, преди той да е успял да извади ножа, за да го забие още веднъж. Мъжът се строполи на земята.
– Малка кучка! – изрева мъжът. – Само да…
Елизабет го изрита още веднъж в главата. Усети хрущене по ...
– Малка кучка! – изрева мъжът. – Само да…
Елизабет го изрита още веднъж в главата. Усети хрущене по ...
215
Храстите жилеха с острите си шипове лицето му, сърдити че нарушава отнелите им цяла година растеж и подредба. С нахалството си, ловеца разбъркваше местата им по време на бягането, като чупеше гръбнаците на трънливи стъбла, трошеше костите на жилави клонки, а те в замяна го ръгаха ожесточено в стомах ...
302
1
2
Малката им група тръгна към по-бедната част на богатия квартал. Беше странно да се каже така, но всъщност представляваше точно това. Къщи, които не можеха да минат за хубави, но не бяха и бараките или пък блоковете, в които живееха поне по десетина семейства в няколкото стаи. Не, тук вече се виждаха ...
203
Следващата сутрин мина съвсем обичайно. Молитвите, закуската, упражненията – всичко вървеше по графика си и всички го следваха с редовната липса на ентусиазъм на хора, които са принудени да пеят със ставането, а след това да разучават молитви. На Елизабет точно днес всичко това й се струваше направо ...
289
Лизи кимна, но после изведнъж сведе глава и макар все още да бе облегната на вратата, от отпуснатата й поза не остана й следа. Раменете й се бяха сковали, а пръстите й несъзнателно се бяха вкопчили в дланта му. Тогава внезапно се изправи, пое си дълбоко дъх, сякаш се канеше да скочи от върха на няко ...
182
Сам беше успял да отиде до Захир и да се върне, само за да завари Елизабет, посреднощ, да благодари за нещо на Хирса. Същият, който имаше следи от кръв по лицето и гледаше да не стъпва много на левия си крак. Само миг беше необходим на Сам, за да осъзнае, че и раната му, и кръвта по лицето му са дел ...
167
Петимата влязоха заедно в залата, но в присъствието им липсваше единство. Оглеждаха се, опитваха се да се държат някак си независимо един от друг, някак си странно се отдалечаваха и помежду им зейваше видима физическа и психологически усещана празнина.
А бяха делегация.
Петима представители на човеч ...
А бяха делегация.
Петима представители на човеч ...
213
3
11
Напуснаха кабинета скоро след това. Чарли постави обратно бариерата и след като успя да го убеди, че няма нужда от придружител до стаята си и ще загазят страшно, ако я хванат с него, той си тръгна.
Лизи не беше толкова предпазлива на връщане, отколкото на отиване, но въпреки това се стараеше да не б ...
Лизи не беше толкова предпазлива на връщане, отколкото на отиване, но въпреки това се стараеше да не б ...
229
Далширата погледна стреснато натам, но нощта вече се бе спуснала и видя единствено отражението си по стъклото. По пребледнялото й лице и по начинът, по който я дръпна назад, когато Лизи понечи да отвори, девойката можеше да отгатне, че очаква поне някоя мора.
– Крадците не влизат през вратата, нали ...
– Крадците не влизат през вратата, нали ...
242
До вечеря на другия ден Елизабет си бе спечелила наказание да мете коридорите на храма от никога неизчезващия пясък, а пък Рамая някак си бе успяла да убеди Главният жрец да й позволи да му помага в кабинета й. Естествено, при това положение, Лизи бе избрала да мете коридорът точно пред кабинета му, ...
262
Остатъкът от деня мина едновременно твърде бързо и умопомрачаващо бавно. Часовете им официално приключваха в късния следобед, което им оставяше около два часа до вечеря. Наказанието на Елизабет да подрежда в библиотеката все още важеше и то й изяде един от тях. Ако трябваше да бъде честна, би остана ...
323
Сам не се появи за вечерята, която си бяха уговорили, но пък й изпрати джирд с вързана за гърба бележка. Елизабет се бе зачудила дали наистина иска да знае какво има да й казва, но тогава той, в ролята си на пустинен плъх, зацвърча и задрапа с лапичка по обувката й. Преди да реши отново да се покате ...
221
Следващият половин час прекараха почти в пълно мълчание. Елизабет бе спряла да подсилва обонянието си, когато към страха, излъчван от хората в столовата, започна да се прибавя и нетърпение. Все повече от тях се отърсваха от шока и започваха да говорят помежду си.
Мъртвешкият вой сложи край на това. ...
Мъртвешкият вой сложи край на това. ...
246
Елизабет седеше на сплескана от честа употреба възглавничка в дъното на стая, пълна с новаци, седящи на също толкова неудобни възглавнички. Иснани им предаваше урок по религия, разказвайки им истории за стотиците превъплъщения на Ну’Ахра през вековете, как се е появявала в мига на най-силна нужда и ...
354
6.
- Не разбирам – казах и се огледах – Толкова сложно е всичко. Застопоряваш времето, отделяш го за разговори с мен, обясняваш ми много неща, които – поне аз така смятам – не е нужно един толкова обикновен човек да знае…
- А обикновени хора са само онези, които са избрали да са такива. Онези, на ко ...
- Не разбирам – казах и се огледах – Толкова сложно е всичко. Застопоряваш времето, отделяш го за разговори с мен, обясняваш ми много неща, които – поне аз така смятам – не е нужно един толкова обикновен човек да знае…
- А обикновени хора са само онези, които са избрали да са такива. Онези, на ко ...
217
1
2
Ангелчето Ачо долетя до трона и се бухна по лице в пухкавия облак, върху който Всевишният беше стъпил. Удобен облак – позволяващ на вечно стария млад Бог да отпусне уморените си крака и поуспокои ревматизма.
- Какво пак? – попита Той, макар да знаеше за произшествието предварително – нали по Неговат ...
- Какво пак? – попита Той, макар да знаеше за произшествието предварително – нали по Неговат ...
206
1
6
Сам усети главоболието още преди да се беше събудил. Ужасното туптене го накара да изплува от дебрите на съня и да изръмжи недоволно. Но не беше толкова зле, реши, докато придърпваше Елизабет към себе си. Тя беше в ръцете му. Лежеше до него. Топлината на тялото й и миризмата й бяха неоспоримо доказа ...
170
Пътека покрита с листа минаваше през тъмна гора. Имаше много звезди, но липсваше луна. Дори и в мрака по дърветата личеше ясно зеленина. Тук храсти и фиданки нямаше. Само огромни тъмни силуети на длъж и на шир. Стари стволове великани сякаш попиващи всяко движение. По дебелите им клони се прокрадвах ...
270
ВТОРА ЧАСТ
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...
462
1
1
Елизабет побърза да излезе и да вземе от шкафа в края на коридора още един комплект спално бельо. Все още беше сравнително рано и една-две от другите нови жрици я изгледаха с интерес, но тя се престори, че не го забелязва. Ако не се държеше подозрително, никой нямаше да задава въпроси.
Когато се вър ...
Когато се вър ...
171
9.
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...
186
Лизи се усмихна леко и вдигна лице към него.
– И аз започнах да подозирам нещо такова.
– И ти харесва. – констатира с облекчение Сам.
Ръката му се вдигна към лицето й, отмести един невидим кичур коса и после я погали по бузата. За момент изглеждаше, сякаш ще я целуне и сърцето на Елизабет откликна с ...
– И аз започнах да подозирам нещо такова.
– И ти харесва. – констатира с облекчение Сам.
Ръката му се вдигна към лицето й, отмести един невидим кичур коса и после я погали по бузата. За момент изглеждаше, сякаш ще я целуне и сърцето на Елизабет откликна с ...
193
5.
Юлина ме завари спящ върху малкото легло. Само ме избута, легна до мен и заспа. Аз усетих анексията на мястото, но опитът ми подсказа да не протестирам – изгубеното за това време можеше да използвам за отдих.
Тая вечер минахме без храна. Но пък се наспахме. Затова, когато на сутринта тя отиде пак ...
Юлина ме завари спящ върху малкото легло. Само ме избута, легна до мен и заспа. Аз усетих анексията на мястото, но опитът ми подсказа да не протестирам – изгубеното за това време можеше да използвам за отдих.
Тая вечер минахме без храна. Но пък се наспахме. Затова, когато на сутринта тя отиде пак ...
163
2
2
Час след като Чарли и Сам бяха излезли, Елизабет се бе почувствала достатъчно спокойна, за да изтича до библиотеката и да грабне книга, която поне изглеждаше, че ще й бъде полезна. От пет се опитваше да разшифрова старохайранският, на който бе написана, но дори не бе съвсем сигурна за какво става въ ...
322
Необходимо съобщение: Оказа се, че не съм го пускал тук. И реших да почерпя за имения ден с романа. Препоръчвам го и на вярващи, и на атеисти. Честна дума - на мен ми хареса и даже го четох
ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато с ...
ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато с ...
243
2
1
Щом вратата се затвори зад гърба им, Сам веднага пусна ризата на Чарли. Всъщност се беше зарадвал, когато усети бариерата на мошеника около стаята на Лизи. Не му хареса това, че двамата са под нея, но знаеше, че говорят за нещо, което явно никой не трябваше да чуе. Може би дори той. Мисълта накара н ...
230
– Изненада! – мошеникът подскочи весело и разпери ръце в страни.
Тя изтича до него и го прегърна здраво. Чарли залитна леко назад, но успя да се задържи на крака и също обви ръце около нея.
– Богове, толкова се радвам да те видя! – каза му щастливо Лизи.
– Аз също. – отговори й, след което с типични ...
Тя изтича до него и го прегърна здраво. Чарли залитна леко назад, но успя да се задържи на крака и също обви ръце около нея.
– Богове, толкова се радвам да те видя! – каза му щастливо Лизи.
– Аз също. – отговори й, след което с типични ...
190
Следващата седмица беше смес от разочарование и забравена радост за Елизабет. От една страна, не откри нищо ново, което да я насочи кой би могъл да е убиеца. От папките на убитите жрици бе научила, че някои са били съвсем нови, а други – дори сайтави. Рамая пък й бе казала, че някои са били изчезнал ...
386
- Алооо…
- Изкуствен интелект, модел ХУ 999 слуша…
- А… Добре де… Роботче, искам да попитам…
…
- Алооо… ...
- Изкуствен интелект, модел ХУ 999 слуша…
- А… Добре де… Роботче, искам да попитам…
…
- Алооо… ...
244
2
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
