Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Отдаденост

Тя включи и последния перфузор и излизайки от болничната стая потърка изморените си очи .Венета беше на 78 години и все още не беше се отказала от златната си ангелска професия - да лекува болните !
Преди три месеца обаче се случи нещо разтърсващо живота й. Беше диагностицирана с тежката диагноза - ...
BellissimaPoetessa (Karolinne Kolewa)
BellissimaPoetessa
Проза » Разкази
1.2K 1 2

Вечеря за двама - 2 /по генек/

Вечеря за двама - 2
И докато слизаше по стълбите с боклука, доволен от живота как вече ще си купува за вечеря каквото си иска от топлата витрина на Билла или от "Веселата манджа", мобилният в джоба му звънна.
С едната ръка, с която държеше боклука, отвори външната врата, а с другата мобилния и се за ...
palenka (П Антонова)
palenka
Проза
805 1 9

Разхвърчани мисли 5

"Съдбата не нарежда картите. Тя само ги раздава!"
От това как ще ги изиграем и доколко ловки и съобразителни
"играчи" сме, зависи как ще се развие целият ни живот...
***
"Човек се учи, докато е жив!" Ако оживее, а не си ...
slan4ogled (Радослава Антонова)
slan4ogled
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
530

Пoлитическо

Гаф, казват, че е cтанал явен,
кoгатo пoлитик прocлавен
oбъркал е Иран cлyчайнo
c Ирак не, ами cъc Украйна.
Кoга ще мy рекат: “Гyд-бай, де, ...
VladimirKostov (Владимир Костов)
VladimirKostov
Проза » Хумористична
876

Милана: докато имам сили - 17 🌐

След известно време му казал какво е решил: София не е Виена. Хотелът трябва да бъде представителен, но не много голям. Мястото е добро, даже много добро, но не ни е нужно цялото. Две трети от него ще продадем, но ще преценим кога. Тук може да израсне една хубава градска махала. Сигурно ще започнем ...
Ida-L (Лидия)
Ida-L
Проза » Разкази
789

Стара рана

Имам си стара рана на сърцето... спомен за целувка първа и гореща.
Спомен, неизбледняващ с години.
Идва, тук е пак – като неканен гост, когато съм сама и привидно щастлива,
а онези очи... те ме преследват в преповтарящи се зимни вечери.
Онези дата и час. Онази стая – една и съща винаги. ...
Цвети.Т (Цветомира Тошева)
Цвети.Т
Проза » Други
768

Натрупано

Жената има две задачи да изпълни за мъжа си: да го успокой, когато е много нервен, и да го нервира, когато е много спокоен…
хххх
Помниш ли милите разлики в характера, които те привличаха?
А полицията днес ги нарича „мотиви“…
хххх ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
710 1 3

Прегръщане

Никой не иска да е сам. Да се бори с трудностите по пътя си, а да няма с кого да сподели. Ще го похвалят някъде Ще си получи награда или подарък. Или пари. И толкова. Но всеки има нужда от други две ръце, които да го прегърнат. Пръгръдката е миг на забрава. Момент, в който човек не мисли. Не се трев ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Проза » Разкази
719 1 1

Баница

Утринта събужда новия си ден рано, много рано.
Слънцето и луната вплетени в прегръдката си чакат своя час на раздяла.
Луната ще почине, за да пусне сестра си зората.
Чичопеите и кълвачът огласят огромния бор в двора.
Танцуват, боричкат се силно и местят игличките му. ...
KalinaSerkedjieva (Kalina Serkedjieva)
KalinaSerkedjieva
Проза » Разкази
627

Старото дърво

Там на брега на голямата река растеше самотното старо дърво. Бурите го брулеха и то устояваше на всички превратности на живота, гордо изправило короната си. Взорът му бе устремен към голямата река. Любуваше се на белите ѝ води, обагрени в оранжево от залеза. Птички кацаха на клоните му. Пееха песнит ...
ДораНонинска (Дора Нонинска)
ДораНонинска
Проза » Разкази
666 1 2

От съкровищата на сърцето ми / продължение/

Имало едно китно селце. В близост растяла брезова гора. Красота, но една от всичките брези била специална. Тя светела като фосфор през нощта и кората ѝ била толкова бяла, че и пресният сняг изглеждал сив, когато отрупвал нозете ѝ. Хората вярвали, че като откъснат от ресите ѝ ще им се сбъдне всяко же ...
m770921 (Мария Георгиева)
m770921
Проза » Други
937

Кадем

Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Разкази
3K 10 12

Вечеря за двама

/криминален разказ/
Как си, скъпа? Сигурно по-добре – болките отминали, успокоение и примирение, вече те унася… Не се тръшкаш, не се мяташ, даже не се въртиш… И най-важното – най-после си млъкнала…
Позата ти е хубава – отпусната, говореща ясно… Следователят ще е доволен – от пръв поглед се разбира к ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Разкази
794 1 8

След празника

Много хора си казаха съкровените думи в празничния ден. Магазините за цветя трудно смогваха да задоволят потребностите на клиентите си. Подаръци. Думи. Усмивки. Целувки. Ако през всичките дни от годината бе така, този свят щеше да е е безупречен. Нямаше да има неудовлетворени и наранени хора. Всичко ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Проза » Разкази
755

Тихото - Част 3

Въпреки ранният час, суматохата в заведението достигаше кулминацията си! От една страна редовните отрепки спореха ожесточено и вдигаха шумни наздравици, с малките изключения, които лежаха по пода, изпаднали в несвяст. От друга, дузина леки жени, заедно със сводниците им, бяха решили да разпуснат сле ...
Късата_клечка (Явор Бачев)
Късата_клечка
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.1K

Светът здравата загази

И най-непредубеденият критично мислещ човек ще забележи, че в настоящия момент светът вече се управлява от военните. При това от особено бездарните военни. Известна е аксиоматичната истина, че военните са безмозъчни същества, защото когато Господ раздавал акъл те били на маневри. Тъпак и военен са д ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Други
1.3K 7 2

Предпоследна спирка

Гарите са едни от най-самотните кътчета, на които можеш да чакаш нещо, което съществува единствено в мислите ти. Защото сме способни да създаваме проекции на хора, чувства и на действия. Защото често защитаваме и дори извиняваме нечии постъпки. Преглъщаме поредните загуби, които непременно пишем на ...
written-springs (А.Д.)
written-springs
Проза » Други
1.1K 4 3

За четене се плаща

На паважа лежеше тефтерче. Или портфейл. Или някакъв документ…
Интересно – кой го е изгубил? Трябва да е ценнно съдържанието – я каква кожа го обвива. И надпис с лъскави букви.
Наведе си. Огледа предмета. Да, явно документ. Странен надпис – „Ваучер за любима книга“…
Книга… Архаично, неотговарящо на ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
743 3 6

Детски почерк

Детски почерк
Невена Георгиева бе учител на най-малките ученици. Обичаше професията си и даваше всичко от себе си първолаците да се чувстват добре. Тя се радваше искрено на успехите на своите ученици. Ченгелчета и чертички ставаха все по-красиви с упражнения и постоянство. Дори тя даваше малки награ ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Проза » Разкази
840 1 2

''Руската пропаганда най-аналогова и лъжлива'' 2

Литературно отклонение
Тате ни раздаде по една пръчка и ни заръча да викаме и да ръгаме. Днешния лов на мамути беше много успешен – върнахме се цели, уморени, изподраскани и насинени от драките, дет се бяхме скрили на гюме. Обаче беше фън – чудовището беше аналогово (чак после открихме че е такова, ...
jonnnn (Пламен)
jonnnn
Проза » Рецензии, анализи, критически статии, Други
730

Личностна разруха

Пиша този текст всяка вечер преди да заспя, защото кипя от емоции. Всяка дума и ред са напоени с неосъзнати чувства , грешни виждания и личностна заблуда , но и с чиста и невинна любов.”
“ Ако имах право на желание, то ще е да ме целунеш бавно, като че ли думите вече са излишни. Погледни ме в очите ...
Nadia99 (Надежда Александрова)
Nadia99
Проза » Разкази
1.6K 1

Гюла

Високият скален път виеше голите си хълбоци там във висините на небето. Юлското слънце чертаеше пътя към селото и прахът и маранята се сливаха в прегръдката си. Именно там от тази висота, където скалите прегръщаха небето, долу в ниското се раждаше, скътано като гнездо селцето. Скатано и родено от тя ...
KalinaSerkedjieva (Kalina Serkedjieva)
KalinaSerkedjieva
Проза » Разкази
883 4 13

Нона

На ъгъла един павилион седи и дреме. Продавачът на средна възраст, коцкар, търси нови клиенти, старите са му до болка омръзнали. Припечелва не много, ала достатъчно. До павилиона е хубавата му двуетажна къща, има две дъщери, едната омъжена, другата- на инвалидна количка. Красиво е момичето, засичала ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Проза » Разкази
538 1

Интервю с Бога

– Добър ден. Здравейте.
– ...
– Не ви чувам.
– Естествено е. Донякъде.
– Благодаря, че ми позволихте да взема итравю от вас. Ала... не ви виждам. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Други
1.2K 7 11

Безкрайното море

Бе слънчев августовски ден. До където погледа стигаше се виждаше само безкрайно синьо. Морето се сливаше с безоблачното небе, докосваха се там далеч на хоризонта, споделяха кратка целувка преди да се отдалечат отново. В далечината плуваха делфини, които подскачаха и танцуваха във водата. След това п ...
ДораНонинска (Дора Нонинска)
ДораНонинска
Проза » Разкази
1K 1 2

Януарий Гатюв на ресторант

С поклон пред великия Алеко!
Януарий Гатюв на ресторант
Януарий Гатюв се оригна шумно в луксозния ресторант и заглуши леката музика, изпълнявана от прекрасния дамски оркестър.
– Ох, баба̀чко, че хубава манджа, ма Ябълчице, я ѐла у батя с Жано Гат, да му седнеш на патката, че съвсем кеф да му стане! ...
Bezzhichen (Безжичен)
Bezzhichen
Проза » Разкази, Хумористична
1.2K 1 9

Шмръц закъса в Затвора

По пътя към Дракона Баба ги накатери на метлата и...
Лудата бабина метла се побърка от влюбената Баба в Дракона, би си петите и ги метна в Ахелой.
Чудиш се любими, за чий таз хубава метла избяга с 200 км в час?
Хи, хи, хи – каза Баба.
Бабо! – крещеше възмутена Ти. – Защо не я кротнеш? Ще ни пребие! ...
Oracle (Росен Балабанов)
Oracle
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична
796 1

Не забавна статистика

Населението на Земята е около 8 000 000 000 души.
Приемаме това за 100%.
И започваме да броим:
11% са в Европа, 5% в Северна Америка, 9%в Южна Америка, 15% в Африка, 60% в Аюия.
49% живеят в село, 51% в град. ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Други
403 1 3

Двете думи

Броени часове остават до времето, в което две думи ще тежат толкова, колкото човек се е грижил за тях цяла година. На много хора изглежда лесно да се изричат. На други им е трудно да ги чуят. Но всеки копнее за тях. "Обичам те!" Думи, които тежат толкова, че трудно се носят на раменете на един човек ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Проза » Разкази
809 1

На пенсионна възраст

Пенсионираните полицаи Петров и Станков се срещнали в една пицария. Почерпили се с бира, а после Станков казал:
Петров, нали знаеш, че публикувам поезия във вестник "Пенсиониран полицай".
Петров: Знам Станков, ти дори и насън рецитираш стихове.
Станков: Като наркотик е това, Петров, но напоследък вс ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
790 6 1

Любознателната Юнитка

Юнитка пита баща си: Тате, какви хора са българите?
Бащата: Тракикомични!
Юнитка: Искаш да кажеш - трагикомични.
Бащата: Искам да кажа, че ние българите произхождаме от траките...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
931 3 1

Странностите на Хасан

/по идея на Венцислав Василев от София/
Хасан бил заварен врасплох от голямото турско земетресение. Не успял да избяга и многоетажната кооперация се срутила върху бедната му глава. За щастие бързо и ловко се скрил под масата и треперел от страх, докато трескаво напипал парче свободно стърчаща армату ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
228 3

Бъдеще прекрасно

Проблемът с изхранването на човечеството е разрешен
/Екологически чиста и хуманитарно много мръсна сатира/
Първо предупреждение – извинете, но не е за всеки. Моля възпитаните, интелектуално чисти души, да не четат. Или поне да са с телефона в ръка край тоалетната чиния. Повярвайте – ще ви потрябва…
...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Разкази, Хумористична
1.3K 1 4

Разходка в парка

Беше лято. Слънчевите лъчи огряваха всичко наоколо. Отдалече аз видях същата онази млада жена, която всеки ден с роклята си на слънчогледите минаваше по улицата с паважа и сядаше в парка. Носеше сламена шапка. И се усмихваше. Сякаш лятото беше скрито в очите ѝ. Сякаш носеше морските вълни в ръцете с ...
ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази
1.1K 1 2

Депресия

Мина една година от както не се бяха засичали. Той почти беше изчезнал. Сякаш живееше някакъв роботизиран живот - живот на холограма.
И така му беше добре. Роналд не осъзнаваше, че като се затвори в дома си няма да се отърве от травмите и депресиите, които не му даваха мира и денем и нощем.
Обвинява ...
BellissimaPoetessa (Karolinne Kolewa)
BellissimaPoetessa
Проза » Други
916 1 1

Думи за Международните литературни срещи в Сараево

Уважаеми г-н Председател на Международните литературни срещи на КНС – Сараево,
скъпи братя и сестри по перо,
Искрено съжалявам, че днес не мога да присъствам на 8-мите международни литературни срещи поради обективни причини. Сърдечно благодаря на ръководството на Международните литературни срещи КНС ...
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
LATINKA-ZLATNA
Проза » Други
830 2 5

Человек ниоткуда 🇷🇺

Человек ниоткуда.
Гечо Голиков ходит, словно привидение, мыкается уныло, вроде чуждое обитание бродит по селу. Близких у него нет, родственников нет, потерянным шатается по улицам. Надоедливость во всём выявляет, за занятого человека себя выдаёт. Неказистый, растрёпанный, в заброшенном состояний на ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Разкази
1.3K 2

Дозата на човека

Бе много студен ден. Сутрин. Лед бе покрил улиците. Няколко бездомни кучета скитаха. Павел излезе от своя дом. Той работеше в строителството. Така се бе случило, че в студените зимни дни често оставаха без работа. Спестените му пари отиваха за храна. И за отопление не оставаха средства. Живееше толк ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Проза » Разкази
1K 1