40 523 резултата
Скърцането на вратата ме разбуди...
Кирия Ефи по къса нощничка в рамките на вратата....
Скочих като ужилен, какво ли е станало,.. заспал ли съм дълбоко и не съм чул...
- Петро, студено ми е,... искам да се стопля при теб - изрече тя със заплакващ се глас - Студено ми е Петро,...искам да се стопля пр ...
  642 
Готино име за разказ, а?
Сам го измислих. Не разказа, името.
Отидох до фин-тех парка да го видя. Беше хубаво. А и денят бе един такъв – очарователен и досаден като съпруга. Печеше ярко слънце, ала навсякъде се лееше вода – изпод земята излизаше. Един дресиран бял гълъб показваше уменията си, като ле ...
  455 
Дали като наследствена черта / баща ми е бил срамежлив и мълчалив/ или поради други причини, не зная. Но като дете , пък и чак до 25-ата си година, аз бях също срамежлива и мълчалива. Разговорите с непознати хора ме затрудняваха. Понякога не знаех какво да кажа или се обърквах при отговора. Това още ...
  364 
Когато се пуснеш от полата на майка си и се хванеш за полата на съпругата си.
  675  17 
В коридора ме присрещна копелата с химикал и лист в ръка
- За телефонния номер, Петър....- смотулеви тя
- Вярно, щях да забравя - разсмяй се - Ако кирията не се обади, обади се ти, няма да сгрешиш...
Пристигнах при Соня, милата тя ме чакаше с трепета на налюбена гимназистка...
Предадох й разговора,. ...
  445 
Жизненият опит идва като компенсация за изгубените младост, хубост и глупост...
хххх
Бъдещето е чак до подписването на смъртния акт…
хххх
Жизнен опит се събира най-добре, когато си с диария и пред единствента тоалетна чакаш да излезе оня със запек… ...
  265  10 
/по „Книжовността крила е за орлите“ на Мария Панайотова/
Крилата птиците издигат. И ги крепят върху ветровете. Което ги прави господари на ефира, властители на небесата.
Така птиците могат безгрижно и безотговорно отвисоко да изсипват тор върху земните същества – хора, животни, растения. Наторяват ...
  392 
Селцето беше притихнало. Единични лампи светеха по дългата улица в центъра. Колата спря пред църквата и излезе мъж. Отвори багажника, извади няколко кашона от там. Ръцете му трепереха. Бързо подреди фойерверките на полянката. Загледа се в малкото прозорче на нейната къща. Знаеше, че е там и вероятно ...
  512 
Мълчешком избягах от къщи, така да се каже, вървях бавничко побутвайки велосипеда
разглеждах къщите из квартала ,...Като, че ли нищо не се е променило,...или така си мисля, защото все не намирах време да пообиколя из уличките....
Ето я къщата на кирия Соня,... все така подреден двор, сякаш току що с ...
  922  10 
Този мъж вървеше вече от час по булеварда и нищо не чувстваше. Колко странно би било това усещане за него вчера – да не чувства нищо. Дори сега през май, когато вечерните разходки на влюбените изпълваха въздуха с някаква ароматна недоизказаност, неговата статичност изглеждаше откровено неестествена. ...
  725  20 
– Ако стана, ще е хубаво. – Нямаше вид на човек, който желае да става. Беше се отпуснал върху стола по такъв начин, че беше изключено да проявява искрено желание да се мръдне от там. Но продължи да настоява, сякаш имаше особено значение за него да му вярват: – Ще е много хубаво, дявол да го вземе.
Н ...
  308 
Имаше нещо от дзен в черния велосипед, опрян на дървото с некролога. Дърветата притежават невероятната способност да поемат страданието на живите същества и при това да остават незасегнати. Някои от тях живеят дълго, много дълго и успяват да запазят достойнството си, дори и ако бъдат отсечени прежде ...
  512 
- Ще срещаш много и различни хора в живота си. Някои ще те очароват с остроумието си, други ще те отвращават с лекомислието си. Ще има такива, към които ще бъдеш безразлична, без значение от усилията, които полагат, за да те впечатлят. Но ще се сблъскаш и с едни такива хора, които ще те изкачат на 3 ...
  361 
/по "Да срещна себе си в мъглата" на vega666/
- Добротата е основата на света…
- Да, така е. И Господ е добър…
- Че ако беше добър – нямаше да се родя…
- Защо мислиш така? ...
  284 
В началото реших, че е клошар, но беше добре облечен и твърде съсредоточен в това, което върши. Ходеше с наведена глава, взирайки се по земята. После клякаше, вземаше нещо и го слагане в торбичката си. Изгарях от любопитство да разбера, какво събира. Доближих и видях, че... Взема нищо, абсолютно нищ ...
  1605  10  29 
Протоколчикът се чувстваше като в небрано лозе. От една страна трябваше да виси тука докато последният се измете от клуба, от друга би дал мило и драго да не чуе нито дума от това, което си говореха четиримата седнали около маса в ъгъла.
– Точно сега трябва да издадем нещо ново! – продължаваше да се ...
  785 
Тишината се стичаше по стените, лепкаво натежала и безцветна. Прииждаше еднообразно и разтегливо плъзгаше сгъстената си пяна в ръждивия следобед. После глухо потъваше в гънките на мозъка му и нахъсано задълбаваше в тях. Идеше му да изкрещи. Да я срути в краката си и да натисне досадната ѝ физиономия ...
  1449  15  60 
…Дали е цяла
Една бабичка
удари колата му.
Слезе да я види…
Източник: МъЖъ Хайку Прес* ...
  1150  18 
/по "Защо си сляп, човеко?" на мадмоазел Патриция/
Там е тя –дълбока долина под висок връх.
Долината на виждащите слепци. Не зная – от въздуха ли, от водата ли, от плодовете в тази закътана долина, но хората там се раждат слепи. Нищо не виждат! От рождението до смъртта. Не, че тогава проглеждат…
Зат ...
  329 
Нежен и игрив, весел сноп слънчева светлина се разшава из разхвърляното бюро на прокурор Стоянов. Той присви очи и проследи произхода на лъча между клоните на раззеленяващото се дърво. Слънцето беше пробило облаците като куршум мозък.
– Навсякъде е пълно с провокатори – измърмори. – Човек не може да ...
  513 
Глава 52. Завершение эпохи.
Бывает, какой-нибудь крепкий человек руками бетон крошит, из арматуры узлы скручивает, тут же надумает ещё и словом возвыситься, а крепкое слово у него не вяжется, всё в силу ушло. Его кормление – какая-нибудь война, увлекает задор дня, обстановка - почти пионерская зарни ...
  973 
От ръцете си не се оплаквам, слушат ме, особено с нож и вилица умело боравят, но… не мога вече да пиша. Не стихове или романи, букви и думи не мога. Сериозно говоря, не че не искам – не се получава!
Знам точно кога го усетих за първи път. Нещо си правих записки, някой ме гледаше в ръцете и погледът ...
  593 
За изписаните думите и това, че те ни помагат да помним. Защото мозъкът на човека е устроен така, че много често помни лошите неща, а красивите забравя.
Думите, словото и буквите... Нека ги тачим и пазим. Докато почитаме езика и историята си България ще пребъде.
Има една болест. Тя е жестока и най-с ...
  1152 
Продължаваше да говори. Беше като навита пружина. Нямаше да спре, докато не изговори всичко и пружината не се развие докрай, докато не излее натрупалата се жлъч и разочарование. На Милан му оставаше само да слуша и да мълчи. Ако се опиташе да възрази или да се оправдава, щеше да стане по-лошо.
Пък и ...
  442  10 
И, тъй като пиша всичко това около 24 май, ще разкажа за най-хубавия си празник.
Не, не този, когато минах с табелата на училището.
Не и тези, когато се снимах с ленти „Отличник“.
Не и дните, когато всички се събирахме на село.
А 24 май 1976 година. ...
  313 
/Предупреждение -не е за лицемери, продажници, гладкомозъчни дрънкала!/
Обикновено приказките завършват така: те живели дълго и щастливо, умрели в един ден…
За дълго и щастливо – не зная, но приближаващата ядрена война ще сбъдне другото…
хххх
Мъдрият дъртак Жозеп Борел: „Зърнохранилищата на Украйна ...
  382  17 
Това е планетата Земя. Така са я наричали живущите там същества, докато са били човеци.
И, като всеки царстващ биологичен вид, прекалили с размножаването си. Е, то не е първи подобен грях тук. На три пъти планетата се отървавала от пренаселеност, дори последните размножили се видове били почистени н ...
  318  11 
Не е шега, а преживяно!
“Човекът е човек, когато е на път…”- все това повтаряше моят колега Гошо Днешния, когато ни агитираше да се запишем на поредната екскурзия, която той организираше. Много мъдрости знаеше и девизи имаше, та този му прякор идваше от “Не оставяй днешната работа за утре”... Като с ...
  1320  30 
Колко е красиво!!! Цветя, дървета, чуден аромат... А край мен летят пеперуди! Прекрасни, пъстри пеперуди, кръжат и кацат на ръцете ми. Светът е чудесен!!!
Чу се някакво "Дръъън" и...
Цветята ги няма. Дърветата са голи. Чува се само едно мощно, монотонно Хръц... Хръц... Хръц...
Светът е пълен с гъсен ...
  990 
  353 
Не беше нужно човек да е пророк или Бил Гейтс, за да се досети – след ковида иде друга зараза. Толкова явно е – преяждащите фармафиоти няма да останат с празни ръце. Както и медиците, чиновниците, гробарите…
И ето – на опашката с опашка се появила маймунска шарка. Пак нейде от Африка – както ебола, ...
  612 
1. Шумът от водата в тоалетната чиния не е ромон на планинска рекичка, въпреки че и двете имат един и същи източник. Околната среда и предназначението определят значението.
2. Терминът "околна среда" е оксиморон – уж среда, пък околна.
3. При сентенцията "Битието определя съзнанието" нещата са ясни, ...
  474  24 
Вариант едно
Имало едно време едно момиче, което толкова харесвало и искало пеперуди, че помолило Бог да и даде винаги да има пеперуди край нея. След няколко минути се позвънило на вратата и куриер донесъл една пратка. Отворило я, а вътре била голяма прозрачна кутия, в която пърхали пеперуди. Имало ...
  1121  13 
Прибра се по-рано. Гореше от нетърпение за довечера. Неповторимият осми. Техният ден.
Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се ...
  438  11 
Беше третият ден след Великден, някъде след полунощ. Кукувичката на старинния часовник току-що бе отброила три кукания. Навън времето с нищо не показваше, че е пролет. Имаше снежна веявица и наскоро нацъфтелите клони на овошките се гънеха под мокрия сняг.
На леглото лежеше немощно мъж. В плетения ра ...
  1042  10 
Имало едно време една китна и зелена горичка. В нея всички живеели тихо и спокойно, докато един ден не се появил огромен бодил. Израснал бързо, само за една нощ, както се случва често в страшните приказки. Нямало да го забележат, ако бодилът не решил да промени животът в гората. Всички трябвало да с ...
  734  18 
Дните и нощите се нижеха спокойни, унесени в работа и отдадени на ново начало...
И една вечер звъни мобилният ми,.. я, Валя..направих знак на Зои за тишина,..Включих на високоговорител
- О, Вале, какво става бе душа,.. изчезна изведнъж, .. не се обади толкова време,... Как си..
- Петро, любов моя,.. ...
  700 
Когато пристигнахме в София, останахме за малко вкъщи, а след това реших, че аз ще откарам Светлин в клиниката.
- Много е хубаво, че си се научила да шофираш. – рече ми той. – Аз така и не взех книжка.
- Можеш да вземеш на по- късен етап, ако искаш.
Той замълча, вероятно мислейки си за всичките важн ...
  615 
Едногръден сутиен за амазонки.
  485  28 
/из дневника на Петя Йорданова, пионерка от четвърти г клас/
Ден първи.
Вече съм голяма…
Приеха ме в пионерската организация. Е, всички от класа ни приеха, но мен специално. Другарката дружинна на мен първа върза червената връзка. А после и на останалите.
Синята прибрах грижливо в чантата. За бъдеще ...
  1074  10 
Предложения
: ??:??