40 524 резултата
Не знам защо, но постоянно заспивам. Сякаш искам в сънищата да избягам от реалността. Ето отново затварям очи...
Безкрайно поле с бурени. Пустота и сиво небе, покрито с облаци. Вървя, а не зная, накъде. По целия път са кръстове. Странни кръстове, подредени все едно са електрически стълбове, но няма ...
  614  10 
Смъртта на самия Сео Юн не можеше да не бъде нещо, което Джааку да не отчетеше като някаква форма на провал. Да, беше странно, но може би напълно закономерно - в крайна сметка бяха загубили ценен източник на информация. Бяха загубили нещо, което нямаше как да върнат обратно. Разбира се, имаше и друг ...
  1186 
Темата на днешната ми животрептяща беседа е „Как да станем инфлуенсъри, без да полагаме усилия“. В днешни дни инфлуенсърството е извор на непрестанно преливащо себеобичане, така че, ако страдате от натрапчивото чувство, че сте безполезен, не се помайвайте, а вадете клавиатурите и пишете! Има много н ...
  1142  11 
Българската история отрича наличието на македонци у нас. Тезата е, че македонците това са българи, които сърбите ловко са обработили и са им внушили чуждо етническо самосъзнание. В това отношение веднага се сещам за покойния проф. Божидар Димитров /лека му пръст/. Много бих искал това да е така, за ...
  1111  21 
Беше началото на месец август 1994 година. И дните, и нощите бяха непоносимо горещи. Пътувах до село с обедния автобус с по-малкия си четиригодишен син. Автобусът заизкача баира от гьола Ташлъ към центъра, заобиколи двора на джамията и спря на спирката пред магазина на Гюнер Яваша. Майка ни очакваше ...
  1413  16 
Кога порасна?
Пита ме една сянка, минала ми през очите и се спряла в гърдите. Чернее тя, чернея и аз.
Кога се научи да живееш?
Настоява и натиска всяка рана, докато не текне катран, който сбирам с шепи.... Срам ме е да го гледам, мой си е, страшен е, помни всичко, което умело съм закопал...
Млъкни... ...
  478  11 
Едно грахово зърно. Едно, но с най-малко три хиляди извънземни модификации. Чета и пулсът ми се успокорява. Според диетурника е пригодно за цели два дни статистическо оцеляване. Тъй-тъй-тъй... размразяване на слънчева светлина, та да не се бастисат полезните изкопаеми в него. Следва тънко накълцване ...
  522  10 
Краят на лятото бе дошъл. Студеният есенен дъх вече се усещаше всяка вечер, когато хората сядаха на брега на морето за да се насладят на последните топли дни.
Там, точно на брега на синьото море стоеше малка, сива къща, сгушена зад голям дъб. На прозорците ѝ имаше стари, дървени кепенци. На двора, р ...
  410 
Направи си цар Пук дворец. Нечувано нещо. Толкова бил висок дворецът, че когато от най-високата кула майсторът изтървал теслата си, тя падала шест месеца време, докле стигне земята. Учудил цар Пук света.
Ангел Каралийчев, „Зеленият петел“
Тогава усети, че страхът бавно започва да го завладява. Облег ...
  785 
По телевизията обещаваха светло бъдеще. "Ще се оправим! Всичко е наред..." А тя си търсеше работа. И пак, и пак, и пак.. Беше се дипломирала, но нямаше стаж. Никой не я искаше. Чувстваше се ненужна.
- Ще помогнем на младите да се реализират. Те са нашето бъдеще. - обещаваше убедително от екрана улег ...
  574  10 
Дали смъртта беше просто една трансформация? Или имаше още нещо отвъд? И Тугуслар, и Чунг Хе трябваше да намерят отговори, а времето изтичаше неумолимо.
- Дори и да е тръгнал през Монголия, има сериозен шанс моите хора да го хванат - каза Тугуслар. - В крайна сметка, явно Алиф наистина е зад всичко ...
  511 
Година 2030-та....
Мързелив почивен ден...
Жена ми гледа по Андроид ТВ серийният филм за Скай Лаб,...изкуственият интелект мига добродушно и безшумно се движи между мебелите, мдаа, време е за почистване...
Естественият интелект бръумчи с развален дрон в ръка...
- Мамо, защо кака се казва Атина....- ...
  591 
Кевин бавно отвори очи. Погледът му се плъзна сънливо из тъмната стая. Бавно се надигна и седна в леглото. Както обикновено, след дрямка се чувстваше двойно по-уморен. Очите му пареха. Бавно ги разтърка докато пристъпваше към стола в ъгъла на стаята. Взе метнатия там избелял и стар тъмносин халат и ...
  917 
Ордос - градът, от който беше започнал тоталният възход на корпорация Дао. Мястото, което сега най-вероятно щеше да се окаже развръзката на цялата история - имаше толкова въпроси без отговори. Какво се случваше в душата на Тугуслар? Този номад беше напуснал своята степ и властта, която упражняваше в ...
  719 
Петъчен ден,.. куцуз ден
Събужда се един мъж,...целува жена си, пие кафе на гладен корем и отива на работа
Отбива се на близката баничарница да си купи баничка и боза...паркира колата и дърпа ръчната.
В този момент строителна машина се врязва в колата му...
Дошлите служители на КАТ констатират ...
  404  10 
Съзнателният ми живот премина от преход в преход, от криза в криза, от опашка на опашка. Все чакаме, все се надяваме, все уж този път ще ни се получи и уж сме си взели поука и все на няколко години се оказваме отново на стартова позиция.
Усещането е като, че ли си един от онези хамстери, които не сп ...
  367 
Днес трябваше да бърза, защото я чакаше доста недовършена работа от вчера. Не обичаше да отлага нищо за следващия ден, но желанието непременно да довърши жилетката на дъщеря си беше изместило всичко друго. Най-важното за нея сега си оставаше изпращането на малкото ѝ момиче, което заминаваше на лагер ...
  1083  17 
Сео Юн се беше придвижил с част от хората си и беше оставил другата отвън - все пак можеше и да има изненади. Ху и Тао бяха най-верните хора на Гао Минг, но Сео Юн беше в тази игра твърде отдавна и знаеше, че можеше да се очаква всичко. Колкото и трудно да беше за вярване мнозина имаха твърде интере ...
  675 
В кабинета ми, където преподавах журналистика, всичко бях оформил сам. Масите за четирима, столовете леки, градински, дъската подвижна, над нея голям екран, свързан с компютъра ми. И малка библиотека, която разположих в телевизор. Голам модел, избушен, останала само лакираната форма. Обяснявах – кни ...
  995 
ЧУВАМ ТЕ, ден четвърти:Капан за еколози
-Ето, каза Самарянката, още една история, която съм съчинила преди доста години.Разказва я една дама от далечното бъдеще.
Чуйте историята ,която ще ви разкажа и си направете извод къде сгреших. Ако не бях подценила магарешкия инат и способност на мъжете да пре ...
  635 
Трета последна част
Всичко това пазя и до сега.Милата ми внучка беше ми измайсторила от полирезин миниатюрно чайниче на бели и сини райета.Чайничето беше изпипано съвършено и не по-голямо от 4 см в диаметър.Беше поставено в елегантна кутия с панделка на капака й.Поднесе ми го с препоръка:”Бабо,да го ...
  706 
Прочетох из нета наскоро..
'' Брат Пит подарил на бедстващи 150 къщи, които стрували на актьора около 26 милиона долара...''
Сега обитателите на тези къщи искат да осъдят актьора, че по тяхно мнение '' Къщите са некачествени и не са пригодни за живот...''
Брат Пит възкликнал '' Вие какво, полудяхте ...
  1164  13 
- Миналата седмица валя – каза баба Мара.
Никой не й отговори. Дори едно „Ъхъ“ не пророни дядо Пешо, който беше най-учтив от всички, та се примиряваше с рефрените й. Другите си знаеха, че баба Мара ей сега ще забрави казаното и след малко ще го повтори, потрети… Веднъж чичо Пенчо брои тия повторения ...
  730 
Втора част
Втори път кандидатствувах икономика.На изпита по литература изкарах оценка 5,75 .Живеех на квартира с други наематели.Не зная как се случи но аз не получих чаканото съобщение,че съм приета.Ходих във Варна да си проверя оценките от изпитите.При цели стени с двойки във фоаето на института м ...
  619 
Ако искаш да блеснеш, стани огледало. Ако блясъкът ти е слаб, счупи огледалата край теб. Все някъде е светлината.
------------------
Никога не се опитвай да критикуваш другите, ако първо не си критикувал себе си. Иначе критиката ти ще звучи, като похвала за тях.
-------------------
Умните хора не за ...
  393 
Едва различаваше очертанията на горящите мебели, гъстият облак от дим вече бе обхванал почти изцяло стаята и по-скоро чуваше, отколкото да вижда как огънят неумолимо поглъща всичко, което обичаше.
Пращенето и пукането на дървената ламперия, книгите, килима, пердетата, общата им снимка от онези така ...
  268 
Гласът на разума често е ултразвуков…
хххх
- Пешо, ти да не си се оджендървил? Защо ближеш краставицата като вдовица?
- Погледни й цената – не ще я ближеш, ами само с поглед ще я опитваш…
хххх ...
  319 
Още само 21 стъпала... 14... Лошо е да си минал петдесетте... Само 7. Ето я вратата на кабинета ми с голяма черна табела и златни букви.
Колко години му трябваха, за да има тази табела на вратата и свой кабинет. Вярно преградена част от коридор, в която се събираше едно бюро, закачалка и два стола. ...
  837  11 
-- Заповядайте в двореца, сър…
Младият човек погледна към дребосъка и кимна. Нямаше понятие къде е, но опасност не виждаше. Защо пък да не надникне в тази обител на безгрижието?
Да, онзи моряк му наприказва едни… И легендите бяха плашещи…
Обаче, реалността се оказваше благодатна. Остров, дворец, няк ...
  388  11 
Тао и Ху очакваха визитата на Сео Юн с известно нетърпение - първо с него се работеше малко трудно, защото той вече се превръщаше в невероятен фактор. От една страна се ползваше с покровителството на Лейди Смърт, от друга беше обединил гангстерските семейства, а от трета - като цяло той щеше да поем ...
  518 
***
В кабинета на лекаря:
- Докторе, имам призраци...
- Моля?!...Виждате призраци?! Вие не сте за мен, за психиатър сте.
- Не, бе, докторе. Имам призраци на коронавирус. ...
  295 
Първа част
Отдавна не е тайна,че ако човек си пожелае нещо много силно,то се сбъдва.Случва се.Самият Живот ни го доказва.Това,което ще споделя е резултат на 25 години четене, проучване и изследване на духовна литература.В тоя период ми се случваха и необясними „чудеса,”но сега няма да говоря за тях. ...
  1002 
пасивен доход —
трупане на средства от
на ближен джоба
  227 
...Надеждата се заражда в мрака...
Дървото се извисяваше на високо, короната му беше се разперила на широко. По клоните тук-там имаше повяхващи листа държащи се едва, едва. Останалите бяха зелени, жълти, червени. Гледката беше необяснима, сякаш всички сезони едновременно го бяха споходили.
Селесте п ...
  445 
На следващата сутрин закусвах мълчаливо със Светлин на масата в неговата кухня. Усещах, че нещо се е случило, но чаках събеседника си да заговори. По някое време той вдигна поглед и промълви:
- Тази нощ сънувах как бях хлапе и с татко плувахме в морето. Той се гмурна, взе един рапан от дъното и ми г ...
  734 
Вече миришеше на дъжд. Сиви облаци се появиха изневиделица и с нетърпеливо любопитство на деца, пускащи хартиени лодки в реката, се настаниха в небето над малкия тъжен град.
Откъм планинските склонове отсреща проехтя гръмотевица. Палавият пролетен вятър разлюля разлистените клони на дърветата, строе ...
  399 
XIII
Емил дълго време гледа Лора и мълча, най-сетне глухото им купе се оживи с неговия плътен хубав глас:
– Не е ли странно как, когато искаме наистина много да кажем нещо наистина важно за нас, да го обясним, да разкажем на някой друг, така че то да достигне до него точно така, както ни се иска... ...
  480 
Преди петнадесетина години, едно лято се грижих за баща ми - отскоро инвалид. Той живееше при брат ми в София, след като майка почина преди няколко години. Почти не бях имала възможност до този момент да общувам с него по-продължително, след като се омъжих. И съм благодарна на съдбата за онова лято, ...
  476 
***
Закъснял зрител влиза в залата на операта и сядайки, си отупва ядосано крачола на панталона. Съседът му по място, явно също закъснял, го пита:
- Гуно или Глинка?
- Абе не знам говно ли беше, глина ли беше, ама здравата се изплесках!...
* Шарл Гуно - френски композитор ...
  280 
Беше студена декемврийска вечер. Снегът все още не беше погалил земята тази зима, но скоро щеше да дойде. Миришеше на сняг и на студ. Тя стоеше подпряна на стената и гледаше през прозореца. Вятърът подемаше листата и ги увличаше в прекрасен странен танц.
Хората плътно загърнати в дебелите си дрехи, ...
  1127 
Предложения
: ??:??