6 659 резултата
Идва един момент в живота ти, когато спираш да чувстваш болка. Дали е защото изпитваш огромно щастие, или защото просто си свикнал със нея? Дали е само заблуда на твоето въображение, или наистина се случва?
Когато дойде този момент, част от въпросите, които си си задавал сам на себе си толкова дълго ...
  1040 
Някога дали сте се заглеждали в звездите, дали сте се замисляли
колко безкрайно е небето, колко прелестно е морето и вълните?
Някога дали сте се замисляли колко очарователно е слънцето
и как блести то, колко пъстра е дъгата и как тя променя небесния фон,
как сияят очите на майка ви и колко красиви с ...
  941 
И те видях... и всичко в мене грееше в червено. Сложих си чесън в хладилника, плюх си в пазвата три пъти против уроки, прекръстих се с лявата ръка и си казах „Влизай в боя, кръв да се лее!”
Признавам, адреналина го харча на едро, да мога с кеф да заспивам. Мислех, корава съм много, щом утре за други ...
  942 
Никога не съм била добра в разбирането на хората. Те са понякога искрени, понякога измамни, държат те за ръка, говорят ти за живота, за приятелството, а после… изчезват. И аз изпускам влак, тръгвам сама по релсите, плача, после вдигам глава и вървя гордо, наперено, но пред мен пак камъни и желязо, и ...
  993 
Какъвто е животът, такъв е и човекът, а той експлоатира не само всичко, до което се докосне, но и всеки друг човек. Любовта ни е вид експлоатация на чувствата, бягство от болката при другия, моментно спасение, опиум, последван от абстиненция и още по силна болка, в този момент идва изневярата, там, ...
  1165 
Катя ми казва: – Опиши София. Аз я гледам в недоумение. Катя Ерменкова пак ми повтаря: - Опиши София, ти си талантлива. Коя София, Кате? – я питам аз. - София, в която 7 години мия чинии и чистя тоалетни. Тази София?!
Вулкан от мъка, жал, мизерия изригва в мен. Хиляди, хиляди, безброй, милиони измит ...
  1943  16 
Хората са глупаци!
Защо, когато човек поиска нещо, никога не го получава? Защо, когато човек поиска нещо хубаво да се случи, никога не се случва? Защо, когато аз поискам нещо, другите го получават? Защо, когато искаш да живееш, нещо все те спира? Защо, когато искаш спокойствие, някой го нарушава? За ...
  871 
Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца...
... ...
  9144 
Живях в нереален свят. Свят на мечти и надежди, тапициран свят. Свят, в който смятах да живея. Изведнъж някой ме събуди, изрита ме от топлото легло, от топлия и приветлив измислен свят.
Озовах се на трамвайна спирка, държаща червено червило в дясната си ръка. Валеше сняг, а хората наоколо се бяха св ...
  893 
не искам
не мога
не знам как
покажи ми
обясни ми ...
  2559  12 
А ти чу ли гласа?!
Гласът на сърцето си. Гласът, който винаги е с теб. Подкрепя те, знае кой си и какво искаш. Моят глас ми разказа за теб. Разказа ми за твоя глас. За това как искаш да бъдеш силен, обичан и единствен. Да бъдеш щастлив, но да не бъдеш нараняван. Да изживееш живота на мечтите си - зн ...
  528 
Представи си залез. Миг на контрасти, триумф на цветовете, отпразнуващ със своето великолепие края на деня. И нощта крие някакво привличащо обаяние, отприщвайки два от основните човешки инстинкти - нуждата от сън и по-острата нужда от размножаване.Тя непременно се свързва с мистика и тайнственост, н ...
  949 
В изблик на нерви и ярост,
избивам всичко покрай мен.
Господ ме моли за жалост,
аз отблъсквам, ще отблъсквам и занапред.
Като призрак в мъглата ...
  561 
Последната илюзия
Крачиш бавно към единствената останала илюзия. Вятърът отдавна е донесъл парфюма на пролетта, забил се е в грапавата мазилка на сградите. Знам, че искаш да се скриеш сред чупливите сенки на деня. Промъкваш изгладнелите си надежди до витрините на поредния подреден свят. Свеждаш погл ...
  957 
Берта Бенц! Гледайки нейни снимки, без да знае, че това е Берта Бенц, кой би предположил, че тя е първата жена-автомобилист.
Кой би предположил, че тази нежна и крехка жена от пожълтелите снимки е дръзнала през 1888 г. да измине 180 километра - разстояние, което дори за един съвременен автомобил не ...
  794 
ЕПОПЕЯ ПО ИЗГРАЖДАНЕ НА ЖИЛИЩЕ
Това съм го написал за себе си и наистина понякога си го препрочитам. А че сега го публикувам, то е предимно за тези, които са свикнали да хленчат и се оплакват колко било тежко, когато те ...А другите могат и да не го четат, въпреки че и те биха могли да разберат, че ...
  2932  11 
Какво ми даваш, хайде, кажи?! Защо искаш да влезеш в света ми, даваш ли си сметка?! Не съм идеалната жена, не мога да бъда. Виждам в очите ти, огледално мислите ти. Знам как си ме представяш, знам как ме искаш, знам какво очакваш от мен. Мога да ти го дам, но няма да го направя. Защо ли?! Защото не ...
  1109 
Ще хвана самотния старец за пепеливата ръка. Той ще потрепери. Ще му заговоря, а той ще ме слуша. Ще закрачим заедно из френските спретнати улички. Ще скачаме в локви; ще се измокрим. Вали. Мокри сме и сме щастливи. Старецът ме слуша. Не задава въпроси. Аз го дърпам за ръката, без да казвам къде го ...
  1600 
В. беше дете на улицата. Един истински Хъкълбери Фин. С баща пияница и майка, която беше избягала с друг мъж. В. нямаше живот - имаше оцеляване. И някъде там, между живота и оцеляването, беше неговото трудно хъкълберифинско детство. Детство, изживяно по улиците - по уличните футболни мачове...
На те ...
  819 
Талантът беше скромен – съзнаваше, че е само един проводник. Беше си настроил антените, за да приема и предава по-добре. Просто си вършеше работата и толкова. Винаги се чувстваше някак неудобно, когато хората го хвалеха и му благодаряха, че храни душите им. Знаеше много добре - човеците все още не с ...
  1529  44 
Когато преди година, след катастрофата, лежеше в болничната стая и целият свят за нея бе концентриран в късчето небе, скъпернически процеждащо се през прозореца, Елена копнееше за дълго пътешествие, за още малко щастие някъде по белия свят. Беше ли най-зле, все си представяше как върви през поле с ц ...
  901  18 
Сутринта слушах радио. Както всяка сутрин, докато си пия кафето. "Честит вторник" - казаха водещите на сутрешното предаване "кофеин" Тони и Сашо. Честит вторник. От известно време го правеха всеки ден - "честит четвъртък, честит петък". Не им обръщах внимание, струваше ми се смешно. До момента, в ко ...
  941 
Виенските балове
В първата половина на 19 век настъпва ерата на валса, на неговите създатели, интерпретатори и ценители.От първи януари до края на Великденските празници, всяка вечер (!) във Виена е имало балове, като понякога се е стигало до 250 бала на вечер. Танцувала е не само аристократичната в ...
  1271 
НЕКАНЕНИЯТ ГОСТЕНИН
Това e един наистина невероятен, може би по-скоро паранормален случай. Постарах се да запиша това, което все още помнех от него, без да прибавям каквото и да било. Направих го не за някого, а за себе си. Просто реших да запазя малката част от него, останала в паметта ми, преди и ...
  1381 
Обичам те, но малко по малко времето си казва думата. Може би след време ще говоря само - ''Обичах го''. Тази мисъл ме облекчава до известна степен, защото на този етап ми е още трудно. По-скоро се чувствам обидена. Обидена, но още обичаща. Ще ми е по-лесно, ако спреш да ме търсиш. Така не слагаш со ...
  613 
Ще ти разкажа тихо, но на себе си...
Обичам те, защото се усмихваш.
И ето ден и ето тъмнина е.
Къде си?
Думите ти, погледа ти, твоята усмивка? ...
  1411  15 
Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата пос ...
  694 
Точно преди четиридесет години бях новобранец в Спортната школа, там от всички сгради сега е останала само тази на музея ”Земята и хората”. Клетвата отмина и в началото на декември всички лекоатлети заминаха на лагер за десетина дни в ”Спортпалас”, на Златните пясъци. Само аз и адашът Любомир Прандж ...
  606 
Мастилото на мрака се сгъстява и изсъхва като кръв от стара рана.
Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец.
Нощта въздъхва мразовито и болезнено.
Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие.
Небето е ясно и черно, без звезди. ...
  753 
Криминален сценарий
Действие 5
Участници: Всички, включително и човек, който играе полицай. Той бива сниман какво казва само от раменете нагоре;
Обстановка: Първо офиса и после стаята на Емануеле горе;
Полицаят: ...
  769 
Криминален сценарий
Действие 4
Участници: Майката на Емануеле, Бащата на Емануеле, Емануеле, Мартин, Калин, Данчо, Майката на Данчо;
Обстановка: Бащата на Емануеле вече е отишъл до магазина. Действието се случва вътре в апартамента и около офиса;
(Домофонът звъни. Емануеле се приближава и отговаря. ) ...
  599 
... Беше навремето, доста отдавна. Бях млад, щастлив, енергичен, пълен с идеи, уверен в себе си. Нищо не можеше да ме спре - имах мисия. Носех си кръста честно и праведно години наред. Но с времето той ставаше все по-голям и по-тежък, а моите сили не се увеличаваха, дори напротив - отслабваха.
Изпус ...
  703 
РАВНОСМЕТКАТА
Единственият изпит, при който са изключени каквито
и да било компромиси е този, при който си решил да
направиш равносметка на собствения си живот.
Хората обикновено не се замислят, или по-скоро не им се иска да мислят, че всеки човек е краен, независимо че никой не вярва в някакво реал ...
  3441 
Криминален сценарий
Действие 3
Участници: Емануеле, Майката на Емануеле, Бащата на Емануеле, Калин, Мартин, Данчо, Майката на Данчо;
Обстановка: В дома на Емануеле, сутринта през работен ден;
(Телефонът звъни. Отговаря майката на Емануеле. ) ...
  1281 
ПОДАРЪКЪТ
Още с настъпването на зимата започнаха изобилни снеговалежи, които бързо обхванаха цялата страна. Падналият влажен и лепкав сняг скоро бе скован от последвалия необичаен студ.
Хората навън рязко намаляха, но и те с нахлупени шапки и вдигнати яки, бързаха да се приберат някъде на топло. Бро ...
  1626 
Дъхът ми е полепнал по твоите прозорци, на същата тази стая отпреди. Косите ми са заплетени в пръстите ти, тялото ти в тялото ми. Черно-бели контури, вкус на вино и блясъкът на златното ти кръстче, което ритмично се блъска в гърдите ми, докато ме стисваш и отпускаш. Дежа-ву, макар да сме се променил ...
  1024 
Когато си самотен, пожелавам ти любов.
Когато си на земята, пожелавам ти радост.
Когато си размирен, желая ти мир.
Когато нещата са сложни, желая ти красота.
Когато нещата изглеждат празни, желая ти надежда. ...
  722 
Криминален сценарий
Действие 2
Участници: Калин и Мартин
Обстановка: Вече са се разделили с Емануеле. Калин е решил да изпрати Мартин до спирката и двамата вървят заедно натам.
Калин: ...
  552 
Право-славието е всекидневна битка – поражения и победи, от която излизаме със струпеи на колената от молитви, с изплакани очи от покаяние, но с окъпана душа.
Право-славието е безкрайно покаяние и преживяна изповед.
Право-славието е подвиг, последно усилие по пътя към Царството Божие.
Право-славието ...
  830 
И ти бягаш... Страх те е... от теб, от мен, от нас... а момента те увлича...
Не, не искам да се влюбваш. Не мога да те обичам. Аз постъпих като теб отдавна, избягах и не помня пътя обратно, дори не се опитвам да се върна...
Винаги си намирам лъжовно-красиви илюзии, които да ме убедят колко добре ми ...
  1116 
Предложения
: ??:??