Разкази - Проза

Оцеляване

- Ако утре не си платиш наема, да те няма! – дебелият корем на хазяина се тресеше в синхрон със заплашителното тръскане на главата му. – Имам човек за стаята, който даже ще предплати за месец напред. Ай да му се не видят и просяците долни…
- Не може ли да ме изчакаш още някой ден. Скоро очаквам едни ...

maiaan

Проза » Разкази

2017-02-13T00:14:39+02:00 3.7K 4 17

Приятел

ПРИЯТЕЛ
Симеонов изключи мобилния си телефон, остави го пред себе си, опря лакти на бюрото и зарови пръсти в късата си руса коса. Беше сигурен, че кръвта е от животно, но от лабораторията казаха друго — нулева група, положителен резус-фактор. Егати случая!
В двадесет часа и седем минути дежурният по ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-02-12T17:49:45+02:00 1.5K 2 5

Моята приказка

Да видим, мога ли да обясня, точно какво се случи:
Никога не съм имал проблеми в училище, в любовта, или каквато там сърцераздирателна история, ще разкажат повечето млади люде от моето време. Вярно, с пари никога не съм разполагал, или разполагам, или ще разполагам…
В същото време обитавах квартира, ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-02-12T17:40:06+02:00 1.3K 1

Сбогуване с любовта (без гласна буква "и")

Безсънна нощ ме мъчеше. Поредна вечер не можех да заспя...
Спомена за теб ме караше да полудявам. Бях твоя... Толкова твоя...
Ръцете се докосваха горещо... Сърцата пееха в едно цяло...
Телата копнееха да се слеят...
Бяхме една любов... Бяхме една мечта, едно съвършенство... Бяхме... ...

plama7

Проза » Разкази

2017-02-11T21:27:39+02:00 559

За началото в края

И така, откъде да започна?
Може би от несъгласието? Да, имаше някаква вътрешна съпротива у него, с която не можеше да се пребори. Или не искаше. Не беше съгласен с начина, по който се управляваше фирмата. Беше директор, имаше формална власт, хубава кола, секретарка и служебен телефон. И толкова: нищ ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-11T17:52:50+02:00 578 2

Избелели

Избелели
Билетите още стоят на бюрото. Щяхме да ходим на театър. Представлението беше на 20 май от 19 часа. Днес е 18 юни. Реших да си пренаредя стаята и случайно ги открих – затиснати под Достоевски. Без да се замислям смачках двете хартийки и ги пуснах в кошчето за боклук. В следващият момент вече ...

Titsy

Проза » Разкази

2017-02-11T17:30:50+02:00 1.4K 1 1

Може би живеем за моменти като този...

Последният ден е най-хубав.
Последната нощ е най-кратка.
Може би живеем за моменти като този.. Когато вървиш по улицата в родния си град и просто го обичаш, без да търсиш недостатъците му.
Когато се радваш на хубавия ден, на слънцето и се усмихваш на хората.. За моменти, когато правиш нещо хубаво за ...

Kalisi

Проза » Разкази, Еротична

2017-02-10T18:09:36+02:00 1.5K 2 4

Страхът

Сряда беше най-обикновен ден, малко навъсен, но някак сдържан и спокоен. Божидара се приготви за тръгване – облече се, разреса косата си, сложи и шал – беше хладно по ноемврийски, взема нотите си, цигулката и тръгна. Роклята и концертните обувки беше занесла сутринта, на генералната репетиция. Реши ...

esenna

Проза » Разкази

2017-02-10T16:26:04+02:00 2.8K 1 9

Токата и фуга в Ла минор

ТОКАТА И ФУГА В ЛА МИНОР
Преди пет седмици дъщеря му го предупреди, че всеки вторник ще идва чистачка от два до пет. Казвала се Калина. Българка, като жена му Мила — майка и́, покойната му съпруга. Това му нарушаваше режима, но не каза нищо.
Отвори и́ тогава, запознаха се и излезе в градината.
Пак е ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-02-10T16:09:36+02:00 1.4K 1 5

Клетва

Щиляна вървеше по горната улица вече четиридесет години. Това ù костваше десет-петнадесет минути повече, но се беше зарекла, че никога повече няма да мине покрай къщата на убиеца на детето си! С годините и ставаше все по-трудно да изкачва баира, но нямаше да се откаже. Маргарита бе нейното цвете – к ...

MalinaLuna

Проза » Разкази

2017-02-10T16:07:33+02:00 1K 1 1

Come baby to get some blues, Part four

IV.
Всичко се случи в оная тъмна и дъждовна февруарска нощ, когато триеше за седми път огромната черна дъска на аулата от изписаните уравнения.
Амфитеатрално разположените банки му помагаха да се съсредоточи максимално, затова предпочиташе това място за да развие теорията си. И когато опъна двете ус ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-02-10T13:13:48+02:00 579

Момчето от летището

Летището в Марсилия също е пълно с любовни истории ..
Чакам на опашката, където всички си свалят якетата и си вадят компютрите .. Поглеждам към входа, където току що едно синеоко момче ни прегледа паспортите и ми се усмихна пожелавайки "Бон воаяж". На два метра от него се прегръщат пред всички минув ...

Kalisi

Проза » Разкази

2017-02-09T14:07:35+02:00 1.1K 3

От страх (за конкурса)

Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (по прякор бирата) беше заработил малко пари, отиде в кръчмата да ги похарчи. Изпи няколко бомбички и продължи с ракия. Около него се навъртаха мними приятели, които го подканяха да ги черпи. Като свърши парите, реши, че е време да си ходи. Да, ам ...

diqna-liana

Проза » Разкази

2017-02-09T13:19:07+02:00 2K 3

Come baby, to get some blues, Part three

III.
- Come baby, to get some blues.
Фразата, изречена с топъл кадифен глас, го извади от унеса. Жената, която я изрече, бе попрехвърлила нежната студентска възраст, но това не омаловажаваше извивките на запазеното ѝ гъвкаво тяло. Днес той искаше да се забавлява.
Желаеше да забрави поне за малко втр ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-02-09T13:14:17+02:00 466

Дар

Скапаната навигация ме прецака. Как успях да попадна в селото, така и не разбрах. Пътувах за Гоце Делчев от Доспат и както ме увериха на тръгване, пътят бил добър, табели имало, кратко се пътувало. Как го постигнах, не знам, но се залутах по едни черни пътища и се загубих окончателно. Село Крибул – ...

s4eti

Проза » Разкази

2017-02-08T20:41:42+02:00 953

Двата фланга

Вратата на импровизираното укритие се отвори и вътре влязоха двама мъже, облечени в черни кожени палта. Полковник Лапшин веднага усети, че тези типове са от НКВД и му призля. Винаги му ставаше зле, когато се налагаше да си има работа с НКВД. Сега очакваше поредната порция неприятности.
След насилено ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2017-02-08T20:30:28+02:00 1.9K 1 11

Гергана

Гергана пръхтеше нагоре по баира, понесла две торби с покупки. Насреща добродушният комшия Дечко пушеше цигара и както винаги шеговито ù подхвърли в приятен напев: - Моме Гергано, моме Гергано, накъде си поела толкова рано? - Де да беше рано! Цял ден съм търчала напред-назад и сега на нова сметка тр ...

MalinaLuna

Проза » Разкази

2017-02-08T15:02:59+02:00 802 1 3

От страх

Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (с прякор Киро-бирата) беше заработил малко пари и отиде в кръмата да ги похарчи. Изпи няколко бири, от бомбичките, и продължи с ракия! Около него се навъртаха мними приятели. Реши, че е време да си да си ходи. Да, ама много не му се отдаваше, кла ...

diqna-liana

Проза » Разкази

2017-02-08T11:06:35+02:00 1.2K 5

Come baby to get some blues, Part two

II.
Вероятно мнозина от вас вече са се запитали защо нашето повествование започва в оня опушен, евтин бар. Ако те проявят малко търпение ще разберат, че именно в тоя бар, двадесет и пет години след историческата конференция в град Измир нашият познайник Ондур Карим седеше на една петносана маса и се ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-02-08T09:05:13+02:00 632 1 4

Младежи в мрежи

Студен вятър подухваше във влажната януарска вечер, когато излязъл от лекции, младият студент Симеон Любенов закрачи по кишавия тротоар на една от кривите улички в посока Орлов мост. Ледът се топеше и водата в зиналите по асфалта трапове криеше опасности както за коли, така и за пешеходци. Канализац ...

murjoflos

Проза » Разкази

2017-02-07T23:58:06+02:00 660

Раздавинки

Детството ми е пълно с шарени спомени, сладки и ароматни, усмихнати, ала и малко тъжни. Част от хората на онова светло време вече ги няма. Те живеят единствено в моята памет и обичта ми към тях. За да ги спася от забравата и да им дам слънце дори когато няма да ме има, се заех да разкажа за онези дн ...

inakrein

Проза » Разкази

2017-02-07T22:50:13+02:00 1.9K 5 12

Сметка

Приятелю, четеш ли?
Четеш ли или само плъзгаш погледа си през буквите, думите и изреченията, които ти пиша. Питам се дали изобщо чуваш крясъците ми, когато оставам без думи. Исках да бъдеш там, до мен, исках те, всеки ден, всеки миг, всеки час (и може би все още мечтая, защото знам, че понякога те с ...

wolfgirl

Проза » Разкази, Писма

2017-02-07T21:33:11+02:00 863

Пътуване

- Страх ме е…
- Не се безпокойте, скоро ще отмине.
- А какво ще стане след това?
- След това…Ще си отидете.
- Обещавате ли? Обещавате ли, че най-накрая ще видя семейството си и ще си полегна като хората? Тук ми е адски неудобно… ...

DragonLlabroe

Проза » Разкази, Други

2017-02-07T21:16:23+02:00 1.8K 11

Ехо

Странно е, като се замислиш: искат всичко да припишат на себе си, най-вече заслугите, успехите и благодетелта, а в същото време не искат да си присвоят невежеството, бедността и престъпността? Прилича на наследство под опис: приемаш само толкова, колкото можеш (или желаеш) да понесеш като отговорнос ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-07T19:52:54+02:00 588 1 2

Come baby to get some blues, Part one

I.
Въздухът в бара може да се реже. Димната пелена е толкова гъста, че за да могат двама, седнали на една маса да се виждат трябва от време на време да размахват ръце и да я прогонват. Уискито в омазаните чаши не отстъпва на евтиния дим. Единственото успокоение на случайно попадналия странник е да в ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-02-07T10:07:28+02:00 596

Беше някога (Импресия)

Беше някога. Агонията на пустите улици вдълбава в мен твоите очертания, гласа ти, смеха ти, които ме посрещаха рано сутринта, а късно вечерта се превръщаха в сподавена въздишка. Моментите, в които се държахме за ръце, оковах в дървени рамки. Закачих ги на стената. Върху закачалките на съществуването ...

IvanMirchev

Проза » Разкази

2017-02-06T10:50:17+02:00 540 1

Докъде би стигнал?

Тя стоеше на ръба, сърцето ѝ щеше да изскочи, за миг живота ѝ се върна като на лента. Спомняше си детството, игрите, после обаче си припомни Стоянчо, който обичаше да ѝ се подиграва, че е дебела. Продължи напред към гимназията. Помисли си за всички пъти, в които се е смяла със сълзи, с тези сълзи об ...

eva96

Проза » Разкази

2017-02-06T10:47:22+02:00 1.3K

Върви, народе възродени

Върви народе възродени
– Мъжо, виж! – жена ми държеше една малка снимка от младите ми години. Показа ми я, усмихна се някак си загадъчно и отново се вторачи в нея. Очите й блестяха странно, а аз усетих, че ме облива топла вълна както едно време. – Колко си бил хубав! – някак си чистосърдечно като на ...

ГеоргиСтойков

Проза » Разкази

2017-02-05T18:58:41+02:00 1.2K 1 4

Сън

Пак не се получи. Опитваха за кой ли път, не става! Светла бавно се надигна от леглото и дълбоко въздъхна. Отиде до прозореца и дръпна рязко пердето. Навън зимата беснееше с пълна сила. Дърветата имаха бели калпаци, като на дядо ù. Обичаше да си го слага на главата, а баба ù му се караше, че не запо ...

Ve2666

Проза » Разкази

2017-02-05T18:48:29+02:00 1.9K 3 17

Калоян

- Стани, бе, Калояне! Стани! Виж какво е хубаво времето… Откога не е било толкова слънчево! Стани да се разходим малко! Ще идем до парка, ще си купим сладолед, пък ще седнем после някъде на сянка… Ох, Калояне… Откакто се върна от тоя пуст Афганистан, по цял ден лежиш! Стани поне да хапнеш! Виж, сгот ...

DragonLlabroe

Проза » Разкази, Други

2017-02-04T21:26:06+02:00 2K 2 4

Ботушът

Чакащите на спирката хора запристъпваха напред със светнали от задоволство очи, виждайки, че иззад завоя се показва автобус. А междувременно снегът продължаваше да се сипе на парцали. Пътят вече бе покрит с десетсантиметрова пелена, която силно затрудняваше движението на превозните средства.
Автобус ...

Heel

Проза » Разкази

2017-02-03T23:11:37+02:00 1K 1

Бензинджия

Бензинджията наля горивото до стотинка, броячът се закова на точното място. Имаше опитна ръка, въпреки че изглеждаше пиян с тези кръвясали очи. Гледаше колонката разсеяно, премляскваше и със свободната ръка чешеше брадата си. Не беше се бръснал поне седмица. Доченият му комбинезон – провиснал и оръф ...

exuded

Проза » Разкази

2017-02-03T22:44:35+02:00 820 1 1

Парижко кафе

Улиците на Париж, юни 1943-та година, под нацистка окупация...
Мадлен почистваше поредната маса на кафенето. Едно петно от разляно кафе беше по-упорито от очакваното. Докато чистеше, по улицата до нея минаваха камиони, пълни с немски войници. Едно младо момче с руса коса и сини очи й прати въздушна ...

Antinormal

Проза » Разкази

2017-02-03T08:56:59+02:00 994 1

Разговор

РАЗГОВОР
Не съм виновен. Знам, че е грозно да подслушваш чужд разговор. Заклевам се, беше неволно! По-точно, седяха на задната седалка и си говореха малко приглушено, уж не толкова силно, но не знаеха, че всичко се чува. Запознаха се, намериха общи познати, обсъдиха всички, за добро и за лошо. Говор ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-02-03T08:55:21+02:00 951 1 3

Дилема

Откакто започна работа, Панко пестеше всеки лев, за да си позволи своите екстремни изживявания. Караше ски по най-опасните склонове, изкачваше стръмни планински върхове, спускаше се с парашут, летеше с парапланер… След като известно време ходи и на курсове за водолази, вече смело изследваше морското ...

Eia

Проза » Разкази

2017-02-02T14:53:24+02:00 2.8K 3 20

Червената шапчица с вълчия кожух

Имало едно време сред мрачната, обитавана от зли същества гора една пъстра къщичка. Там живяла Младата вълчица и нейния син, който всички наричали Вълчо. Един ден майка му рекла:
- Вземи тази кошничка и тичай при баба си. Тя е простреляна от злия ловец и ще се зарадва на топлия паниран мозък. Но не ...

CrystalReign

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Хумористична

2017-02-01T21:50:16+02:00 1.2K 2

Тялото помни..

Преди да вляза в съда се разтреперих. Тялото помни.. Съда. Буцата в гърлото. Края на "любовта завинаги"...
Като си помисля, че почти не станах адвокат преди години и ми се повдига... Какво недоразумение...
Сцената им е грозна. Актьорите - жертви. Или обвинители. Или обвинени. Виновни. Невинни. В еди ...

Kalisi

Проза » Разкази

2017-02-01T09:52:33+02:00 1.1K 1

Тема

Стига толкова по този въпрос. Не искам да отклоняваме темата. Веднъж отклонена, темата понякога изобщо не намира зародиша си. Чувала съм за хора, които, веднъж кривнали от правия път, никога не се връщат обратно. Сиреч, не намират пътя да се върнат към себе си. Какво? Моля ви се, какво означава това ...

exuded

Проза » Разкази

2017-01-31T18:49:28+02:00 1.1K 2

Месарски магазин

Георги работеше в месарски магазин. Всяка сутрин, още по тъмно, той вървеше към наподобяващата барака, едва покриваща изискванията за такава дейност, месарница. Изваждаше връзката с ключове – всичките едни и същи – и нервно опитваше един по един, докато не намери правилния. После се захващаше за раб ...

DragonLlabroe

Проза » Разкази, Други

2017-01-30T20:31:40+02:00 967 2 7

Помниш ли онова утро на плажа?

Помниш ли онази сутрин на морето? Когато рано те чаках на скрития плаж... Когато всички вкъщи спяха, а други се прибираха от плажните барoве... Само някои ранобудни спортисти или онзи чичко с кучето отиваха към плажа. И един бял дядо с чадър... Помниш ли как вървеше по асфалта, а небето сияеше... По ...

Kalisi

Проза » Разкази, Писма

2017-01-30T12:48:26+02:00 1.1K 2 5