14 560 резултата
Беше петък. Късният следобед бе времето, когато градът се изпълваше с оживление. Небето се обличаше в пурпурните си одежди и придаваше магически нюанси на сградите под него. Свеж ветрец се разхождаше по улиците и сякаш подканваше хората да излязат, да се поразходят, да се видят с приятели. Почивните ...
724
6
БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Внесоха го!
Кльощав, сбръчкан, пребледнял, има-няма шейсет!
Припаднал на улицата!
Бързат! ...
Внесоха го!
Кльощав, сбръчкан, пребледнял, има-няма шейсет!
Припаднал на улицата!
Бързат! ...
473
3
Живеех заобиколен от дебели решетки и ръждиви пирони. Дебелите решетки на усещането, че не съм желан никъде и ръждивите пирони на многото ми комплекси.
Цял живот си мислех, че никой не ме приема,защото съм мелез. Именно мелез, не дете от смесен брак, не дете, носещо две култури в себе си, а скапан м ...
Цял живот си мислех, че никой не ме приема,защото съм мелез. Именно мелез, не дете от смесен брак, не дете, носещо две култури в себе си, а скапан м ...
725
10
Повечето си мислят, че са готови за мен и се опитват да ме убедят в това. Истината е, че някои от мъжете в живота ми, са били страхливци, сещам се за още доста лоши, идеално описващи думи, но ще ги спестя! Мислят си, че ме обичат. Казват ми, че ме обичат. И почти ме обичат наистина. Лъжат се. Лъжат ...
673
1
1
Всички грешим. Няма човек, който да не е допускал да извърши грях в своя живот. Това е част от нашата природа. Дори и ние, свещениците, сме влизали в прегрешения. По-важното е да осъзнаеш това, което си направил, да се покаеш и да поискаш опрощение. Но нашият най-голям грях е този, че пазим всичките ...
823
12
От дълго време пътуваше по магистрала. Беше му скучно, заради еднообразните гледки, които предлагаше равнината. Ниви, тук- там някоя и друга селскостопанска постройка, крайпътни заведения с почти еднаква архитектура, гъмжащи от автомобили бензиностанции.
Толкова му бе скучно, че в един момент си пом ...
Толкова му бе скучно, че в един момент си пом ...
878
5
Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тайната.
Част 3 – Предпоследна
Продължение
– Под отрязаната гърда ѝ са били втъкнати две розови рози, всъщност почти разцъфнали пъпки от рози една след друга, някак много странно насочени по периферията на отреза – така ми разказа моят баща, когато навъ ...
Част 3 – Предпоследна
Продължение
– Под отрязаната гърда ѝ са били втъкнати две розови рози, всъщност почти разцъфнали пъпки от рози една след друга, някак много странно насочени по периферията на отреза – така ми разказа моят баща, когато навъ ...
1148
1
12
Видяха го да стои там в следобедната мараня, изправен в сянката на дъба, който растеше над гробовете в задния двор на църквата. Целият бе в черно, а дрехите му бяха повече от необичайни – дълго палто падаше до прасците му, а кожените му ботуши стигаха до коленете. Около врата му се точеше тежка брое ...
865
2
2
Виждате ли онзи голям телевизор? Да онзи, който прилича на щайга. Той е без екран и вътре е празен. Нарочно е такъв, защото аз живея в него. Мъничък съм и лесно се побирам. Там спя, ям и играя. Мама и татко често се карат и повечето време седя вътре.
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. ...
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. ...
1185
9
История от гробището
Навярно всеки пази в сърцето си някоя луда, красива и невинна любов от детството си. Едно увлечение по детски чисто, което колкото и времето да хвърля прах върху него, то винаги остава непокътнато в отреденото му кътче в душата.
Е, и Коко също го преживя. Но нещата не се получих ...
Навярно всеки пази в сърцето си някоя луда, красива и невинна любов от детството си. Едно увлечение по детски чисто, което колкото и времето да хвърля прах върху него, то винаги остава непокътнато в отреденото му кътче в душата.
Е, и Коко също го преживя. Но нещата не се получих ...
806
1
Виждали ли сте розови очи? Пепелнорозови, светли, много светли. Не, не беше отражение от дрехите. И трите пъти, когато видях жената, тя беше облечена в бяло. Очите бяха топли, но за мен бяха необичайни и това ме смущаваше.
Не съм очен лекар, не съм и художник, но човешките очи винаги са ме привличал ...
Не съм очен лекар, не съм и художник, но човешките очи винаги са ме привличал ...
876
6
ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...
595
5
Старшина Петров вдигна палката, когато видя, че задаващото се по пътя пежо криволичи. Неведнъж се бе сблъсквал с пияни шофьори и знаеше, че ако не внимава, може да пострада. Отдръпна се на банкета и зачака колата да спре. И тя спря сред вой на спирачки. Не му се наложи да отскача.
Зад волана седеше ...
Зад волана седеше ...
527
1
Вчера изгубих часовника си. Малко преди това спря внезапно. Секундарника хълца, хълца и реши, че му е достатъчно. Всичко това се случи, докато се молех времето да мине по-бързо, тъй като бях на най-скучната среща в живота си. Дамата ми опъваше с вилица спагетите, сякаш наново ще ги приготвя, а винот ...
574
12
Серафим Тодоров, по-известен като бат Сали, се излежаваше вече десети месец в затворническата килия. Ако по-рано му бяха казали, че в затвора не се живее зле, хич нямаше да повярва. Ето на, зимата мина, а той студ не усети. Корема му не курка от сутрин до вечер от глад, а получава топло ядене три пъ ...
870
10
Всички извърнаха глави, за да огледат подсъдимата, когато тя бе въведена в съдебната зала от полицай. Мнозина се изненадаха, това ясно пролича по израженията на лицата им.
Детеубийцата Тина Бъроуз изглеждаше съвсем млада, на не повече от двайсет и пет години, но същевременно с това изглеждаше и грох ...
Детеубийцата Тина Бъроуз изглеждаше съвсем млада, на не повече от двайсет и пет години, но същевременно с това изглеждаше и грох ...
714
2
Силвия усърдно разтри лявото си рамо. Нещо я стягаше, беше уморена и се задъхваше. Не трябваше снощи да остава до толкова късно. А какво трябваше да направи? Да си легне? Как ли пък не! Всички казваха, че четирийсетият рожден ден не се празнувал, носело лош късмет. Но тя пък реши напук да го отпразн ...
916
9
Пристигнаха в градчето дълго след като се бе стъмнило. Преминаха покрай изоставени складове с наковани дъски вместо прозорци, после Бранко вяло разгледа главната улицата, къщите от двете страни на пътя, боядисани в различни цветове, мрачни, но еднакви на височина. Много години след това щеше да си с ...
3595
1
5
— Кой се осмелява да произнася името ми? — с ехо гласът се разнесе из галериите на пещерата.
Нисичкият, пълничък и плешив Сергей чак сега установи, че е редно малко да се страхува. Ех, навремето маминка му дума, първо да мисли, после да действа, ама той така и така почти никога не мислеше и още по-м ...
Нисичкият, пълничък и плешив Сергей чак сега установи, че е редно малко да се страхува. Ех, навремето маминка му дума, първо да мисли, после да действа, ама той така и така почти никога не мислеше и още по-м ...
1071
2
Глава 13
Тичаше надолу по стълбите, които сякаш нямаха край. Чуваше как токчетата й тропат по мрамора, а дори не знаеше, че стълбите са мраморни. Всъщност тя не знаеше и че е с токчета. Тропането отекваше и рикошираше в стените (сигурно и те бяха от мрамор) като куршуми. А може би наистина бяха курш ...
Тичаше надолу по стълбите, които сякаш нямаха край. Чуваше как токчетата й тропат по мрамора, а дори не знаеше, че стълбите са мраморни. Всъщност тя не знаеше и че е с токчета. Тропането отекваше и рикошираше в стените (сигурно и те бяха от мрамор) като куршуми. А може би наистина бяха курш ...
681
Като в Саваните на Кения
Слънцето плавно се скри зад вечно заснеженият връх Килиманджаро и хладината на африканската нощ се приплъзна над високите треви на саваната.
На една поляна в покрайнините на гъста акациева горичка, под клоните на кичеста аморфа гореше голям лагерен огън. Сред пукането на гор ...
Слънцето плавно се скри зад вечно заснеженият връх Килиманджаро и хладината на африканската нощ се приплъзна над високите треви на саваната.
На една поляна в покрайнините на гъста акациева горичка, под клоните на кичеста аморфа гореше голям лагерен огън. Сред пукането на гор ...
784
- Не закачай жабчето, дете! То може да те прокълне.
Вече знаех какво значи това. Не харесвах тяхната скокливост. Все ме беше страх да не скочат върху мен. Запомних думите на баба.
Съпругът ми беше от село на няколко стотици километра от София. Беше завършил в столицата и беше останал на работа тук. ...
Вече знаех какво значи това. Не харесвах тяхната скокливост. Все ме беше страх да не скочат върху мен. Запомних думите на баба.
Съпругът ми беше от село на няколко стотици километра от София. Беше завършил в столицата и беше останал на работа тук. ...
829
4
„Болката винаги се крие два пръста под сърцето, под подкожните мазнини. Просветените наричат това дебелокожие, аз го наричам затлъстяване на съзнанието.
Срещам нечистоплътни души, отразили се върху лицата.
Въпрос, чийто отговор искам винаги да е утвърдителен: „Сама ли си?“
След него винаги разпитвам ...
Срещам нечистоплътни души, отразили се върху лицата.
Въпрос, чийто отговор искам винаги да е утвърдителен: „Сама ли си?“
След него винаги разпитвам ...
1052
1
9
ВРАБЧЕ
Трябва да спортувам. Налага се на тия години. Сърцето, това-онова, пък и друти неща.
Поотеснял ми е анцугът. Аз не харесвам тези, новите анцузи, дето приличат на фитил. Тесни са долу. Обичам онези, които приличат на генералска униформа – широки, с три ревера отстрани, наръфани, генералски. Те ...
Трябва да спортувам. Налага се на тия години. Сърцето, това-онова, пък и друти неща.
Поотеснял ми е анцугът. Аз не харесвам тези, новите анцузи, дето приличат на фитил. Тесни са долу. Обичам онези, които приличат на генералска униформа – широки, с три ревера отстрани, наръфани, генералски. Те ...
525
1
Вятър в косите, пепел в очите, викове в ушите...
Това бе само една малка част от дискомфорта на сутришното ми тичане.
Фактът, че няколко пъти си изкълчих крака, смазах хрущящи, мазни неща с неясен произход, не ме отчая.
Притесни ме, че заради тежкото ми дишане, няколкото подобни на мен ентусиаста, и ...
Това бе само една малка част от дискомфорта на сутришното ми тичане.
Фактът, че няколко пъти си изкълчих крака, смазах хрущящи, мазни неща с неясен произход, не ме отчая.
Притесни ме, че заради тежкото ми дишане, няколкото подобни на мен ентусиаста, и ...
601
2
Краката вече съвсем не го държаха, имаше чувството, че ако падне още веднъж, няма да може повече да се изправи. Всъщност през последния един час се бе строполявал в снега поне десет пъти, все с мисълта, че това е краят, но някак бе намирал сили да продължи. Снегът бе почти трийсет сантиметра дълбок, ...
1650
7
Вятърът едва галеше лицето ми. По прашните дъски на пода танцуваха изсъхнали и пожълтели листа. Навън беше знойно лято, но в малката притихнала стая от години спеше есента. Широко отворените крила на прозореца пускаха вятъра вътре. Той се оглеждаше наоколо, заиграваше се с изсъхналата шума и си отив ...
516
Личността, която търсеше, вече не се намира тук….
Изобличена е реалността, реалността сме ние, реалността е нашето съзнание съсипано от его, догми, и погълнато дълбоко в блатото, бившето езеро на обществото достигнало до гниене. Изобличен е страха, погълнат е, изяден е с гаден вкус, имащ вкус на сур ...
Изобличена е реалността, реалността сме ние, реалността е нашето съзнание съсипано от его, догми, и погълнато дълбоко в блатото, бившето езеро на обществото достигнало до гниене. Изобличен е страха, погълнат е, изяден е с гаден вкус, имащ вкус на сур ...
658
Сред острова на самотата, там където душите покорно се отдават на безкрайността и вярата, монахът спеше неспокойно. Спомени за отминалото нахлуваха в съня му. Смееха се, подаваха му чаша вино, пушеха с него, събличха го, но той се дърпаше ужасен.
Мяташе се в леглото сякаш не му достигаше въздух, дър ...
Мяташе се в леглото сякаш не му достигаше въздух, дър ...
1236
2
4
1. "По съседски"
2. "Изповедта на една мръсница"
3. "Изповедта на една кукувица"
След разказа на Нели Петрова, Илиева плачеше, скрила лицето си в длани. Дали изповедта на младата женя я беше трогнала или оплакваше собствения си клет живот, само тя си знаеше. Всички бяха вперили погледи в нея, невярв ...
2. "Изповедта на една мръсница"
3. "Изповедта на една кукувица"
След разказа на Нели Петрова, Илиева плачеше, скрила лицето си в длани. Дали изповедта на младата женя я беше трогнала или оплакваше собствения си клет живот, само тя си знаеше. Всички бяха вперили погледи в нея, невярв ...
1116
6
Бях си забравил чувството за хумор в багажника на колата и отивах да си го взема, когато пред мен изкочи странно недоразумение. Ухили се насреща ми, сякаш щях да го водя на романтична вечер с цел предложение за брак.
Тъкмо се канех да го отпъдя, но се сетих, че съм оставил целия си арсенал от обидни ...
Тъкмо се канех да го отпъдя, но се сетих, че съм оставил целия си арсенал от обидни ...
1260
1
7
Копнеж
Той и тя седяха на пейка под дърветата. Беше прохладна августовска вечер и беше красиво. Двамата бяха прегърнати и щастливи. Свежият бриз се шмугваше под косите им и ги караше да примират от блаженство.
- Много си красива – нежно каза той.
- Ти също – сладко отвърна тя.
И двамата бяха прави в ...
Той и тя седяха на пейка под дърветата. Беше прохладна августовска вечер и беше красиво. Двамата бяха прегърнати и щастливи. Свежият бриз се шмугваше под косите им и ги караше да примират от блаженство.
- Много си красива – нежно каза той.
- Ти също – сладко отвърна тя.
И двамата бяха прави в ...
969
2
Докато ти спеше, един трамвай ми намигна, четири черни котки ме гониха, за да ми пресекат пътя и един „легнал” полицай си подаде оставкaта и ме накара да се смея през сълзи, защото никога не бях виждал толкова много усилия някой да се изправи.
Докато ти спеше, трябваше да се преборя с няколко корупц ...
Докато ти спеше, трябваше да се преборя с няколко корупц ...
799
1
12
Събудих от гъделичкане по носа. Един слънчев лъч се беше проврял между лентите на щората и сякаш ми казваше: „Ставай, сънливке! Време е за разходка.“ Наистина беше вече около девет часа. Не се налагаше да бързам за работа и спокойно можех да се разходя в близкия парк. Денят беше изпълнен с обещание ...
760
3
В квартала няма човек, който да не познава Гълъбин. Висок, дългокос, а тялото му странно сгънато на две. Гърбушко. Говори се, че не е в ред и че като малък скочил от седмия етаж на високите блокове. И до днес всички се чудят как е оживял и му съчувстват. Някои разправят, че още тогава не бил в ред. ...
1428
1
7
Първо се появи разказът "По съседски", но по-късно ми дойде идея за още два разказа, които биха могли да са продължение на първия. Получи се поредица от три свързани разказа:
1. "По съседски"
2. "Изповедта на една мръсница"
3. "Изповедта на една кукувица"
Приятно четене! ...
1. "По съседски"
2. "Изповедта на една мръсница"
3. "Изповедта на една кукувица"
Приятно четене! ...
4634
10
Имам банкнота от сто долара. Върху нея има рисунка, май има нещо специално, която я прави познаваема. Най-вероятно не е фалшива. Зелена е. Не знам защо. Гущери им викат. Няма значение. Не е това сега думата.
- Какво е Америка? – попита ме този, който редовно ровеше в кофата. Носеше винаги шапка, но ...
- Какво е Америка? – попита ме този, който редовно ровеше в кофата. Носеше винаги шапка, но ...
504
Фифи приключи последните редове на превода, въздъхна доволно и реши, че следващите няколко часа ще се поглези.
Облече красива рокля с испанска дантела, която едва покриваше пищния ù бюст.
Извивките на сочното ù тяло нежно побутваха роклята във формата на арфа. Гъстата червена коса, падаше тежко върх ...
Облече красива рокля с испанска дантела, която едва покриваше пищния ù бюст.
Извивките на сочното ù тяло нежно побутваха роклята във формата на арфа. Гъстата червена коса, падаше тежко върх ...
1310
1
7
ГЪБАТА ТРИЕШЕ ПЛОТА
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обич ...
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обич ...
510
1
Събудих се от това, че ми се вие свят. Въртях се в кръг. Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная, че съм вентилатор. Стар, пожълтял и наплют от мухи.
Въртях се шумно и хрипах, едва раздвижвах въздуха, напоен от мускус, застояло и похот. Под мен неоправеното легло с посивели от употреба чаршафи на ...
Въртях се шумно и хрипах, едва раздвижвах въздуха, напоен от мускус, застояло и похот. Под мен неоправеното легло с посивели от употреба чаршафи на ...
559
1
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
