Старият полковник със задоволство отбеляза, че дъщеря му днес влиза в апартамента със сложена маска. Явно пред входната врата е спряла, нагласила я и тогава чак отключила.
Но не каза нищо. Защо да я хвали, когато тя просто изпълнява задълженията си? А те са ясни – безпрекословно подчинение на всяко ...
За седмица два доктората / „доктората“?/ бяха поставени – меко казано – под съмнение. Да, отдавна се съмняваме, нещо повече – убедени сме, в измамите и фалша на множеството „професори“, „доктори“, „академици“ от какви ли не псевдонаучни и учебни заведения. Отдавна подминаваме като авторитети хора, т ...
Най-накрая и аз се обзаведох с дядо,. дядо ама огромен като мечка, само дето не ръмжеше...а гледаше кротко,.. замечтан някъде...
Много рядко ходехме на гости при него, живееше в някакво село, както мама казваше, забравено от бога и от управниците...Селото уж близо до областен град, но не беше оживен ...
Отвори очи при поредния силен трус на камиона. Шофьорът го погледна ухилено, изкозирува с ръка и изрева: „Калимера, кирие! Като не получи отговор продължи да си припява съвместно със Ставрос Ливикос звучащ от въртящия се диск, поклащайки в такт с музиката едрото си тяло.
Слънцето блесна немилостиво ...
Мълчеше тъжно Родопа планина. Сутрин лениво се гушеше в гънките на мъглата. Сякаш не искаше да погледне там долу, в равнината. Вятърът разнасяше миризмата от мъртвите тела на непогребаните батакчани. Хората се страхуваха да се доближат до унищоженото селце, сгушено в котловината. Някои семейства от ...
Пристъпих неуверено към нея и я целунах по челото
- Ирина, аз съм ти задължен за доверието , и че ме спаси...
Жестовете ни говореха като че ли по-вече от думите...
Започнах работа при руснаците,.. добри весели момчета, наистина приеха ме като свой, помагахме си в работата,.. нямаше дай да прекараме ...
Хранехме гълъбите на един площад,... на друг Игор се вози на кончета, колички,... сякаш и аз станах дете, наблюдавахме рибките в няколко големи аквариума в зоомагазин
- Дядя Петя,.. дядя Петя,.. пасматри,.. пасматри,.. давааай, давай... радостните му възгласи сякаш ме въодушевяваха...
- Мам, мам, бя ...
Тя имаше един мъж, едно дете, един апартамент, една работа. Но живееше в два свята. Първият между ушите й, вторият наоколо.
И първият беше нейната реалност, макар ония нещастници извън него да наричаха своя свят реален.
Което не я тревожеше и дразнеше. Въпреки честите конфликти между истинската, ней ...
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава трета
Цяла седмица, Еди ходеше като болен. В къщи мълчеше, скиташе самотен по улиците, не търсеше приятелите си за игри. От онзи фатален ден, не беше стъпвал даже на тенис кортовете. Не можеше да разбере истинската причина за този емоционален шок. Нищо лошо не беше направил, нищ ...
Взех чантата си, напипах бележката с телефонния номер,.. ами телефон, нали нямам гръцка карта,.. бяха казали , че ей на такива повилиончета имало всичко и всичко знаели.. Излезе вярно....някаква жена подреждаше наоколо.
С жестове обясних какво искам, .. тя посочи апарата,... с треперящи ръце набрах ...
ПРИКАЗКА ЗА ГРАДА НА АНГЕЛИТЕ
Този град беше град на ангели. Град на Светлината. Имаше своите красиви сгради с възхитителна готическа архитектура и всичко, от което се нуждае едно наистина голямо селище с богата история. Това беше ядрото. В него живееха много хора и се преплитаха хиляди съдби, които ...
Последният път, когато ни поканиха роднините на моят приятел, се бях зарекла, че повече няма да ходя. Успяхме да пропуснем селския събор, и цяла седмица не спрях да се радвам. Но този рожден ден дойде и сякаш нямаше измъкване. Сложих си черния гащеризон и леко каменна маска на лицето, защото знаех, ...
Сервираха отново постно – нов кандидат за премиер. И той чалгар – само че житейски. С неописуема за описване дисертация, с тайнственост и неизвестни около нея /особено – абе, има ли я изобщо?/, с интересен занаят – „момчето зад щанда“, както го определиха, абсолютен митоман, че и вярващ си сам…
Спод ...
Тази вечер Мисалена Кирова беше на седмото небе от радост. Специализираният научен съвет я бе одобрил за професор в престижен университет. Разбира се тя бе подготвила почвата, както се полага в подобни случаи. Не обичаше изненадите. Всички членове на съвета бяха членове на БКП с дебели връзки в ЦК. ...
Всеки камък и всяка скала в Родопите е пропита от кръв или сълзи. Вековните ѝ дървета разказват легенди за минали времена и хора. Годините минават, много вода изтече в реките, но синините от бича, белезите от оковите още личат по снагата ѝ. Затуй и родопските песни са тъжни. Като стрели пробождат в ...
Глава 37. Божественная ошибка.
*Выбеленная порча Земли морщинится и греет. Испепелённую вокруг пустоту освещают образа ангелов озабоченные судьбой будущей жизни. Совсем недавно, когда едва успела остыть земля, и осели воды, Бог, восседая в тени райского сада у прохлады журчащего ручья слушал крики ф ...
После, още в ранна пролет Карло започна да строи къща. Купи с рушвет място високо в планината. Тиха местност до която се виеше пуст, тесен път с папрат отстрани. През боровите клони блестяха водите на дълбок язовир, който Карло нае от общината за дълги години напред. Избра място за къща в средата на ...
Така е , за хора без странични задълнения , единственато занимание си остава
да безделничиш, .. да гледаш часът за любовна среща или да гледаш умно от някое кафене...
- Пешо, Верчето се обади най-после, пита кога можеш да тръгнеш - радостно съобщи
един ден Мичона - пита кога можеш да тръгнеш, но так ...
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: ЛЕЧИТЕЛЯТ
Честно казано, не очаквах да го открия в един град със над сто хиляди души население, но по някакво стечение на съдбата, го намерих.
Отново усетих аурата му и по ментален път му подсказах да се приближи. Не бях сигурен дали ме усети. Всъщност не бях сигурен за нищо. ...
Беше топла августовска вечер. В малка българска къща Петър се въртеше неспокойно в леглото си.
В съседната стая сестра му Калина разговаряше тихо със съпруга си Явор. Двамата обсъждаха какво бе казал лекарят, въпреки че той казваше едно и също нещо всеки път. Петър едва бе прехвърлил трийсетте, беше ...
53% от медиците били се ваксинирали…
Е, добре де – щом почти половината от хората, разбиращи от проблема, не приемат официалното му решение, защо мен ме принуждават да давам неинформирано съгласие?
хххх
В микробуса. Почти всички с маски – спуснати под носа, ме и под брадичката.
Шофьорът изобщо без м ...
ГЛАВА ВТОРА
Пролета на 1950 година беше много дъждовна. Почти всеки ден валеше пороен дъжд и превръщаше софийските улици във венециански канали. Наденали дъждобрани или опънали огромни чадъри, софиянци бързаха да се приберат у дома на сушина. По улиците беше безлюдно, а асфалтираните алеи в градинки ...
Къщичката им грижливо поддържана,. оградата и вратата боядисани в зелено,
разцъфнали рози се подават през мрежата, скована пейка за махлеска седянка, то май няма много хора из селото, но все пак ей така да има,... на, и съседите имат.
- Мале, тате - представи ме тя - - той не ми е приятел, мой колег ...
Глава първа
В голямия двор на малката къщичка, трите дървета бяха отрупани със узрели тъмно червени, почти черни джанки, наречени “маслинки”. Бяха много дребни и много сладки, та десетки пчели бяха накацали по тях, не само на дърветата, но и по падналите по земята сладки ароматни плодове. Цветята по ...
Предварителен ПП: Имах основна задача днес да изглаждам дивана, но се оказа, че животът не признава почивен ден
Та - той е виновен!
Заех го от нашенското наименование на интересен американски филм. Напълно измислена история, западен вариант на „Мача на смъртта“ в Киев, но оптимистичен и бравурно гер ...
- На 15 години мечтите ти са възвишени и безгранични - свободата и пътешествията като най-висш смисъл на живота ти;
- На 25 свободата и пътешествията са заменени с личния избор;
- На 35 свободата циркулира в няколко сфери от рода на работа, супермаркети, детски заведения и кухня, а пътешествията са ...
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА: РЕЗИДЕНЦИЯТА
В Канада тримата решихме да се разделим – но имаше едно място в Британска Колумбия и именно там се събрахме отново. Всеки детайл от миналия живот на животновъда беше запечатан в атмосферата на това място – това беше лицето на град Камлупс.
И от всичко, до което с ...
Опитайте се да разбиете числата от 1 до 15 (включително) на две непресичащи се групи, такива че сборовете на числата, сборовете от квадратите на числата, сборовете от кубовете на числата да са еднакви за двете групи.
https://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-koronavirus/sblysyci-i-nasilie-stotici-arestuvani-v-berlin-6129144
Изгледайте внимателно кадрите от горния линк, за да видите как действат полициите в ЕС срещу демонстрантите. Така ще разберете колко демократична и толерантна беше българската полиция по врем ...
/подсети ме Пепи, надявам се - не спортистка/
Олимпиада.
Мъже, жени, джендъри, обратни всякакви…
Жени – боксьорки, жени – щангистки, жени – боркини…
С допингите и хормоните. И резултатите – космати гърди /ако случайно роди – детето рови из козината, за да хапне/, мощен рунтав гръб, дебели прасци, си ...
I.
ХХ век беше век на олимпиадите. На практика започват от 1896 година. И залезът е в началото на нашия век.
С натрапването на политиката и бизнеса…
Пиер дьо Кубертен поставя в основата на олимпиадите липсата на политика. Което доста време – поне външно – е водещо. После…
Помним ярката проява на нег ...
И Цецето се изниза нанякъде...
Оох, мисля си, добре ще е ,, като в приказките, '' без часовник на ръката и началник на главата '',
привлекателно изглежда...
Тръгнах,.. купувах от Одрин перилни препарати за нашите, скоро и съседите се включиха,.. после носих на някакви магазинчета,... а за Златко нав ...
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА: СМЪРТНИЯТ ВРАГ
Отец Тобиас се беше прибрал в абатството, където обикновено служеше и се занимаваше с административната част на управлението на паството си. Това абатство се намираше в северозападната част на щата Мисури. Красивата архитектура на сградата беше впечатляваща и пред ...
Не очаквах, че един ден демократичните промени ще ме изненадат....
Съкращенията на персонала беше ежедневие,.. хората сякаш претръпнаха, идваха на работа някакси без желание, без хъс за работа, в очакване на поредното съкращение.. Гледах ги през прозореца на офиса, съчувствах им,.. повечето хора над ...
Бабите и дядовците ни навремето, като са ходели на училище, са пишели с калеми на плочи. Майките и бащите ни са пишели с мастило в мастилници и перодръжки. Нашето поколение пишехме с обикновени химикалки. Нашите деца пишат на компютърни клавиатури и на смартфони. С какво ли ще пишат внуците ни, живо ...
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ПЕЕЩА СЯНКА
Членовете на племето бяха научили какво точно се беше случило със Синя птица, който береше душа, и някои от най-изтъкнатите лечители и шамани изразиха желание да му помогнат.
Редовите индиански шамани понякога имаха най-обикновена професия. Времената отдавна бяха доста ...