4 179 резултата
Глава XXX
Дани се качи в колата и зачака Орлин там. Той се изстреля като торпила от пейката, подхвърляйки ключовете в ръката ѝ и се изпари право нагоре по стълбите към кабинета си. Почти блъсна вратата, за да влезе, събори една от папките по рафтовете, разрови и разпиля всичко в нея, но измъкна сним ...
  909 
Част 4
Колкото до продължението на самия ритуал - бях поставен на много стар стол преправен предполагам от майсторите на шматороците на нещо като трон.
Седнах там.
Всички застанаха в полукръг.
Един друг от приятелите прочете нещо като вербална нота, в която компанията, обръщайки се към мен, като към ...
  825 
- Добре, че аз знам. Идиот такъв! А какво щеше да правиш, ако не бях дошла?! – казах аз и отново му шибнах един зад врата. Той си затрая.
- Какво да правя? – явно беше приел факта, че е сгазил лука и сега се държеше като дете, което е хванато да прави беля.
Край с нахакания тийнейджър. Точка за мен. ...
  804 
Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
ЧАСТ 3
И така с помощта на записа, възстановявайки спомена за всичките си тези странности се усмихвам, сещайки се и за нещо друго. Че колкото и невероятно да ми звучеше след известно време у самия мен се появ ...
  803 
Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
„Добре де! Ще думам! Та мисла си още то Онава не мяза ни на чиляк, ни на дзвер.”
„Ха! – сякаш се стряскам от почуда аз и после се чува да продължавам - Ха сега де! И к’во е тогава?”
„То си е едно такова де си ...
  862 
Мозайките на Плюшкин
Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
Шест сутринта е! Един приятел чакам. Ще ми помага да вършим едно добро дело. Трябваше да дойде къде седем без петнадесет. Обажда ми се преди малко - притеснен. Щял да закъснее два часа и ...
  1134 
Секунди по-късно реших да изчакам. Гневът винаги е лош съветник, а аз имах право само един ход. Ако се издъня, трябва да викам Нощния и да пусна предупреждение до Дневния, което си беше все едно да кажа на Хесер и Завулон, че не ме бива. А това никак не ми харесваше като опция. Висш маг или не, все ...
  722 
Глава XXIX
Орлин не обели нито дума на Снежана. Игнорираше я по всякакъв начин. И го демонстрираше. Тя хапеше устни до кръв, защото знаеше, че той има пълното право да се държи така. На няколко пъти се засили да каже нещо, но страхът или Андрей, я възпираха с поглед. Инатът и гневът ѝ можеха да бъда ...
  851 
– Наричайте ме Антоан, въпреки че сте много по-млада от мен.
– А аз съм Кристин! – протегна ръка към него тя
– Приятно ми е!
– И на мен!
– В миналото сте били музикант? Това е много интересно. ...
  785 
8 ЧАСТ
Идва денят за път.
Тоз урок вече си го знам.
Дори, че от фришопа на летището в Истанбул е по-добре да си купя шам фъстък и сушени смокини.
Опитът от предния път показа, че и в самолета ги има - но са много скъпи. ...
  957 
Погледна го. Какво ставаше с него? Лицето му изведнъж се беше променило до неузнаваемост. По скулите му се стичаше сълза. Възможно ли беше? Може би, беше последна. Падаше и изчезваше. Спомените, сякаш оживяваха - и чувствата му се събуждаха. Още я обичаше вероятно. Колко ли мъка му беше причинила и ...
  631 
ЧАСТ 7
Прибирам си се у дома. Релаксирам след дългия път и се явявам на работа. Цял ден съм обграден от внимание. Първо при шефовете да им благодаря за съдействието и за това, че са ме препоръчали. После на колегите, които умират от любопитство. Там докладът е пълен. От това какви са били условията ...
  1010 
Той
1
Само той не отвори очите си, но беше по-буден от всички останали. Над 500 000 години опит го бяха научили на много неща. Яростта от гибелта на един от потомството му се разгоря, като разтопено олово из вените му, но това не накара могъщото, над два метрово тяло дори да трепне.
Бавно, почти лен ...
  477 
Общо-взето, Надежда Семьоновна приличаше на обикновена отрудена човешка жена. И за да не изневери на този образ, тя ни почна от вратата:
- Кажете - обърна се тя към Глухарьов,– нали няма да нараните моя Коля?
Това вече почваше да ме дразни – в крайна сметка аз бях Различната и й бях старша по ранг.
...
  664 
Предната нощ сънува пак този необитаем остров...
– Ако можеше да ми се случи поне една малка частица от него!? – мислеше си Маестрото и пишеше. Наистина сънят на Антоан беше прекрасен, особено за човек в неговото положение. Той се надяваше, че идеята му за сценарий ще дойде именно от там - от съня. ...
  638 
Първите слънчеви лъчи проникнаха през прозореца и погалиха нежно лицето му. Размърда се в леглото си и се огледа неспокойно. Истина ли беше? От известно време насам сънуваше почти един и същ сън - как живее на необитаем, остров, съвсем сам. И един слънчев ден среща най-красивото създание на този свя ...
  757 
"Ненавиждам погледите Ви! Забиват се в мен като дъжд от борови иглички. Очите Ви пълни със съжаление... А лицата, лицата Ви са изкривени от фалшивите усмивки. Да знам! Знам, че това е краят... Защо да прикривам тъмните кръгове под очите си с грим!? Защо да крия, че косата ми вече е само спомен..., р ...
  955 
Глава XXVIII
Снежана изведе Тони от кабинета си. Бяха решили все пак да хапнат нещо, а пък и тя да има възможност наистина да види и да отдели време на детето си. Отдавна не го бе виждала, а сега имаше шанс за това, въпреки неудобството от обстоятелства, които го бяха наложили. Андрей ги пресрещна в ...
  804 
Сара отпи от чая си докато гледаше красивите цветни лехи пред себе си. Бе наредила закуската ѝ да се състои в една от градинските беседки. Имаше нужда от време на саме със себе си, да помисли и да си прочисти главата. Мислеше за Теодор и напредъка му с подготовката за изпита. Мислеше за нейната липс ...
  783 
Глава XXVII
Взорът му надхвърляше умишлено свалената рамка на тъмните очила. Гледаше ги много съсредоточено и не изпускаше нищо от очи- особено нея. Надменният му хищнически поглед я поглъщаше, а в ума си мислено я прегръщаше- притегляше, стискаше, притежаваше я... във филма, който се разиграваше в ...
  903 
Глава XXVI
Създалата се ситуация предизвика голяма суматоха и поводи за много въпроси, които нямаше как да бъдат зададени наведнъж. За това малко по малко всички се разотидоха за поне кратка пауза на психиката и ума. Цялата информация, струпала се за веднъж от Даника и Данаил, успя да поразбърка ред ...
  1030 
- Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно.
Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай ...
  830 
ГОЛОДОВКА ( глава 10 )
Оккупационный режим, пытавшийся палкой привить оседлому бессарабскому населению, навыки жить, не имея Родины, - укатил в запад, перестал существовать, скрылся с желанием утягивать бесконечную выгоду от тайны новой войны.
Вернувшиеся советские служаки, как то упрекнули Бессараб ...
  951 
– Събуди се! – гласът идваше от някъде много далеч. – Събуди се!
Зита измрънка нещо насън и се сви на кълбо заради студа. Последва разстърсване.
– Събуди се! Хайде, отвори очи!
Колкото и да не й се искаше да последва гласа обратно към света, от който се страхуваше, Зита все пак не успя да издържи дъ ...
  443 
Когато те се събудиха
1
Първо дойдоха слуховете за мъртвите животни. Десетки сърни, елени, зайци, дори птици... А накрая се чу и новината за изчезналите 7 туристи от 2 различни групи, които сякаш се изпарили в планината.
Същата вечер в подножието й няколко мъже на видима възраст между 20 и 50 години ...
  599  16 
- Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно.
Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай ...
  697 
Част 6
На връщане от Кавала всичко мина като по вода.
Никакви засечки.
Нито по пътя…
Нито на самата граница… ...
  710 
Всяко съвпадение на лица и събития е случайно
Италия, Милано, 11 януари 2011 г.
Силен телефонен звън раздра тишината на хотелската ми стая. В просъница протегнах ръка в тъмното и пипнешком намерих слушалката.
- Signore Monti?[1] – попита смутено телефонистката.
- Si….Pronto…[2] ...
  1506 
- Какъв ти е проблемът, Глухарьов?! – креснах аз, след като той затвори вратата на кабинета си и треснах кобура с пищова на първото бюро, което ми попадна пред очите.
Не разбирам от пищови и колкото по-малко ми е в ръцете, толкова по-добре. Току-виж гръмне.
- Спри да крещиш – отговори ми той студено ...
  841 
Годовой. Плен (глава 6)
Урезанная летняя темень брезжит подкрадывающейся зарёй. Под гаснущими звёздами неба стоит предрассветная тишина зарождающегося дня. Короткая ночь не успевает освежить прохладой сухое тепло земли. Огромная, высокая крона дикой груши застыла в пустом ожидании скупой влаги. Разд ...
  893 
В първия си работен ден реших да отворя портал на няколко пресечки от районното. Щеше да е леко тъпо да цъфна насред двора, а от друга страна не ми се пътуваше в градски транспорт изтипосана като пингвин. Живея на другия край на Москва и пътуването би било доста дълго. Затова реших просто да мина ме ...
  959 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
ПРИНЦЕСА ЕМИ И КРАЛ ЛИО НАУЧАВАТ ВСИЧКО
От предверието ясно се виждаше голяма част от приемната и светлината, която я изпълваше, обливаше и самото предверие. Високите бели стени и гоблените в светли тонове по тях, както и дръпнатите, златно-зелени драперии на прозорците придава ...
  719 
- Ако имате желание и възможност не би било зле да се насладите на нещо такова. И пряко и лично да усетите тяхната драма. По принцип Дяволското гърло не е много близо до тук. Татул също. Но пък и не са и на края на света. А като си говорим за мистичните души на прекрасната Родопа мога да ви предложа ...
  1205  11 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
КОРИ ПОПАДА В КАПАН
Събраха ги за обед малко по-късно от предвиденото – около два часа. Всички трийсет момчета от групата на Кори се скупчиха по двама, по трима и последваха друните по пътеката, която водеше към кралския дворец. В началото, докато вървяха, дворецът не се вижда ...
  743 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
БОРБАТА НА КАПИТАН МЕРЛО
Когато Андреа Мерло научи, че Фло иска книгата, която му бе подарила, бе малко изненадан, но не отдели много време да мисли върху това – щом я искаше, значи ѝ трябваше. Той прати един слуга да я донесе – Слава Богу, беше я оставил в двореца, в залата з ...
  893 
И отново извинително предупреждение.
За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена – и нея чух в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…
И хич не съм съгласен с изл ...
  481 
Еми се изправи и се вгледа в затворената входна врата на апартамента си. Нямаше никакво време, трябваше да измисли разрешение на проблема незабавно. Остана известно време взряна във вратата, умът ѝ работеше трескаво. Едно беше очевидно – от тази врата не можеше да излезе. Отвън на прага имаше четири ...
  736 
Беше изминал половин час, когато дрезгавия смях на възрастния насече въздуха. Той се смееше, но на другите двама им прозвуча като смях, пресипващ в плач.
- Ей, ей, мъжки, – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и пр ...
  586 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ТАНО ВЕРЕЛ СЕ БЕЗПОКОИ
- А принцеса Еми? – попита Тано. Арно току-що му бе докладвал за действията от последните два часа на всички благородници и служители в двореца. Тано се интересуваше конкретно от Еми, защото бе научил, че вчера след разговора им и е ходила до Божия униве ...
  740 
- Княгиня Евдокия сестрата на Цар Борис III болна била от епилепсия. Нещо като моето требе да е. Па то Царят и един Учител на име Дънов били близки. Тоз’ последния па бил водач на некакво си братство.
- Бялото братство – знам за него. Че какво?
- Точно той обадил на Царя за туй место тук. И още му р ...
  971 
Предложения
: ??:??