Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Подмладяване

Слънцето безмилостно хвърляше своите палещи августовски лъчи върху достатъчно напеканата земя. В този летен ден двамата аратлици Тоню и Доню седяха на пейката в центъра на безлюдното Долно Милево, като пребърсваха от време на време потните си чела.
- Аратлик, ти помниш ли като малки как ни викаха да ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Разкази, Хумористична

1.6K

18+ Висша езда

Малчуган споделя с баща си: Тате, видях съвсем случайно как комшийката яздеше мъжа си.
Бащата: Тренира, за да се научи да язди кон.
Малчуганът: Ама тате, не е ли по-добре първо да се научи да язди магаре?
Бащата: Проблемът й не е в язденето. Освен това има екзема на ръцете и не може да държи здраво ...

vega666

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

862 2 1

Петък тринайсети

Тази есен пристъпи едва-едва, като закъснял студент за лекция. Тук-там от тополите край пътя, който разсичаше Караново от край до край, се отронваше по някой жълт листец. Природата на желаеше да се раздели с красотите на лятото. Подухна лек ветрец, сякаш и той не бързаше за никъде. Пойните птички ве ...

СветланТонев

Проза » Разкази

636 2 2

Печените картофи

В държавата имаше криза. Заводите съкращаваха своите работници. Бавеха се заплатите. Хората живееха трудно и едва свързваха двата края. Павел работеше във фабрика за тухли. От пет месеца преживяваше с парите, които всеки месец получаваше като аванс. Живееше с десетгодишната си дъщеря Таня. Съпругата ...

perfanov

Проза » Разкази

834 2 1

Проклятието на Ротингер, 3-та част (3 от 4)

***
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...

donkooooo

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.7K 3 4

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 4.

6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...

генек

Проза » Повести и романи

933 2 5

Хлапето

Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...

Solas

Проза » Разкази, Други

1.5K 5 4

Мераци пусти мераци

М Е Р А Ц И, П У С Т И М Е Р А Ц И…
Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.
- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , ч ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Разкази, Хумористична

1.2K

Портрет Кабака 🇷🇺

ПОРТРЕТ КАБАКА.
Инженер Димош Тулуп, со своим товарищем адвокатом Ляшенко, первыми зашли в пустую квартиру на первом этаже старого дома недалеко от Пересыпского моста. Бывший следователь Анзор Ляшенко планировал открыть адвокатскую контору на Пересыпи, имел сомнения, глядя на давние ракушечные стены ...

Бетон

Проза » Разкази

1.5K

Нечистите - глава 6.5

Не успяха да изгонят гарвана. Опитаха да размахват една нощница на Меридит, за да го накарат да изхвърчи навън, Елизабет му се караше, а после дори му се помоли, но досадната птица невъзмутимо се местеше от единия край на стаята до другия, кацайки или на гардероба, или на огледалото, откъде грачеше ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.6K 1

Прозрение(3)

1. Не всяка голяма уста има дълъг език.
2. Някои победи са по-разочароващи от загубите.
3. Много успокояващо е да пъхнеш ръце в джобовете и да разбереш, че не се празни.
4. Ако за всяка лоша дума по мой адрес получавах по една жълтица, щях да съм падишах.
5. Нищо не убива така духа, както безнадеждн ...

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

756 1 1

Една сълза

Погледнах навън. Усетих лек полъх, галещ моето лице. Сълзите стичаха се и сякаш се надпреварваха коя да падне първа.. Остра болка пронизваше сърцето, а пулсът сякаш ускоряваше своето биене.. Мрачни мисли ме обзеха. Ръцете трепереха, а тялото изтръпна. Мислите се изгубиха, а болката изчезна .. Това б ...

РумитоИванова

Проза

657 1

Огледало

Ще разбутам кокалите на покойният ми дядо и ще посветя тези редове на него. Той беше едър човек, обичаше да си хапва и уважаваше алкохолните питиета, което си личеше от корема, който се позиционираше метър пред него. Като характер беше чепат, но е оставил ясен спомен за себе си по този критерий в ли ...

AstineD

Проза » Разкази, Хумористична

1.5K 2 2

Вела - финал

КРАЙ

reinbow

Проза » Разкази

964 5 14

Самотата на силните: Трън от рая, глава шеста

Глава шеста,Подмяната
Вече го беше казал.Преди да го реши окончателно.
-Сам ли ще отидеш?
-Не знам.Много неприятно ли ще ти бъде ако ме придружиш?
-Неприятно?Не.Само непривично.Искаш ли да дойда? ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

872

Човещината

Студен януарски ден. Бай Игнат се беше наредил на опашката в малкия селски магазин. Рано сутрин там се събираха много хора. Говореха си, обсъждаха политиката, футбола и много други неща. Всеки идваше подготвен с някаква информация, която представляваше интерес за другите. Знаеше се кой е починал, ко ...

perfanov

Проза » Разкази

2.8K 1 2

Зюмбюла

Зюмбюла
/действителен случай/
На Човеците с големи сърца, толкова големи, че свят побират
Зюмбюла много си обичаше името, приличаше ѝ на царско, от някоя тяхна си приказка, циганска. Сигурно заради него обичаше зюмбюлите и миризмата им, бялото, розовото и лилата. В къщата ѝ, чиста и подредена всичко ...

zelena

Проза » Разкази

1.9K 4 9

Мислите на един неудачник

Абе, кроя едни тайни планове да ставам Човек. Встрани от масите. Встрани от тълпите. Не помня кога тези почти неосъществими мечти ме заритаха яростно в главата. Помня само, че адски болеше – все едно бавно и старателно те премазва двутонен автомобил. Глупаво ли е било от моя страна да се напъхам точ ...

thedac

Проза

633 2 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 3.

II. – Градът.
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...

генек

Проза » Повести и романи

1.4K 3 6

Просто няколко въпроса...

Знаете ли какво е най-страшното нещо на света, братя?...
...Най-страшното, братя, е времето. Времето.
Мигът, чрез който живеем и който
въпреки всичко не ни принадлежи
(Е. М. Ремарк, “Трима другари”) ...

TytoALBA

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2K 1 5

Kъде е ?

С този въпрос започна деня на Миролюб днес
– Къде е ад и къде е рай, коѝ го знаѝ?
Тук пламват войни – значи е ад
Тук се ражда живот – значи е рай
Тук има глад – значи е ад ...

Соларе

Проза » Разкази

793 5 14

Бисерното момиче (Част 3-та)

– Имаме две минути, Ян! Време е да побързаш, преди да те изключат.
– Искаш да кажеш, че ще ми спрат мислопотокът и ще съм загубен отново?
– Не, Ян. Ще те изключат и ще бъдеш изтрит. Моля те, побързай.
– Но …
– Ян, моля те. Включи старият си компютър. Моля те, запомни името ми. Когато отново отвориш ...

Solas

Проза » Повести и романи

1.2K 4 1

Неудобни въпроси

Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс. Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях обезумя ...

ponichka.1

Проза » Разкази, Други

1.8K 3 4

Щастието

Posted on January 24, 2018 by hampi
Какво всъщност е Щастието?
Философите си задават този въпрос от хилядолетия.
Аристотел нарича Щастието най-висше благо.
Според него, то е смисълът на живота и заедно с благополучието е универсална цел на всеки. ...

Хъмпи

Проза » Разкази

911 1

Пълен резервоар

Последните дни на юли не случайно ги наричат "горещниците", но на 31 юли 1990 година отчетоха нов температурен рекорд в Пловдив - 42 градуса на сянка. Така Караново остана втори с 41,5. Хората си казваха: "Така и така се потим, но поне да сме първи". Бай Коста от третия етаж на блок 45 в квартал "Др ...

СветланТонев

Проза » Разкази

1.3K

Подаръкът

Беше осем часа сутринта, на 29-ти декември преди много години.
- Здравей, къде да се видим днес, за да ти подаря нещо? - попита ме познат женски глас по телефона.
- Ами-и... в онова кафене на “Витошка“, в което бяхме преди време. - отговорих.
Беше Магдалена.
- Тази сутрин, по “първи петли” направих ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

1.3K 1 3

Самотата на силните: Трън от рая, глава пета

Глава пета,Иван-един мъж на върха
Беше преди около две години и половина.Искаше да отиде на изложбата на Джини с тайната надежда да я види.Разбра ,че се движела трудно ,с инвалидна количка след прекарания инсулт.За нея се грижела дъщеря й ,която се върнала от Израел след категоричния отказ на майка ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

850

Огледалото /част 11/

Харесва ми да те гледам. Да те наблюдавам. Да те събличам. Да те докосвам докато спиш. Да бдя над теб. Харесва ми да те слушам как дишаш. Харесвам аромата на тялото ти. Искам те. И те правя моя. Защото получавам всичко, което желая. Аз те притежавам. Макар още да не го знаеш. Ти си моята малка мръсн ...

AnaMarina

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.1K 3 3

Този път няма да ти се размине 19

Седим на пейката пред входа. Мими ме гледа стреснато, не може да повярва на думите ми.
– Искаш да не идвам повече у вас?
– Да, Мими, вече сме много по-добре, благодарение на теб, и нямаме нужда от помощ. Страхотна работа свърши, без теб …нямаше да се справим.
– Но на мен ми е приятно – отвръща тя не ...

Heel

Проза » Разкази

833 2

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 2.

5.
Голямата къща наричам „нова” и слагам в кавички. На единия камък до входа й пишеше „ГК – 1952 година”. Дядо ми и годината на строежа. За баща ми е била. Но той остава в града, среща майка ми и…
Къщата си рухна така – недозавършена. Бял як камък, после червени тухли, три етажа /единият полумазе/. ...

генек

Проза » Повести и романи

1K 4 8

Не питай дали те обича

Не питай дали те обича.
Дори денят му да е бил повече от лош, мислите черни и настроението буреносно – той е там, до теб. С ласка, поглед, усмивка – макар и леко измъчена. Но присъства. Ще те попита за твоята болка, за твоя ден, за твоите мисли и настроения. И ще те стопли. По онзи любим за теб начи ...

nadia.nanito

Проза » Други

777 4 4

Детски свят

Вчера реших да се гримирам. Речено-сторено. Нацапах се така, че никой да не може да ме познае. Всеки трябва да експериментира с външния си вид, за да открие златната среда, в която ще се чувства блажено.
Направих го съвсем съзнателно. Няма да ви обвиня, ако мислите, че някое болтче от психическата м ...

thedac

Проза » Други

641 1 2

Забрадката на Йозге

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха следобед за Варна, да доведат внуците след завършването на учебната година, и точно тази нощ баща му умря. За Камъка се знаеше, че е кораво копеле, но усетил смъртта да тегне като вледенена плоча във въ ...

Katriona

Проза

4.6K 24 41

Картунов Герги 🇷🇺

КАРТУНОВ ГЕРГИ.
Герги Картунов человек битый: лопатами, кулаками, карлигой, - его движения скользят по жизни без содержания сочинённых заветов, он такой, какими возродил его убогий содержаньем колхозный строй.
Сильно утонувшие в новых порядках односельчане, воспринимают его хило, довольны, что не им ...

Бетон

Проза » Разкази

1.4K

Забранена любов

Сънуваше ли?Още не можеше да повярва на случващото се.Дали наистина тя бе до него или това е само фантазия?
Те бяха един срещу друг,ноколо нямаше хора и сякаш бяха попаднали в друго измерение.Тя му говореше нещо,но защо ли думите и не достигаха до него?
Той потъваше в кадифения и поглед все по-дълбо ...

PavlinaAtanasova

Проза » Разкази

774 1 1

Забранена си ми (5)

Стриптийз барът носеше името „Camellia“, намираше се в северната част на Кьолн, Германия, а притежателят му се казваше Игор – фамилията не си я спомням. Явно руснакът се познаваше отлично с Валентин, защото беше доста отворен към мен. Мислите ми бяха леко объркани, защото, по мое впечатление, същият ...

written-springs

Проза » Разкази

1.4K 1 6

Трън от рая, глава четвърта, Иван-Миналото сегашно

Глава четвърта,Иван-миналото сегашно
В началото на всичко беше наистина Диана и той трябваше да го признае.Но тогава се опитваше да бъде спокоен,равнодушен,дори безсърдечен.Да не показва вълнение,да се въздържа.
А беше във възрастта когато трябваше да го вълнуват всички момичета.И те го вълнуваха.По ...

NeliKaneva

Проза

719

Лидерът - глава 7

Глава 7
Сърцето ми се вледени – разбира се, че не бяхме избили цялата армия, която бях видял в халюцинацията. Явно те получаваха подкрепление, също както и ние. Звукът от хеликоптера вече не се чуваше и не се и съмнявах, че се беше изтеглил. Все още имахме Мария, но оръжието явно не беше заредено. П ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.2K

Апартаментът

Апартаментът
Вълко Червенков не бързаше заникъде. От месеци се надяваше да даде под наем коптора в Красно село. Това беше 17-ия поред кандидат. Но не му пукаше. Повече го глождеше мисълта, че скапаните "чукове" му съсипаха тотото. Между нас казано, той си е рядко срещан катил. Погледна разсеяно моми ...

Василико

Проза » Хумористична

1.2K 1

Огледалото

Подарих й го за рождения ден. Ставаше на деветнайсет, тъкмо като мен. Бяхме близначки, но не познавам други близначки, които да са толкова различни като нас.
Макар и двете да бяхме синеоки и русокоси, тя от малка бе избрана да бъде красавицата на мама и тате, принцесата у дома. От дете я мъкнеха по ...

hristam

Проза

827 2 4

Проза и разкази от съвременни български писатели

Подмладяване

18+ Висша езда

Петък тринайсети

Печените картофи

Проклятието на Ротингер, 3-та част (3 от 4)

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 4.

Хлапето

Мераци пусти мераци

Портрет Кабака 🇷🇺

Нечистите - глава 6.5

Прозрение(3)

Една сълза

Огледало

Вела - финал

Самотата на силните: Трън от рая, глава шеста

Човещината

Зюмбюла

Мислите на един неудачник

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 3.

Просто няколко въпроса...

Kъде е ?

Бисерното момиче (Част 3-та)

Неудобни въпроси

Щастието

Пълен резервоар

Подаръкът

Самотата на силните: Трън от рая, глава пета

Огледалото /част 11/

Този път няма да ти се размине 19

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 2.

Не питай дали те обича

Детски свят

Забрадката на Йозге

Картунов Герги 🇷🇺

Забранена любов

Забранена си ми (5)

Трън от рая, глава четвърта, Иван-Миналото сегашно

Лидерът - глава 7

Апартаментът

Огледалото

Опашка