Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Горчиви гроздови зърна- 4,5

Сашо на Селимови
Нямаше да е истинско село от 80-те, ако не беше мирното съжителство между българи и цигани...Разбира се, по-голямата част от тях живееха в най-долната част на селото, в циганската махала, но и тук там в горния край , където беше и нашата къща имаше цигански семейства, но от тези с б ...

maracuja

Проза » Повести и романи

2018-01-28T20:36:41+02:00 1.1K

Целувката на Вечността

Положително и конструктивно четиристотин тела със сърца наливаха с пенлив живот красивото като изумруд планинско село Малиново. Запокитеното в гръдта на Балкана съкровище излъчваше някаква неземност, някаква причудлива потайност, способна да предизвика умиление и еуфорична наслада у Човек. За целта ...

thedac

Проза » Разкази

2018-01-28T20:32:10+02:00 631 1 4

Аз съм джендър

АЗ СЪМ ДЖЕНДЪР
Аз може да съм много прост, ама има и по-прости от мен. Сега, не мога да разбера що всички са скочили срещу тая Инстанбулска конвенция и вият срещу нея като вуци срещу Луната. Недейте така първосигнално, бе хора! Помислете първо! Преспете с Конвенцията под главата, па тогава се изказв ...

Greg

Проза » Хумористична

2018-01-28T20:30:32+02:00 1.8K 1 7

Шепот на любов

Тук поглед срещам и отново своя тук свеждам. Очи скрили всичките ти тайни, отвори ги днес за мен. Не допускай да чуеш гласът на самотата. Не викай, не крещи, тихо ми шепни. Устните "сноват" между неизречените думи. Шепни! Погледни ме с тайни очи и на сбогуване с тях истината ми кажи.

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-01-28T20:28:09+02:00 874 2

Лепило и вълни (24)

Вода от дълбините - витамини от клоните
След известно изкачване достигнах до малко селце на върха на хълма. Постройките се падаха от лявата му страна. Нагоре към тях водеше черен път. След десетина двадесет метра по него достигнах до малка дървена едноетажна, нека я нарека, къща. Всъщност по-скоро и ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2018-01-28T20:27:37+02:00 1.1K 1

Уморените коне ги убиват, нали?

Типичен ден от края на лятото.
Вървяхме по прашния селски път, нагорещен до такава степен, че босите ни крака вече се бяха зачервили от топлината, която излъчваше, а и от камъчетата, които се забиваха в кожата ни при всяка стъпка. Държах за ръка едно дребно русокосо момиченце, приличащо досущ на анг ...

-ZM

Проза » Разкази

2018-01-28T20:26:38+02:00 1.4K 1

Еос

Еос
Трета част
Сара разтърка очи и се огледа наоколо. Струваше й се, че се е събудила от дълбок сън и все още не знае къде е. Видя слънчева алея в красив парк, очертана от дървета, чиито клони се преплитаха високо над нея.Мраморни пейки и изящни статуи с накацали по тях птици ограждаха алеята от две ...

ГаляБорисова

Проза » Повести и романи

2018-01-28T19:34:13+02:00 1.2K 1

Невъзможна любов -3

Следващите два дни бяха сиви и еднообразни. Службите дълги, рутинни и само огненият поглед на монаха ме правеше жива. Той разказваше с жар своите «приказки на Шехерезада», пееше все по-звучно с прекрасния си баритон…Усещах с цялото си същество, че нещо се случва с него, чувствах го във въздуха на хр ...

asizi

Проза » Разкази

2018-01-28T19:26:18+02:00 2K 1 12

Горчиви гроздови зърна-3

Баба
Баба беше единствена...Не съм виждала такова лице-изпечено като охранена пръст, прорязано от дълбоки бръчки, смеещо се, дълбоко одухотворено....Баба имаше собствен стил и не смяташе да се съобразява с никого...Баба обичаше погребенията...И сватбите..И новобранските...И пристанушите...Ама най-мн ...

maracuja

Проза » Повести и романи

2018-01-28T19:16:54+02:00 1.1K 2

Шменти капели

Състоянието на въздуха в София е трагично. Неслучайно броят на белодробните заболявания, в частност раковите, в столицата бележи бум. Но ще кажа на г-жа кметицата да не се прави на гръмната и да ни баламосва, че това замърсяване е от колите. В събота и в неделя броят на колите рязко намалява. А мири ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2018-01-28T18:53:30+02:00 965 3 4

Невъзможна любов -2

Тъкмо се бях омъжила и заминахме при родителите на съпруга ми, които живееха в малко градче близо до манастир. В тия времена беше разрешен само граждански брак. Църква, венчавка, ритуали, Божествена благословия бяха табу. Като човек, израснал с вяра, много държах да посетя манастира, да се помоля и ...

asizi

Проза » Разкази

2018-01-26T23:23:30+02:00 1.4K 2 7

Закон и сърце

Най-голямата заблуда е, че човек се въздържа да прави, злини, защото някой му е заповядал или е създал правила, по които да живее. Ако никой не се опитваше да се налага над другите от страх, че от неговия контрол зависи страшно много и едва ли не света му ще се срине, нямаше да предизвикваме това пр ...

Rilska-Iglika

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-01-26T23:17:09+02:00 1.2K

Събор

– Какво да ти кажа? То не е за приказване. Ден да мине, друг да дойде. Настана едно такова време – препарирано, изкуствено, мъртво време. Гледа те право в очите и нищо не вижда. Опулено. Имах навремето един авер...
Полският фиат, измазан наскоро с кафява боя, едва лъкатушеше из кривите пътечки над с ...

exuded

Проза » Разкази

2018-01-26T23:06:21+02:00 772 4 3

Амулетът (разказ по действителен случай)

Янко Трендафилов
Амулетът
(разказ по действителен случай)
Никога не бях допускал, че е възможно да проработи. Просто вече бях на ръба на отчаянието и нищо не ми спореше – нямах работа, на приятелите ми (малкото, които имах), не бях приоритет, нямах доходи, нямах любов, нямах нищо. Гледал бях преди в ...

yanko88

Проза » Разкази

2018-01-26T18:18:21+02:00 2.4K 2 2

Литературна вечер

Литературна вечер
Поетът Митрофан Точков спря душа, обърса добре отглежданото си тяло с хавлия и за последен път се отдаде на размисъл в бъдеще време. От седмица все така мислеше. В бъдеще време. Но да не изтезаваме фантазията ви защо е така, да ви светнем по въпроса. На Митрофан му предстоеше да пр ...

latinka

Проза » Хумористична

2018-01-26T17:42:48+02:00 1.9K 6 10

Еос

Еос
Втора част
Нищо не му говореше това място. Нямаше спомен, нито разумно обяснение как и защо се бе озовал тук. Намираше се на някаква неугледна самолетна писта, на която имаше два самолета за частни полети, единият от които беше неговият. Изглежда се беше приземил с този самолет. Нямаше друго обя ...

ГаляБорисова

Проза » Повести и романи

2018-01-26T14:30:25+02:00 1.5K 1

Автопортретът на Жардел

За какво ми е картината, Жардел? -
Вярно, че си я рисувал на халоперидол,
на гърба на лятото
с последната светлина,
която ти е останала. ...

RainaVakova

Проза » Писма

2018-01-26T14:28:20+02:00 1.1K 7 5

Горчиви гроздови зърна - 2

Чичо Лико, селският глашатай
На връщане в неделя е горещо... Тръгвам обратно и няма как да не продължа мислите си, докато пухтящият автобус отново върти през полупустите и задремали в ранното послепладне селца... Потя се въпреки климатика, но нарочно съм заела тази важна за мен позиция до прозореца, ...

maracuja

Проза » Повести и романи

2018-01-26T14:14:12+02:00 1.3K 3 5

Нечистите - глава 4.6

– Наистина? – вдигна вежди изненадано. После се усети, скръсти ръце и прочисти гърлото си: – Имам предвид, добре.
Гърленият смях на Калуш загря страните й. Елизабет сведе глава, за да скрие изчервеното си лице от Финиан и го заобиколи, за да хвърли най-сетне косата си. Преди да я пусне в кошчето, си ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-01-26T14:08:58+02:00 1.7K 2 1

Невъзможна любов

Годините се изтъркаляха като сипей от скала. Дори не успях да проследя движението им. Само тътена на проблемите ме спираха за миг и… камъните продължаваха своя бяг.
Докато се обърна, омотана в мъгла, бурите и свлачищата на живота – младостта беше излетяла. Не че го усетих, но синът ми – от малко буз ...

asizi

Проза » Разкази

2018-01-26T14:02:41+02:00 1.2K 2 5

Гнидите ги мачкат

> Вятърът блъсна свирепо предното стъкло на снегорина. Отнякъде проникна рояк снежинки, завъртя се палаво и уморено се разтопи върху арматурното табло.
>
>
>
> – Затвори по-хубаво вратата – каза Стефан. ...

Песничките

Проза » Разкази

2018-01-26T14:02:16+02:00 764 2 4

На остров Колкер в малката държава Белиз

На остров Колкер в малката държава Белиз
И този пътепис за едно доста кратко, но пълно с любов и щастие, пътуване до малкото островче Колкер започна всъщност пак в Гватемала, благодарение на срещатата ни с двама аржентинци, Хулио и Леандро на остров Флорес. Те току що бяха пристигнали в Гватемала сл ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2018-01-26T13:56:06+02:00 1.7K 7 9

Горчиви гроздови зърна

Краткото пътуване през Северозапада
Централна автогара... Средата на следобеда... Вися на опашка за билет, а неизвестността дали въобще ще успея да се докопам до такъв ме убива като зловредно камъче в обувката... Пред мен са двойка младежи, очевидно чужденци. Тя е със смешна шлемообразна прическа с ...

maracuja

Проза » Повести и романи

2018-01-25T16:33:29+02:00 2.5K 7 10

От тук до небето

Спомням си като дете, на въпроса "Колко ме обичаш", дежурният отговор "От тук до небето", а всъщност това е безмерно пространство, повече, отколкото умът ни може да възприеме. Затова слагаме някакви условни рамки, които лесно се прескачат... като скачането на въже...

Rilska-Iglika

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-01-25T16:31:40+02:00 1.2K

За левицата и десницата

Матей 6:3
В своето служение Христос извърши много изцеления и добри дела. В унисон с характера и цялостното си поведение : „няма да се скара, нито да извика, нито ще чуе някой гласа Му по площадите” (Матей 12:19), Той заръчва на излекуваните от Него да не разказват за случилото им се: „Гледай да не ...

Stasi.1

Проза » Други

2018-01-25T16:27:31+02:00 768

Еос

Е О С
Първа част
Сара обичаше да слуша музика, докато шофира. Не от радио, не каква и да е, а „нейна“, точно определена музика от дискове, които винаги стояха на удобно място в автомобила й. Тя пътуваше към дома си с мисълта, че скоро ще става майка, което току що беше потвърдено на преглед в клиник ...

ГаляБорисова

Проза » Повести и романи

2018-01-25T16:27:01+02:00 1.1K 1

Нечистите - глава 4.5

Вторият етаж нямаше нищо общо с разрухата долу. Да, подът бе изтъркан, тапетите избелели и вратите – пообелени, но си личеше, че някой живее тук. Това усещане само се засилваше от оскъдно обзаведените, но спретнати стаи, покрай които има. Две от тях бяха спални, а трета – онази директно над дневната ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-01-25T13:22:23+02:00 1.6K 1 3

Тишината на дъжда

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-01-25T13:13:00+02:00 749 2 1

Една емоция, един миг, едно време...

Ако за миг си представим, че времето се ръководи от нашите емоции и изпитания в живота, какво бихме предпочели?? Повечето се страхуваме от урагани и земетресения и макар и да не са присъствали в живота ни, чували сме за тях нали?! Други се изправят срещу вятъра, който не нанася големи щети, но все п ...

Lolita.

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-01-25T01:28:01+02:00 1.6K 1

Бачковска бяла вдовица

От развълнуваните заоблени върхове на Средна Родопа планина се виждаше китно ширнала се като цветен килим Тракийската низина. Асеновата крепост гордо издигаше вековните си рамене над Станимака, сякаш да напомня на всеки пътник, дръзнал да навлезе в тази планина, че пътят е опасен, страшен, и човек т ...

LiaNik

Проза » Разкази

2018-01-25T01:04:40+02:00 1.6K 6 15

Тя се страхува само от градушките – КРАЙ

- Защо вървиш след мен и защо...?
- Имаме среща, не знаехте ли?
- Не. И ти ли си поканен?
- Всъщност срещата Ви е само с мен, оторизиран съм, спокойно! – усмихна се той като видимо се забавляваше от недоумението ù и натисна бутона за деветнадесетия етаж, където бе ресторанта.
Мета беше гневна, но си ...

ParvaNova

Проза

2018-01-24T21:06:15+02:00 3.2K 15 74

Роня-хулиганката и Дракончето с изумрудените очи

РОНЯ-ХУЛИГАНКАТА И ДРАКОНЧЕТО С ИЗУМРУДЕНИТЕ ОЧИ
Всъщност, Дракончето с изумрудените очи беше рожба на две съседни гаргойли, мълчаливо чакащи дъждовната вода на ъглите върху покрива на имението. Понеже майка му и баща му бяха неподвижни, домашните феи на къщата се грижеха за него в таванското помеще ...

Eleya

Проза » Приказки и произведения за деца

2018-01-24T20:47:13+02:00 2.5K 1 3

Минута и половина

"Добре дошла, Адел."
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прик ...

hristam

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2018-01-24T15:04:34+02:00 1.8K 3 1

Обърканият

Има нещо измъчено в тона му – селски, груб, първичен, сякаш този човек не живее, не познава красивото, страхува се от чистотата му; най-уютно се чувства в хаоса, там е неговата територия, основана на физически битки, псувни и ужасни обиди.
Какво гони? Защо не спре на едно място, за да осъзнае дали и ...

thedac

Проза » Други

2018-01-24T10:12:42+02:00 682 1 3

За бузата и ризата

„Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата”.
> "Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди ...

Stasi.1

Проза » Други

2018-01-24T10:06:05+02:00 878

Рамбо – първа страст

Последни учебни дни на десети клас. Разхождам се спокойно из града и кроя щури планове за предстоящата почивка, с палатки на море. Някаква мацка ме спира и иска да я упътя за някъде. Мънкам си там и изобщо не ми пука за нея. Пък и за какво да ми пука тя е една такава… готина, а готините мацки изобщо ...

batsvil

Проза » Разкази, Хумористична

2018-01-24T10:01:37+02:00 2K 2 3

Не заспивай без мен!

Постоянното тракане на влака не ми позволи да затворя очи, дори и за миг, макар да бях смъртно уморена. това ми състояние се запази вече цяла седмица. Наред с шок и ужас в бонус. Макар и 17-годишна, се бях справила с цяла орда полицаи, адвокати, прокурори и медици. Всеки би си задал въпроса с какво ...

И_Г_Н_И_С

Проза » Повести и романи

2018-01-23T16:48:16+02:00 2.5K 2 6

Залез над гробищата

Беше дъждовно. Винаги беше. Честно казано, не мога да си спомня последния път, когато не беше. Единствените спомени, които успях да повикам бяха много смътни и сякаш не се бяха случили на мен - слънце през белите зависи подухвани от вятъра, мирис на лятна вечер, кафяви очи.
Когато излезех всяка сутр ...

Weddy

Проза

2018-01-23T16:39:52+02:00 771 1

Бурята

Бурята
Гръм-тряс
Това беше последната гръмотевица, която ехтеше някъде зад планината. Бурята най-после вече бе утихнала и изчезна така като се и появи – за секунди. Клоните спокойно клюмваха с въздишка, а дърветата жалеха своите паднали братя. Облаците все още се бяха събрали и гледаха тъжно надолу ...

MisterVanko

Проза » Разкази

2018-01-23T16:38:10+02:00 890 1

Спирка за слизане

– Студено е, щипе.
– Но пък е свежо.
Нямаше вятър. Снегът беше още съвсем бял, клоните – черни и натежали, се мъчеха да стоят изправени и се поклащаха във въздуха, за да пазят равновесие; приличаха на клетници, обесени на стволовете на дърветата. Тук-там се чуваше лай, подранилите стопани на кучетат ...

exuded

Проза » Други

2018-01-23T16:34:41+02:00 1.1K 6 5