Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Престъпници

Все ни учеха как не трябва да крадем, че това е наказуемо, следователно кражбата - грях. Обясняваха ни, че откраднем ли нещо, то може да е единственото, което човекът отсреща да притежава, тоест не е честно спрямо останалите. Макар хиляди пъти животът да ни е показвал, че почти нищо не е честно, има ...

lovepq

Проза

2018-01-09T08:43:43+02:00 1.1K 1 3

Нечистите - 4

Елизабет примижа, като ранените й ребра се раздрусаха при падането й. Болката обаче не й беше приоритет, а лъскавите ботуши, в които се оглеждаше в момента.
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-01-09T08:40:56+02:00 1.6K 1

Нощ в курорта - 4.

22,00 – 23,30 часа.
Час и половина – разговори, разпити, беседи… С когото – каквото трябва. Някои са стреснати, други са наострени – що да ги разпитват тия ченгета, трети са готови всичко да кажат, само и само да помогнат за разкриване на престъплението. Или да бъдат оставени на мира, не им се заним ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-01-08T14:13:14+02:00 838 2

Нечистите - 3.3

Все си мислеше, че ще е по-голямо. Някой огромен казан, като на вещица. Но това не беше по-голямо от супник. Дори можеше да си представи, че вътре има супа, ако не бе стичащото се сребро по страните му.
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-01-07T22:05:12+02:00 1.5K 2

Из трезвия ум на пияния философ

Къде принадлежа и къде да избягам. Ходих надалеч, но се оказа невъзможно Аз-ът ме следва на всякъде. Тъгата от която не мога да се отърва. Под една или друга форма се явява, но винаги е част от живота ми. Дали това е просто в човешката природа или аз съм сбъркан? И защо по дяволите някак си ми харес ...

Igby

Проза » Други

2018-01-07T21:55:22+02:00 1.2K 1

Истината

Тя, истината, никога не ще бъде изказана. Боят се много хорицата от нея – ще речеш, че е хала или стометрово цунами. Много го боли, когато я чуят, видят или катастрофират с невъобразима скорост в меката ѝ повърхност.
От памтивека тя ги ужасява; симулират фалшиво напомпена смелост, но не се получава ...

thedac

Проза » Други

2018-01-07T21:38:10+02:00 542

Ръцете на мама

Ръцете на мама
(на мама Йорданка)
Две старчески ръце, положени кротко в изморения ти скут. Вече не могат да работят, но пръстите не спират да се движат и да предат невидима нишка. Тези измъчени ръце, покрити с кафяви издайнически петънца говорят на своя език. Артритни възелчета са се настанили по ст ...

MariaValkova

Проза » Разкази

2018-01-07T21:28:57+02:00 904

Слепеца в тъмното

Ще помня винаги когато за последно погледна в очите ми. Прогледна чрез тях и видя много... видя всичко, което не трябваше. Видя себе си след три години, видя се щастлив и примирен, видя се обичан видя се баща.
Видя, че света и съществуването ти са различни от сегашните ти представи, сегашните ти заб ...

Д.Данчева

Проза » Разкази

2018-01-07T21:15:20+02:00 710

Хигиениста

Викат ми Хигиениста. Никога не се оплаквам от работа. Потърсят ли ме, винаги откликвам. Така е, защото поръчките напоследък съвсем намаляха, а трябва да изхранвам семейство.
Ето днес е неделя, а аз отивам на работа. Не си мислете, че съм за оплакване. Много съм си добре даже. Работя два-три дена мес ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2018-01-07T21:09:38+02:00 1.5K 2 3

Разлистване

Тя вдишва развълнувано, когато целувките му достигат пазвата и разкриват намеренията си дa продължат нагоре по дясната (нейната дясна,тя е отдолу) гърда. Притеснените, свенливи кристалнозелени очи се стрелват надолу и срещат страстта в неговите кафяви очи. Разбирайки притеснението, той я притиска ма ...

thatEncoreGuy

Проза » Разкази, Еротична

2018-01-07T21:07:01+02:00 2.7K 4 3

Синьо (6)

6
През следващата седмица Александър си остана вкъщи и се лекуваше. Димитър беше при него след всяка тренировка. Оставаше за час-два и после се прибираше. Един ден му каза:
– В неделя е състезанието.
– Къде ще бъде?
– В залата, която построиха миналия месец. ...

Iamhere97

Проза

2018-01-07T18:45:44+02:00 501

Нощ в курорта - 3.

20,30 – 21,00 часа.
Страшно и странно убийство...
Хващам се, че някак си смъртта на малката ме потиска повече от смъртта на четиримата. Да, вярно, че всеки човек е ценен. Но децата...
Добре, бе възрастни, като си имате проблеми – решавайте ги помежду си... Трепете се, мъчете се, гадории си правете – ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-01-07T13:43:15+02:00 930 2 8

Равносметка

С всеки следващ ден ставаме все по-богати, защото губим по нещо излишно!

vega666

Проза

2018-01-06T23:16:32+02:00 864 5 9

Нечистите - глава 3.2

Искаше й се да каже, че е като героите в книгите, чието око дори не трепва в лицето на смъртта. Които с гордо изправени рамене отиват към ешафода и дори казват нещо остроумно, преди да увиснат на бесилото. Но Лизи не беше като тях.
Усети как кръвта се оттича от тялото й, заместена от мъртвешки хлад. ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-01-06T22:49:24+02:00 1.6K 1 2

Нощ в курорта - 2.

19,00 – 19,30 часа.
Боряна е на петдесетина километра от града, пролетта е опразнила пътя, а Милчев е отличен шофьор. Така че – за половин час сме в курорта…
По пътя говоря усилено по телефона. Най-напред със Здравчев, който е вече на местопрестъплението…
- Бях до нашите на село – обяснява ми той – ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-01-06T13:57:59+02:00 678 1

Срещу Нова година

На двайсет и осми декември в осем вечерта по булеварда имаше малко хора, автомобилите също бяха оредели. Автобусите се движеха по график. Погледна в електронния показалец на спирката – остават му десет минути и номер 76 ще пристигне. Той имаше нужда от този номер, за да се прибере вкъщи.
Десет минут ...

exuded

Проза » Разкази

2018-01-06T00:06:35+02:00 779 7 7

Душевна слабост

И седнах да те чакам. Да чакам едно твое позвъняване, както всяка сутрин ти чакаш да изгрее слънцето, за да усетиш липсващата ми топлина. Но аз съм слънцето, а ти си луната. Точно както те се разминават, търсейки се в пространството, никога не успели да се докоснат. Всяка секунда без теб се превръща ...

lovepq

Проза

2018-01-05T23:20:50+02:00 1.1K 4 6

Днес ми е студено

Днес събудих се в прегръдките ти, но ми бе студено. Потрепнах, от страх навярно. Станах със уплаха. Облякох твоя дреха, ухаеше на друг. Захвърлих я. Потърсих своя сред бъркотията от хиляди неща. Останала бе само тя, роклята от първата ни среща, цялата на цветя. Облякох я бързо, ала пак ми застудя. Н ...

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-01-05T21:59:37+02:00 1.2K 2

Нечистите - глава 3.1

Знаеше колко време е минало единствено заради прясната болка, съпътстваща всяко вдишване. Броеше всяко едно от тях, за да не мисли върху това, което се случи, и какво променя то. Не беше готова.
Затвори очи и продължи да диша. Вдишваше и издишваше.
Вдишваше. Издишваше.
Вдишваше.
Само това й оставаше ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-01-05T21:25:00+02:00 1.6K 2 3

Сол

,,Голямо уиски'' – каза момичето на бара с най-тъжните очи, които съм виждала. Обърнах се, загледах я – хубавица с дълга и гъста коса, чакаща с нетърпение своите 100 милилитра утеха, гледаща тъжно, объркано и жадно. Трескаво чупеше пръсти, сякаш чакаше някой и често поглеждаше в телефона си най-веро ...

Д.Данчева

Проза » Разкази

2018-01-05T21:19:14+02:00 1K 4 4

Телефон на доверието

– А… а-ало, това телефонът на доверието ли е?
– Слушам ви.
– Аз… разбирате ли, аз искам да се самоубия.
– Вашата жена ли ви напусна?
– Как познахте? ...

TytoALBA

Проза » Разкази

2018-01-05T21:14:13+02:00 3.7K 8 14

Лепило и вълни (21)

Севиля
Никой не викаше и никой не тичаше подире ми. Остана само тревожното предчувствие за това евентуално развитие на събитията. Улицата – дълга и права надолу. Доста време щях да съм видим за предполагаем преследвач, затова свих в дясно и попаднах в един безистен където да се успокоя малко. Огледа ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2018-01-05T20:49:28+02:00 1K

Невидим

Зелма Илона влезе в асансьора, обшит от всички страни с огледала . Вдъхновена от положителния си хороскоп за деня, тя беше забравила днес, за страховете си. Облегна гръб в едно от стъклените отражения и вдигна поглед към брояча, който отчиташе, всеки следващ етаж на сградата. Загледана в числата тя ...

HAATOR

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-01-05T20:40:34+02:00 1.1K 2

Щурмът на ледения връх

Посвещава се във връзка с 4 януари
Денят на Освобождението на София
ЩУРМЪТ НА ЛЕДЕНИЯ ВРЪХ
(импресия)
Генерал Гурко застана пред войниците и викна: „Юнаци, време е да покажем още веднъж, след смелите боеве на Шипка, нашата сила и мъжественост! Лявата колона, ръководена от генерал Дандевил, трябва да ...

Stasi.1

Проза » Други

2018-01-05T20:29:53+02:00 738

Виенско кафе 3/ 22

– Тати, тати...
Носех Бори на гърдите си с лице към мен и той гледаше през рамото ми към някой зад нас. Потупах го разсеяно по гърба:
– Не е тати. Тати го няма, мама. Това е друг чичо.
Бяха направили нов търговски център и се мотаех да разглеждам след работа, не ми се прибираше, а времето навън беше ...

Elder

Проза » Повести и романи

2018-01-05T20:26:49+02:00 2.5K 8 8

Река

Дъждът вече бе поспрял. Две денонощия се изливаше над малките планински селца. Дърветата бяха клюмнали, листата им вече изтощено се предаваха и падаха бавно към калта. Земята бе пуста. Нямаше ни тревичка, ни цвете, а само локви и унищожение. Цяло лято жаркото слънце мъчеше хорицата, нито една капка ...

MisterVanko

Проза » Разкази

2018-01-05T20:25:33+02:00 837

Тя се страхува само от градушките - 13та част

Тя се страхува само от градушките – 13та част
Антон гледаше сигурно от часове скупченото потрепващо в конвулсии тяло на Мета или поне така му се струваше. Не изпитваше нито жалост, нито пък се радваше, че тя страда – наслада му е доставяло винаги, когато страда душата ù, тялото ù – също, но само ког ...

ParvaNova

Проза

2018-01-05T20:18:07+02:00 2.2K 13 41

Нали?!

Днес ще сме двамата, нали?!
Него го няма и ти ще дойдеш, нали?!
Ще се разходим до любимите ни места, хванати ръка за ръка. Ще минем и по алеята с подарените ми от теб цветя. После ще се качим на някой потрошен автобус, ще се возим един до друг и през прозореца му ще надничаме като деца. Ще слезем на ...

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-01-05T20:14:43+02:00 1.2K 1

Нощ в курорта

17,45 – 18,30 часа.
Днес свърших работа рано. Много рано. Нейде към шест вечерта…
Успешен ден… Много успешен… Приключихме едно дело, оформихме всичко, предадохме го по веригата…
И ето ме – точно по разписание напуснах управлението. Разбира се, първата ми работа е да вляза в познатото кафене. Не бърз ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-01-05T17:38:43+02:00 768 5

Та нали любовта е мираж

Беше поредната тъжна вечер. Вечер, от онези които те връщат към спомените, хващат те за гърлото и не ти позволяват да дишаш. От онези, които прекършват душата ти и си играят с нея, а после я захвърлят на пода, като счупена и безполезна играчка. Точно както направи той. Но на теб не ти пука. Преживяв ...

lovepq

Проза

2018-01-05T01:15:04+02:00 2K 3 5

С Пиром годом!

02.01.2018.
Единайсет без четвърт. Пустош. Град без хора, мъртъв и кален. Ръждясал трамвай скрибуца към следващата спирка само с четирима старци.
Търкалям количката, ухилена до уши. Спиро пръхти след мен и пуши:
– Ама, Елено, ти си побъркана!
– Що? ...

superelche

Проза » Хумористична

2018-01-04T10:18:37+02:00 1.1K 5

Соня и Страхът и аз и Страхът

Тази история е истинска, с истинските имена.
Навън не беше за излизане – ни за мъже, ни за жени. Буреносен ураганен вятър ревеше като Хала и напъваше врати и прозорци. Нямах цигари, но и нямаше как да изляза в това време – вятърът би ме търкалял до магазина и обратно. Спомних си, че някой от съседит ...

ParvaNova

Проза » Разкази

2018-01-04T00:52:32+02:00 2.7K 13 42

Сезони

Пишеш край с главни букви, започваш да чертаеш старта… Лятото е в разгара си, имаш приятелките си, любими ресторанти и марка шардоне. Дискотеките са твои, времето ти също – съобразяваш плановете си единствено със себе си и с тях. Четвъртък е, на работа си, денят минава бързо, ти си привлекателна. Ве ...

G.G.G.

Проза » Разкази

2018-01-03T23:14:20+02:00 622

Мечтанието на Шуман

Мечтанието на Шуман, Сталинградският Мамев курган и Александрийският фар
Заглавието не е опит за оригиналност. „Мечтанието“ на Шуман наистина звучи в „Залата на войнската слава“ на Мамаев курган във Волгоград - някогашният Сталинград. И това е голямата загадка на мемориалния ансамбъл „Героям Сталинг ...

ГаляБорисова

Проза » Литературни очерци

2018-01-03T14:38:42+02:00 2.6K 2 5

Въпросителни

Мечтая за любов,
която не поставя въпросителни.

illie

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-01-03T14:05:33+02:00 854 1

Часовник с магически механизъм

Сряда следобед в книжарницата имаше двама души – възрастен мъж, който се отбиваше да разгледа книгите почти всеки ден и младо момиче, което очевидно убиваше време до срещата си, тъй като често поглеждаше през прозореца. Спокойна, че гостите ѝ няма да имат нужда от нея, Марина се отпусна зад бюрото с ...

Madeleine

Проза

2018-01-03T13:57:28+02:00 1.1K 2 2

Мъдрословия (44)

350. Често погрешните решения изглеждат по-разумни от правилните.
351. Бъдѝ буря - помитай всичко, което ти се изпрèчи!
352. Любовта не е работа на сърцето, а на душата.
353. Съдбата не се предсказва. Тя се създава.
354. Понякога мълчанието казва много повече от всички думи.

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-01-03T00:42:40+02:00 659

Твоята усмивка...

Всичко и всички притихнаха. За първи път тази вечер залата изпадна в пълно мълчание. Музиката, песните, танците, чувствата, еуфорията, публиката, бандата и тя - всички бяха в очакване. Всички очакваха да запее. Тази вечер концерта ѝ беше незабравим. И го знаеше. Беше дошло време да представи новата ...

Kalia1117

Проза » Разкази

2018-01-02T21:54:26+02:00 620 3 4

Момчето на портала

Знам ги, всичките ги знам. То само като им видя лицата и веднага ги усещам що за хора са.
На този колата му бяла като лебед, а той вътре черен дявол. Ни поглежда, ни усмивка, ни здравей, гледа напред като сфинкс и чака. Носи си черните мисли в главата и не се увърта, да не би да вземат нещо да избяг ...

ppostadg

Проза » Разкази

2018-01-02T16:58:45+02:00 1.7K

Едно упражнение по анатомия

Сутрин е! Алармата звънеше със сетни сили, когато се пресегнах да я загася. Ах, колко мразех нейните садистични наклонности. Не съм сигурен нали се наслаждаваше на тези моменти или по скоро ме съжаляваше, но това, че ме събуди беше факт и аз нямаше как да го променя. Нека не задълбавам в моето възму ...

НиколаСтаниславов

Проза » Разкази

2018-01-02T16:55:36+02:00 927