Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Речник на политическите термини в България

Предизборни обещания и платформи: Жанр от научно - фантастичната литература с елементи на сюрреализъм и утопия, в който употребата на силно хиперболизирани художествени измислици е основен похват за ангажиране вниманието на читателите (слушателите) и внушаване на вяра в тяхната обективна достовернос ...

duffmckagan

Проза » Други

1.3K

Приказка за Вяра, Надежда и Добрин

Моята история, която днес ще ви разкажа, е всъщност една необикновена история за приключенията на трима много добри приятели - Вяра, Надежда и Добрин. Но...нека не бързаме и да опитам да ви запозная с тях. Тримата приятели живеели в едно малко, китно и спокойно градче на име Слънчево. Вие чували ли ...

fallingstar

Проза » Приказки и произведения за деца

2K 4 4

Душата от студ не може да умре

Малките пространства най-трудно се запълват, така да знаеш. Както и да го въртиш, каквото и да нагодиш - цепнатинката все си личи - мълчи и зее. Уж малка, пък все ти "боде" очите. Така е и с хората - рамо до рамо, ръка в ръка, или сърце до сърце. Не всичко пасва, ама все някак се напасва. Идва един ...

desitata

Проза » Други

1.6K 4 1

Размисли и страсти по време на контролно

Върху разхвърляния ми чин каца малко бяло листче – на пръв поглед съвсем обикновено, но попило в себе си цялата сложност на света. Сложност, наречена на простичък език математика. Е, и този път не я удостоих предварително с уважението, което заслужава. Знаех само, че изучаваме дял, наречен стереомет ...

chrisy26

Проза » Разкази, Хумористична

1.9K 5 5

Ела

Не знам дали въплъщавам пълния, девствен и чувствителен смисъл на трептящата дума „човек“, която безредно използваме при изобилното си взаимодействие с цялата материална действителност. Бях по-нисък от тревата, по-трошлив от снопчето лунна светлина, упорито процеждащо се в замъците на сънищата Ви, и ...

thedac

Проза » Други

854

С храна си живял - край

33.
Елвик ги напътстваше обстоятелствено. Отиваха в един от големите музеи – провинциален, но в град с богато минало. И още по-богат с културни забележителности. На едно място бяха исторически музей, картинна галерия, библиотека, направена от някакъв бивш президент...
Много артефакти щяха да намерят ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

955 2 13

За едно катерене и няколко умирания

Двоен кръст и злато.
Град Шипка...
Мълчим си в колата.
- На ЕКОто вдясно.
- Мхм... ...

Ready_4_whatever

Проза

1.4K 2 2

Тишината от рая

Всичко започва с мълчанието. Телефонът мълчеше, пощаджийката мълчеше, приятелите-мълчаха, колегите и родителите -мълчаха.Тишината следеше събитията и разговаряше със себе си. Гери, с дистанционно в ръка се съсредоточаваше с досада към образите от екрана. По телевизията излъчваха предаването: "Култ" ...

Аnna

Проза

930 5

Килийки като в кошер

Вратите се затвориха с трясък. Автобусът веднага потегли. Отнякъде се чу клаксон. Разгневен шофьор наби спирачки и псувайки даде път на градския транспорт. Кой ли би посмял да не спре, когато потегля автобус от спирка? Видиш ли ляв мигач направи му път, нищо че трафикът отзад напира.
Ема седна до пр ...

kalli

Проза » Разкази

2.3K 3 11

Малка нощна музика - 2

Надигна се леко и усети смразяваща болка – но не в областта на рамото, а някъде по-долу, всъщност почти навсякъде под кръста. Огънят беше угаснал, а старецът разтриваше между широките си длани пепел и вървеше тромаво към него без да бърза.
– Дай да видя – рече и разкъса грубо фланелата.
Младежът иск ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 4 5

Ад или рай?!...

Беше красив и спокоен есенен ден. По небето се гонеха перести облаци,които в края на пътя си се завихряха и се превръщаха в красиви бели кълбета.
Имаше нещо странно в това небе. Беше хем изумително красиво,хем някак си плашещо.
Изведнъж кълбетата започнаха да се подреждат в пътечки стигащи до прозор ...

oven640330

Проза » Разкази

1.2K

Замъкът на Жабока-Принц

Ей такива странни истории се случват понякога съвсем неочаквано! Но ако се питате дали аз съм целунала принца, ще ви кажа, че когато писах това, все още не бях посетила Лондон и не се бях разхождала край Темза! Но когато отидох...има ли нужда да ви казвам, че веднага открих мястото?
ЗАМЪКЪТ НА ЖАБОК ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

1.8K

С храна си живял - 21.

31.
Явно тук имаше определен ред. По коридорите тичаха хора – предимно мъже, имаше и няколко жени. Въоръжени – кой с огнестрелно оръжие, кой с лък, кой с копие. Никакви деца – бяха ги прибрали в безопасната част. И почти нито един от хората, които Йоан забеляза в изследователския център. По тревога ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1 7

В капана

- … В ъгъла на кухнята, бе тихо и тъмно. Едно мишле пропълзя навън от дупката си, подуши въздуха и размаха мустачки. Нямаше опасности. Бе подушило сиренцето. Мишлето направи крачка, две, колебливо тръгна по пода, спря се до крака на масата. Там седна и с предните си крака си изми мустачките - както ...

robertratman

Проза » Разкази

2.5K 5 5

Ново начало

По един странен,но изключително красив начин си толкова разбита и наранена колкото мен. Опитвайки се да се впишем в този объркан свят се намерихме. И счупените ни парчета се превърнаха в добре подреден пъзел и по същия странен и красив начин ме допълваш. ❤

Alisa.T

Проза

931 2

"Повече от всичко" - 3, с Яна (imperfect)

Непохватно отваря вратата, придържайки тъмното кожено яке към тялото си. Последното, което виждам, са косите й. Мисля, че изпусна ключовете и се наведе за тях. Не се обърна повече. Какво си въобразявах?!
Апартаментът спи. Тихо е. Светят само онези малки лампички в коридора и хола. На масата е оставе ...

written-springs

Проза » Писма

1.9K 5 9

Празнотата

ПРАЗНОТАТА
Странно как хората търсят нещо цял живот!
Повечето така и не го намират. Може би, защото не знаят какво точно търсят.
Някои от тях знаят, а други си мислят че знаят. Някои търсят приятелство, други любов, трети търсят семейство, а някои истина или може би пък кураж?! Истината е че нещата ...

The_Outsider

Проза

1.4K

Когато времето не стига - погледни през прозореца!

Опашката беше дълга. Върволицата от хора започваше от малкото площадче, продължаваше през заграденото с дворче пространство на кметството и се скриваше, някъде навътре в теснотията, където се помещаваше пощата. Селският площад, голямо и открояващо се място, беше тих и самотен. От време на време едно ...

LiaNik

Проза » Разкази

1K 9 14

След дъжда

...Бягството на времето събуди съкровеността на инстинктите.
Скоро беше валяло, а тревата мокреше пръстите на ръцете и краката на Еймъс, в това истинско съприкосновение с природата утроба- майка и баща едновременно. Полъхът на вятъра разгромяваше с нежността си мислите на мъжа.
Сигурно дъждът подрон ...

Аnna

Проза » Разкази

872

Аз,Ти

Преди няколко месеца умрях. Но продължих да живея в дома си, сега повече от всякога живеех т.к. нямах никакви задължения към никого. Така дълги години – докато не ме повика Господ при себе си, аз бях наблюдател на всякакви ситуации.
Гледах майка си, сестра си, брат си и видях хора, които не познавам ...

suhache

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.6K 1

Сляпа надежда

Пролетта в Караново през 1990 година доста се забави. Пристъпяше на пръсти, плахо и страхливо като неопитен крадец. Из дворове и градини нищо не беше цъфнало. Само дрянът със своя жълт цвят разваляше черно-бялата картина. Усещаше се, че зимата си отива. Белият вятър подухваше едва и караше хората да ...

СветланТонев

Проза » Разкази

975 1 4

Любов

Влюбил се бръмбарът в една красива роза. Тя била най-уханната и най-алената сред своите сестрици от розовия храст.
- Прелестна си. Ще бъдеш само моя. – заклел се в сърцето си напористият ухажор.
И започнал да кръжи всеки ден около нея. С времето забелязал, че неговата любима има много почитатели. Пр ...

troia

Проза » Разкази

2.4K 8 25

Да се влюбиш във вещица /откъс от романа/

Бягството
Беше един слънчев следобед. Маргарет седеше на столче в градината и неусетно, дори за себе си, заразказва:
„Всичко започна в началото на юни, един ден преди да се срещнем с теб. До този момент гледах на случващото се в страната, като нещо, което почти не ме засягаше. Живеех в своя приказен ...

KalinaIvanova

Проза » Повести и романи

1.6K

Димитровден

Празник е. Димитровден. Край на строителния сезон. Колко ли хора празнуват имен ден, или професионален празник? Не знам. Днес, обаче, нали съм си зевзек, се подготвих за именни дни. Трима са! Всеки забележителен с нещо. Мъже. За всекиго съм подготвила по два огромни ореха, символ на мъжката им сила. ...

goblenka

Проза

1.2K 3 12

С храна си живял - 20.

29.
- Не зная – каза той честно – Ще ви помагам, но... Но не зная дали ще остана при вас завинаги... В един момент ще си тръгна. Вие опитайте да установите някакъв ред – тук, в района, на континента, на цялата Земя... Ако можете... Аз не мога да спра...
Елвик стана, рязко кимна и тръгна към вратата. ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 2 10

Малка нощна музика - 1

– Това е драскотина. – Младежът искаше да успокои седящия до него възрастен мъж.
– Кое? – отговори другият безучастно. Ръчкаше огъня и се взираше в пламъците. Една червено-синя недогоряла пръчка, едра и жилава, подскочи като жива и се отърколи надалеч; той се надигна, за да я върне в огнището.
– Тов ...

exuded

Проза » Разкази

1.9K 3 7

18+ Задънена улица

Казват, любовта трае 7 години. Толкова била нейната давност и това е максималния период за просъществуването й между двама души. Питам се, щом след десет месеца се чувствам по този начин, как бих оцеляла още 6 години.
Любовта е тъпотия. Най-нечовешкото мъчение за една душа, което може да съществува ...

alwaysinpain

Проза » Писма, Други

1.3K 1 4

Пожелание за една по-добра нова година

Какво си ти за мен? Труден въпрос. Може би трябва да се запитам кой ми е първия спомен от теб. Моментът в който съм те видял за пръв път. Не си спомням, но помня твоите очи. Очи които гледат с недоверие, но също така могат и да бъдат топли. Навярно това е нещото което те е направило по-различна от д ...

Стас

Проза » Други

1.2K

Сласт

Нощта беше настъпила. Пълнолуние. Звезди. Мечти. Вяра във вселенската любов. Лудост. Танци. Пространства. И пак лудост. И пак любов.
...Часовникът показваше един и четвърт. Христина се въртеше неспокойно в леглото, а завивките галеха пода.
- Покаяние, покаяние, ти трябва да се покаеш!Както Адам и Ев ...

Аnna

Проза » Разкази

971 1 3

Как изглежда душата ти днес?

Как изглежда душата ти днес?
Погледна ли се в огледалото...?
Какво видя там?
Всичко, което се крие в душата ти, се изписва на лицето ти...
А ти можеш ли да четеш? ...

katiii

Проза » Разкази, Писма, Други

1.7K 2 2

С храна си живял - 19.

27.
Настъпи тишина. После Йоан примирително каза:
- Да, разбирам – за да оцелее човек му трябва някаква идея. На животните им е лесно – оцеляват, защото инстинктът го изисква. Не разсъждават, а действат. И е вярно, че аз – а и мнозина, дори прекалено много от хората – оцелявахме като животни. Дори п ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 1 2

Подобно на море

Разплискваше Морфей, подобно на море, вълните на екстаза.
Дете бях. Нямах страхове. Пристъпвах. И нагазвах.
Вълнувах се. И гмурках се. Летях. Сънувах как се сменят времената.
И с рибите на дъното живях, а дъното преливаше се с необята.
Строях си замък от пенливите води. ...

линасветлана

Проза » Писма

1.3K 3 8

Сън

"Не възлагай върху ми твърде жестоки страдания.
Спомни си,че аз съм прах и пепел..."
Навръх Великден се понесе слух за случилото се в малката църквица:
-Божията майка плаче с кървави сълзи! Ще дойде и Страшния съд!-чуваше се ядовитият глас на клисаря- Разкайте се за греховния си живот, за греховните ...

Аnna

Проза » Разкази

969 1 5

Не отрекох се!

В сън следобеден застинах. Всичко зная ме боли,уморена съм, унила и душата съм си скрила. Но мълча си – не, не искам теглото мое друг със мене да го раздели. Цял ден аз стисках зъби през усмивка и работех повече от вол. Трудно е, когато си „щастливка”, а въртиш се бавно и тревожно, също, като че на ...

LiaNik

Проза » Други

1.2K 7 13

Кратка история на поезията

Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа, ...

nadia.nanito

Проза » Други

954 1 1

Кърпени чорапи

Един ден извикали Хитър Петър да подмени няколко счупени керемиди от покрива на свой съселянин. Жената на този човек не била чистница. Често пъти предпочитала да хвърли замърсените и захабени дрехи, отколкото да ги изпере и позашие.
Шегобиецът се събул, за да се качи на покрива и съселянинът видял з ...

СветланТонев

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K 2 6

Слушател на истории

Да приседна до теб, за да те чета и да те слушам.
Да бърша сълзи и да рисувам усмивки.
Да разголиш душата си пред мен, за да я облека в грижа и нежност.
Да ми разкажеш за мечтите си, онези най-съкровените.
Да гледаш замечтано в далечината и да виждам как гори в очите ти онова пламъче на надежда, ...

katiii

Проза » Разкази, Писма, Други

1.8K

С храна си живял - 18.

25.
На връщане забелязаха отдалеч голяма маймуна. Но тя се скри бързо в туфа храсти и те не се занимаваха с нея повече. Стигаше им временния стрес днес. Пък и хората бързо свикваха с напрежението – не търсеха екшън за разреждане и забавление, но и не бягаха от риска. Просто знаеха, че животът е живо ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2.1K 2 9

Дъх

Обувките се удряха в малкото дървено легло, напомнящо за нечия кончина.Краката, облечени в сиви, добре изгладени панталони придържаха тялото на човека. Креват или място за вечен отдих? Рай или Ад? Отговорът - мълчеше. Мъжът също не показа желание да се пробуди заради хорското нахално любопитство. Ед ...

Аnna

Проза » Разкази

972 5

С храна си живял - 17.

23.
Не бяха много хора – Йоан, Хит, още двама пазители плюс четирима от охраната. Последна се появи младата жена, с която се сблъскаха снощи. Тя беше в облекло, което преди биха нарекли спортно. Или ловно. Опънатият клин подчертаваше дългите стройни крака, полото и елекът формираха стройната фигура, ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 2 5

Проза и разкази от съвременни български писатели

Речник на политическите термини в България

Приказка за Вяра, Надежда и Добрин

Душата от студ не може да умре

Размисли и страсти по време на контролно

Ела

С храна си живял - край

За едно катерене и няколко умирания

Тишината от рая

Килийки като в кошер

Малка нощна музика - 2

Ад или рай?!...

Замъкът на Жабока-Принц

С храна си живял - 21.

В капана

Ново начало

"Повече от всичко" - 3, с Яна (imperfect)

Празнотата

Когато времето не стига - погледни през прозореца!

След дъжда

Аз,Ти

Сляпа надежда

Любов

Да се влюбиш във вещица /откъс от романа/

Димитровден

С храна си живял - 20.

Малка нощна музика - 1

18+ Задънена улица

Пожелание за една по-добра нова година

Сласт

Как изглежда душата ти днес?

С храна си живял - 19.

Подобно на море

Сън

Не отрекох се!

Кратка история на поезията

Кърпени чорапи

Слушател на истории

С храна си живял - 18.

Дъх

С храна си живял - 17.

Опашка