Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Нощта на сивите - 1.

1.
- Даааа...
- Ало, Кольо, време е...
- За какво?
- Да ставаш...Стига спа! Легнал си в десет, а сега е вече четири часа... ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-02-19T10:10:05+02:00 941 2 8

Ръцете на баба ми

Подът на банята е виждал повече разбити души и прекършени надежди отколкото котлите в Ада някога ще видят. Ако съществува, разбира се. За пода съм сигурна. Той е особен вид ад. Там отиват един особен вид грешници – провалилите се. Най-сетне и аз стигнах там. За миг се почувствах като героят на Дамян ...

Madeleine

Проза

2018-02-18T23:43:03+02:00 2.3K 12 8

Завист

На хората не им е нужно да имате нещо повече от тях, за да ви завиждат! На тях им е достатъчно, че изобщо имате нещо, а понякога дори и това им стига - че сте живи!!!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-02-18T19:13:08+02:00 878

Петък е

Сутрин. 6:30 часа.
БГ радиото ме уведомява, че е понеделник, тоест край на „уикенда“ и начало на работната седмица. Но БГ радиото ми вдъхва кураж, като ми напомня, че петък ще има. След четири дни.
Във вторник разбирам от БГ радиото, че още не е петък. И да си сложа шапката и шала, нищо че прогнозат ...

irra123

Проза » Други

2018-02-18T19:12:30+02:00 816 3 2

Когато настъпи моментът

Беше един от онези бистри пролетни дни, които имат уханието и свежестта на горски поток. Баба дойде да ме вземе от училище малко по-рано от обикновено, защото днес имахме физическо последния час, а аз бях освободена заради операцията, която преди време ми направиха. Апандисит, нищо особено, в болниц ...

hristam

Проза

2018-02-18T19:07:23+02:00 1.6K 3 8

Сенки в тъмното

Обожавам тъмнината.... особено късно вечер, а и в моята стая е все така уютно!
В момента даже гледам една нощна пеперуда се е залепила за моя прозорец...като че ли ме наблюдава с миниатюрните си очи.
Тези моменти са подходящи за размисъл, но те винаги са придружени със малка или голяма доза страх за ...

Stics

Проза

2018-02-18T19:05:54+02:00 907

Съдба

Той гледаше усмихнато как тя подскачаше жизнерадостно и оживено разказваше за съня си. Замисли се за първия път когато я видя. Хората бяха я пуснали в двора – една бяла пухкава топка с две светещи въгленчета на муцунката. Още тогава му грабна сърцето, с живия си дух и той с умиление си спомни как го ...

Розенкранц

Проза » Разкази

2018-02-18T18:58:22+02:00 2.4K 2 5

Прозрение

1. И най-голямата уста може да се запуши с една дума.
2. Изкуството на общуването се изучава цял живот.
3. Красотата на мига е в неговата неповторимост.
4. Не пренебрегвайте детайлите! Те твърде често провалят добрите намерения.
5. Всеки понякога има нужда от помощ. Въпросът е, това да не се превръщ ...

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-02-18T18:53:22+02:00 632 1 2

Комсомолско-младежка сватба

КОМСОМОЛСКО-МЛАДЕЖКА СВАТБА
Първият секретар на районния комитет на партията Николай Михайлович Русов провеждаше съвещание на колхозните ръководители от всички селски стопанства в района.
Днес Русов особено акцентираше вниманието на бригадирите върху "китарите", както наричаше той прегрешенията, ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2018-02-18T18:49:33+02:00 1.2K

Четвъртият "председател"

ЧЕТВЪРТИЯТ "ПРЕДСЕДАТЕЛ"
В тесния чукар на големия хартопски чатал, забутан край гъста акациева гора, вече от няколко години вехтееше калпаво скопосаното перде на бай Герге Гризуна.
Несгодите на неразбраното време го хвърляха от място на място, дорде не го затънтиха най-подир до варгела край межда ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-02-18T17:47:16+02:00 657 4

Кай и Дяволското огледало

КАЙ И ДЯВОЛСКОТО ОГЛЕДАЛО
- Кай, Кай, чуваш ли ме? Моля те, погледни ме, отговори ми, Кай!
Герда плачеше. От очите и бавно се стичаха сълзи. Дори не се опитваше да ги спре. Сякаш с тях можеше да отмие случилото се…
Кай не я чуваше. Стоеше с гръб към нея, загледан някъде в далечината, отвъд рамката н ...

Diskordia

Проза » Разкази

2018-02-17T02:14:51+02:00 1.7K 5 10

Евгени

У тях цареше спокоен хаос, такъв, какъвто посетителят помнеше от детските си години при дядо и баба. И точно както в детските му години в двора имаше млад орех, който още не връзваше, зле поддържана градина с тараби, дървени греди за рязане, малко изоставен пясък – да има за всеки случай, – празен к ...

exuded

Проза » Разкази

2018-02-17T02:09:44+02:00 818 5 5

Без импровизации

Мончо отвори очи. И веднага грабна сценарият, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете направо финала на поредната серия…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летище ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-02-16T12:12:20+02:00 582 2 6

Дискриминацията, за която не говорим!

Придвижваше се трудно по тротоара. Двата ѝ бута се триеха неуморно един в друг и ѝ причиняваха болка. Глезените бяха ужасно подути, а стъпалата едва я държаха. Увисналият почти до коленете корем не я улесняваше. Дотътри се до една пейка и се настани. Зае я почти цялата. Това ѝ напомни пътуването в м ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2018-02-15T20:14:21+02:00 2.1K 6 9

Петното

Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...

esenna

Проза » Разкази

2018-02-15T14:29:33+02:00 1.7K 2 7

Препускане

Препускам към колата си. В бързината се подхлъзвам на стълбите, вкопчвам се за парапета и се олюлява, но запазвам равновесие. Събирам дъха си на пресекулки и продължавам да тичам.
Завъртам ключа. Съненият двигател прехърква и мързеливо засилва оборотите си. Нямам време да го чакам да загрее.
Тръгвам ...

malia-17

Проза » Разкази

2018-02-15T12:43:09+02:00 1.5K 3

Такъв ден!

Денят приличаше на прясно разсипана бяла, блажна боя. Плътни, вади задуха се стичаха по сградите и улиците, а слънцето наподобяваше размазан пръстов отпечатък. Тук- таме проблясваше светлина, която режеше облаците на две, но бързо потъваше между тях. Дъждът падаше като камъни сваровски в празна, кри ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2018-02-15T12:36:26+02:00 1K 2 3

Светецът

Доброто, което правиш днес,
утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Майка Тереза
Старецът беше седнал на една пейка в близост до църквата "Свети Седмочисленици" в София. Държеше ламаринено канче, в което минувачите хвърляха по някоя пара. Изглеждаше като пратеник от друго време, пътувал с ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-02-15T12:28:27+02:00 565 2 4

Добрият честен вълшебник

Имало едно време добър и честен вълшебник. Обичал откровеността, правдата, взаиморазбирането и любовта между хората. И искал всички да са като него…
Между другото, имало пороци, които мразел. Лъжата, измамата, лицемерието, двуличието…
И затова един ден се заел с трудно, но благородно дело. Събрал вс ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-02-15T11:56:56+02:00 636 6 4

Домът е там, където е сърцето

1.
Пътя.
Онзи, който ни поема и извървяваме докрай или винаги ни връща да го извървим отначало, може би за да го разберем.
Пътя.
Онзи, който може да те срещне с някой за цял живот или да се разминете, без дори да се забележите, че вървите един след друг. ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-02-14T20:50:37+02:00 1.3K 1

Когато си щастлив

Срещнали се трима стари познати. Отдавна не се били виждали. Единият бил успешен бизнесмен, вторият бил известен актьор, а третият… ами той бил обикновен работещ човек със семейство. Отишли да седнат във близкото заведение.
Бизнесменът седял важно на тапицирания диван. Пушел пури и разказвал за свои ...

АлександраЛевенец

Проза » Разкази

2018-02-14T16:25:02+02:00 1.2K 7 6

Стабилност

Малкият човек сипа зрънца, смени водата, обра някои излишни неща от пода, после каза:
- Сони, попей, а?
Синигерчето го гледаше равнодушно и с известна предпазливост. Никой никога през дългия месец, откакто беше тук, не застраши живота му, но знаеш ли… И сега така – издава някакви звуци малкият човек ...

генек

Проза » Хумористична

2018-02-14T11:46:51+02:00 680 1 8

Завещание

Вечерта срещу 6-ти му прилоша. Изтощеното му тяло потъна тежко в леглото. Потъмня, сякаш сливайки се със сянката си. Старецът отново мърморене и пъшкаше с особена отдаденост. Ина не прие на сериозно сърцераздирателното му прощаване с нея и любимият му син. Старецът настояваше да го види. Успя да изн ...

bellaself

Проза » Разкази

2018-02-14T01:15:57+02:00 1.3K 1

Шум дождя 🇷🇺

Шум дождя
По условиям нависшего над ним подлога, он не мог уехать куда-нибудь. «Куда-нибудь» - самое лучшее понятие в его восприятии. Ему все ровно куда, только бы с размахом разменивать большое пространство, - видеть бескрайность. Стас жил в деревянном расколовшемся дачном домике, оказавшемся над г ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-02-14T01:03:54+02:00 1.4K 2

Утре ще се върнеш

Нощите с теб минават бързо. Минават в смях и любов.
Никога не съм мислела, че ще бъда зависима от мъж. Но тогава се появи ти и ми каза, че ме обичаш.
Промених се цялата, обичта ти ми е достатъчна, за да живея.
Устните ти са ми достатъчни, за да дишам,
Погледа ти ми е достатъчен, за да виждам. А твои ...

brokensoul

Проза

2018-02-13T15:24:18+02:00 724

Истината за Троянската война

Слънцето се спускаше зад хълма, когато Историкс усети, че му се дреме. А не си беше довършил писанието за изминалите събития и царят, който и да се окаже на сутринта, ще му отреже от надницата. Кофти работа, рече си той и се хвана за гъшето перо, нищо че едва се виждаше.
Историкс беше личния хронист ...

latinka

Проза » Хумористична

2018-02-13T15:20:37+02:00 1.4K 4 25

Лицемерие

Той е болката на греховете си
И гори
Зад най-слънчевите си усмивки

Burns

Проза » Други

2018-02-13T15:17:32+02:00 982 2 5

Забавление през времето

Царят свика военния съвет вечерта. Нему беше ясно какво иска да стане на другия ден – дори успя да обходи бъдещото полесражение и да огледа така важния хълм, зад който щеше да скрие засадата. Но – по стари правила трябваше да се съберат велможите и военачалниците, да обсъдят плана, да дадат своите п ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-02-13T11:50:04+02:00 623 1 4

Дани

Дани
Лежеше по гръб . Една стая, едно легло и бял като воал, таван. Таван като екран. И си пусна лентата на отминалите си дни. Беше спокоен, едни от малкото мигове, в които бе сам със себе си и можеше за мисли реално.
Съсипа всичко!
И ето чуваше гласът и виждаше снимката..
Този глас го преследваше и ...

СнежанаЖелязкова

Проза » Разкази

2018-02-12T16:30:37+02:00 1.7K

В лабиринта на времето

На 30 години, 16 часа следобед, събота
При събуждане трябва веднага да отговоря на три въпроса: кога, къде, кои… Кога, в коя година, на каква възраст се събуждам. Къде, в кой край на планетата съм. Кои са хората наоколо ми и защо ме гледат така добре или лошо…
Затова събуждането ми е бавно – протяга ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2018-02-12T11:30:36+02:00 708 2 12

Децата на годината

Децата на Годината
(приказка за деца от всички времена)
Имало някога, в далечни времена една вълшебна къща в приказна гора. Там живели безгрижно деца една дузина, а за тях се грижела майка им Година. Те били различни по нрав, но с душа добра, единадесет братя и една сестра. Живели задружно, в сговор ...

emilita

Проза » Приказки и произведения за деца

2018-02-11T22:39:28+02:00 1.1K 1 2

Удивление

Ти си като лист, понесен от течението на реката...
Минала си през много интересни места (начинания), разкрила си доста тайни (научила си много) и продължаваш да се носиш по безкрайното течение.
Колкото и да съм лишен от чувства, едва не се разплаках, четейки тия твои съобщения. Не съм и очаквал, че ...

Адриан

Проза » Писма

2018-02-11T22:35:25+02:00 845

Времето, без време!

Времето тече, неусетно, бързо. Докато се огледаш и вече си побелял, а то се върти младолико. Ту те огрее с ласкава усмивка, ту ти зашлеви як шамар.
На Стоян стовари такива удари на главата, че още се чуди, как оцеля!
Първо - работата му бе тежка. Професионален шофьор, с всички категории, а без пукна ...

Ve2666

Проза

2018-02-11T18:52:39+02:00 1.5K 3 5

Носталгия

Класовете се поклащаха от лекия допир на вятъра. На места все още неопитно зеленееха, а на други вече бяха напръскани със зластиста зрялост.
Може би танцуваха, а може би се опитваха да се откъснат и да полетят.
Гледайки полето, Ясмин го оприличи на утринното море, събуждащо се и едва потрепващо с ле ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2018-02-11T18:43:25+02:00 965 2 2

411 Батарея 🇷🇺

411 Батарея
Остывшим едва брезжащим утром – престарелый архимандрит бесшумно, медленно обходил просыпающуюся обитель. Последние холодные потуги капризного марта заслоняли пробуждающуюся силу весны. Зябко пронизывающий туман пеленал весь дальний простор Большого Фонтана. Остановившись у Главных ворот ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-02-11T18:38:40+02:00 997

Разходка

Не помня за какво се скарахме този път с мъжа ми. Не се случва често, но като се случи започват да ме хапят мишките по главата. Трябва да е било за нещо свързано с детето, защото си спомням, че се появи пред нас омазано до ушите. Та ходя си аз в проливния, пролетен дъжд и нищо не виждам. Мъжът ми ня ...

Plevel

Проза » Разкази, Хумористична

2018-02-11T16:27:19+02:00 1.2K 15 40

Хищен фикус

03.03.3018 г.
Екипажът се подготвя за упояване. Необходимо е, не защото пътуването през хиперпространството е дълго или смъртоносно. След изобретяването на активния подпространствен двигател, на базата на тройното атомно делене и антигравитационния ускорител, пътуванията през хиперкосмоса са бързи, ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-02-11T11:15:57+02:00 1.4K

Мидичката

Слънцето припичаше необезпокоявано от сутринта. Следобед за разнообразие се появиха няколко облачета. Морето синееше чак до хоризонта. Навътре беше спокойно, а към брега се образуваха неголеми вълнички, които блестяха с белотата си. Плажът изглеждаше пуст за това време от годината. Десетина души изт ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-02-11T10:25:03+02:00 733 3 3

Отричане

Виждам, че ти, стара ми приятелко,
си решила да се вгледаш в миналото и да си спомниш, че съществувам. Адресира към мен не едно, а цели две писма, в които прозира нескопосан опит за дипломация. В тези дълги и необичайни за теб изречения, ти реши да вмъкнеш доста изразни средства, с които да събудиш ...

Адриан

Проза » Писма

2018-02-11T00:37:32+02:00 787 1

Маниер

Тя изскочи ненадейно иззад ъгъла. Бе изящна мадама. С перфектни форми. Облечена шикозно. Като киноартистка.
По французки маниер!
С горд и самонадеян вид говореше по белия си смартфон. Навярно обсъждаше нещо важно. Бизнес сделка?
По американски!
Познах я. ,,Джазовото Ленче“ я наричаха момчетата от кв ...

d10281963

Проза » Хумористична

2018-02-11T00:26:44+02:00 1.1K