Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.8K резултата

Сълзите на поколенията

***
„Баба се кара. Има попара.
Шаро е гладен. Скъсана връв.“
Първите два стиха от втората строфа вече бяха родени. Джобното тефтерче се събираше в дланта на Ваньо, като на момчето не му се налагаше да си подлага с нищо. Идеите мълниеносно го връхлитаха. „Запиши ме, за да не избягам! Аз съм по-привле ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза » Повести и романи
1.3K 1

Ех, живот, живот...

Защо си усложняваме живота? Защото така ни харесва, защото простотата не ни понася, защото сме много умни и винаги заслужаваме повече от това, което имаме. Защото сме алчни, егоистични и нарцистични. Защото семплия и селски живот не ни допада, защото всеки се има за нещо повече от това, което реално ...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
962

Не се женете за етно-не знам си що си

Братята Спас и Недялко Чучкови бяха много запалени по народното творчество, така че, когато срещнаха сестрите Капка и Росица, ахнаха. Едно от това, че си допадаха по интерес, но по-важното беше, че момите бяха много красиви. Направо нямаха думи да ги опишат! Загледаха ги, дори не мигаха, за да не из ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Хумористична
1K 1 4

Не се предавай

Не се предавай никога, недей,
дори да не виждаш изхода в тунела,
силна песен ти запей,
и като трамплин отскочи към своята победа!
Недей завижда, никому, недей, ...
krisi.kostova (Kristin Kostova)
krisi.kostova
Проза
2K 1 3

Магарыч 🇷🇺

Утренний объём старого автобуса как всегда переполнен, упакован до невозможности, теснота непролазная, все по делам в район едут. Пока окончательно не утрусятся: пыхтят, покрикивают, возмущаются, ногу придавленную просят пожалеть. Потом уже тихо, шелест слов только стелется.
Тихо, если не случится е ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Разкази
1.7K 1 5

Стопаджията

Пътувах през нощта към вкъщи . Карах от 8 часа вечерта, вече пет часа. Бях си купил чисто нова Хонда Сивик и обичах да карам до градчета наоколо. Обичах да си имам компания, но и сам беше интересно. Този път бях сам.
По пътя спирах тук-там, купувах си кафе, като ми се доспа набичих радиото до дупка ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Проза
1.7K 2 3

И какво от това? - край.

7.
Със сигурност установих, че Бенката, Късия и Мургавия са неразделни приятели. И бях уверен – това са хората от нападението на банката. По всяка вероятност – убийците на клошарите...
Само че над тях имаше други.
Не е възможно ченге да стане бандит самостоятелно.
Около него е цяла мрежа и е неминуе ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
919 1 6

По струните на изгубената мелодия- Глави XX,XI

Глава XX
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...
kokolinna (Каролина Ташкова)
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.1K 2

Лидерът - глава 13

Глава 13
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...
ZyPetrov (Зи Петров)
ZyPetrov
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.3K 1 1

Баба Бойка - бойната

Баба Бойка - бойната
Баба Бойка стана от леглото, разкърши снага и заби едно кроше към огледалото. После изрита с крак стола, хвана го във въздуха и се ухили доволно: ”Бива си ме! Подгонила съм осемдесетака, но още не съм загубила форма от бокса!!” След като приведе във форма снагата си, тя се упъти ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Хумористична
1.1K 2 9

Завинаги

Благой беше вдовец. Един от най – горещите дни в края на Юли запали сърцето му и го изпепели. Благой знаеше, че трябва да продължи, но не знаеше как. Всяка вечер паметта му разлистваше спомени от онези най - дълбоките, от дъното на морето. Гледаше в тъмното четирите стени на стаята си и премяташе съ ...
DORA.1 (Тодорка Атанасова)
DORA.1
Проза » Разкази
2K 2 7

Алтън карта

Село Винарово беше известно с две неща – една двойка щъркели и кмета бай Станчо, който управляваше вече десети мандат. Птиците умряха преди няколко години, а бай Станчо на всички разправяше, че четирийсет години стигат. Види се, както всичко в тази държава, лека - полека щеше да потъне в забрава. Го ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Проза » Разкази
969 1 4

Нечистите - 8

В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат. Можеше да ги види всичките – стотици хиляди малки огънчета, изплували от мрака на нощното небе, правещи компания на лунния сърп. В града никога не ги бе виждала такива. Рядко бе изпитвала и подобна тишина ...
Shay (Лесли)
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
2K

Гореща тишина

По кожата ми пъплят две смолисти капки въображение. Те носят тайната на моята душа. Като мида съм – бисера си браня. Пулсът ми догонва препирнята от страсти, прескача някоя непокорна сълза и продължава да разлива по тялото ми гореща тишина... Малки острови от въздишки разменят местата си. Приютила с ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Проза » Други
906

Проблемите на здравите

Беше гореща лятна вечер. Петър се прибра от работа. Чувстваше се неспокоен. Раздразнителността му не оставане незабелязана от неговите близки. Младият мъж влезе в кухнята, видя баща си, който беше седнал на диванчето, но не го поздрави. Обърна се и тъкмо беше стигнал до вратата, когато чу гласа на с ...
perfanov (Явор Перфанов)
perfanov
Проза » Разкази
1.4K 1

И какво от това? - 4.

И КАКВО ОТ ТОВА? - II
1.
Очите й се разшириха като в анимационен филм.
Гледаше ме... Застинала... В крачка... Поразена... Като че виждаше призрак... То така си и беше...
Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях – до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре... ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
943 3 7

Ваша Никоя

Няма скрити пътеки към чисто сърце,
няма здрави ключалки, няма, даже врати,
за да влезеш навътре и да видиш душа,
стига само да минеш прага с две стъпала...
Интернет радиото звучеше с пълна сила през колонките. Песента се лееше нежно, посипвайки със снежинки от чувства и така натежалото от мъка и са ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
2.1K 12 28

Къде е изцелението?

Тя бе решила да живее истински и пълноценно на тази земя. В слабото ѝ, и красиво тяло бе събрана толкова обич, че преливаше и струеше през красивите ѝ сини очи. А очите ѝ сияеха тъй както сияе само нашето българско неописуемо, благодатно небе. Усмивката и топлеше и носеше такова успокоение на всеки, ...
styd (Ивелина Дамянова)
styd
Проза » Разкази
1.8K 3

"Имението Уелс"

''Имението Уелс''
Пристигнах в имението Уелс около 19;30ч. Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат. Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под. Миризмата ...
GeryeineBarett (Гергана Личева)
GeryeineBarett
Проза » Разкази
2K 1

Той е изкуство

Всичко, което прави той, е едно малко чудо - начинът, по който седи, опрял лакът в коляното си, небрежността съчетана с предизвикателството, които образуват цвета на очите му… Като студенти, ни учеха, че такъв цвят се получава като смесим червено и черно - като романа на Стендал, въпреки че никога н ...
Madeleine (Мадлен Аспарухова)
Madeleine
Проза
1.3K 3

Светът на една малка дама

Тя беше просто едно малко момиченце, седнало на полу счупената пейка в кварталната градинка. Май беше там всяка сутрин, когато излизах за работа, но не й обръщах внимание – просто едно дете от квартала.
Понякога ми се струваше, че ми се усмихва, възможно е и аз да съм отвръщал механично на усмивката ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.2K 7 6

Стефи

Стефи, така му викахме, беше едно слабо, русоляво, деветгодишно момченце. Имаше дълга и къдрава коса, а под русите му вежди шаваха бистри, сини очи, такива, сини като на дете. В началото трудно различавах момче ли е, момиче ли, но после се уверих, че е момченце.
Бяха последните дни от ваканцията и р ...
Writer96 (Стоян Иванов)
Writer96
Проза » Разкази
663

Игрите на страха

ВЪВЕДЕНИЕ, ДЕН ПРЕДИ БЕДСТВИЕТО...
Както обикновено се събудих в лошо настроение. Беше неделя и като знаех, че утре съм на даскало просто се чувствах смазана. Майка ми ми мрънкаше да си подредя стаята, да измия чиниите, да напазарувам и какво ли още не. Естествено аз и се развиках, скарахме се и се ...
Дребосъчка (Денис Лайтнън)
Дребосъчка
Проза » Повести и романи
1.2K 2 5

И какво от това? - 3.

9.
Изстинах...
Значи някой все пак е видял пакета с парите...
И мен...
Нещо повече – знае кой съм, кои сме, къде сме... ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
921 2 10

Доктор Вреден - Глава 3

Глава 3
На сутринта, след като бях спала в уредената ми от Димитър стая, се събудих за момент объркана от това къде се намирам. Сетне си спомних, че съм на работа в Приморско. През отворения прозорец навлизаше приятният солен въздух на Черноморието. Седнах в леглото и се опитах да подредя кичурите н ...
ZyPetrov (Зи Петров)
ZyPetrov
Проза » Повести и романи
1.6K 2 4

Родопско сърце - 8

***
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш сп ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Проза » Повести и романи
1.3K 5 12

Любовта, вещицата -3

Тя се навежда над него – знойна и задъхана, краката й го обвиват като топли, ласкави змии, гърдите й лягат върху неговите – ах, тези гърди, които изядоха мислите му, откакто се допряха до него за първи път на онзи блус… Копринената завеса от коси закрива лицето и той протяга ръка, отмества я, за да ...
Marmadun (Таня Георгиева)
Marmadun
Проза » Повести и романи
1.6K 2 1

Хитър Петър и комшията

В един лятна утрин на Хитър Петър му докарали дърва за огрев. Имало много работа и комшията като видял, сам решил да му помогне. Човекът бил много добър, но крадлив. След като прибрали дървата, шегобиецът поискал да го почерпи, но неговата жена рекла:
- Някой друг ден, бай Симо, сега с моя мъж сме з ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Проза » Приказки и произведения за деца
804

Чудно е анлийското небе

Чудно е английското небе, особено когато има звезди, любовта е сляпо кутре, младежите още нямат 24 години и пролетта са изтеглили кредит, за да си купят апартамент в България. После са поживели един – два месеца в него и апартамента е станал техен дом. Дом, който е хубавичък, уютен, малък, тук-таме ...
Plevel (Силвия Илиева)
Plevel
Проза » Разкази
1K 11 29

Мечтая си

Мечтая си отново да те видя.
Очите ти да светят в мрака
като звезди, които чакам...
Мечтая си гласът ти скрит да чуя в тъмнината.
Следи от стъпките ти във снега да видя. ...
МаринелаП (Маринела П.)
МаринелаП
Проза
718

И какво от това? - 2.

5.
Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре... Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии – телевизор нямаме. Защо ни е?
Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно – все ще чуем отнейде.
Вестници?
Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така – п ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
944 1 2

И какво от това?

/Нещо като роман, нещо като криминале, нещо като реалност, нещо като. ..Просто една истинска и възможна история... Без претенции... /
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
1.1K 3 5

И ключ от апартамент

Чистя си из шкафа и пренареждам предмети – спомени. Попада ми един ключ в кожен калъф с панделка и честитка, обвити с целофан. Ха, това е Ключът. Да поседна и да си припомня историята му. Запазих го, защото нищо не отключва, единствено спомени за едно далечно време, за една майска сватба, на която б ...
СнежанаЖелязкова (Снежана Желязкова)
СнежанаЖелязкова
Проза » Разкази
1.3K 1 1

Сълзите на поколенията

***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза » Повести и романи
822 1 3

Сделка

Седна на края на пейката. Дървенените летви, занитени с ръждясали болтове, вероятно някога бели, сега изглеждаха полуизгнили и без цвят. Погледна ги. Вятърът и влагата променят дървото. Нищо. Опипа го. Не е мокро. Пообърса люспите и бавно седна. Наближаваше април. А сега нямаше никого. Морето беше о ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
834 2 5

И май бяхме като на война

Беше в началото 90-те. България изпращаше за пръв път мироподържаща мисия извън границите на страната под егидата на ООН…
Самолетът захождаше надолу доста рязко, поне така си помисли Георги. Целият корпус се тресеше. Разбира се беше невъзможно пилотът да беше пиян, успокояваше се българинът. Най-вер ...
robertratman (Роско Цолов)
robertratman
Проза » Разкази
1.1K 2

Ще го видя ли някога

Детството му бе скучно и еднообразно, почти лишено от забавления. Всъщност имаше едно нещо, което му доставяше огромно удоволствие – четенето, като то се бе превърнало в страст, граничеща с вманиачаване. Книгите му даваха възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „види” широкия свя ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Разкази
1.9K 2 4

Последна спирка

Последна спирка
На баба Тана – свидната ми
Есента отдавна беше нашарила дърветата. С всеки ден, цвета на листата помътняваше, чезнеше лъскавината им, съхнеха и се ронеха. Слънцето не топлеше вече. Всеки изгрев и всеки залез режеха от дните и ги скъсяваха. Осланените сутрини носеха мирис на зима.
Кол ...
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
zelena
Проза » Разкази
1.3K 2 4