Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Дяволско мнение

ВСИЧКО казано за Бог е антропоморфизъм! Каквото и да кажем за Него - ние всъщност говорим за себе си, за нашите мечти, надежди, страхове...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
882

Любов и буря

Любов и буря
Слънцето бавно се скри зад сивите фасади на блоковете и накара удължените им сенки да запъплят по нагорещения асфалт на булеварда. Сякаш усетило наближаващата вечерна хладина, ято гълъби с шумен плясък излетя от умърлушилата се от жегата ниска топола и се насочи към ширналата се зад ста ...
parvanski (Първан Киров)
parvanski
Проза » Разкази
1.9K

Пакетирани моркови и годежен пръстен

Анита стоеше пред отвореният хладилник и знаеше, че каквото и решение да вземе, то ще промени завинаги живота й. Там, на втория рафт между пакетираните моркови и купата от сладолед пълна с макарони, стоеше кадифена кутия, а в нея бе причината тя да замръзне. Погледна към хола, където преди минута Ма ...
Madeleine (Мадлен Аспарухова)
Madeleine
Проза
1.2K 4 10

Светицата

В заснеженото декемврийско утро камбаната на селската черква запя още преди първите петли да са се събудили. Песента ѝ известяваше за нечия смърт. Селяните излязоха бързо навън и почнаха да се чудят какво ли е станало. Предполагаха, че може пак някое заптие да е вилняло по площада след зверско пиянс ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Разкази
2K 2 7

Този път няма да ти се размине 10

След като я изписаха, няма как да се виждаме. Но сме се разбрали да се чуваме веднъж дневно по телефона. Тя ми се обажда, когато е сама. Винаги чакам с трепет, но и с тревога момента, когато ще чуя гласа й.
При нея нещата не са хич добре. Повечето време прекарва в леглото. Не може дори да се прехвър ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
989 2 1

Коледният пътепис, който ти обещах - 7

29 декември
Последният ни ден в Швеция. Събота е. С Г-жа ...сон решаваме най-после да посетим Музея на Архитектурата.
Всяка година тук са изложени резултатите от кулинарно състезание - къщички, приготвени от коледно тесто - онова уханното, слепено с карамелизирана захар.
Денят е дъждовен и мрачен. Т ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза
621 1 3

Тя се страхува само от градушките - 8 част

– Родила съм звяр, Боже, чудовище съм родила… Все знаех, че те бие, миличка, но чак това… Може да лъжете другите, но зная – никой не те е нападал, той те е пребил, кучето му с куче! Виновна съм, че съм му майка, да съм знаела да не го раждам!
– Стига, не си виновна – майките не избират кого да родят ...
ParvaNova (Ренета Първанова)
ParvaNova
Проза
2.2K 8 20

Белите камъни

Белите камъни изскачат от пръста.
А на тях надписани
стотици имена,
с лик на мъж или жена
висят снимки, ...
pamitam (Памела)
pamitam
Проза
834

Отдаденост

Потопи сърцето ми в мастило
и започна своите поеми,
като ме остави в екстаза на почерка.
О, всемогъща птицо на мислите,
ти направи възможна срещата на малкия ум с големия ...
Junior (Венцислав Огнянов)
Junior
Проза
954

Историите на Иванов

Големите истории на малкия човек Иванов – един от нас. Малките историйки на модернизирания приказен свят...
Не съм убеден, че са смешни... Или – поне изцяло смешни...
Но са истински... Понякога май по-истински от реалността...
Вижте...
Точно петдесет истории с и около Иванов... ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
828 1 11

Аркадия

Акт 1 : Ново начало.
Годината е 2552. Човешката цивилизация се е развила до такава степен , че няма нужда да се притеснява за храна , вода или гориво.Те се нуждаят от пространство. Но за техен късмет през 2200 година НАСА имаше пробив и създаде специални станции на луната. В тях бе възможен живот , ...
BadlyHurtCantRecover (Aahhahah hahahahah)
BadlyHurtCantRecover
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
972

Съдби

Лазурен залез живописно обагряше небето над Римини. Това бе онзи час, в който десетките църковни камбани насищаха ефира с вълшебните си трели,а тихият морски ветрец даряваше отмора на душата.
От уличката водеща към площада с бавни стъпки умислен вървеше висок младеж на тридесет години, чиито огнено ...
dochev89 (Боян Дочев)
dochev89
Проза » Разкази
1.3K

Забравена от Бога и хората

Забравена от Бога и хората
Продължение
1
Пътувах във влака, унесена във мислите си. Мислех за безизходицата от болестите си, за милата ми майчица, вече остаряла и болна, останала сама след смъртта на татко. Болно ми беше на душата, искаше ми се да съм по-близо до нея, за да и бъдат по-леки старините ...
ПетяБайчева (Петя Байчева)
ПетяБайчева
Проза
673

Ноември в мен

Меката мъгла попи топлия ми дъх. За миг се сляхме в едно. И кой да знае, че зад пелената на мъглата стои друга низвергната душа. Студена. Забравена. Пулсираща от злост към пронизващите мрака смехове от близките апартаменти.
Треперя. Не от студ, а от страх, пробуден от незримите вълни на мрачното при ...
Анн_Велѝ (Ани Вели)
Анн_Велѝ
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
781

Вълшебна Коледа

Дали на тази вечер има сняг е без значение. Да, вярно е, снегът придава радост и уют, като сте заедно у дома край сгряващия огън. Но като че ли, каквото и да е времето навън, на тази свята, благодатна вечер, Бъдни вечер, цял свят намира щастието и обичта. Сякаш можеш да усетиш някаква магия из възду ...
Лина7 (Христалина)
Лина7
Проза » Разкази
2.5K 1 4

Момичето без грим.

Днеска пак видях я
по стълбовете
пак лепеше тя плакати
с усмивка..
Наблюдавам я отдавна ...
Цъки (Христо Манчев)
Цъки
Проза » Други
1.2K 2 3

Едно (не)обикновено лято .... част 1

Лятото винаги е било любимото ми време от годината. Бях обещала на себе си това лято да остане незабравимо. Исках да се насладя максимално на всеки един момент и да запечатя в съзнанието си само прекрасни моменти.
Вече две седмици бях при родителите си в родния си град. Беше минала поредната тежка г ...
AlesaIvanova (Alesa Ivanova)
AlesaIvanova
Проза » Разкази
602

Виза

Пътуването във времето е много сложен и скъпоструващ процес, разработван стотици години на гърба на данъкоплатци-мъченици.
Първото, което трябва да се направи е: трудов договор. Без доказан стаж и осигуровки, забравяме да пътуваме до, когато и да било.
Второ: да се извадят Свидетелства: свидетелство ...
cattiva2511 (Надя Перфилова)
cattiva2511
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
1.1K 2

Лепило и вълни (15)

На края на селото в дясно от пътя съзрях малко магазинче. Най-различни хранителни продукти стояха зад стъклена витрина с дървен плот. Зад нея от своя страна ме посрещнаха усмихнатите и изпълнени с очакване погледи на съдържателите. Мъж и жена стоейки в уютното им малко магазинче. И да си поискаш хра ...
Късата_клечка (Явор Бачев)
Късата_клечка
Проза » Повести и романи
1K

Приказка за Любовта

Имало едно време, през девет царства в десето, една много бедна старица, която живеела в схлупена къщурка на брега на реката с малко момиченце. В една студена, декемврийска сутрин го намерила край реката, съвсем премръзнало и почти безжизнено. Старицата била знахарка и успяла с лечебни билки да спас ...
keri-88 (Керанка Иванова)
keri-88
Проза » Хумористична
1.7K 3 6

Из „Обречен ум”

С.Л.
''Диагнозите не бяха важни или поне така си мислеше Ралф. Белите стени го притискаха, а бронираното стъкло в килията му гледаше към стола на охраната. Не намираше и нищо притеснително в заобикалящия го пейзаж.
Всички го наблюдаваха със страх ,но избягваха всякакъв очен контакт, а ако трябваше д ...
S.L. (Spas luchev)
S.L.
Проза » Повести и романи
827

Бяло и черно

„Такъв е животът – мислеше си Иванов – Като роял – черни и бели клавиши, една музика... А накрая хлопват капака...”
Преди малко му бяха съобщили, че бившият му класен е починал. Как, от какво? От каквото всички бивши учители – от пенсията...
Та сега черният клавиш звучеше в душата му.
Обаче, внезапн ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
2.8K 7 32

В очакване

Девойката осъзна колко много време бе прекарала да си представя всякакъв сценарий за развой на ситуацията. В унисон с несигурността ѝ, навън небето беше сиво и се бе спуснала загадъчна и гъста мъгла. Времето въобще не ѝ помагаше да се почувства по-добре. Следобед в последния момент се оказа покане ...
Лина7 (Христалина)
Лина7
Проза » Разкази
1.6K

Най-сладката диагноза! Изповед на пристрастения.

Маниак, ненормалник, зажаднял за плът. Повечето ме наричаха така щом зърнеха моите произведения. Голотата не им понасяше. Те бяха свикнали да гледат през призми и маски и не обичаха да поглеждат нещата естетически - очи в очи. Може би ги беше страх, не какво ще открият в творбите, а в самите тях. Мо ...
НиколаСтаниславов (Никола Станиславов)
НиколаСтаниславов
Проза » Разкази, Еротична
2.1K 1 1

Познание, което не си се осмелил да имаш

Адема е кралицата в двореца Офинос, недалеч от плодородните градини в покрайнините на Дарсин. Градът празнува. Дарсин е градът на мечтите. Поверието гласи, че всеки, който има неосъществена мечта, може да я направи реалност тук, в Дарсин, но цената, която трябва да плати, е да прекара остатъка от жи ...
gigi08 (Гергана)
gigi08
Проза » Разкази, Други
1.2K 1 3

Цъфнало цвеке шарено

Със Стефчо се запознахме през 86-та в завода за електроника, където и двамата работехме в технологичния отдел. Началничка ни беше една дребна и зла хубавица, омъжвана и развеждана незнайно колко пъти. Тогава Стефчо бе един от младите ни технолози, току-що завършил висшето си образование и разпределе ...
merlin (Мерлин)
merlin
Проза » Разкази
1K 1 1

Тя се страхува само от градушките - 7 част

Тя се страхува само от градушките
Всяко събуждане бе тежко, по-тежко и от „заспиването” за нея – в челото си, някак вътре в него, усещаше сякаш някой цепи дърва, бавно и методично, с точно премерен удар и тя е и едната, и другата половина на цепеницата и всяка от тях напира да се повдигне и да се съ ...
ParvaNova (Ренета Първанова)
ParvaNova
Проза
2.3K 10 20

Моята Коледа

Коледа! Някои хора свързват празника със зимата, пламтящата печка, други, особено децата, с подаръците и Дядо Коледа или както бе в миналото Дядо Мраз. Но все по-малко хора свързват Коледа с времето, в което всичко е притихнало, време, в което човек се чувства омиротворен, време, в което семейството ...
ponichka.1 (Ponichka)
ponichka.1
Проза » Разкази
2.3K 1 1

Да си поръчаш внимание, а да ти сервират самота

Наричам го Компаньона. Защото винаги има компания. Никога не е сам. Смее се високо. Говори на висок глас. И поръчва. По много.
Той влезе. Поръча за себе си, за шефа, за мен, за останалите гости.
Поръча на всички питиета, но тайно си поръча друго. Поръча питиета, за да му сервираме внимание. Той е са ...
ponichka.1 (Ponichka)
ponichka.1
Проза » Разкази
1.7K 2 7

Обърнат многоъгълник

8.
Пушекът от лулата образува малки кръгчета.
– Стана, както предположих. – Болният човек стоеше сам в стаята и разговаряше със себе си. – Може би не съвсем: очаквах да вземе оръжието на стареца. Но защо му е всъщност?
Започна да се смее на глас. Приличаше на луд. Мина му през ума, че бившата му съп ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1K 4 2

Из „Обречен ум”

Обречен ум
С.Л.
''Парите ли бяха всичко. Секунди на последни терзания раздираха съзнанието му. Определено изкушението бе огромно за бедният му живот, свличащ се към бездната на нищетата. Всичко което обичаше бе на ръбат на масата и очакваше силният замах на неговият избор. Да, парите определено завл ...
S.L. (Spas luchev)
S.L.
Проза » Повести и романи
867

Нощ в училището /край/

01,30 – 02,00 часа.
И ние също се замисляме. Охраната се възприема от охраняемите като детайл, като елемент от бита. А това са хора – виждащи, мислещи, правещи си изводи хора. И охраняемите твърде често са били смаяни от количеството данни, които имат за тях охранителите...
Съответно – данни, които ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
781 1 8

Семейна сага

Семейна сага
/ първа и единствена глава/
Мико Минджурков беше роден в столицата на Царство България, квартал Ючбунар. На 15 години вече носеше бомбе, подарък от един закъсал вехтошар, и в махалата беше известен като Мико Бомбето. Мико не беше завършил до края даже 4-то отделение, когато го изключиха ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Хумористична
1.3K 1 6

Хиляди небеса 1

Беше чувство, което нито дивните песни на сирените от Нереус, нито сладкодумната реч на азиерите биха могли да опишат. Понякога се чувствах така сякаш се носех на могъщите криле на Зефира, понякога се чувствах така сякаш пропадах неудържимо в мрачните бездни на Еребос. Понякога в сърцето ми пламтяха ...
Stay-C
Stay-C
Проза » Фантастика и фентъзи
2.2K 1 1

Изневярата

Бързам сякаш дяволът ме гони. Сърцето ми думка като лудо, аха да изхвръкне. Още не мога да дойда на себе си. Не е за вярване, че съм на улицата. Що ми трябваше да се захващам с подобна история. Да ме пита човек не мога да отговоря. Пусто женско любопитство. Кирчо - мъжът ми - много ми харесва. От ги ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Проза » Разкази
1.8K 3 7

Обществото на мъртвите хора

Тишина. Размяна на погледи, облечени в целофана на залепени с ефтино лепило усмивки. Копия, разменени наум, а в сърцата властва само мрачното съжаление за поредния неуспешен дуел.
Тишина. Няма мисъл, окрилена с мекия пух на ангелски криле. Не подскачат като топчета за пинг понг старите спомени с мир ...
Анн_Велѝ (Ани Вели)
Анн_Велѝ
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
847 1

Този път няма да ти се размине 9

Времето, прекарано в ареста, ме е изтощило както физически, така и психически. Срам ме е не толкова за стореното от мен, колкото за глупашката ми убеденост, че е виновен мъжът й. Хубаво е, че поне ми се размина затворът. Но трябва да плащам обезщетение за нанесена лека телесна повреда. Шефовете ми в ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
1.8K 3

Коледния пътепис, който ти обещах - 5

27 декември
Този ден Г-жа ...сон беше вече на работа. Извини ни се, че малко късно пожелала да си вземе отпуска между Коледата и Новата година и колегите й я изпреварили.
Г-н ...сон, от своя страна, заяви, че имал среща в Клуба по бягане. След една злощастна невропатия, при която цяла година беше на ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза
589 2

Нощ в училището - 5.

00,00 – 00,30 часа.
Немлада вече, но със запазен търговски вид, както вика един приятел. Ниска, трътлеста, с развяна широка пола. Върви енергично, чувства се тук като у дома си. Кима ми и сяда в един от столовете край масичката. Аз не мърдам от директорския стол, наблюдавам я…
След малко се сеща защ ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
1K 1