Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

За шипките, енергото и диетите

Купувайте консерви. Заложници сме. Това е истината, но ще започна с това, че се събудих ужасно гладен и веднага посегнах да светна лампата. Нея нощ си представях торти небостъргачи, тави с нежни пилешки крилца, и фаластьор по белгийски.
Преглъщах цяла сутрин и така съм се оводнил, че пиках повече от ...

Lebovski

Проза » Разкази

2017-10-27T19:20:18+03:00 1.3K 3 5

Още малко нови приказки

Дядов и “Ряпата”
Внесъл Дядов пенсията си в брокерско-дълърска финансово-мениджърска банково-пирамидална къща “Ряпа Банк фро еврибади”. Пораснали процентите - големи, големи. Поне според рекламите и нощните изчисления на Дядов.
Отишъл да ги изтегли. Теглил, теглил - но нещо ги дърпало и не му ги дав ...

генек

Проза » Хумористична

2017-10-27T11:20:42+03:00 798 7

Да полетиш като Икар

Нека за начало да уточня, че това е измислена история, и оттам да продължаваме. Запознах се с Делтапланериста във Варна – поне това беше името, с което се представяше тогава; нещото, което си спомням най – добре. Бях се завлякъл в морската столица да търся персонажи за романа си, защото не бях ги от ...

Bardejov

Проза » Разкази

2017-10-27T11:02:39+03:00 938

Мъгла

Джерина

Проза » Разкази

2017-10-27T09:18:09+03:00 1.7K 4 9

Въпрос за един живот ...

- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...

JaneEm

Проза » Разкази

2017-10-27T09:05:46+03:00 1.7K 2

Да живее корупцията!

Чиновникът от ПАН вдигна учудено глава. В стаята за здравно осигуряване на ПАН бяха съвсем сами - той и новопридошлият - Дичо Гичев - пич на средна възраст, небрежно облечен, който нехаеше за съответствията в облеклото и създаваше усещане за цветови миш-маш. Изстреляното от Дичо остро и отривисто: " ...

vega666

Проза

2017-10-27T03:50:31+03:00 1.2K 5 9

Аре стига, бе! - 15

Аре стига, бе! - 15
Еми, да... пристигнахме във Варна. Градът на морето, мечтите и въздишките. „Обожавам морската вода. Мога с часове да си играя с вълните, да галя с ръка водната повърхност, да се гмуркам... и естествено, като излезна от водата и с прилепнал мокър бански, капчиците солена вода да б ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

2017-10-26T20:50:11+03:00 1.9K 1 6

Още вариативни приказки

Компютърна
В едно царство, на 13-то ниво, живеел страшен змей. Имал той пет живота, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде победен този змей само Cbrl+Alt+ Det.
Тук приказката Еsc.
Който пък не я е разбрал - F1.
Да живее доброто ...

генек

Проза » Хумористична

2017-10-26T20:42:53+03:00 1.7K 2

Едноактна пиеса

Действащи лица:
БАЩА
СИН
Място на действието:
Едно безразлично море ...

йеромонах

Проза » Други

2017-10-26T20:32:59+03:00 1.1K

Независими метаморфози

Возихме се на онзи влак без осветление. Само думите ни свързваха, като съединителна тъкан, преди да пропаднат между релсите, и да бъдат сгазени от желязната преса на колелата.
Капсулирани в тъмнината разговаряхме без да се чуваме. На различни езици. Имаше нещо за мен, не го харесах въпреки липсата н ...

MisteriaVechna

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-10-26T20:29:53+03:00 854

Сладоледена вибрация

Ти си се разпръснала до трите най-далечни края на Вселената...
Аз се возя в метрото и си мисля за сладолед
Теб те измъчва злината на хората и тяхната глупост
Мен ме е страх да кажа здрасти на онова момиче
Аз знам че нещо се опитва да те сдъвче ...

shadoweaver

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-10-26T20:28:04+03:00 934

Среща

– Къде беше?
– Защо, липсвах ли ти?
– Да.
– И ти на мен.
– Защо не се обади, че ще дойдеш? Не излъчи нищо. ...

exuded

Проза » Разкази

2017-10-26T02:02:31+03:00 760 4 6

Котката, която живееше в Министерския съвет

Пролетта на 2002-ра работех в офис в непосредствена близост със сградата на Министерския съвет на Република България. За да вляза в сградата, в която се намираше моя офис всеки ден минавах покрай желязната ограда на двора на Министерския съвет. Дворът представляваше великолепна градина, в която имаш ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2017-10-26T01:47:52+03:00 1.6K 6 7

Какво е времето?

- Какво е времето?
- Времето е начин за измерване на отминали мигове и бъдещи планове това е моето обяснение.
- А, как става това измерване?
- Ами мога да ти кажа нещо много банално, като например времето се измерва с трепетите на сърцето ти, или нещо подобно, но всъщност не знам. На ръката ти има ч ...

evageorgieva96

Проза » Разкази

2017-10-26T00:25:15+03:00 1.9K

Летен дъжд

Вали, вали. Като из ведро вали. Ала дъжда е студен. И морето е още студено. Ала морето си е море. Дъжда е друго нещо. От небето идва. Значи там горе е още студено. Слънцето не е напекло облаците и те пускат студен дъжд. Всичко се е изпокрило. Нито птица нито животно. Че кой ще излезе в този студен д ...

slaveja123

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-10-26T00:16:47+03:00 1K 2 3

Приказки с вариации

Приказка
Имало едно време един цар. Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчет ...

генек

Проза » Хумористична

2017-10-25T10:04:28+03:00 999 3

Пияна мъртва душа

Лежах на ръждивото и мръсно метално легло в килията. Гледах стените и си мислех за хората, които са надраскали всички тези простотии по тях.
"Ушев педераст", "Коко играча 20.09.2012", надписи на арабски, на турски, които не разбирах. Не мисля, че съм като тези хора. Не съм истински престъпник, не съ ...

charliemlad

Проза » Разкази

2017-10-25T09:53:14+03:00 1.3K 5

Усмивки и сълзи

В китното селце Тревново спокойно си живееше седемдесетгодишният бивш учител по български език и литература – Таньо Мишев. Едноетажната му къщурка, пред чиято пътна вратичка сияеше стъргало за обувки, бе чистичка като бебешко лице. По прозорците ѝ никога петънце не можеше да се намери, пердетата в ...

thedac

Проза » Разкази

2017-10-25T09:39:16+03:00 646 1

Грешната пътека

Училището, в което учех от първи до седми клас се намираше в непосредствена близост до Княжевските гробища. Някога Княжево е било село, а по това време беше краен квартал на София. До училището се стигаше по тясна и стръмна пътека, която обикаляше оградата на гробището.
Когато учехме сутрин, дори и ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2017-10-24T15:54:18+03:00 1.4K 1 7

Страшилището

- Толкова много мразя Хелоуин! - мислеше си Мануил, докато вървеше към дома си - детища, детища и пак детища! Сякаш не са достатъчно грозни, та са решили да подражават на франките, слагайки си тия будещи присмех костюми... Не ми стигат сурвакарите, коледарите, лазарките и кукерите, а сега и тия дети ...

Адриан

Проза » Разкази, Други

2017-10-24T15:51:10+03:00 825

Четвърти ден: Вишнева къщичка

Събудих се по някое време. Книжката лежеше до мен – смачкана и не е много мръсна. Оставих я – нека друг да я чете. Аз си измислям думите в нея, въобразявам си живот, който не съществува; и любов без бъдеще, без минало, а само с настояще, и то съновно. Тъжна работа.
Оня добре ме беше потрошил. Нищо, ...

exuded

Проза » Разкази

2017-10-24T12:53:41+03:00 817 5 6

За дядото, златната рибка и бабата

Дядо и рибка
Уловил дядото златната рибка. Казала му тя:
- Пусни ме, дядо, едно желание поне ще ти изпълня.
Почесал се по врата дядото. Какво желание? Пенсията му дори финансовият министър казал, че не може да вдигне, други работи и с кран не щели, апетитът му падал и той...
Обаче, проблемът бил в т ...

генек

Проза » Хумористична

2017-10-24T08:44:38+03:00 1.2K 1 4

Лепило и вълни (11)

Светлини в нощта
В края на едно от следващите селца реших отново да си пробвам късмета. Видях мъж и жена да работят в градината си. Поздравих ги като застанах пред портата им. За една седмица престой в комуната бях научил основните най-мънички думи в разговорния език. След като привлякох вниманието ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-10-24T08:38:05+03:00 1.2K

Пътеките на живота

5
Центърът на селото кипеше. Нетипичната суетня предизвестяваше, че се е случило нещо.
Униформени служители кръжаха около старата пощенска сграда на улица ,,Гладстон 20’’. Лицата им, червени като домат, разкриваха истинските измерения на събитието, породило напрежение у толкова много хора.
Приятен в ...

thedac

Проза » Повести и романи

2017-10-24T01:41:33+03:00 752 1 2

Трети ден: Арест

Тази нощ я сънувах. Метрото е празно, тя седи и гледа пред себе си. Светло е. Няма влакове. Шум няма. Пътниците са отпътували към своето щастие. Тя още чака. Загърната със своята одрана дреха, мълчаливо се взира в нищото със слепите си очи. Аз идвам. По пижама съм. Смешно е, аз отдавна не нося пижам ...

exuded

Проза » Разкази

2017-10-22T21:03:00+03:00 964 5 4

Нощта на откровенията

Още щом настъпи месец октомври, аз нямах търпение да преминат всичките му тридесет и един дена, за да настъпи празничната нощ на Хелоуин. Макар да бяха преминали години откакто този празник беше достигнал до моята страна, отношението към него все още беше твърде отрицателно. Повечето ми познати през ...

Адриан

Проза » Разкази, Други

2017-10-22T20:43:51+03:00 796

Пътеките на живота

На улица ,,Галас’’ живеят Кевин и дядо му Рич. Едноетажната къщурка, която обитават, прилича на препарирана костенурка, спряла за вечна почивка. Малката като кибритена кутийка постройка е саксия, в която расте битието им.
Моряшкото минало на стареца пулсира в настоящето. Домът им е препълнен със зав ...

thedac

Проза » Повести и романи

2017-10-22T20:43:19+03:00 821 2

«Цената на успеха»

За конкурса
"Игрите на съдбата"
Цената на успеха
Очите му бяха студени като метал. Сиво синкавите им оттенъци се взираха в топлите, огнено червени нюанси на сочните праскови, пропътували хиляди мили, за да се озоват в спретнатата кошница на малкото магазинче в сърцето на Лондонското "сити".
- Шест п ...

Vessymark

Проза » Разкази

2017-10-22T20:19:45+03:00 2.5K 3 11

"Не ме съдете" 26

Глава XXVI
- Зоя моля те! Ще го закопчаеш ли? - Калина беше вдигнала с една ръка косата от тила си, а с другата държеше нежно златно колие с красива плочка с барелеф.
Зоя я погледна учудено, но побърза да се захване със закопчалката.
- Ето, готово е.
- Благодаря ти. - Калина поглади с ръка овалната ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2017-10-22T09:05:42+03:00 1.5K 5 3

Из живота

Нашенска
Заради извършване на нехуманни опити над хора, Хагският трибунал е затворил три български месокомбината.
Медийна
Нова мода – новини със смях зад кадър: „Корупцията изчезна. Ха-ха-ха…“
За вредата от липсата на алкохола ...

генек

Проза » Хумористична

2017-10-22T08:57:27+03:00 766 3

Туптящо сърце

Мария затвори уморените си очи. Всяка частици от тялото я болеше. Толкова дълъг беше тук всеки ден в чуждата страна. Тишината обгръщаше тъмната стаичка, като че ли с някаква тежест притискаше гърдите ѝ. Чуваше сърцето си как бие учестено. Заприиждаха спомени. Далечни, идващи от дълбините на изминали ...

Eipril

Проза

2017-10-22T08:54:32+03:00 711 2 6

Усещаш ли накъде бия?

Вървях по улицата, разглеждайки новите клюки из фейсбук, докато не ми падна батерията. Ядосах се. Ругатня. Последва и втора. После запълних комплекта с още няколко. Зад гърба си дочух глас, който беше в онзи момент на пречупване, преди да се разплаче човек, въпреки че се чуваше едва-едва "Благодаря! ...

stefanoV_

Проза

2017-10-22T08:48:59+03:00 679

Този път няма да ти се размине 4

Минават няколко дена и започвам да си мисля, че тя няма да дойде. Разумът ми говори, че ще е по-добре никога повече да не я видя, но чувствата ми ме теглят към нея. Чудя се дали тя мисли за мен. В главата ми непрестанно се върти онези нейна фраза – „обичам да ме докосваш“. Дали изобщо думите значат ...

Heel

Проза » Разкази

2017-10-22T08:46:55+03:00 759 2

"Не ме съдете" 25

Глава XXV
Огнян вървеше бързо към колата. В джоба му телефонът не спираше да звъни. Зарко се беше ухилил на екрана на айфона, когато с периферното си зрение видя как шефът му се приближава като ураган. Отскочи от седалката, за да му отвори вратата. Не го очакваше толкова скоро. Както винаги в такива ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2017-10-21T23:08:32+03:00 1.9K 4 4

Коледният пътепис, който ти обещах-2

24 декември
Това, с което най-трудно се свиква, е късият ден.
Събуждам се в седем, навън - пълен мрак. Заспивам. Отново се събуждам в осем (някой слиза по стълбите - Г-н ...сон отива да тича) - навън отново е мрак. Г-н ...сон се връща от тичането към девет - навън продължава да е мрак. Едва към деве ...

670301

Проза » Други

2017-10-21T22:28:36+03:00 1.4K

Въпрос за един живот ...

- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...

JaneEm

Проза » Разкази

2017-10-21T22:26:44+03:00 1.4K 1 1

Знаците

Октомври. Петъчно утро е. Ранобудна съм, залята от среднощни мисли. С бавни крачки, по-рано от обичайното време, тръгвам към ежедневните си задължения. Свеж въздух и есенно ухание събуждат цялото ми същество за новия ден. Постепенно небето просветлява над все още притихналия град. Спирам под едно зл ...

gold

Проза

2017-10-21T22:00:07+03:00 579

Втори ден: Сирене

– Купи сирене на връщане! – изкрещя жена ми, преди да влезе в банята.
Ще купя, разбира се. Нищо, че на път няма млекарница. Тя все така прави – отмъщава си, че погрознява и издава заповеди. Жена ми е много привлекателна. И става все по-грозна заради себе си, не заради годините. А може би е заради го ...

exuded

Проза » Разкази

2017-10-21T00:03:17+03:00 796 5 4

Пожелание за рожден ден

Честит рожден ден, г-жо Б. !
Искрено се надявам всички снежинки, които са паднали през тази година, и всички цветя, които са се усмихнали през вече безвъзвратно отминалата пролет, да се превърнат в по една ваша сбъдната мечта. Не позволявайте мракът да Ви обвие в своя воал от болка и отчаяние и поср ...

Адриан

Проза » Писма

2017-10-20T12:36:51+03:00 1.9K 2

Those motley eyes 🇬🇧

She was a beautiful woman. Her motley eyes could just bore every man that looked at her. Their green olive nuance that reflected from her chestnut colored eyes was so intense that no one could really tell if they were looking into a thick forest or the bottom of an ocean.
Her warm heart radiated so ...

Делия

Проза

2017-10-20T08:25:42+03:00 3.3K 1 2