Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Изгубени в себе си

"Няма нищо по-грозно от възрастен-дете. Не произлиза нищо добро. Тези хора не намират източника си на смисъл в живота, който да ги крепи през тежките моменти, затова им е и по-трудно. Те остават огорчени, злопаметни, без цел, носени по течението, враждебни и отмъстителни, арогантни, лъжливи, безполе ...

ВТ

Проза » Разкази

851 5

Нечистите - 7.6

Нужно й бе известно време, за да се вземе в ръце. Беше ѝ се струпало твърде много. Щом си го помисли, се почувства като някоя неблагодарница и глезла. В крайна сметка беше жива, нали? Въпреки всичко беше стигнала до тук. Оставаха броени минути, докато отплава от Рива и опасностите тук. Всичко можеше ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.8K

Kъде – е? /продължение 5/

– Невъзможен си, Миро! Аз тръгвам! Чао! – каза ядосано Радослав
– Чао! – чу се ясно, отчетливо и звучно.
– И без това комшията получи вчера дърва за огрев, ще отида да му да му помогна, ще дам едно рамо!... А такива акордеонисти в кавички ги има много. Но по-лошото е, че някои не си прибират парите, ...

Соларе

Проза » Разкази

831 2 10

В света на синята мъгла

Омръзна ми тази мизерия, тази инфлация, тази безработица, този бандитизъм, тази корупция, тази бъркотия. Искам да се махна от това, да ида в страната на синята птица и сините видения...В света зад синия екран…
Ех, че живот ще бъде! Отиваш сутрин на работа, а на спирката обяви: „Срочно търсим... Обещ ...

генек

Проза » Хумористична

826 1 4

Щастие

Отдавна, в този свят, няма Щастливи хора, много отдавна... Днес има оптимисти, песимисти и религиозни хора, вярващи в Илюзията, че могат да бъдат Щастливи - стига да го поискат! НО... те, разбира се, просто в този момент - моментът, в който съществуват/живеят, - не го искат.

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

921

Намерени в съня

Животът е един сън. Преди събуждането да ни убие.
Вирджиния Улф.
Сънувам ли, или сънят е огледалото в дъното на река, от която ме зове гласа ти?
Облаците висят с главата надолу – нимфи с разплетени, бели коси, плуващи в памучен, пенест водопад, който се надвесва, за да покрие гората в прегръдка. Сто ...

Plevel

Проза » Разкази

1K 12 14

Оригиналният бал

Събраха се баровските синчета и щерки да обсъждат къде да правят абитуриентския бал.
- Писна ми от баналности! - рече Джони и остави призната си чашка на бар-плота. Сетне лапна фъстъче, завъртя се на столчето и огледа хола.
Особеността на темата ги беше събрала не в любимото заведение на бай Минчо. ...

генек

Проза » Хумористична

1.1K 3 12

Важен въпрос

Голямото междучасие свърши. Почти целият дванадесети “б” се събра зад близкия блок – математичката в класната стая сама да си играе на ураган, те са достатъчно уморени. Коцьо пръв постави важния въпрос за бала. Официалната вечер беше ясна, но следващата седмица как да прекарат, та да не се червят пр ...

генек

Проза » Хумористична

1K 1 4

Версия /гарантирано измислена/

Предговор:
Пак се разпалват манипулации и демагогии около гибелта на малайзийския "Боинг".
Та по тоя случай се сетих за една история, намерена случайно в просторите на интернет. Писана през 2014 година, за два часа.
Не мога да кажа чия е - чух я в обществената баня, бях с насапунисана глава, а парат ...

генек

Проза » Повести и романи

640 1

Пъпната връв

ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...

NadeBo

Проза » Разкази

1.7K 3 2

Стълбата

Дървена. Стара. Здрава. Широка. Твоята! Не помниш началото ú и не виждаш края ú. Първото нещо, което съзираш в светлината. И поемаш...
Понякога я изкачваш бавно, без да бързаш, оглеждайки се с любопитство от височината на достигнатото. Понякога планираш внимателно стъпките си и се катериш уверено, с ...

gold

Проза » Други

729

На бой с корупцията

Фейлетонът спечели ПЪРВА награда на Националния литературен конкурс ОРФЕЕВА ЛИРА
В обширния кабинет на министерството се настани новият шеф! Самият Козодоев, от квотата на новата партия ЕБВГЗ, каквото и за значеше тази абревиатура. Козодоев беше голям пич, нищо че щеше да оглави такова голямо учрежд ...

latinka

Проза » Хумористична

1.2K 4 10

Единородни

Любима,
С времето разбрах, че любовта която изпитвам към теб има нещо общо с твоята, но е съвсем различна! Извираше от мен, без да има нещо общо с твоята! Не, че като чувствах твоята, моята не се потенцираше! Но дори и ти да не ме обичаше, аз го правех, без значение къде бях и как се чувствах, давах ...

angelbard

Проза » Писма

841 1

Kъде е? продължение 4

– Ти слушаш ли музика?
– Да... но нямам радио в колата, откраднаха го! А парите за ново все не стигат...
– А класическа?
– Да... от...
И преди да е довършил изречението си. (от страх да не каже, че предпочита Лепа Брена, Ивана, или някоя от тях звездните) аз пуснах запис от концерт на моя брат! Шопе ...

Соларе

Проза » Разкази

847 1 7

Рачел* - Трета част.

***
В късния следобед малката групичка най-после стигна до края на селото и се спря пред портата на къщата. Георги отключи и влезе първи. Следваха го двете момичета, а най-отзад вървеше Мика. Младата жена не смееше да вдигне поглед, дори към гърба на човека, който вече и беше съпруг, камо ли към лиц ...

LiaNik

Проза » Разкази

866 4 9

Няколко писма до теб-14

Eдна година по-късно...
Мислех, че вече не те обичам...Бях спряла да мисля за теб вечер преди да заспя и сутрин, преди да се събудя...Спрях да те сънувам...От месеци...Мислех, че вече не си с мен...Не си част от мен...Мислех, че краят беше и отмина...Живях в заблуждение толкова дни и вярвах, че аз в ...

maracuja

Проза » Писма

1.6K 1 1

Лунно

Набичи до максимална степен уредбата в автомобила и тръгна. Работният ден отдавна беше приключил, трябваше да прегледа още документи и стана късно. От офиса до вкъщи го деляха пет минути. Стори му се прекалено малко време.
Слезе бавно през алеите, беше светло и чисто. По това време в курорта нямаше ...

exuded

Проза » Разкази

1K 4 5

Kъде е? продължение3

– Автобусът закъсня с час, докато стигне до нашата спирка, а ние трябва да продължим с влак до нас, в Б.! А с това закъснение връзката не става, трябва да чакаме до 5 часа сутринта на другия ден, за този влак до Б,!
– Ухааааааааа.... – влезе в разказа на Радослав развеселения Миро – и какво, чакахте ...

Соларе

Проза » Разкази

903 1 2

Тунел

Влезе в купето неуверено, сякаш нямаше запазено място. Поздрави другите пътници и седна. Жената отляво се поотмести - приличаше на адвокат - тъмносин костюм, очила с дебели, рогови рамки. Четеше вестник „Капитал”. Коленете й бяха прилежно събрани едно до друго. Омъжена - носеше халка. Боби отвори сп ...

СлънчевЛъч

Проза » Разкази

1.3K 2

Блясъкът на златото

Едва ли някога щях да посетя това приказно планинско градче, ако колегата ми не се беше обадил по работа. Негов познат имал къща за гости там, която се нуждаела от ремонт на покрива. Съгласих се с охота - работа никога не отказвам, всяка поръчка е добре дошла. Макар у дома да свързваме двата края, п ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 4 3

Локвата

Жената заключи колата си и тръгна с бавна крачка по тротоара. Докато се оглеждаше, канейки се да пресече улицата, понечи да мушне ключовете в чантата си. Те се изплъзнаха от пръстите й и паднаха на плочките. Подразнена, тя изсумтя и се наведе. Лицето й се озова на половин метър от една локва. И тога ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2.2K 1 4

Kъде е? продължение2

Радослав слушаше думите на Миролюб сериозно, свъсил вежди, нервно мачкаше цигарата между пръстите си и на края проломоти.
– Какво искаш да кажеш, Миро с това, че и аз съм от неподходящите твари? Благодаря ти за кафето и сандвича и извинявай за времето което си пропиляваш заради мен, в празни разгово ...

Соларе

Проза » Разкази

1.1K 1 2

Наводнението

Беше горещо лято, а аз бях на път да навърша първите си седем години /според всички – най-важните/. Между всичко, което трябваше да преживее детската ми душичка, за да израсте, се наложи да преживея и едно събитие, причинено от природата, но оставило незаличим отпечатък в детската ми душевност.
Горе ...

NadeBo

Проза » Разкази

716 1

Самотата на силните От смут и огън изваяна Пролог

Беше краят на третото столетие от епохата на Четвъртото варварство. Може би последните години,които някой можеше да отброи,преди всеобщата забрава да изличи и най-малкия спомен от това, което означават съчетанията от звуци “година”, ”ден”, ”минута”, а и много други още, дори самото понятие “епоха” и ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

779

Премиер и слънце

– Мръдни се малко, че фърлаш сенка върху небето ми! – казал Премиерът на слънцето.
– Как така? Аз съм слънце и...
– И какво от това? Така ти викат. Аз решавам кой ше е слънце на тая земя. Па то се и види!
– Но аз съм слънце за цялата Земя!
– Га стана премиер на целата Земя, тогава ше ти казвам къде ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1K 4 8

Относно всичко, което би могло да ми дойде на ум

Който е безгрешен, нека пръв… оф какви ги говоря – хвърляйте братя, хвърляйте!!!
Последните 30 години БГ политика могат да се опишат по следния начин: „човешко е да се греши, божествено е да се предава“
Мотото на националния отбор по футбол: И да паднем и да бием, пак ще ги ПРЕбием!
При толкова мног ...

Veren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

На полесражението

Малкият човек упорито водеше битка с наклонения улей на пластмасовата пързалка насред междублоковото пространство ! Той се бореше до пот , малките му маратонки оглушително скърцаха по хлъзгавия материал, ръчичките му почти не го слушаха , и въпреки това той с някаква нечовешка упоритост се катереше ...

vui4oto

Проза

1.1K

Среща

/От поредицата разкази за Евера и Ахарам- Милена, Мартин/
„Когато една среща трябва да се състои, то това се случва, независимо от всичко и всички!“
Ахаир
Олтарът беше обсипан със запалени свещи. Всички те горяха, пукаха и изпълваха огромната катедрала с движещи се сенки, които имаха свой, собствен ...

angelbard

Проза » Разкази

631

Нощ в участъка - 5.

03,00 – 04,00 часа
А по коридора идва Каменов. Ако има илюстрация на израза „Върху крилете на успеха“ – той е това. Усмихнат, размахващ два диска в ръка…
- Добре, добре – спирам устрема му – Сега ще видим и ще обсъдим. Задръж впечатленията си, нека всички видят…
Каменов, Манчев, Василев, Ангелов…
Гл ...

генек

Проза » Повести и романи

1K 3 6

Братя

БРАТЯ
Дойде дългоочакваният момент и Денко се застяга за казармата. Докато чакаше повиквателната, всичко му беше ясно, радваше се, че вече е мъж, че ще бъде войник, ще бъде... Какво ли не виждаше младежа – дори геройства. Но когато я донесоха, той гледаше глупаво листчето, гърлото му пресъхна, а сър ...

NadeBo

Проза » Разкази

815

Пътеките на живота

Как да опиша с красиви думи нещо, което не съществува? Не съм имал досег с него и никога няма да имам. Говоря за “нашата любов” – тази, която светкавично процъфтя и като бърз влак се изпари. Изключително голяма е възможността да си забравила приятните спомени, думи и докосвания. Износен е днешният с ...

thedac

Проза » Други

686

Ако само...

Бездната поглъщаше всичко.
Хищна. Ненаситна. Безкрайна химера в стихията на глада си.
Неумолима. Страшна. Безмилостна в страстта си да погълне дори самата безкрайност.
Астронавта наблюдаваше този пир, част от който ще се превърне скоро.
Бездната дори няма и да усети вкуса му. Нито мислите му, нито о ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2K 1

Рачел* - Втора част.

***
Георги дълго седя в тишината на тъмната стая. Не беше усетил кога се бе мръкнало. Стана и запали лампата. Огледа се. Нищо не се беше променило, а сякаш всичко чуждо му беше. Още не можеше да се отърси от чувството, че като агне го бяха натикали в най-тясното място на кошарата. Той, който отдавна ...

LiaNik

Проза » Разкази

869 6 14

Нощ в участъка - 4.

01,00 - 02,00 часа
Каменов се изправя рязко и се втренчва в тъмнината зад прозореца. После се завърта към мен:
- От другата страна на улицата, точно срещу входа на кооперацията, има банка…
Така… Банка… Ама разбира се – банка! Как не се сетих досега…
- И? – питам насърчаващо. ...

генек

Проза » Повести и романи

1.1K 2 9

Пэп 🇷🇺

ПЭП
Везде написано ПЭП. Все заборы, скамейки, стены домов, телеграфные столбы, - исписаны мелом, краской или углём. Пэп! Повсюду одно короткое слово – Пэп. В доске деревянной скамейки вырезали ножиком ПЭП. На свежей штукатурке тоже выцарапали ПЭП, - цементный раствор застыл, - ПЭП не выветрит ветер, ...

Бетон

Проза » Разкази

1.9K

Кървави следи в лабиринтите - Глава десета - Край

ГЛАВА ДЕСЕТА
Минаха месеци, а делото не се насрочваше. Извеждаха от арестуваните почти всеки ден на разпит. Когато се връщаха, те бяха просто дрипи. Не можеше да се разбере, кое са дрехите, кое кървавото месо. Бяха потънали в кръв и прах. Не откопчаха нито дума. Единственото, което разбраха, е че са ...

NadeBo

Проза

603

Носталгично

Наближава 24-ти май и започва да ме обзема някаква носталгия. Не, не заради манифестациите през ученическите ми години, когато белите къси чорапки постоянно ми се събираха в обувките. Трябваше често да подскачам на един крак, за да си ги издърпвам. Това нарушаваше маршировката в строя. Когато обикно ...

Stasi.1

Проза » Други

1.7K 1 2

Нощна разходка

"Тези цигари ще ме убият!" - помисли си Силвия докато вървеше към кварталното магазинче в тъмното. Не бе пушила от обяд след поредното обещание да ги спре, но след вечерята просто не издържа и без да се замисли скочи, грабна ключовете и хукна навън. Кашлицата раздираше гърдите и и тя започна да се з ...

JulianaNikiforova

Проза » Разкази

1.2K 1 2

Молитва за обич

Казвам се Теофил. Сирак съм. Майка ми издъхнала в мига, в който съм изплакал на белия свят. Отгледа ме баща ми Минко. Никой друг на света си нямах. Само НЕГО – Минко. Той ми беше и майка, и баща, и брат, и сестра, и леля, и свако. Сигурно това му тежеше много, защото постоянно ме биеше. Първите ми с ...

esenna

Проза » Разкази

2.9K 5 7

Забранена си ми (6)

Наистина ли си мислиш, че съм спрял?
Усещаш, че започваш да си признаваш.
Нали...
– Стояне, бе! – скочи Светла. – Ще го убиеш, казах ли ти да извикаш майстор...
– Павка... ех, че съм и аз!!! – ококорените очи на съседа ме гледаха виновно. – Добре ли си, удари ли се? ...

written-springs

Проза » Разкази

1.6K 5 5

Проза и разкази от съвременни български писатели

Изгубени в себе си

Нечистите - 7.6

Kъде – е? /продължение 5/

В света на синята мъгла

Щастие

Намерени в съня

Оригиналният бал

Важен въпрос

Версия /гарантирано измислена/

Пъпната връв

Стълбата

На бой с корупцията

Единородни

Kъде е? продължение 4

Рачел* - Трета част.

Няколко писма до теб-14

Лунно

Kъде е? продължение3

Тунел

Блясъкът на златото

Локвата

Kъде е? продължение2

Наводнението

Самотата на силните От смут и огън изваяна Пролог

Премиер и слънце

Относно всичко, което би могло да ми дойде на ум

На полесражението

Среща

Нощ в участъка - 5.

Братя

Пътеките на живота

Ако само...

Рачел* - Втора част.

Нощ в участъка - 4.

Пэп 🇷🇺

Кървави следи в лабиринтите - Глава десета - Край

Носталгично

Нощна разходка

Молитва за обич

Забранена си ми (6)

Опашка