Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.8K резултата

Подреждане на хаоса

Трудно е да подредя стаята си,мислите си....
Отивам до леглото, виждам плюшеното кученце, което ми подари преди 10 месеца.
Спомням си колко му се зарадвах.
Беше ми поръчал най-новата книга на любимата ми авторка.
Знаеш ли, че нямах време да я дочета, защото отделях всяка секунда в мисли за теб, в пл ...
Анагер (Гергана)
Анагер
Проза » Други
1.6K 1 1

Да се влюбиш във вещица /откъс/

Това се случи през късната пролет на онази шеметна година, когато правителството реши да поеме контрола над всички не подлежащи на контрол човешки действия. Доста амбициозна задача бих казал. За всички прогресивно или просто малко самостоятелно мислещи хора, това означаваше корекция на ума или бягст ...
KalinaIvanova (Kalina Ivanova)
KalinaIvanova
Проза » Повести и романи
2.1K

Нощ в участъка - 3.

23,00 – 24,00 часа
Познаваме се, разбира се. Тримата - не само от Управлението. Често съм искал да работят с мен по някои разследвания, което означава, че са професионалисти. Да ми ги изпрати шефът сега – явно разбира колко съм на зор…А четвъртият е почти младеж. Колев. Пратиха ни го преди месец. Ощ ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
1.2K 1 11

Гурме

Храната му се стори отвратителна. Но беше гладен. Жената срещу него проявяваше видимо удоволствие, докато сръбваше от лъжицата съвсем леко, с връхчетата на тънките си устни. Правеше го бавно и дразнещо.
– Мляната леща е много полезна – каза тя дискретно, когато хвърляше поглед върху пълното му блюдо ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1.1K 3 7

Клоунът винаги е тъжен

~~ Клоунът винаги е тъжен ~~
Няма билети за представлението вече. Завесите - спуснати. Акробатите -и те се прибраха. Циркът затвори.
Клоунът уморен е от хорският смях. Оставете го да си почива...
Няма сили за усмивки, сълзи'. Дори и да не са на сила.
Истински бяха, той се раздаде. И предишният път с ...
DeeDee (Диана Димитрова)
DeeDee
Проза » Разкази, Други
1.1K

Копринен сън

Облаци пълзяха в небето като колебаещи се да докоснат брега вълни. Движеха се като живи, на талази, сливащи и разделящи се като миговете в живота.
Приливите на дъжда, спрял преди малко, се оттичаха заедно с отиващата си нощ по стените на домът на имението Старфийлд - мълчалив и навъсен посрещна сиви ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Разкази
999 1

Горчиви гроздови зърна-10

Там, където живее сърцето..
Градът, където съм родена е най-странното и колоритно място на света...И не само заради природата, която не е повторена от Господ никъде на тази земя. Заради невероятните трансформации на сезоните...Заради аромата на мокра червена пръст...Заради специфичния вкус на онази ...
maracuja (Мария Георгиева)
maracuja
Проза » Повести и романи
1.2K 1

Кучешки работи

Самоедът опъна здраво каишката. Бе надушил нещо интересно в тревата и опитваше да се добере до него. Явно нямаше никакво намерение да се съобразява с виковете на стопанката си, която правеше отчаяни опити да го удържи. Кучето спря да дърпа за момент и размаха опашка, докато побутваше с нос една праз ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
1.2K 2 2

Нощ в участъка - 2.

20,30 – 21,30 часа
През това време е пристигнал и Каменов. Тъкмо навреме. Изпращам го в апартамента на убитата. Там трябва да е празно – трупът е закаран за аутопсия, вратата е запечатана, отпред са се сетили да оставят полицай…
Но всеки момент трябва да се прибере Димчев – ако не е вече там. Не иск ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
1.5K 2 14

Кървави следи в лабиринта – Глава девета

ГЛАВА ДЕВЕТА
Туше тръгна на гости при Петър. Често му гостуваше. Той остана единственият му най-добър приятел.Жена му вече не го гледаше под вежди. Посрещаше го като близък. Дори често си спомняха през смях оня одърпан Туше, който влезе за пръв път в дома. Той не се засягаше от подмятанията им. Знае ...
NadeBo (Надежда Борисова)
NadeBo
Проза » Повести и романи
685

Усещане за България

България. Странджа планина. Май е. Растителността тържествува. Поляни, обляни в слънце, въздух, изпълнен с аромат на мащерка, носен на талази от свежия вятър. Бели, смеещи се облаци стоят като закачени на небето. Кукането на кукувицата ни застига непрекъснато, макар че нямаме много пари в джобовете ...
gold (Zlatka Аndonova)
gold
Проза » Разкази
697

Съдба

Част I
Беше студена зимна вечер в къщата на едно забравено от Бога селце. Малката Джеси , дванадесет годишно дребно момиченце с черна коса на букли и блестящи пъстри очи, стоеше навън, седнала на стълбите и гледаше звездите. Свиваше малките си ръчички на юмручета и подухваше в тях, за да ги стопли. ...
ГалинаПавлова (princess of the darkness)
ГалинаПавлова
Проза » Повести и романи
1.4K

Прозрение (6)

1. Не разбирам емоционалните хора, те са толкова нелогични в действията си.
2. Подаръкът – скрита надежда за сбъдното желание.
3. Наивността е оправдание за безумната смелост, а опитът – за мъдрата предпазливост.
4. Не може да спреш придошла вода, но е възможно, преди това да вдигнеш бентове.
5. Суе ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
953

Нощ в участъка

17,00 часа
- Не, не… Недейте му казва, че съм звъняла… Недейте…
Тя отпусна бавно телефона, а тежестта на апарата свали омаломощялата й ръка до пода. Главата й се снизи постепенно и бузата й опря в килима…
Пребита, с кървавите петна по лицето, с полузатвореното ляво око, малко напомняше на русото син ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
1.2K 1 11

"Няма но, няма недей..."

В живота на човека, Истината ( реално/на практика ) е много по-безсмислена и по-безполезна от лъжата. Именно затова хората предпочитат да живеят в лъжа - дори когато са ПОЗНАЛИ Истината!
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
884

Нашето предопределение.

Съкровена Евера/Родена от Светлината/, отново съм в преоценка на това, което се случва. В мен, в дълбочината на моето същество, в Пътя по който вървим. Знам, че съм Изпитван, Проверяван, не за това искам да говоря. Ще ти кажа кои сме. Някой би казал кои сме били, не, и сега сме! Винаги ще сме! Днес ...
angelbard (Ангел Филипов)
angelbard
Проза » Писма
925 1

Кучешки живот

Баба Марта се бе разлютила и снегът се носеше с бурния вятър около Яна, която се опитваше да балансира върху ледената настилка пред блока, държейки голямата кутия с храна внимателно. Успешно стигна до близкия контейнер и подсвирна с уста. Дочули познатото подсвирване, от скривалищата си дотичаха няк ...
JulianaNikiforova (Юлиана Никифорова)
JulianaNikiforova
Проза » Разкази
1.3K 1

Пътища много,но истината винаги дреме зад ъгъла.

Младата жена нетърпеливо пристъпваше на перона. Гарата беше пълна с народ: изпращачи, посрещачи, заминаващи. Колко много съдби се преплитаха и колко многобройни бяха сърцата, които туптяха в очакване като нейното. Петя беше от чакащите. Да, тя чакаше. Беше се молила за този ден. Мечтала бе за тази с ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Проза » Разкази
2.1K 8 18

Кървави следи в лабиринтите - Глава осма

ГЛАВА ОСМА
-Така е, - говореше Христо на сина си. - когато не се допитвате до нас а вършите всичко на своя глава. - Ходеше нервно напред – назад нервно в стаята. Петко мълчеше. - Смятате се професори в политиката. Какво да правим сега? Вие и нас може да провалите. До колко е уведомен вашия Захари за ...
NadeBo (Надежда Борисова)
NadeBo
Проза » Повести и романи
712

Към Радомир

Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
919 2 4

Прошка

Момичето се размърда. Все още в топлата прегръдка на съня,започна да се оглежда наоколо. Прокъсаните пердета на прозореца се полюшваха от хладният сутрешен вятър и слънчевите лъчи надничаха любопитно в стаята. В първият момент не можа да осъзнае къде се намира, но след малко спомените нахлуха в глав ...
JulianaNikiforova (Юлиана Никифорова)
JulianaNikiforova
Проза » Разкази
1.5K 4 8

Пара гнедых (часть 7) 🇷🇺

Нет ничего печальнее, чем тяжёлые мысли.
Отец и Тимо ехали в Карамарин, замкнувшись в мрачности своих раздумий. Ехали наискось, полями.
Не всегда короткий путь - быстрее долгой обиды.
Что бы сигуранца ни подслушивала из зарослей дерезы, они шёпотом говорили на запрещённом родном языке, о войне далек ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Повести и романи
1.9K 1

Кървави следи в лабиринтите - Глава седма

ГЛАВА СЕДМА
Христови се бяха съвзели напълно след войната. Слав заговори да наемат къща и се отделят. Момчетата растяха и се усещаше недостига на жилищна площ. Христо не даваше дума да се изговори по този въпрос. Не можеше да си представи, да бъдат разделени. Въпреки че мислеше да мине в запаса, той ...
NadeBo (Надежда Борисова)
NadeBo
Проза » Повести и романи
627

Аберацио иктус

Можеше ли Весо Вафлата да предполага, че ще стои някой ден пред тази огромна къща с кутия бонбони в ръка, че ще се поти в сако и с вратовръзка, и че трепетно ще очаква да зърне човека, за когото бленуваше през последните седем месеца? Но ето, че този ден бе настъпил! И сега той - мъжкарят, който не ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза » Разкази
4.8K 7 10

Протритите патъци на религията

Когато преди година написах разказа „Страх“ търсех оправдание. Оправдавах своето неверие и липса на религиозно упование. Най-лесно мога да се оправдая с духа на върлуващия атеизъм в който съм възпитан в оная епоха. Прагматичното ми образование едва ли е достатъчен довод, както и семейната среда. Вер ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Рецензии, анализи, критически статии
1.4K

Без изход

Разкъсват земята, продават я на парчета. Хубавата отива в ръцете на имащите, да я бетонират, за да не диша. Да издигнат палатите си, всички да знаят, че имат-власт, пари, връзки. Да не смеят дребните мравки да минат по-
край високите им огради, понякога с поставени стражи или охранителни камери. От ...
Ve2666 (Василка Ябанджиева)
Ve2666
Проза » Разкази
958 2 3

Сродна душа за кратко

Той дойде в живота ми. Неочаквано. Изневиделица. Промъкна се в сънищата. Завладя мечтите. Превзе мислите ми. Оплете сърцето ми. Привърза душата ми с невидим конец.Накара ме да вярвам в невъзможното. Научи ме как се лети от щастие и от любов. Показа ми какво е да се пуснеш без да мислиш по течението, ...
frutito (Маги)
frutito
Проза » Писма
1.6K 2

Рачел* - Първа част.

Хубаво е чувството човек да крачи по родната земя! Омая и притихнало спокойствие носи родното в сърцето, мило и познато е всичко, но има и тъга. Тъгата по отминалото време и забравата се стелят бавно и нищо не замръзва така, както е било в миг от живота, от спомена, който е оставил следа в нечия чов ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Проза » Разкази
1.4K 5 21

Кървави следи в лабиринтите - Глава шеста

ГЛАВА ШЕСТА
Беше лятото на 1919г. Туше седеше зад една от мръсните маси на софийска кръчма. Тя имаше реномето на сборно място на пияници и побойници. Хора, отчаяни от живота, идваха тук да задушат някаква своя мъка, биеха се с когото им попадне, пак да отмъстят на някого, за нещо, макар противникът ...
NadeBo (Надежда Борисова)
NadeBo
Проза » Повести и романи
677

Когато му върви - върви

/още веднъж от "Калейдоскоп" - демоверсия/
Седим в парка с Митето комшията, гледаме последното слънце за тази седмица и се чудим дали ще видим някога пак истинска зима. Освен във фризера, де. И тогава до нас сяда омърлушен Пешо от горния етаж. Черпи с дежурните цигари, припалва и той, и пак мълчи ли ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
1K 6 12

Три утехи

Тишината сряза плитките си черни, в земята на разтворените рани. Заплакаха светулките като девици. "Война било, когато си сънувал обич, която никога не ще разцъфне. Война отвътре – почерняла в мъка." Така си шепнеха светулките и светеха все по-рядко. Отслабваха. Разказваха, че всичко е било, заради ...
Plevel (Силвия Илиева)
Plevel
Проза
1.3K 12 15

Пара гнедых (часть 6) 🇷🇺

Широки камыши Дуная, и длиною далеко уползают, от устья к самым верховьям заросшей реки стонут и мотают мётлами камыши. Не только болота заливы и луга в камышах утонули, но и беды людские тут припрятаны, предприятие опасное скрывают непроглядные заросли. Глубоко в вилковских очеретных зарослях, из п ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Повести и романи
1.9K

Какво се случи с борецът за правда

Часовникът на Правдомир Съсков звънна подканящо,сякаш искаше да му каже” Хайде ставай, бе михлюзин заспал! Кое време е?” Само че той го изрита и изпсува. Първо на ум, а после и на глас, защото не му се ходеше на работа. Но се налагаше! За честта на фамилията, мътните да ги вземат дано! И най-вече за ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Хумористична
1K 1 5

Спасовден

Така са се разпели тези петли в тъмното. Има още два - три часа до съминяло*.Збравил съм всичко(или така ми е по-удобно). Снощи събрах що имах буркани с винт. Сложих ги в една стара чанта. Отгоре метнах коженото яке,че влакът за Пещера беше в тъмно.
На село пред оградата ме чака едно куче. Две седми ...
Eipril (Хари Спасов)
Eipril
Проза
1.4K 7 11

Денят на Майката природа

Денят на Майката Природа
-Добро утро деца! – госпожица Ийгъл премина леко към центъра на стаята, сякаш не стъпваше, а се носеше по въздуха като птицата. Децата бяха насядали удобно в кръг около нея и я гледаха с очакване. - Днес е най-специалният за нас ден от годината. Помните ли защо?
- ДА! – друж ...
Розенкранц (Росица Рикова)
Розенкранц
Проза » Разкази
1.5K 1 7

18+ Справедливост сред греха.Глава Първа

Няма да забравя как се случиха тези две неща:
Един сводник беше изнасилил и удушил две жени,едната беше на около 23 години и беше бременна,а другата беше на по-малко от 18 години.Изглежда и са били студентки и са си позволили да отидат на купон в този бар,дето се събират какви ли не отрепки-от гамен ...
RadoslavDimitrov.1 (Франкенщайн Франкенщайн)
RadoslavDimitrov.1
Проза » Разкази
1.6K

Съзнанието

Има едно място, наречено Ад. Намира се извън времето и пространството. Извън битието, извън масите. Обитава съзнанието.
Всичко в Ада се движи на концентрични кръгове. Всяка думичка е камъче, което завихря и създава нови повърхности.
Адът си има звезди и красиво небе, поляни с дъхави билки, вечерни о ...
Diskordia (Ивалина Петкова)
Diskordia
Проза » Разкази
1.9K 3 4

Никой не знае, че съм няма

Аз съм няма. Само че никой от вас не го знае, защото когато ме попитате колко е часът или коя дата сме днес, аз ще ви отговоря. Дори сутринта съм ви поздравила за добър ден. А в четвъртъците, когато програмата ми е запълнена с упражнения със студенти от седем сутринта до седем вечерта, гърлото ме за ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза
923 3 2