Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Приказка за Чудното дете

Някога, незнайно къде, се родило Чудното дете. То имало вълшебна дарба - умеело да разговаря с цветя, дървета, птици и животни, да се разбира с тях...
Често Чудното дете излизало и се разхождало сред Природата... Веднъж то видяло красиви лалета и ги попитало как са.
- Радваме се на Слънцето! - отгов ...

MarinTachkov

Проза » Приказки и произведения за деца

2017-11-19T17:10:12+02:00 1.3K

Виенско кафе 3/ 6

– Excuse me, can I take pictures of you? I'm a photographer.1
Погледнах изненадано мъжа и в първия момент реших, че е някой навлек, който се прави на интересен, за да ме заговори. Прибирах се от кварталния магазин вкъщи с една кутия натурален сок и той ме беше спрял в една градинка между блоковете. ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-11-19T17:05:49+02:00 1.4K 6 6

Йоан

Процепи бели разцепват прахта. Слава погубена разделя снопа. Надежда погубена някъде в онази низина. Вяра не вярна заровена дълбоко в нечия душа. Народ без водач изгубен в нощта. Свят без свят носи само смъртта. Герой недочакан скрит нейде в маза. Предател слухти и дебне в борова гора.
Къде затихна ...

Buhler

Проза » Други

2017-11-18T09:19:51+02:00 1.2K

Телефонът

Този гаден телефон не звъни. Гледам го през пет минути, не – през четири. И? Нищо. Чакам и пак нищо. За какво ми е този телефон, като не звъни. Тъпо! Звънни. Пише име започващо с твоята буква. „Да, да добре.“ Поредният, който иска нещо. А аз какво искам? Телефонът да звъни и там на гадния много цвет ...

Стас

Проза » Разкази

2017-11-18T09:17:53+02:00 1.2K 1

Нощ в училището - 4.

22,30 – 23,00 часа
- Ей там има празно място – соча на полицая, но и той е забелязал свободната зоничка и паркира...
Слизам, оглеждам се. Обикновен жилищен блок, с обикновената редица автомобили отпред, та дори леха с цветя дели паркинга от плочките пред кооперацията. Вадя от джоба листчето, което м ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-18T09:15:21+02:00 1K 1 2

КОЛЕДА Е ПО-МЪДРА ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР

Беше вечерта на двадесет и четвърти декември- Бъдни вечер. Ясно съзнаваше, че вече закъснява, но и не бързаше, нямаше желание. Новият, лъскав автомобил плавно се движеше по вече заснежения път и наближаваше крайните квартали на града. От далече се виждаха премигващите светлинки, жълтите, червените, ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-11-18T09:00:46+02:00 3.2K 3 14

Фалшификаторката

Тази сутрин Мея със събуди с горчив вкус в устата. Може би прекалих снощи с пиенето - помисли си тя. Напоследък често пиеше сама. Изпитваше върховна необходимост от това. Животът й си изтече някак неусетно, или поне хубавата му част. Тази мисъл я гнетеше и не й даваше покой. Току-що навърши 61. Спом ...

vega666

Проза

2017-11-17T13:53:11+02:00 1.6K 8 14

Нощ в училището - 3

21,00 – 21,30 часа
Григоров се оглежда. Мястото му е заето. А и аз не мърдам от него. Нека от началото да се разбере кой какъв е. И да стигне до съзнанието му, че е не само гост в собствения кабинет, а и разпитван при разследващия. Свидетел, заподозрян – но не е шеф...
Всъщност, заподозрян не е. Пон ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-17T13:21:55+02:00 872 2

Дете ли съм?

По асфалта крача непринудено и ведро.
Гледам стъпките си и мълча.
Спокойна съм и тъй сериозна, и лицето ми блеждука в градската мъгла.
Спирам. С привлечен поглед в училищна площадка съзерцавам детски порив - нестихващ огън.
Живот от тука блика непрестанен, и искам да съм част от таз игра. ...

Галя_Георгиева

Проза » Други

2017-11-17T13:16:29+02:00 1K

Виенско кафе 3/ 5

„ти си гад
голяма лоша гад
ама аз съм добричък
и си те обичам
не вдигаш ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-11-16T23:20:51+02:00 1.3K 5 2

Български гени в Централна Европа

Български гени в Централна Европа
На сина ми
Днес е рожденият ден на сина ми и без да се усетя изплуваха в главата ми какви ли не спомени от детството му. И реших да ги споделя с вас.
Аз съм от амбициозните майки и от малки исках да приобщя децата си към културния живот. От моето детство и крехка мл ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2017-11-16T19:29:39+02:00 1.7K 5 10

Този път няма да ти се размине 8

Звъня на дворската врата, но мъжът й не се появява. Или не е в къщата, или не иска да ми отвори. Сигурно се крие мръсната гадина! Сигурно е усетил, че лошо му се пише! Забелязвам камера. Може да ме е видял и да не е харесал гневната ми физиономия. Но няма как да знае кой съм, защото не ме е виждал. ...

Heel

Проза » Разкази

2017-11-16T18:53:40+02:00 921 3

Давностно

Във входа имаме един стар ерген, който е още по-стар адвокат по бракоразводни дела. Реших него да попитам:
– Ти си човек с опит и много стаж – рекох, – трябва да знаеш всичко за давността.
Доволен остана от обръщението ми към него. Знаеше, че не мога да го понасям: той можеше да разведе очите, крака ...

exuded

Проза » Хумористична

2017-11-16T13:16:52+02:00 908 2 5

Център за координация на пресичащи се пътища

Център за координация на пресичащи се пътища
– Очакваме гост – оповести Провидението и през светлинното тяло преминаха като вълнá
цветовете на въодушевлението.
Залата стихна. Миг след това, финото жужене на радостта затрептя в неизброимите светлинки и изпълни командния център с оживление.
– На работ ...

zelena

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-11-16T13:10:34+02:00 1.9K 2 3

Нощ в училището - 2.

20, 30 – 20,45 часа.
Санитарите изнасят трупа. Докторът тръгва с тях…
- Докторе… - казвам нежно и умолително…
- Знам, знам… Ако може – и вчера щях да съм ти дал протокола от аутопсията… Но се съгласи да изчакаш…
- Колко? – гласът ми е още по-нежен… ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-16T12:32:05+02:00 958 1

Лепило и вълни (14)

Отмора
Улицата от лек, бързо премина в стръмен наклон, по който летях с байка в нощта. От време на време се обръщах да видя дали не ме следят полицаите. Не ги виждах, но това не ме успокояваше особено. Оглеждах се и за някое закътано местенце. А скоро и не бях ял. Сега от тревата щях да огладнея още ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-11-16T10:47:54+02:00 962

Неуспешен опит за бягство от мрака

На тъмното и изпълнено със звезди небе, луната вече беше изгряла. Всяка една звезда разпръскваше съвсем малко светлина, която беше поглъщана от мрака. Нощта беше спуснала тъмното си крило над големия град. Вятърът внезапно се усили, лампите по пътя започваха да премигват. Усещаше се приближаващо зло ...

Inspirators

Проза » Разкази

2017-11-16T09:48:05+02:00 1.3K 1

Обречен ум

Обречен ум
С.Л.
Звуци кънтяха в главата му, седнал на метален стол, необятна бяла стая изпълнена с нищото. Леки сенки се прокрадваха по пода, от нестихващо треперещите му ръце.
Наведената му глава бе изпулила очи вперени в пода, а безчувственият му поглед не се отделяше от бледо студените плочки. Ст ...

S.L.

Проза » Повести и романи

2017-11-15T20:34:34+02:00 885

Челядта на дядо Коло

Добре че легна болен, та къщата да се изпълни с живот. Дядо Коло отдавна беше прехвърлил осемдесетте и не помнеше дома си толкова жив от десетина, че и повече години. Може би от погребението на Елка. Ех Елка! Добре си живееха с нея, но оная я прибра рано, така им било писано. Имаха двама сина и една ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-11-15T20:33:16+02:00 1.7K 3 8

Коледният пътепис, който ти обещах - 6

28 декември
Г-н ...сон е инженер по образование. Това е факт, с който той страхотно се гордее.
Разказвал ми е, че при дипломирането си инженерите в Швеция получавали пръстен. Последната работа на Г-н ...сон е някаква фирма за недвижими имоти. Ако ме питаш какво прави един инженер в такава фирма, сам ...

670301

Проза

2017-11-15T16:34:02+02:00 670 1

Крайпътни мечти - Глава Втора

Глава Втора
Решението
Спомнях си онази семейна вечеря сякаш беше в деня преди заминаването ми, а всъщност вече бяха отминали месеци. С майка ми седяхме на масата, препълнена с всякакви вкусотии. Яденето беше топло и ни изкушаваше със своята чудесна миризма. Слънцето отдавна бе се оттеглило от поста ...

MisterVanko

Проза » Повести и романи

2017-11-15T16:27:07+02:00 984

Зазоряване

Тя седеше на протрития фотьойл вече цял час. Не го чакаше. Беше вдигнала крака на седлката и се беше побрала цялата като плод в утробата. За първи път огледа хотелската стая. Пет години идваха в този хотел. Не беше нищо особено, но той каза, че така няма да предизвикват нежелан интерес. Не помнеше п ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-11-15T12:35:48+02:00 907 2 4

Искай

"Искай, искай, винаги искай" Искай винаги, каквото и да става. Искай да се събуждаш до любимият човек и да галиш косите му така, както утринното слънце гали телата ви. Искай целувките, искай усмивките, сълзите, прегръдките, думите...Искай да усещаш аромата на кафето, димът на цигарата, ромоленето на ...

Ji-yong

Проза » Писма

2017-11-15T08:47:43+02:00 1K

Като Юда

Разказът е удостоен с ІІ място в националния литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя”, преведен на руски език и публикуван в Русия и Канада
Чакахме пред вратата на нотариуса вече два часа. Всички бяхме изнервени и ядосани. Секретарката му ни предупреди, че бил на някаква непредвиден ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

2017-11-15T08:44:13+02:00 1.2K 3

Нощ в училището

20.00 часа.
Срещу мен е училище „П.П.Славейков“…
Е, не срещу мен, а срещу кооперацията в която живея…
И не цялото училище, а само прозорците на четвъртия му етаж. При това тия на коридора. Високо вдигнати, само вечер се виждат осветени, а денем понякога зяпам как слънцето се отразява в стъклата на н ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-15T08:43:05+02:00 1.3K 6

Виенско кафе 3/ 4

Решихме Криси да замине за Швейцария и на място да види какво може да направи.
Аз се прибрах и Борислав стана като ме чу да влизам.
– Защо не спиш? - минаваше 12 вечерта.
– Намерихте ли я?
– Не още. ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-11-15T08:41:24+02:00 1.8K 4 1

Феята на сънищата

Феята на сънищата
Преди много много години на края на света се родило едно мъничко, сладичко момиченце. То приличало на малко нежно цветенце, затова го нарекли Цвети.
Сложили го в снежнобяло креватче и започнали да му се радват. Детето се усмихвало на сън.
- Колко е красива! – промълвила майката. – ...

svetlanal

Проза » Приказки и произведения за деца

2017-11-15T08:36:04+02:00 2.7K 1

Крайпътни мечти - Глава Първа

Глава Първа
Искри от миналото
Прекрасен летен ден. Птиците пееха някъде под сянката на високите дървета. Мелодията им бе красива пленителна и заслужаваща публика. Животинките щъкаха из забравените и обрасли пътеки скрити измежду боровете. Катериците пренасяха жълъди за зимата, трупайки ги в хралупит ...

MisterVanko

Проза » Повести и романи

2017-11-15T07:46:17+02:00 888

Тя се страхува само от градушките - 6

Тя се страхува само от градушките - 6
Антон я връхлетя изневиделица. Ключовете издрънчаха проглушително в краката ѝ. Бе я изпреварил, с два дни само я бе изпреварил…
***
Ту се събуждаше, ту се унасяше отново – тъй сладък беше този унес – сякаш нещо хем я люлееше, хем дърпаше надолу в някаква черна и ...

ParvaNova

Проза

2017-11-15T07:41:23+02:00 1.5K 8 18

Той бе толкова мил

Трябваше да я науча да пише. Защо не я бяха научили? Тогава можеше да каже нещо различно от това което вече знаеше. Нещо изненадващо. Нещо странно. Но тя мълчеше. Освен ако не я питах. Седеше в ъгъла на канапето, грациозна, както винаги. И ме следеше с поглед. Знаеше да ме наблюдава. Понякога ми се ...

Lebovski

Проза » Разкази

2017-11-14T12:47:21+02:00 3.1K 8 7

Пепа

Пепа беше много нахална. Тропаше на вратата и когато ѝ отвореха, нахълтваше вътре съвсем безцеремонно. А апартаментчето беше малко – тридесет и три квадратни метра и без тераса. Но пък бе топло и уютно. Имаше барплот, вградена в него мивка, шкафчета, малък кухненски бокс, пералня, хладилник. Съдомия ...

exuded

Проза » Разкази

2017-11-14T12:45:26+02:00 1.3K 5 7

Самокритика

Сигурно съм лош христианин – толкова народ се натиска да ми удря шамар, а все не мога да реша пред кого да подложа втората си буза.

VladimirKostov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-11-14T10:28:58+02:00 884

Виенско кафе 3/ 3

Погребението беше най-тежкото нещо, което съм преживявала след погребенията на родителите ми. За първи път видях Криси да плаче на рамото на баща си и той да го успокоява. Не оставих Дари да дойде на погребението, не исках да вижда как заравят майка и, това не се забравя. Когато си тръгвахме от гроб ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-11-14T08:40:05+02:00 1.2K 3 6

В гьола

Хубаво е в гьолчето. Приятно топла водичка, мека кал, плитко дъно, което дава възможност да се излегнеш, а те и пази, за да не потънеш. Цап-цап-цап... и малко плуване с опрени в дъното крака. А каква добра среда за обитаване е – пълно е с хипопотами, спортно-зеленикави жаби, късошиести и крякащи леб ...

генек

Проза » Хумористична

2017-11-14T08:38:08+02:00 814 1 5

Две писма до Дядо Коледа

Мили Дядо Коледа,
Ако някой научи, че съм ти писала, сигурно ще помисли, че съм луда или, че наистина съм се вдетенила, както често чувам да казват за възрастните хора.
Повярвай ми, скъпи Дядо Коледа, въпреки, че надхвърлих седемдестдесетте отдавна, аз съм една нормална, но много самотна стара жена. ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

2017-11-13T21:48:01+02:00 2.6K 2 7

Влюбената тийнейджърка

Премълчавах нещо твърде дълго и е време да го кажа.... Казваше, че не говоря, това което ще кажа няма да ти хареса.... Думите ще пронизват сърцето ми и ще ти доставят удоволствие... Но спри да ме обвиняваш, ето проговарям... От къде точно да започна? От началото? Оокей! Беше 03.07 не помня точно в к ...

ДениславаДончева

Проза » Писма

2017-11-12T22:33:06+02:00 1.1K 1

Извинявай, мамо

Извинявай, мамо
В памет на моята майка Такухи, съзнателно пожертвала своя живот за своите деца
- Извинявай, мила мамо! Извинявай! Извини ме, че толкова дълго не се решавах да напиша нещо за теб. Белият бизон пред мен едновременно ме зовеше да споделя с него каква съзнателна саможертва направи за дец ...

ВТ

Проза » Разкази

2017-11-12T22:16:55+02:00 2.1K 3

Твърде късно

"Спри да задаваш въпроси, чиито отговори нямаш силата да понесеш"-казват. Спрях. Не си задавам въпросите, които със сила ме разкъсват отвътре. Но точно когато спрях и си повярвах, че отговорите нямат абсолютно никакво значение, започнах да ги получавам. Едни отговори, които съдържаха огромно количес ...

BurchinVeli

Проза » Други

2017-11-12T16:07:59+02:00 1.2K 1

Десетата Божия заповед

НЕ ПОЖЕЛАВАЙ
Десетата Божия заповед гласи:
" Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти."
Изглеждаща безобидна, тази заповед всъщност има дълбоко съществен предупре ...

Stasi.1

Проза » Други

2017-11-12T15:08:56+02:00 2.3K 1 2

Джуравец

- Какво стана със Зоран? – пита жената.
- Прибрал се е вкъщи. Напуснал общежитието.
Жената ме изгледа учудено.
- Майка му е виновна! Щом разбрала, че Зоран се изнесъл от тях, казала, че щяла да продаде апартамента. Зоран много се разстрои. Как така да продаде апартамента?! А той къде ще живее? Ами б ...

670301

Проза » Разкази

2017-11-12T13:08:35+02:00 1.1K 1 3