Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Две евро био демократични приказки

Сън… Реалност…
Тая нощ сънят дойде във вид на говедо…Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме ...

генек

Проза » Хумористична

2017-11-12T13:05:42+02:00 686 1 4

Един невъзможен Живот

В рухващото планинско село Божур съществуваха баба Катя и циганчето Данаил. Китното местенце, курдисано на края на света, бе почти обезлюдено – само двамата приключенци развяваха калното знаме на трудния живот оттам.
Старицата бе загубила мъжа си преди много, много години. Димо Николов се спомина не ...

thedac

Проза » Разкази

2017-11-12T12:59:47+02:00 792

Виенско кафе 3/ 2

Вечерта на бдението беше адски тягостно. Борил си седеше с децата си, а Криси гледаше да стои отделно. Алекс я нямаше и вече нищо не ги свързваше. Само ние с Дари ходехме ту при единия, ту при другия. По някое време аз се прибрах да видя децата и я взех в нас, нямаше смисъл цяла нощ да плаче до ковч ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-11-12T12:57:14+02:00 1.9K 4 6

Мокро

Утрин. Ръмеж – спокоен и тих! Прихлупеното облачно небе се оглежда в локвите от среднощния дъжд, а улиците сиви и мокри са някак самотни. Сълзливи, оголели, стъблата на дърветата чернеят, а клоните им обезпокоително се перят напосоки. Устоялите на вятъра листа, днес окъпани от студения дъжд, отронва ...

gold

Проза

2017-11-11T23:05:43+02:00 621

Сок от гаравинки

Сок от гаравинки
Всеки човек е емигрант, но всеки емигрира по своему. Някои от нас хващат самолет, други автобус, трети си бият шута (каквото и да означава това), а четвърти емигрират вътре в себе си.
"Трябва ли да обиколиш цялата Земя за да разбереш, че навсякъде небето е синьо?" бил попитал някой ...

B

Проза » Разкази

2017-11-11T22:09:24+02:00 1.4K 1 1

Този път няма да ти се размине 7

Седя на фотьойла и гледам мач. С мачовете най-добре си почивам, защото ми помагат да се отърся от мислите за работа. Обзема ме спокойствие, което дори бормашината на съседа не може да накърни. Смятам после да изляза да пия бира с приятели. Прането ѝ чистенето се отлага за утре.
И точно тогава телефо ...

Heel

Проза » Разкази

2017-11-11T13:38:21+02:00 868 3

Девета Божия заповед

Думата "свидетелствам" трябва да се разбира като твърдя, заявявам, представям (вж. Йоан 1:7, 15; Второзаконие 8:19).
В библейски времена доказването на определено деяние се е основавало изключително на думите на очевидци (свидетели). Не е имало нито видеокамери, нито лаборатории за изследване на док ...

Stasi.1

Проза » Други

2017-11-11T11:38:39+02:00 1.5K 2

Смъртта

“И на седмия ден, като свърши Бог делото, което беше създал, на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал.
И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил...[1]”
За жалост това не важи за мен. За Смъртта никога няма по ...

Rasha

Проза » Разкази

2017-11-11T11:32:05+02:00 1K

Пестеливи разкази - 2.

Музикален
Разказ за меломана, който слушайки чалга, с ужас разбирал, че в някогашните естрадни песни имало смисъл.
Кебапчен
Разказ за човека, който след като се хранил цял месец с кръчмарски кебапчета, забелязал, че минавайки край дърветата, вдига крак.
Екологичен ...

генек

Проза » Хумористична

2017-11-11T09:07:30+02:00 802 1 4

Виенско кафе 3/1

– Какво ще правя, Светле?! Какво ще правя без Алекс? Защо не ми е казала, тя винаги ми казваше такива неща, сега защо не ми е казала? Защо не е казала на никой?
Хванах свекър си за ръката:
– Тя винаги искаше да се оправя с всичко сама. Просто беше такава. Искаше да поеме целия товар, познаваш я. Хай ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-11-11T08:58:26+02:00 2K 3 7

История

Всеки един от нас е пълен до пръсване с куп истории. Кои забавни, кои не чак толкоз. И през цялото време, в този живот ние просто търсим подходящият човек или хора, на които да ги разкажем, докато сами изграждаме други, за които ще искаме да говорим по-късно, с друг човек или други хора. Кои близки, ...

JaneEm

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-11-11T08:50:55+02:00 1.5K

Венчавка в Ейлиън Донан

Тъмни облаци се вкупчваха в неприлично раздути форми и засенчваха почти изцяло металния отблясък на навъсеното небе. Мръсно белите гриви на вълните се плискаха и разбиваха във влажните зъбери на слаките. Разпокъсана бледа мъгла се плъзна по склоновете на хълмовете, обгръщайки черните камъни с белезн ...

TytoALBA

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-11-11T08:49:39+02:00 1.7K

Осма Божия заповед Не кради

При първи прочит изглежда, че Бог иска да защити нашата собственост. При по-задълбочен размисъл установяваме, че не е точно така. Защо? От Библията разбираме, че Бог е собственикът на всичко: „Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея” ( Пс 24:1) ; „Среброто е Мое ...

Stasi.1

Проза » Други

2017-11-10T14:08:36+02:00 3.2K 2

Това е положението

Из медиите, 9 ноември 2017 г.: „Европа е част от ДНК-то на България, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след среща с премиера Бойко Борисов по повод предстоящото ни председателство на Съвета на ЕС.”
Топъл ноември. Няма слънце, но хората на опашката дружелюбно разговарят и чак ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2017-11-10T12:09:50+02:00 882 2 3

Пастърма гейт

От няколко месеца на Карамфил Пущинаров го напъваше да се жени. Най-вероятно заради Невена, която склони да споделя ложето му всекидневно, ако това може да се отнесе и за нощите. И така до една нощ, когато аха да започнат онези действия и прокапа над главите им. В спалнята, моля ви се! Защото в баня ...

latinka

Проза » Хумористична

2017-11-10T09:51:53+02:00 1.4K 2 19

Три шишета в машината на времето - 10. /край/

36.
Стигнах 35 глава и си рекох – те, до тука съм!
Казах, каквото имах да кажа и...
И се сетих за още куп неща, които не споменах даже.
Така в девети клас прочетох „Илиада” /ама цялата, едно старо издание с чудесни илюстрации/, „Хамлет”, „Фауст”... ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-10T08:42:05+02:00 1.8K 1 9

Самота за начинаещи

Ако се обърнем назад и правим по една крачка във времето за всеки ден, след 365 дни ще сме на съвсем различно място. Моите стъпки ме отвеждат в сива стая, която е студена дори през лятото. Може би самотата е нещо, за което всеки от нас има определение. За мен тя е вечно подредена единична стая. Без ...

Madeleine

Проза » Разкази

2017-11-10T07:30:05+02:00 2K

В памет на дядо

Безумно много те обичам, дядо
и ми липсваш всеки божи ден.
Спомням си лицето ти – изпито, бледо,
но с усмивка грейнала за мен.
Аз все такъв те помня, дядо, ...

Tifa

Проза » Писма

2017-11-09T21:52:44+02:00 4.5K 2

Скорост

Аз се нося. Не, по-скоро аз се плъзгам, профучавам, прелетявам покрай останалите автомобили. Те се сливат в една неясна, размазана картина. Преливащи цветове - бяло, синьо, червено, черно, зелено - дъга. Петстотинте коня под капака изпъват жили, мотора реве, цилиндрите се задъхват. Аз летя, аз съм Б ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-11-09T20:22:11+02:00 1.4K 1

Кръв и погром

Битката при Варна премина катастрофално. Османската империя успя да вземе връх над християните. Смъртта на младият крал, Владислав, доведе до смут в редиците на кръстоносците. Нито опитът на трансилванския войвода, Ян Хуниади, да подсили бойния дух на рицарите, нито обещанията, които водачите на пох ...

Адриан

Проза » Разкази, Други

2017-11-09T13:48:10+02:00 798 1 1

Три шишета в машината на времето - 9.

32.
А, походих по ония краища. И по море, и по суша.
Ядох плов – пилаф, де. Ама с пръсти – с все ориза /друг вид, не нашенския/, със стафидите и другия пълнеж.
Пробвах грузинските лепешки – хачапури. Ама и как звучи, а!
Пих истински чай. Тоя, дето млади момичета и булки не берат – толкова е силен, ч ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-09T11:01:40+02:00 957 2 6

Завръщане

Разказ от Генка Богданова
Самолетът, нетърпелив да се гмурне в лазурната синева на небето , плавно се отлепи от пистата, набра височина и остави зад себе си огромния чужд град, който погълна десет години от живота ѝ.
Десет кошмарно дълги, тягостно и тъжни години, изпълнени с тежък труд, унижения, тр ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

2017-11-09T10:41:18+02:00 1.5K 1 5

Жената на рибаря

Вървях по тясната калдъръмена уличка и се наслаждавах на тишината и приближаващата нощ. Слънцето все още се подаваше на хоризонта и хвърляше последните си оранжево-червени отблясъци по прозорците на къщите, подредени като войници от двете страни на улицата. Дъждовният облак току-що бе отминал, но ле ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-11-08T21:30:48+02:00 2.4K 5 7

Три шишета в машината на времето - 8.

28.
Увлякох се по войнишки спомени...
Сладко нещо – хем е минало, хем е интересно днес, хем ти става мило като се сетиш какъв идиот си бил... Не, че нещо се е променило, де.
Сещам се за една бригада нейде 75-а година май. В Чепинци.
Софиянци ходеха там на риболов – в блатата. ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-08T09:16:56+02:00 1.2K 1 5

Вечерта на младата дама

„За какво се пееше в „Джулай морнинг”?“ - въпросът изскочи като че ли без причина в мислите ѝ, докато крачеше по каменната алея покрай морския бряг. Свечеряваше се. Чайки и гларуси прелитаха ниско над водата, щапуреха по хладния пясък и крещяха на воля с всевъзможни крясъци, наслаждавайки се на пуст ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2017-11-07T23:55:35+02:00 1.4K 1 3

Увличаш се

Не знаеш накъде те води всичко.
Искаш щастие, искаш да се почувстваш така, както винаги си копняла. Щастлива, обичана, закриляна..
Не те интересува накъде ще попаднеш.
Това не го мислиш, мислиш кога ще усетиш следващата прегръдка, която ще ти спре дъха, ще ти спре функцията да мислиш. Ще спре всичко ...

BurchinVeli

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2017-11-07T21:17:58+02:00 1.3K 4 2

Вале купа

Има спомени от детството, които се запечатват някъде дълбоко в подсъзнанието и изникват ей така, от нищото, при случайно дочути думи, миризми, картини или прости неща от ежедневието. Често, тези уж наглед нищо и никакви, детински преживявания оказват по-голямо въздействие отколкото си мислим. Те са ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2017-11-07T17:05:53+02:00 1.9K 1

Поредният

Не желая да звуча егоцентрично, но не мислите ли, че гастрономията върти света?
Че тя е навсякъде около нас?
Е, може би, поне в развитите страни...
Работите до пот и сълзи от сутринта, а в обедната почивка отивате на обяд в близкия ресторант или на горчиво питие в близкото кафене...
Мечтаете си за о ...

ponichka.1

Проза » Разкази

2017-11-07T12:57:13+02:00 1.2K 1 1

Лепило и вълни (13)

Барабани, хашиш и разбира се... полиция!
Метнах се на колелото, хванах първата пряка надолу и се спуснах нанякъде. Едва ли съм карал много когато попаднах на градска градинка. Намираше се близо до неголямо кръстовище. Имаше си алея с тревна площ и цветя около нея, дървета, паметници и разбира се пло ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-11-07T08:31:49+02:00 978

Три шишета в машината на времето - 7.

24.
Най-шантава история там беше с “нападението” на Погребите.
Те се намираха извън града. Какво ли нямаше в тях. Виждал съм дори немски пушки и патрони с пречупен кръст.
Та давахме караул там. На пост, подчаси, почиващ... Не е леко, особено, ако си втора мръсна смяна.
Него ден войниците бяхме на ки ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-07T08:31:06+02:00 1.8K 1 7

Този път няма да ти се размине 6

Дългото ми чакане най-сетне бива възнаградено. Дворната порта се отваря и тя излиза. Вдигам бинокъла и го доближавам до очите си. Облечена е в официална рокля и е вдигнала косата си на кок. Изглежда добре. Няма какво да се лъжа, направо прекрасно изглежда. Извръща се и поглежда право към мен, но ням ...

Heel

Проза » Разкази

2017-11-05T20:18:30+02:00 931 2

Чичо Страхил

Още като дете беше изчел цялата криминална литература, която успя да намери. Градчето беше малко, но библиотеката му се струваше огромна. Ядосваше се, че тези, които са чели книгите преди него, не са ги пазили. Отначало го беше повече яд, защото може някой друг – запленен от историите като него, да ...

exuded

Проза » Разкази

2017-11-05T19:57:02+02:00 1.2K 2 7

Коледният пътепис, който ти обещах - 4

25 декември
Този ден нещо ми се губи. Дали не ходихме пак на разходка из острова? Само че в другата посока. По пътечките, по които тичат Г-н и Г-жа ...сон. Стигнахме до други езера. Минахме през други гори. Срещахме разхождащи се семейства с деца...
26 декември
Г-н и Г-жа ...сон не бяха на работа, а ...

670301

Проза » Други

2017-11-05T17:32:25+02:00 890 1

Бъдни вечер

Бай Георги работеше в завода вече четиредесет години. След казармата веднага започна работа. Времето бързо се изниза и сега му оставаше само година до пенсия. Тъкмо когато си мислеше, че всичко се е наредило, жена му се представи пред Господа. Синът му замина на работа в Англия и той остана съвсем с ...

Eipril

Проза » Разкази

2017-11-05T17:28:26+02:00 2.5K 6 24

Сестра Лора

Лора беше на четирсет и шест години. От над двайсет години служеше вярно на катлическата църква и спазваше всички Божи правила. Смяташе себе си за почти безгрешна, доколкото е възможно за един грешник, какъвто е човекът по природа и често търсеше поводи да го спомене. Но не с цел да се изтъкне, тъй ...

vmanasy

Проза » Разкази, Хумористична

2017-11-05T17:22:41+02:00 1K

На татко

Времето и вятърът нищо не оставят след себе си. Само спомени. Повечето от тях те карат душата ти да страда. Стоиш и гледаш старата си бащина къща, която е събрала спомени от четири поколения и много паяжини .. Децата, които се родиха в нея, излетяха като птици да търсят нови хоризонти. Старите, един ...

tedi

Проза » Други

2017-11-05T17:05:05+02:00 1.6K 2

Приоритети

- Искам един ден да стана заможен и богат - каза ми Тревър.
- Успех, приятелю, ще се радвам за теб - отвърнах.
- Ами ти?
Аз ли? Не знам.
Всъщност, един час повече прекаран с нея е достатъчен.

stefanoV_

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-11-05T16:53:42+02:00 839

Три шишета в машината на времето - 6.

19.
Нали ни пробваха, направиха ме отряден командир. На втори отряд – нашия курс. Златан заместник.
А на първия беше една Маргарита – лека лигла, комсомолска натегачка, злобна, макар и хубавичка.
Това беше в Радиново, дето веднъж го споменах.
Та посред войнишките изпращания една сутрин се оказахме б ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-11-05T16:48:39+02:00 980 1

"Не ме съдете" 27

Глава XXVII
Очите ѝ натежаваха. Цялото напрежение от следобяда обаче, бавно отстъпваше място на приятната омая на бялото вино, което сервираха в самолета. Ирина рядко си позволяваше какъвто и да е алкохол, особено при полет, но днес нищо не вървеше по правилата. След скандала, който им спретнаха слу ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2017-11-05T16:36:40+02:00 1.5K 4 3

Присъствието в отсъствието ѝ

Всеки има по една такава жена. Обикновено е по-млада. Има много пламък в очите. И те обича, когато не си и за харесване. Толкова е усмихната, че чак е съмнителна. Изглежда дива и свободолюбива, времето не я притеснява. Тя не се води по него, изглежда сякаш то се нагажда по нея. Тя не е шумна, но вин ...

snow__queen

Проза

2017-11-05T16:33:43+02:00 1.2K 1 1