Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Покрай фонтана-1

Група цигани се мотаеха около фонтана; найлони, кашони и вестници се въргаляха един върху друг навсякъде. Единият циганин имаше чук и го размахваше без причина. Другият притежаваше длето, третият – шлайфмашина, около която се суетеше. Беше лято и въпреки че часът едва наближаваше девет сутринта, веч ...

exuded

Проза » Разкази

1.7K 2 9

Повелите на Симаргил 5

Утрото настъпи мрачно и хладно. Бурята беше изгубила снощната си сила, но все още валеше из ведро, а от време на време далечни тътени разтърсваха простора. Хаймли бавно започна да се изтръгва от дълбокия сън и между морните си сънени клепки различи неясен силует. Някой стоеше насреща, на не повече о ...

Stay-C

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K

Нечистите - глава 4.1

Надникнаха предпазливо иззад ъгъла. Улицата гъмжеше от гвардейци и обикновени войници. Сякаш всичките от цялото кралство се бяха събрали там и претърсваха навсякъде. Елизабет чу звук от счупено от магазина за порцелан отсреща, а после и възмутеният глас на продавача, който призоваваше да са по-внима ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.8K 2 1

Нейната Петя

В тази гореща и влажна вечер Петя искаше вече да се прибере вкъщи. Не че нещо щеше да прави, искаше просто да остане сама някъде, където се чувства сигурна. А това беше единствено в дома й. Нейната крепост. Пускаше щорите навсякъде и оставаше по бельо. Точно това искаше и сега. Представи си прохлада ...

sguzen

Проза

2K 1 2

Не те пускам, обич моя...

Не те пускам, обич моя...
Веднъж вече се случи... Беше толкова отдавна и толкова неочаквано, че не можех да мисля - истина ли е, не е ли... Всеки ден ГО срещах на път за института- бяхме студенти. Вървях ту пред него, ту след него, но не добивах куража да го заговоря, нито пък той мене. Често го виж ...

pavka44

Проза » Разкази

1.2K 1

Нимфоманката

Нимфоманката
Малко след като влезе в пубертета, Наталия започна да се заглежда по противоположния пол. Още неосъзнавайки напълно какво се случва, тя изпитваше особено вълнение, когато видеше голо до кръста момче да тренира на уличния фитнес или просто да се разхожда без тениска свободно по улицата. ...

yanko88

Проза » Разкази

2.6K

Космическа загадка

Когато луната изчезна, сякаш никой не забеляза. Тя просто не беше вече там. Хората отдавна не обръщаха внимание на света около себе си, светлината на града ги осветяваше достатъчно, а вкъщи си имаха лампи. Оказа се, че луната не беше нужна на никого и не липсваше на никого. Природните катаклизми бях ...

Александър

Проза » Фантастика и фентъзи

1.7K 2 3

Лепило и вълни (22)

Трактор и колело
Вече започваше да се съмва. Продължавах да ходя отстрани на пътя и от време на време да махам за стоп. Засега нямаше никакъв резултат, а и движението не можеше да се сравни с това на магистралата. Не щеш ли се зададе трактор в далечината. Позамислих се дали да го спра. И стопаджия д ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

1.2K

Желязко

Желязко
Желязко — или Жеко, както го наричаха хората от обкръжението му — се роди през 1992-а година в Пловдив в семейството на добри и грижовни, но крайно обременени от идеалите на социализма родители. През първите години от своето пребиваване на земята, той общуваше предимно с момичета, негови бра ...

yanko88

Проза » Разкази

1.3K 1 4

Реката

Чух го съвсем ясно... Металическото "щрак" проби звънко безмълвието на нощта. Нямах съмнение за развръзката в килера, но оставих нещата на утрото... Не ми се разделяше с топлото легло, а и печката отдавна бе изстинала. Все пак имаше елемент на изненада... Вместо поредния плъх, в капана се свиваше пр ...

vozi

Проза » Разкази

1.3K 1

Преследване на сянката /пародия на пародията/

Предварителен послеслов
Случайно, ама съвсем случайно, попаднах в интернет на някакво свободно съчинение - пълна измишльотина, свободна фантазия, далеч по съдържание и смисъл от реалностите в нашата демократична европейска държава.
Авторът е неизвестен, а и аз тъкмо бях с насапунисана глава, та не в ...

генек

Проза » Хумористична

2K 4 12

Квартиранти

Преди него там живееше един по-възрастен господин. Той пушеше лула, свиреше на пиано и винаги беше усмихнат - нещо необичайно за хората в този край.
Понякога изкачвах скърцащата стълба и отивах при него просто да си говорим. Друг път се любехме. Или пиехме кафе.
Един ден го намерих умрял. Трябваше д ...

670301

Проза » Разкази

787 3 2

Добродушната дебеланка

Добродушната дебеланка
(разказ)
От бебе беше пухкавелка. Всички баби и лелки в квартала обожаваха да щипят бузите и, розови като на прасенце. Но и тя беше гальовно дете; радваше се на вниманието, което получаваше и нямаше нищо против да казват, че колкото са по-сочни бузите и, толкова е по-чаровна. ...

yanko88

Проза » Разкази

2.1K 1 7

Безтегловност

Изгубих. Изгубих любовта. Дори не го осъзнах навреме. Видях я само как се шмугва между последните капчици търпение и си отива. Но нямах сили да помръдна и отново да се опитвам да я догоня, за да проверя дали пък не ме чакаш зад ъгъла. Не и този път. Вече осъзнах, че съм я изцедила от толкова скитнич ...

lovepq

Проза

1.3K 4

Тя се страхува само от градушките - 14та част

Тя се страхува само от градушките - 14та част
... той се плъзна като безшумна, безплътна сянка по стълбището. Настигаше я – бе на едно дихание само от нея...
Посегна да я хване за лакътя и да я извърти към себе си, когато тя рязко клекна и ръката му увисна над нея във въздуха. В същия миг Мета заудр ...

ParvaNova

Проза

2K 8 34

Синя Луна

Четири части джин, една част кюрасао, натрошен лед, няколко капки лимонов сок. Петнадесет секунди в шейкъра, прецеждане в коктейлната чаша, украса от лимонова спирала на ръба ѝ. Когато всичко е под ръка, коктейл „Синя Луна” не ми отнема и минута...
В онази вечер това беше най-продаваното питие. Няма ...

perperikon

Проза » Разкази

2.2K 6 5

Добре, мамо!

ДОБРЕ, МАМО!
(разказ)
Винаги е била леко мистична. Трудно казваше „не мога” или „не искам”. Винаги беше и отзивчива. Не отказваше помощ на никого. Избягваше конфронтациите, искаше на всеки околен да му е добре. Мистичността ѝ се усещаше от околните, знаеха, че крие нещо дълбоко вътре в себе си. Но ...

yanko88

Проза » Разкази

2.3K 1 2

Нощ в курорта - край

02,00 – 02,30 часа.
- Разговарях с един от готвачите…
- Е?
- Мисля, че трябва да го чуеш…
Готвачът е около 40-годишен, леко прегърбен, почти без коса. Гледа ме малко стреснато, но същевременно се държи на положение – изправена глава, остър поглед… ...

генек

Проза » Повести и романи

874 11

Димо Кехая

"Човек, който е избирал, губил, рискувал, стрелял
и носил рани, преборил се и с Реда, и с Хаоса -
за такъв човек страшно вече няма."
В. Мутафчиева
- Мамо, какво е това хайдутин? – малкия Гошко седеше на земята, гледаше майка си право в очите, а в неговите горяха въгленчетата на любопитството. ...

reinbow

Проза » Разкази

1.4K 6 8

Този път няма да ти се размине 16

Клепачите ми сякаш тежат тонове. Все пак някак си успявам да отворя очи. Стените са ослепително бели. Не мога да разбера къде се намирам. Ще ми се да стана, но се чувствам ужасно слаб. Тялото ми не ме слуша. И изпитвам много неприятно стягане в гърдите. Що за кошмар е това! Толкова е реален, че чак ...

Heel

Проза » Разкази

757 2

За тебе бях

За тебе бях дъжд в очите. Мирис на тъга. Горчивия вкус на любовта. Погледа на утре.
Болка в сърцето. Липсваща протегната ръка и крачка встрани.
Истина наум, лъжа на думи.
Крясък на ярост, тишина на гняв. Музика без ноти.
Цвете за липсващ букет. ...

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 3

Хвърли хляба си по водата

КЪМ РУБРИКАТА „РАЗМИСЛИ ВЪРХУ НЯКОИ БИБЛЕЙСКИ СТИХОВЕ С ПРЕНОСЕН СМИСЪЛ”
„Хвърли хляба си по водата и ще го намериш не след много време” Еклисиаст 11:1
Сентенцията не е лесна за разбиране от първи прочит. Ако я приемем в конкретното й значение, не можем да се съгласим. Защо да си хвърляме хляба по в ...

Stasi.1

Проза » Други

4K

Нощ в курорта - 5.

00,00 – 01,00 часа.
- Счетоводителката... – казва Каменов и смутено замлъква...
- Какво? – питам аз, макар да е ясна мисълта му...
- Извинете! Просто си мисля, че камериерката не е възможен обект за престъпление. Камо ли студентите – те пък защо? Детето не споменавам. Остава само счетоводителката. В ...

генек

Проза » Повести и романи

966 4

Престъпници

Все ни учеха как не трябва да крадем, че това е наказуемо, следователно кражбата - грях. Обясняваха ни, че откраднем ли нещо, то може да е единственото, което човекът отсреща да притежава, тоест не е честно спрямо останалите. Макар хиляди пъти животът да ни е показвал, че почти нищо не е честно, има ...

lovepq

Проза

1.3K 1 3

Нечистите - 4

Елизабет примижа, като ранените й ребра се раздрусаха при падането й. Болката обаче не й беше приоритет, а лъскавите ботуши, в които се оглеждаше в момента.
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.8K 1

Нощ в курорта - 4.

22,00 – 23,30 часа.
Час и половина – разговори, разпити, беседи… С когото – каквото трябва. Някои са стреснати, други са наострени – що да ги разпитват тия ченгета, трети са готови всичко да кажат, само и само да помогнат за разкриване на престъплението. Или да бъдат оставени на мира, не им се заним ...

генек

Проза » Повести и романи

954 2

Нечистите - 3.3

Все си мислеше, че ще е по-голямо. Някой огромен казан, като на вещица. Но това не беше по-голямо от супник. Дори можеше да си представи, че вътре има супа, ако не бе стичащото се сребро по страните му.
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.7K 2

Из трезвия ум на пияния философ

Къде принадлежа и къде да избягам. Ходих надалеч, но се оказа невъзможно Аз-ът ме следва на всякъде. Тъгата от която не мога да се отърва. Под една или друга форма се явява, но винаги е част от живота ми. Дали това е просто в човешката природа или аз съм сбъркан? И защо по дяволите някак си ми харес ...

Igby

Проза » Други

1.3K 1

Истината

Тя, истината, никога не ще бъде изказана. Боят се много хорицата от нея – ще речеш, че е хала или стометрово цунами. Много го боли, когато я чуят, видят или катастрофират с невъобразима скорост в меката ѝ повърхност.
От памтивека тя ги ужасява; симулират фалшиво напомпена смелост, но не се получава ...

thedac

Проза » Други

667

Ръцете на мама

Ръцете на мама
(на мама Йорданка)
Две старчески ръце, положени кротко в изморения ти скут. Вече не могат да работят, но пръстите не спират да се движат и да предат невидима нишка. Тези измъчени ръце, покрити с кафяви издайнически петънца говорят на своя език. Артритни възелчета са се настанили по ст ...

MariaValkova

Проза » Разкази

1.1K

Слепеца в тъмното

Ще помня винаги когато за последно погледна в очите ми. Прогледна чрез тях и видя много... видя всичко, което не трябваше. Видя себе си след три години, видя се щастлив и примирен, видя се обичан видя се баща.
Видя, че света и съществуването ти са различни от сегашните ти представи, сегашните ти заб ...

Д.Данчева

Проза » Разкази

793

18+ Хигиениста

Викат ми Хигиениста. Никога не се оплаквам от работа. Потърсят ли ме, винаги откликвам. Така е, защото поръчките напоследък съвсем намаляха, а трябва да изхранвам семейство.
Ето днес е неделя, а аз отивам на работа. Не си мислете, че съм за оплакване. Много съм си добре даже. Работя два-три дена мес ...

Ambrouse

Проза » Разкази

1.6K 2 3

18+ Разлистване

Тя вдишва развълнувано, когато целувките му достигат пазвата и разкриват намеренията си дa продължат нагоре по дясната (нейната дясна,тя е отдолу) гърда. Притеснените, свенливи кристалнозелени очи се стрелват надолу и срещат страстта в неговите кафяви очи. Разбирайки притеснението, той я притиска ма ...

thatEncoreGuy

Проза » Разкази, Еротична

3K 4 3

Синьо (6)

6
През следващата седмица Александър си остана вкъщи и се лекуваше. Димитър беше при него след всяка тренировка. Оставаше за час-два и после се прибираше. Един ден му каза:
– В неделя е състезанието.
– Къде ще бъде?
– В залата, която построиха миналия месец. ...

Iamhere97

Проза

583

Нощ в курорта - 3.

20,30 – 21,00 часа.
Страшно и странно убийство...
Хващам се, че някак си смъртта на малката ме потиска повече от смъртта на четиримата. Да, вярно, че всеки човек е ценен. Но децата...
Добре, бе възрастни, като си имате проблеми – решавайте ги помежду си... Трепете се, мъчете се, гадории си правете – ...

генек

Проза » Повести и романи

1.1K 2 8

Равносметка

С всеки следващ ден ставаме все по-богати, защото губим по нещо излишно!

vega666

Проза

970 5 9

Нечистите - глава 3.2

Искаше й се да каже, че е като героите в книгите, чието око дори не трепва в лицето на смъртта. Които с гордо изправени рамене отиват към ешафода и дори казват нещо остроумно, преди да увиснат на бесилото. Но Лизи не беше като тях.
Усети как кръвта се оттича от тялото й, заместена от мъртвешки хлад. ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.9K 1 2

Нощ в курорта - 2.

19,00 – 19,30 часа.
Боряна е на петдесетина километра от града, пролетта е опразнила пътя, а Милчев е отличен шофьор. Така че – за половин час сме в курорта…
По пътя говоря усилено по телефона. Най-напред със Здравчев, който е вече на местопрестъплението…
- Бях до нашите на село – обяснява ми той – ...

генек

Проза » Повести и романи

804 1

Срещу Нова година

На двайсет и осми декември в осем вечерта по булеварда имаше малко хора, автомобилите също бяха оредели. Автобусите се движеха по график. Погледна в електронния показалец на спирката – остават му десет минути и номер 76 ще пристигне. Той имаше нужда от този номер, за да се прибере вкъщи.
Десет минут ...

exuded

Проза » Разкази

894 7 7

Душевна слабост

И седнах да те чакам. Да чакам едно твое позвъняване, както всяка сутрин ти чакаш да изгрее слънцето, за да усетиш липсващата ми топлина. Но аз съм слънцето, а ти си луната. Точно както те се разминават, търсейки се в пространството, никога не успели да се докоснат. Всяка секунда без теб се превръща ...

lovepq

Проза

1.2K 4 6

Проза и разкази от съвременни български писатели

Покрай фонтана-1

Повелите на Симаргил 5

Нечистите - глава 4.1

Нейната Петя

Не те пускам, обич моя...

Нимфоманката

Космическа загадка

Лепило и вълни (22)

Желязко

Реката

Преследване на сянката /пародия на пародията/

Квартиранти

Добродушната дебеланка

Безтегловност

Тя се страхува само от градушките - 14та част

Синя Луна

Добре, мамо!

Нощ в курорта - край

Димо Кехая

Този път няма да ти се размине 16

За тебе бях

Хвърли хляба си по водата

Нощ в курорта - 5.

Престъпници

Нечистите - 4

Нощ в курорта - 4.

Нечистите - 3.3

Из трезвия ум на пияния философ

Истината

Ръцете на мама

Слепеца в тъмното

18+ Хигиениста

18+ Разлистване

Синьо (6)

Нощ в курорта - 3.

Равносметка

Нечистите - глава 3.2

Нощ в курорта - 2.

Срещу Нова година

Душевна слабост

Опашка