Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Мъдрословия (18)

196. Свещеното в живота ни е това, което възприемаме като свещено.
197. Две са нещата, които получаваш по наследствен път, и които събуждат ненавистен поглед към света. Това са физическият недъг и дълговете на семейството.
198. Не затваряй очите си тогава, когато се нуждаеш от тях.
199. Всеки търси ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-08-03T10:50:49+03:00 786 6

Забранен си ми

Появи се в живота ми изведнъж, когато вече си мислих, че той се е наредил. Безброй прекрасни мигове и думи, две прекрасни сини очи - влюбих се. Научих след това, че чакат с нея дете. И той като мен се бе влюбил... само че той в моите две кафяви очи. Безброй прекрасни дни и нощи прекарани заедно. Но ...

Eccei

Проза » Писма

2017-08-03T10:44:26+03:00 1.4K

Гръмогласие (Писмо)

Можеш да противоречиш на мен, К.,
но не можеш да противоречиш на Нашия Слънцедаващ, Правдотворен, Всемогъщ Бог-слово. Светлината на неговите пламтящи словà ще достигнат до теб и ще те спасят от зловещите заблуди, които са те обвили в ледената си прегръдка. Знай, че Той ще изтрие това себемразие от т ...

Адриан

Проза » Писма, Други

2017-08-02T13:19:51+03:00 854

Фантастичната виагра

- Сега да имаше една виагричка, та настроението да повдигне…
Митето се хили, а Сашо се намесва веднага:
- Ха, наздраве! Какво се разправяте? За виаграта? А, четохме и ние що четохме за това чудо, пък то взе, че само дойде при нас. Пешо от третия етаж се върна от задграничен курс, донесе няколко кути ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-08-02T11:25:55+03:00 948 3

Твърде еротично

Тръпката не угасваше. Бяха изминали почти две години от знойната августовска вечер, преминала в най-невероятната и страстна нощ. Първата им нощ. Още когато го видя, за пръв път, очаквайки скучна делова среща със застаряващ чиновник, който щеше да и загуби два часа в безсмислени речи, тя разбра, че т ...

Vessymark

Проза » Разкази, Еротична

2017-08-02T08:28:41+03:00 3.6K 3 10

Терминатор

Оставих прозореца отворен. Има комарник. Горещо е. Юли свършва, но идва август. И телевизора оставих да бръмчи – нищо че излъчва топлина. Този Шварценегер е хубав като старостта си. Опънал си е кожата. Така е непобедим и вечен. Последният му терминатор обаче е детински. Като Роки 5. Неслучайно казва ...

exuded

Проза » Разкази

2017-08-02T08:25:14+03:00 1.4K 1 6

Стефан Петров и Бог

Здравейте! Казвам се Стефан Петров – шестдесетгодишен мъж, който срещате всеки ден. Живея в онзи вонящ кашон. Не пропускате да го сритате... Предполагам, че сещате за мен – боклука от края на улицата ви.
Не мога да кажа, че се чувствам страхотно. Дните ми са дебело въже, което се увива около врата м ...

thedac

Проза » Други

2017-08-02T08:23:13+03:00 684 2

Любовното обяснение на една мутра

О, по-прекрасна от нов хит на Азис!
Откак бях пиян и ти плеснах шамар по погрешка у дискотеката, мисля само за тебе. За твоите очи –неотразими като халогенки на BMW Седмица посред нощ у Люлин; за твоите бедра – изваяни като бухалки за бой; за твоя глас – мек като возия на краден Мерцедес S класа; за ...

duffmckagan

Проза » Други

2017-08-02T00:29:00+03:00 1.4K 1 1

Разковани дъски - 74

Доста граждани още от сутринта са си забравили дистанционното за мислене вкъщи и е трудно да им смениш програмата.
Адвокатски хумор:
Не мога да ги позная по делата им, понеже непрекъснато ги отлагат.
Продължителното общуване с психично болни хора, неминуемо ще те вкара или в здравословно приключение ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-08-01T23:35:29+03:00 2.2K 1 12

По план

ПО ПЛАН
Беше като разтуряха ТКЗС-то. Така де, селото.
Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя все една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.
Лани така, когато циганите ѝ обраха орехите.
Тоя път работата сериозна. ...

rajsun

Проза » Разкази, Хумористична

2017-08-01T22:41:50+03:00 1.4K 4

Бай Иван

Б ай Иван
(полухумористичен разказ)
В нашето външнотърговско обединение течеше поредната реорганизация. Двете обединения, слели се преди две години, сега се роеха на три. Моята кантора попадна в най-новото творение на социалистическата организация на външната търговия. Два-три дни след суматохата по ...

gudman

Проза » Разкази

2017-08-01T21:07:13+03:00 2K 2 4

Вързопче

– Това е всичко, което имам. – Подаде вързопчето, ръката му трепереше, очите – сини и бели като облачно небе, плуваха, сърцето спря да почине, а спомените му свършиха пътя си.
Никой не взе вързопчето.
– Вземи го ти, сине. – Пресегна се и доближи ръката на мъжа край печката. Той беше висок, строг, ле ...

exuded

Проза » Разкази

2017-08-01T14:55:00+03:00 1.2K 7

Мъдрословия (17)

194. Хората обичат да обвиняват съдбата за своите нещастия. Истината е, че те сами са взели всички грешни решения.
195. Трудно е да понесеш загубата, но е твърде лесно да се опияниш от победата.
196. Искрените сълзи казват много повече от хиляди словà.
197. Историята е учител, а хората, непослушни у ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-08-01T13:22:02+03:00 705 2

Свободата, Санчо...

Кацнахме на Либерта точно по разписание – в 19 часа местно време…
Нормална планета – тучни поля, зелени гори, кристални реки и езера, един огромен океан…
Такава ми е професията – обиколил съм доста планети и вече трудно може да ме изненада някоя с външен вид, хуманоидно население, дори с нрави и оби ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-08-01T11:17:25+03:00 985 1 1

Пролетен улов на сафрид

- Отпусни чепарето, така не им даваш да го атакуват – загорелият рибар с овехтяла моряшка шапка и избелял потник на сини райета профъфли фразата през цигарата в ъгъла на устата си. Бе нисък, шкембест и имаше вид на човек, на който може да се вярва.
Опърленото на подранилото априлско слънце момче с п ...

йеромонах

Проза

2017-08-01T11:09:59+03:00 754 3

Волният

Алармата на телефона му иззвъня истерично. Той с мъка се надигна да я изключи и по навик погледна спящата си съпруга. Обичаше жена си. Макар не всичко в съвместния им живот да беше розово и времето да беше подлагало на изпитания отношенията им, не можеше да си представи, че ще се събужда до друга. К ...

Sapernica21

Проза » Разкази

2017-08-01T08:35:59+03:00 736 1

Смело сърце

Надя Петрова – деветнадесетгодишно момиче, за което животът тепърва започваше, слезе от влака на гарата в Бургас, за да се запише в университет. Избра да учи начална педагогика – умно решение, продиктувано от желанието и́ да има сигурна работа след време. Срамежливата девойка щеше да направи прехода ...

thedac

Проза » Разкази

2017-08-01T07:19:18+03:00 777 1 4

Сляп танц

Танцувам страстно за теб, но сама.
Музиката ме прегръща.
Песента ми шепне нежно.
Ритъмът ме води.
Стъпвам бавно по всяка нота затворила очи. ...

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-07-31T01:23:15+03:00 960

Час по безопасност на движението

Класната, госпожа Ташева, драскаше нещо в тефтера си и като че ли не възнамеряваше да почва заниманията. Учениците нямаха нищо против това, почти всички бъзикаха захласнато телефоните си. Тогава вратата се отвори и в стаята надникна един от охранителите, възрастен човек, когото всички наричаха бай П ...

Heel

Проза

2017-07-31T01:14:24+03:00 1K

Дарвиновият закон

Явор си купи нова кола. Но този път – наистина нова…
Пари имаше, защо да не плати по-скъпо – за по-хубава кола? При това супермодерна – със страхотен външен вид, мощен двигател и куп екстри. Между които нов, модерен и бърз компютър…
Капне дъжд – компютърът изчислява силата и броя на капките, в съотв ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-07-30T19:25:10+03:00 1.2K 1 1

"Не ме съдете" 3 и 4

Глава III
Лора вървеше самa. Точно от това имаше най-голяма нужда, за да събере мислите си. Последните няколко дни минаха като вихър. Едва ли си бе представяла така завършването на гимназията. Без Калоян, в интимни отношения с мъж доста над годините на баща и. Последната мисъл буквално я вледени. Пр ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2017-07-30T18:58:40+03:00 1.5K 1 4

Вечно задължение

В село Воденичане живее седемдесет и осем годишната баба Иванка. Това малко местенце лежи в пазвата на Югоизточна България, предлагаща невероятни гледки, които се запечатват в съзнанието.
Животът на тази стара жена представлява низ от върхове и падове. В зенита на своята младост прекъсва образование ...

thedac

Проза » Разкази

2017-07-30T18:45:10+03:00 633

Дантелата на дявола

ДАНТЕЛАТА НА ДЯВОЛА
– Цвето, Цвето, тук ли си?
Накъсаният мъжки шепот разсече тишината на две. Половината, куцайки, се скри в отминалия ден. Другата половина, осакатена, рухна върху селото, затискайки го с предчувствието за идващо зло.
Една топла женска ръка затисна мъжките устни и ласката прокара о ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-07-29T23:08:31+03:00 3.9K 11 17

Призовка

Спря напряко със стария си опел. Огледа се. Портата беше голяма, над нея – навес от керемиди, еркери от сухо орехово дърво, зеленина, огромна сива пощенска кутия, наполовина обвита с бръшлян. Не можа да повярва на очите си. Късмет! Той идваше направо към него. Не се криеше.
– Добър ден! – провикна с ...

exuded

Проза » Разкази

2017-07-29T22:49:55+03:00 840 2 2

Малки разговори – Цената на чувствата

– Изобщо не забелязах че си тук. Как ме намери? – запитах аз, след като забелязах силуета ѝ с периферията на зрението ми.
– Не беше трудно Стефко. След като не те открих в стаята ти, просто погледнах през прозореца и те видях.- отвърна тя.
– Видя ме а? Просто ей така? Осъзнаваш че този парк е на два ...

Eddie92

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2017-07-29T17:34:44+03:00 1.1K 1

Непостигнато желание

Непостигнато желание
Когато бях съвсем млада и още не бях омъжена чаках често привечер бъдещия си съпруг пред работата му. Бях около двадесетгодишна, слаба с буйна, дълга коса и като всички момичета тогава облечена по модата с феерични широки рокли с голи рамене и обувки с високи токчета. Приятелят ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2017-07-29T12:59:45+03:00 922 2 19

Лъчко Циганина и Ламята Спаска

Добре, де, добре… тъй като не ме бива много в говоренето, съвсем набързо:
Лъчезар Кирилов, кратка биография:
Възраст: двадесет и четири;
Зъби: една втора от летата му;
Хигиена: баня — само на двадесет и девети февруари и то, ако не е много студено; ...

cattiva2511

Проза » Разкази

2017-07-29T12:36:24+03:00 1.7K

Стара нова приказка

Дясната ръка се отпусна безсилно:
- Боже, ще се откача всеки момент…
Лявата промърмори:
- Ти поне си предназначена за труд. А аз… Наравно с теб цял ден – вдигай, сваляй, влачи…
Краката възроптаха: ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-07-29T11:53:49+03:00 808

"Не ме съдете" 2

Глава II
Беше ранен следобед. Лора седеше небрежно протегната на едно меко кресло на терасата. Със зареян поглед гледаше раззелененият склон на Витоша. Но мислите и бяха другаде...
Изпитваше неистово желание да му звънне, но имаше табута в това число съпруга с 2 деца.
Оххх не искаше да мисли за тях ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2017-07-29T09:42:15+03:00 2.2K 2 3

За къпини

Нави ме да отидем да берем къпини. Недостойно е това дело, особено за мъжествен тип като мен, взел силите на цялата нация и ума на жена си, но приех в миг на умопомрачение. Обаче дотолкова ненавиждах решението, уж гласувано с мнозинство и почти доброволно, че вечерта си пийнах повечко – да имам сили ...

exuded

Проза » Разкази

2017-07-28T17:59:06+03:00 746 1 5

Автомобилчето

` С всеки следващ ден шестгодишният Славчо се обездвижваше все повече и повече. Неговата мания да се изживява като автомобил се задълбочаваше, а желанието му да „ презарежда” ставаше неудържимо. На всяка крачка – хапка, на всеки завой – глътка, а килограмите се трупаха! В детската градина също бяха ...

Средногорски

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Хумористична

2017-07-28T17:35:36+03:00 1.4K 2

А природата си има свой път

Ния за последно погледна архаичния часовник – осем часа. Време е за тръгване. Натам й беше познато – на покрива, вземане на таксолет, три минути полет и после достатъчно време да облече специалния екип, да приеме дежурството, да огледа цеха за месо…
Звучеше доста тревожно, дори страшно, но това си б ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-07-28T17:12:19+03:00 1.7K 1

Мъдрословия (16)

183. И най-тежкото поражение не може да оправдае думите „не ми се живее”.
184. Хубаво е човек да вярва любовта. Лошо е, когато го прави сляпо.
185. Този, който е прегърнал самотата, може лесно да превърне болката в свой приятел.
186. Истината е там, където никой не я търси.
187. Не се подвеждай от б ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-07-28T17:01:35+03:00 1.1K 1 1

"Не ме съдете"

Глава I
Прибра се вкъщи със затаен дъх и бясно препускащо сърце. Още не можеше да осъзнае какво се случва. Стараеше се да стъпва на пръсти върху студените плочки, за да не вдига шум. Не искаше никой да я вижда точно сега, с разпиляна коса, огъващи се колене и ... миризма на уиски.
Утре щеше да е дру ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2017-07-28T08:34:33+03:00 1.7K 3 5

Халюцинации

Защо ги убих? Все още не мога да отговоря правилно на този въпрос.
Аз и досега се питам дали съм изкрейзил или шизо-то ми е хакнало системата, ама май не съм толкова зле - щом ме разпитвате и записвате гласа ми на това изобретение. Обаче знам със сигурност, че халюцинациите не са това, което хората ...

donkooooo

Проза » Разкази

2017-07-28T08:32:28+03:00 1.4K 2 8

На село

Спряха за малко да се поразтъпчат. Слязоха от маздата. На едно бяло листче, скъсано на ръка и защипано с кабърче на дървото до първата къща, имаше син печат и подпис. Мъжът доближи и прочете на глас:
– Ще се спира водата.
– Как? Тук! Точно тук ли?
– Така пише. Няма страшно.
– Не ме е страх. Учудена ...

exuded

Проза » Разкази

2017-07-27T14:12:32+03:00 1.1K 3 7

Има ли ги още?

Има ли ги още?
Има ли ги още истинските приятели? В тази история ще ви разкажа няколко срещи с истинските приятели, които в момента не се познаваме и такива, които нямаше да пиша тази книга. Първия истински човек в живота ми беше човек на, който имах по- голямо доверие и от майка ми, споделях и днит ...

kiro7755

Проза » Други

2017-07-26T13:15:55+03:00 791 2

Орис (Сафина) 27

>
>
>

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

2017-07-26T08:34:41+03:00 1.1K 1

По Хемингуей

Десет дена отпуск – за болен родител. Само три дена използвани...

esenna

Проза » Други

2017-07-25T23:41:46+03:00 1.5K 2 7

По съседски в Хавана

По съседски в Хавана
Както съм започнала напоследък да си пиша спомените от живота в Куба, не мога да прескоча нашите многобройни съседи, някои от които имаха доста интересни истории. Майка работеше само половин ден в българското училище в Хавана, имаше доста свободно време и се беше сприятелила с м ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2017-07-25T23:11:42+03:00 1.4K 1 8