Проза и разкази от съвременни български писатели
Лидерът - глава 1
- Аз мога да предвидя ходовете му.
Стоях пред пет човека, всеки от които можеше да ме убие за по-малко от три секунди. Усещах пет чифта очи, втренчени в мен, опитвайки се да пробият през душата ми. Враждебността във въздуха беше много повече от кислорода.
Потта се стичаше по слепоочията ми, ...
Този път няма да ти се размине 18+
Време за обяд
Пущинякът
Моята Лина
Родителите на Лина се разделили, когато ...
Прозаичен 8-ми март
Панически страх или как да живееш като мъртвец
Понякога човек не осъзнава колко нел ...
Фетишът на 18 годишна (част 7)
А беше такава красива любов
В далечната 1983 година бяхме на Международна бригада в Полша. Около 60 човека средношколци от ..., България.
Не мога да си кривя душата, че Даниела бе най-красивото ни момиче. Със смолиста, дълга и естествено сит ...
Разказче с неочакван край
От какво се оплаквате? - пита лекарят.
Опасявам се, че съм болен от Алцхаймер, докторе - казва Иванов.
Лекарят: И как заключихте това?
Иванов: Миналата година от разсеяност честитих на съпругата Ви 8 пъти 8 март. ...
Огледалото /част 7/
Помогнете - моля Ви се! Част 3
- Има някакви правила кога, но всеки случай си е крайно индивидуален.
- Ахаа… А това ти занимание да помагаш има ли си някакво точно определение?
- Чак за определение - не зная! Но нещо като дълбоко необяснимо ...
Помогнете - моля Ви се! Част 2
- Жалко! – тръсва разочаровано цигарата си в пепелника и пита с лека пренебрежителна нотка в гласа - А да не би да си лекар?
- Не – усмихвам и се учудено – От къде ти хрумна пък това за лекаря?
- С тези ти изказвания относно пороците ми звучиш като нещо такова… Я проповедник… Я лекар сухар… И ...
Из "Проклятието на Шехерезада"
Пэп 🇷🇺
Везде написано Пэп. Все заборы, скамейки, стены домов, телеграфные столбы - исписаны мелом, краской и углём. Повсюду одно короткое слово – Пэп. В доске деревянной скамейки вырезали ножиком ПЭП. На свежей штукатурке тоже выцарапали ПЭП, - цементный раствор застыл, - ПЭП не смоет дождь, не выветри ...
Нечистите - 6.2
Огледалото /част 6/
Изборът
Забранена си ми (2)
– Хайде, качвай се! – прикани ме той, махвайки към себе си.
Настаних се до него. На ...
Отговаряй на безумния...и не отговаряй...
На пръв поглед човек би си помисли, че между двете твърдения има противоречие. Може да се обърка или да не обърне ...
Антиквариат
Огледалото /част 5/
Зи и Уили не бяха кръвни братя, въпреки че често ги бъркаха заради външната прилика. И двамата бяха високи, снажни, с релефни тела, тъмни очила и с къси коси. Те просто живееха заедно в общ апартамент като си поделяха наема. Занимаваха се с различни дейности. Уили ...
Няколко писма до теб-6
Лепило и вълни (30)
избягах. На 16-ти вечерта бях в Кадис. За шест дни
изминах около 600 километра. Четири пъти ми
спираха на стоп коли и един път трактор. По-голямата
част изминах с колело, но и доста пеша! „ ...
Помогнете - моля Ви се! Част 1
Как на кого?! На мен ми помогнете!
…
За какво ли!?
… ...
Черният човек
Хората отговаряха на природата – винаги усмихнати, бодри, весели, със заряд от вечна младост и неспирна ...
Търси се
Мотам се, като съществително в безкрайно дълго изречение, около иде ...
Цената на доверието
Крайно време е да взема да споделям и пак да споделям с вас всичко, каквото ми тежи. За таланта си вече споделих. Галактически е и точка! За курсовете които се наложи да посещавам заради пустите му конкурси, също споделих. Макар, че има още какви да посетя. Иначе ще си ост ...
Пълни гащи
Късна магия
вагона. Любовта пламна още в мига, когато погледите им се срещнаха, очаровани и
ласкави. Гледаха се само за части от секундата, но им се стори цяла вечност този
божествен, неповторим миг, който ги изпълни с възторг, изумление и не ...
Няма време
Плъзна ръка по гърдите му, по корема, по-надолу…
– Съжалявам, скъпа, сега нямам време – отметна завивката мъжът ù и бързо се изправи. – Закъснявам за работа.
– Нищо не казвам, миличък. Исках само да проверя.
Все бързат, все нямат време! Не помнеше през живота си да е изричала подобни думи. ...
Съновидения
Писък на ужас и отчаяно стенание го събуди. Изправи се и седна ...
''Имението Уелс''
Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат.
Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под.
Миризмата на вехто ме обзе. ...
Няколко писма до теб-5
Лепило и вълни (29)
Тръгнах към вълните. Застанах на мястото където мият пясъка и усетих водата по стъпалата си. Студеничка, но не много. След малко обливаше глезените ми. Постоях малко за да свикна събирайки смелост да се потопя. Не отне много време и се гмурнах под поредната вълна. Не бяха големи, но така обича ...