Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Безвремие

Заливахме се от смях за пореден път. Смехът се разстилаше по остарелите ни лица. Толкова години! Пренасяхме се назад във времето и отново се връщахме.
Огънят грееше с красиви пламъци и цепениците отстъпваха, за да създадат топлинен уют.
Гледката през отворените кепенци обагряше погледите ни чрез кра ...

ЙКиров

Проза » Други

667

Синьо (2)

2
Беше 6:30 сутринта. Будилникът извъня и Александър стана. Отиде в банята, изми се, нахлузи дрехите и влезе в кухнята да закусва. Докато усети, вече беше станало време за училище. По програма имаха математика, тъй че заизкачва третия етаж. Огледа се, първо наляво, после надясно. Видя два коридора – ...

Iamhere97

Проза

727 1

Неделен Иванов

Трябва
Край! Трябва да го направя днес или никога няма да посмея! И защо само отлагам? Какво чакам – съвсем да ми стане черно ли? Вярно, страшничко си е, високо е, и ако... Обаче, направя ли го – отървавам се от грижите. Да - не е веднъж завинаги, но все пак...
Ей такива неща се въртят из главата на ...

генек

Проза » Хумористична

804 1 8

На върха на иглата

"Няма разум на тая вселена, няма", съзнанието се блъскаше в коридорите си. " Няма, няммма...". Сърцето тласкаше лепкавата си каша и уморено засилваше ритъм да я избута.
- Здравей "Усмивка" - ласкав глас прониза, като лъч светлина - Време е...
Леко убождане... Цялата вселена е на върха на иглата, скр ...

wola

Проза » Разкази

937 2

Мъдрословия (39)

335. Понякога прекият път е всичко друго, но не и пряк.
336. Думите са злато. Мълчанието също.
337. Често кръвожадните исторически личности се възхваляват, а мирните такива, се отричат.
338. Не във всяко село можеш да се научиш на труд и уважение.
339. Да чувстваш омраза е като да държиш радиоактиве ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

876 2 1

Синьо (предговор + 1)

Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осиновила моята майка и с ...

Iamhere97

Проза

790 5

Този път няма да ти се размине 11

Една неделя тя се обажда доста по-рано от обикновено. Звучи бодро, но не насилено, а искрено бодро. По гласа й мога да усещам много неща, от край време е така. Всъщност и тя ме е изненадвала с прозрения относно мен. Усещайки доброто й настроение, веднага ми се стопля сърцето. В този момент съм сигур ...

Heel

Проза » Разкази

732 1 1

Крайпътни мечти - Глава Трета

Глава Трета
Мечти на колела
Тик-так
Тик-так
Часовникът над главата ми бавно и мъчително изброяваше секундите оставащи до изгрев слънце. Лаят на съседското куче се превръщаше в песен, която омръзваше след хилядите слушания. Всеки път, когато домашният любимец, в отсрещната къща, си отвореше челюстите ...

MisterVanko

Проза » Повести и романи

964

Виенско кафе 3/ 7

– Каква издръжка ще ми искаш? Не искам да се съдим, искам да се разберем.
Погледнах някъде покрай Кристиан:
– Никаква, майка ти се грижи достатъчно за мене.
– Няма да се оженя за тебе, нито ще живеем заедно.
Още когато видях Кристиан на вратата на стаята в родилното как не иска да влезе разбрах, че ...

Elder

Проза » Повести и романи

2K 6 5

В събота с Иванов

Вкус
Седят в кафе-гаража на Митето двама комшии Иванов и Петров, пият си оригинални ментета и за жени си приказват.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Петров. И разказва за бившата си приятелка /по модерному/, дето била необхватна като сибирската земя, но малко по-топла от нея.
- Аз п ...

генек

Проза » Хумористична

870 1 4

Най- сладката диагноза! Тя беше наркотик!

Откакто се запознахме тя се превърна в анатом, изучил тялото ми заедно с желанията му до най- малката подробност. Харесваше ѝ да ме докосва. Бях слабостта на крехкото ѝ телце, а тo беше моята. Обожавах тялото ѝ, начина, по който ме докосваше. Езикът ѝ! Ах той беше нежен и пъргав когато правеше френс ...

НиколаСтаниславов

Проза » Разкази, Еротична

1.6K 1

Биполярна среща

Бях легнала до брега на едно езеро и броях облаците. С периферията си наблюдавах как листата на дърветата танцуват фламенко. Бяха се групирали по двойки. Жълтите танцуваха с червените, а зелените с кафявите, после вкупом се спускаха надолу, като пеперуди и утихваха по тревата. Протегнах ръка и си хв ...

Plevel

Проза » Разкази

1K 12 24

Синьо

Писмо до автора. Таня
Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осин ...

Iamhere97

Проза » Повести и романи, Други

1.4K 3 7

Сянката на хаоса - част 1

Мразя да съм права относно поведението на хората около мен. Сякаш са вид животни, за които знаеш, че при буря ще побегнат, при мирис на кръв ще се настървят. Стаден вид, който при взаимна изгода ще пази гърба на събрата си.
В ролята на единак ги наблюдавах, изучавах ги, забавлявайки се със зле прикр ...

Анн_Велѝ

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 1

Аркадия

Мина един месец, докато раните им бяха зараснали. На отбора им беше наредено в 9:00 пред оръжейната. Келли се беше събудила първа в 7:10. Стоеше легнала и гледаше към тавана. Мислеше. Какво стана с Бен? Ще го види ли пак? Със сигурност! Трябва пак да го види. Централа ги направи отбор няма как прост ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

979 2

Началото на края

Какво е най-лошото, което може да ти се случи?
Да умреш? Едва ли – особено ако вярваш в задгробния живот.
Да легнеш обездвижен на легло? Това определено е много лошо положение. Но виж, има трансплантации, има операции, има експериментални лекарства, има дори смърт, а за жалост, някои хора се хващат ...

Rasha

Проза » Разкази, Писма, Други

1.4K

Иванов - две истории

Обувчица бяла
Празненството на фирмата мина блестящо - и пиенето беше марково, и яденето стигна, и танците не спряха до късно. Е, някои се напиха, попрехвърлиха доста мярката. Верчето, секретарката на Иванов, още на третата чаша увисна на врата на Пешо от външния отдел. Мишката от деловодството запя ...

генек

Проза » Хумористична

898 3 14

Дяволско мнение

ВСИЧКО казано за Бог е антропоморфизъм! Каквото и да кажем за Него - ние всъщност говорим за себе си, за нашите мечти, надежди, страхове...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

952

Любов и буря

Любов и буря
Слънцето бавно се скри зад сивите фасади на блоковете и накара удължените им сенки да запъплят по нагорещения асфалт на булеварда. Сякаш усетило наближаващата вечерна хладина, ято гълъби с шумен плясък излетя от умърлушилата се от жегата ниска топола и се насочи към ширналата се зад ста ...

parvanski

Проза » Разкази

2K

Пакетирани моркови и годежен пръстен

Анита стоеше пред отвореният хладилник и знаеше, че каквото и решение да вземе, то ще промени завинаги живота й. Там, на втория рафт между пакетираните моркови и купата от сладолед пълна с макарони, стоеше кадифена кутия, а в нея бе причината тя да замръзне. Погледна към хола, където преди минута Ма ...

Madeleine

Проза

1.2K 4 10

Светицата

В заснеженото декемврийско утро камбаната на селската черква запя още преди първите петли да са се събудили. Песента ѝ известяваше за нечия смърт. Селяните излязоха бързо навън и почнаха да се чудят какво ли е станало. Предполагаха, че може пак някое заптие да е вилняло по площада след зверско пиянс ...

Boyan

Проза » Разкази

2.1K 2 7

Този път няма да ти се размине 10

След като я изписаха, няма как да се виждаме. Но сме се разбрали да се чуваме веднъж дневно по телефона. Тя ми се обажда, когато е сама. Винаги чакам с трепет, но и с тревога момента, когато ще чуя гласа й.
При нея нещата не са хич добре. Повечето време прекарва в леглото. Не може дори да се прехвър ...

Heel

Проза » Разкази

1.1K 2 1

Коледният пътепис, който ти обещах - 7

29 декември
Последният ни ден в Швеция. Събота е. С Г-жа ...сон решаваме най-после да посетим Музея на Архитектурата.
Всяка година тук са изложени резултатите от кулинарно състезание - къщички, приготвени от коледно тесто - онова уханното, слепено с карамелизирана захар.
Денят е дъждовен и мрачен. Т ...

670301

Проза

683 1 3

Тя се страхува само от градушките - 8 част

– Родила съм звяр, Боже, чудовище съм родила… Все знаех, че те бие, миличка, но чак това… Може да лъжете другите, но зная – никой не те е нападал, той те е пребил, кучето му с куче! Виновна съм, че съм му майка, да съм знаела да не го раждам!
– Стига, не си виновна – майките не избират кого да родят ...

ParvaNova

Проза

2.3K 8 20

Белите камъни

Белите камъни изскачат от пръста.
А на тях надписани
стотици имена,
с лик на мъж или жена
висят снимки, ...

pamitam

Проза

926

Отдаденост

Потопи сърцето ми в мастило
и започна своите поеми,
като ме остави в екстаза на почерка.
О, всемогъща птицо на мислите,
ти направи възможна срещата на малкия ум с големия ...

Junior

Проза

1.1K

Историите на Иванов

Големите истории на малкия човек Иванов – един от нас. Малките историйки на модернизирания приказен свят...
Не съм убеден, че са смешни... Или – поне изцяло смешни...
Но са истински... Понякога май по-истински от реалността...
Вижте...
Точно петдесет истории с и около Иванов... ...

генек

Проза » Хумористична

897 1 11

Аркадия

Акт 1 : Ново начало.
Годината е 2552. Човешката цивилизация се е развила до такава степен , че няма нужда да се притеснява за храна , вода или гориво.Те се нуждаят от пространство. Но за техен късмет през 2200 година НАСА имаше пробив и създаде специални станции на луната. В тях бе възможен живот , ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.1K

Съдби

Лазурен залез живописно обагряше небето над Римини. Това бе онзи час, в който десетките църковни камбани насищаха ефира с вълшебните си трели,а тихият морски ветрец даряваше отмора на душата.
От уличката водеща към площада с бавни стъпки умислен вървеше висок младеж на тридесет години, чиито огнено ...

dochev89

Проза » Разкази

1.4K

Забравена от Бога и хората

Забравена от Бога и хората
Продължение
1
Пътувах във влака, унесена във мислите си. Мислех за безизходицата от болестите си, за милата ми майчица, вече остаряла и болна, останала сама след смъртта на татко. Болно ми беше на душата, искаше ми се да съм по-близо до нея, за да и бъдат по-леки старините ...

ПетяБайчева

Проза

712

Депресия

Аз просто рисувах със сребро, а картината се превърна в червена, магическа река, която се спусна по дланите ми и се изля между пръстите ми като водопад...

М.Ангелова

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 1

Ноември в мен

Меката мъгла попи топлия ми дъх. За миг се сляхме в едно. И кой да знае, че зад пелената на мъглата стои друга низвергната душа. Студена. Забравена. Пулсираща от злост към пронизващите мрака смехове от близките апартаменти.
Треперя. Не от студ, а от страх, пробуден от незримите вълни на мрачното при ...

Анн_Велѝ

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

853

Вълшебна Коледа

Дали на тази вечер има сняг е без значение. Да, вярно е, снегът придава радост и уют, като сте заедно у дома край сгряващия огън. Но като че ли, каквото и да е времето навън, на тази свята, благодатна вечер, Бъдни вечер, цял свят намира щастието и обичта. Сякаш можеш да усетиш някаква магия из възду ...

Лина7

Проза » Разкази

2.7K 1 4

Момичето без грим.

Днеска пак видях я
по стълбовете
пак лепеше тя плакати
с усмивка..
Наблюдавам я отдавна ...

Цъки

Проза » Други

1.3K 2 3

Едно (не)обикновено лято .... част 1

Лятото винаги е било любимото ми време от годината. Бях обещала на себе си това лято да остане незабравимо. Исках да се насладя максимално на всеки един момент и да запечатя в съзнанието си само прекрасни моменти.
Вече две седмици бях при родителите си в родния си град. Беше минала поредната тежка г ...

AlesaIvanova

Проза » Разкази

637

Виза

Пътуването във времето е много сложен и скъпоструващ процес, разработван стотици години на гърба на данъкоплатци-мъченици.
Първото, което трябва да се направи е: трудов договор. Без доказан стаж и осигуровки, забравяме да пътуваме до, когато и да било.
Второ: да се извадят Свидетелства: свидетелство ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.3K 2

Лепило и вълни (15)

На края на селото в дясно от пътя съзрях малко магазинче. Най-различни хранителни продукти стояха зад стъклена витрина с дървен плот. Зад нея от своя страна ме посрещнаха усмихнатите и изпълнени с очакване погледи на съдържателите. Мъж и жена стоейки в уютното им малко магазинче. И да си поискаш хра ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

1.1K

Приказка за Любовта

Имало едно време, през девет царства в десето, една много бедна старица, която живеела в схлупена къщурка на брега на реката с малко момиченце. В една студена, декемврийска сутрин го намерила край реката, съвсем премръзнало и почти безжизнено. Старицата била знахарка и успяла с лечебни билки да спас ...

keri-88

Проза » Хумористична

1.8K 3 6

Из „Обречен ум”

С.Л.
''Диагнозите не бяха важни или поне така си мислеше Ралф. Белите стени го притискаха, а бронираното стъкло в килията му гледаше към стола на охраната. Не намираше и нищо притеснително в заобикалящия го пейзаж.
Всички го наблюдаваха със страх ,но избягваха всякакъв очен контакт, а ако трябваше д ...

S.L.

Проза » Повести и романи

936

Бяло и черно

„Такъв е животът – мислеше си Иванов – Като роял – черни и бели клавиши, една музика... А накрая хлопват капака...”
Преди малко му бяха съобщили, че бившият му класен е починал. Как, от какво? От каквото всички бивши учители – от пенсията...
Та сега черният клавиш звучеше в душата му.
Обаче, внезапн ...

генек

Проза » Хумористична

2.9K 7 32

Проза и разкази от съвременни български писатели

Безвремие

Синьо (2)

Неделен Иванов

На върха на иглата

Мъдрословия (39)

Синьо (предговор + 1)

Този път няма да ти се размине 11

Крайпътни мечти - Глава Трета

Виенско кафе 3/ 7

В събота с Иванов

Най- сладката диагноза! Тя беше наркотик!

Биполярна среща

Синьо

Сянката на хаоса - част 1

Аркадия

Началото на края

Иванов - две истории

Дяволско мнение

Любов и буря

Пакетирани моркови и годежен пръстен

Светицата

Този път няма да ти се размине 10

Коледният пътепис, който ти обещах - 7

Тя се страхува само от градушките - 8 част

Белите камъни

Отдаденост

Историите на Иванов

Аркадия

Съдби

Забравена от Бога и хората

Депресия

Ноември в мен

Вълшебна Коледа

Момичето без грим.

Едно (не)обикновено лято .... част 1

Виза

Лепило и вълни (15)

Приказка за Любовта

Из „Обречен ум”

Бяло и черно

Опашка