Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

"Не ме съдете" 24

Глава XXIV
Силвия оглеждаше приближаващото се стройно тяло на Лора. Черният клин очевидно беше една от скъпите находки на Станимир. Тя се усмихна леко. Синът ѝ имаше изтънчен вкус и невероятен усет към модата, въпреки че самата тя държеше на класиката. Силвия съжаляваше и до ден днешен отчиташе като ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2017-09-22T23:37:12+03:00 1.6K 6 4

Училище в гетото

Джерина

Проза » Други

2017-09-22T23:21:50+03:00 1.4K 4 4

Орис (Сафина) 33

>
>
>

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

2017-09-22T23:16:03+03:00 1.3K 1

Село на римски път - 6.1.

Шеста глава
1.
Читалището беше издигнато преди близо четиридесет години. От държавата дадоха някой лев, пратиха строители, материали, техника, но и самите селяни доброволно се включиха в строежа. Тогава бяха много, пък като се появиха и дошлите за лятото…
Кръстев по него време преподаваше далеч от т ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-22T23:11:46+03:00 885 2 1

Разкъсан живот

Мишо Иванов и баща му – Стоян, живееха в двуетажна къща в село Копринка, което бе населявано от около стотина души. Постройката пъчеше гордите си гърди на улица ,,Левски’’ и лесно се набиваше в човешкото око.
14-годишното момче бе едно от децата, неполучаващи нужното внимание от своите родители. Бащ ...

thedac

Проза » Разкази

2017-09-22T11:00:16+03:00 738 1 5

Празнуване

През повечето време в него бушуваше огън. Предлагах му газ, но той отказваше. Имаше си водка, с нея го гасеше.
– Искаш ли? – попита ме.
– Не, не съм гладен.
Държеше филия черен хляб, леко мухлясал, но за сметка на това обилно намокрен с нещо и съвсем безформен.
Отпи едра глътка от малката бутилчица, ...

exuded

Проза » Разкази

2017-09-21T22:02:39+03:00 678 2 6

Обичам бурята

Атмосферното ти налягане спада, ти ми се зъбиш и в погледа ти виждам буря.
Обичам бурята, вятърът ѝ ми вдъхва живот, дъждът ѝ ме прави щастлив и мокър.
Обичам бурята ти, твоите мълнии, тътенът, който заглушава недоволството и мощното атмосферно изригване на чувствата ни.
Най-много обичам спокойното ...

йеромонах

Проза » Други

2017-09-21T21:37:01+03:00 837 1 1

На родителска среща като на родителска среща

Все си мислех, че на родителска среща на първокласник се стои прав. Така де - на тези малки чинчета кой възрастен може да се побере да седне?! Но, когато влязох в класната стая на дъщеря ми, вече всички родители бяха седнали по чинчетата и слушаха в захлас Госпожата. Никой не забеляза, че бях закъсн ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

2017-09-21T21:33:16+03:00 1.2K 1

Изповедта

Аз съм ловец на истории. Не, не рибар. Ловец съм. Защо уточнявам ли? Ами рибарят пуска въдицата и чака. Ако се хване нещо, добре. Ако не се хване – следващия път. Ловецът дебне дивеча. Преследва го, цели се и стреля. Понякога му избягва, но само понякога.
Като видя опашка на магазина, веднага се нар ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-09-21T15:30:41+03:00 894 3 4

Село на римски път - 5.4.

4.
Гражданите си заминаха. Откараха и труповете на убитите – за аутопсия. На третия ден ги докараха и цялото село в един час се изсипа на малкото гробище. Положиха всеки при неговия род, но опелото стана едно – така и така гробовете бяха един до друг, деляха ги някакви метри…
Убитият пришелец не док ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-21T12:08:12+03:00 779 2 1

Коледа

Зима е. Вятърът навън е сковаващ. Пухкавите снежинки падат една след една. Аз и брат ми правим снежен човек. Няма какво да му поставим за нос, защото сме самотни сираци.
Чудим се как ще прекараме наближаващия празник – Коледа. Мечтаем си да получим подарък, но няма кой да ни го купи. Донякъде сме се ...

thedac

Проза » Разкази

2017-09-21T12:01:36+03:00 591

Огледалото

Голямото огледало с тъмна дървена рамка прекара дълги години на тавана, сред купища стари и непотребни вещи. Не зная с какво привлече вниманието ми онзи късен следобед в началото на юни. Качих се, за да потърся някакъв документ, разрових се в кашона със стари книги, не го намерих там и докато изтърс ...

Джерина

Проза » Разкази

2017-09-20T21:59:50+03:00 1.6K 6 11

Ретро

През цялото време си мислеше, че тя вероятно е очаквала да ѝ предложи брак. „Защо жените все за обвързване мислят?”, ядосваше се. Не стига, че ги ухажваш, обичаш ги искрено, къпеш се всеки ден, носиш подаръци, даваш всичко от себе си, а и... брак. И какво е бракът?
– А? – попита човека до себе си. Т ...

exuded

Проза » Разкази

2017-09-20T15:59:36+03:00 740 5 6

Медальонът

Магазинчето беше малко и невзрачно и със сигурност изобщо нямаше да го забележа, ако не беше котката. Плъзна се като едра черна сянка точно пред колата и докато се чудех дали ще успея да спра навреме за да не мина върху нея, се озовах точно пред витрината.
Не изглеждаше толкова примамливо, колкото г ...

hristam

Проза » Разкази

2017-09-20T15:56:14+03:00 1.1K 2 6

Село на римски път - 5.3.

3.
Мъртвият лежеше по очи върху плета. Тоя стар плет, доста поувиснал вече, навремето делеше къщата на дядо Кольо и Корчовата. После дядото и бабата си заминаха, оставиха само една дъщеря, а тя пък беше се омъжила за съседа Корчо. Така че плетът стоеше излишен отдавна, но Корчо не го махаше. Едно, ч ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-20T08:51:59+03:00 890 1 5

Лепило и вълни (5)

Почивка на аванта
„От другата страна на пътя имаше къща. Хората ги нямаше. Навсякъде беше заключено, но под един навес имаше походно легло и се излегнах на него. Точно в този момент не ми пукаше че ще си дойдат. Отстрани на къщата имаше влакова линия и като я пресечеш малка постройка и външна чешма. ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-09-20T08:40:35+03:00 1.8K 1

Защо обичам Ница?

Защо обичам Ница?
Ница е един от любимите ми градове. Има нещо уютно в него. Богат град с прекрасна архитектура, но най-хубавото е алеята покрай морето, Английската алея /Promenade des Anglais/. Наречена е така, защото е построена в деветнадесети век по инициатива на първите туристи в Ница, които са ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2017-09-19T22:39:39+03:00 2.3K 7 16

Плъзгането

– Ей, бате, ела да за малко! – провикна се един циганин.
Кристиян все пак се намираше на женския пазар, а там ромите бяха често срещана гледка. Мястото беше като втори дом за него. Никога не се прибираше преди да го е обиколил поне три пъти. Някой би си помислил, че това си е чиста загуба на време, ...

s7range

Проза » Разкази, Хумористична

2017-09-19T21:11:37+03:00 662 1

Село на римски път - 5.2.

2.
Събраха се пак в кабинета на Минчев. Но вече осем мъже и кака Ирина. Найден го нямаше… Сега го носеха към дома му. Да го оплачат жена му и майка му. Вече бяха позвънили на синовете му, а първата работа на Минчев беше да се обади в областния град. Където намери само някакъв дежурен в полицията, ко ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-19T19:16:28+03:00 761 2

Моятa Българска Мечта

Бяхме пресни-пресни, само на 3 седмици, откакто се приземихме на летище Индианаполис.
Най-първата ни среща с Америка, разбира се, беше в Чикаго на международното летище О ‘Хара. Няма да забравя впечатлението, от кацането на огромния, четиримоторен джет, в съседство със задръстена с коли грамадна маг ...

B

Проза

2017-09-19T18:12:26+03:00 1.2K 1 1

Импозантни багри

Минава червеният октомври, месец оказал се непривично топъл, даже потно горещ, даряващ късните есенни дни с приказно чиста безоблачност и мека, южна ласка. Всъщност от три седмици почти не се е спряло да гърми, трещи, духа и вали, но за премръзналото ми и вкочанило се от чакане тяло, природните усло ...

murjoflos

Проза » Разкази

2017-09-18T20:57:12+03:00 1.7K 4

Сговорчив човек

Тази година с моята благоверна решихме да отидем на почивка. Да отморим сивите клетки, задръстени с разни науки и да се отдадем на кой каквото си иска. Като глава на семейството, предложих родното Черноморие, хем да подпомогнем икономиката ни, хем да си припомним някои географски и исторически особе ...

latinka

Проза » Хумористична

2017-09-17T20:59:54+03:00 1.8K 1 14

Без пулс

I. Бягство
Майк имаше хубава работа, пари, кола, не му липсваше нищо материално. Имаше и хора около него, които го обичаха. Животът вървеше добре, но... отстрани. На Майк нещо му липсваше. Усещаше тази липса цял живот, но не можеше да я определи с точност. Когато навърши 30, най-накрая разбра - липс ...

Quirk

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-09-17T13:42:44+03:00 1.1K 2

Село на римски път - 5.1.

Пета глава
1.
Стана светло, но никой не се появяваше по улиците на селото. Не се показваше Дойно – а той пръв минаваше пътя до кръчмата и отваряше магазина, не се появи Илия – селският пастир, който от две седмици вече извеждаше добитъка на паша само по околните рътове, даже Минчев не тръгваше към с ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-17T10:42:48+03:00 782 2 1

Фонтанът с лебедите

Тя свиреше на цигулка и стоеше в първият ред от ляво, а русо – пепелявата ѝ коса блестеше, осветена от прожекторите, като посипана със златен прах. Той свиреше на флейта и стоеше от дясно, но всеки възможен миг погледът му се отправяше към цигуларката вдъхвайки от красивото ѝ присъствие, а флейтата ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-09-17T10:23:05+03:00 1.6K 2 1

Пратка за "Ориент"

- Мамо, мамо, виж какво намерихме! Мамо, нека го задържим, мооля те, много, много - дъщеря ми Яна нахлува с боси и прашни крачета по току-що измития под, а зад нея пристъпят, видимо развълнувани двете ù приятелки от съседния вход
Катя и Елена, с които са почти винаги заедно и в училище, и в квартала ...

Довереница

Проза » Разкази

2017-09-17T09:40:30+03:00 2.2K 5 13

Викингът и неговата душа

Живял някога някъде… викинг. Не бил обикновен, а велик пълководец на непобедима армия. Със смелост, устрем и ум, печелел битка след битка. Бил упорит и целеустремен, и нищо не можело да го отклони от завоюване на поредната му бляскава победа. По дългия си труден път на воин, той бил срещнал зли хора ...

Sapernica21

Проза » Разкази

2017-09-17T09:27:07+03:00 698 1

Калинка

Живееше в къща. Голяма къща. Нощем щурците пееха. Като на село.
Не живееше постоянно там. През повечето време беше в големия град. Там като фон ехтеше кухо и монотонно друг шум: онзи тих, злокобен и подмолен тътен на заетостта, на парите, на деловия ритъм и на алчността.
Обичаше къщата.
Не обичаше г ...

exuded

Проза » Разкази

2017-09-17T07:19:33+03:00 4.3K 21 39

Незабравимата детегледачка

Незабравимата детегледачка
Когато работиш в посолство договорът ти и правата ти са според законите на съответната страна. Посланикът ми обясни, че в неговата страна дори раждат още по полето, а и бременността не е болест и за това нямам нужда от 40 дни отпуск преди раждането. По тази причина, ми дад ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази, Хумористична

2017-09-16T22:48:08+03:00 927 3 12

Самолечение

Когато някой ни каже, че се самолекува, какво разбираме? Често пъти това означава, че аз самият ще решавам какво и как да пия или правя, за да се излекувам. Ако тялото може да избира как да се лекува, така може да избираме и за вътрешната ни проекция. Можем сами да се лекуваме единствено и само чрез ...

Дамла

Проза » Други

2017-09-16T22:43:19+03:00 1.2K 2 1

Един нюанс сиво

Бързам без заобиколки да предупредя склонните към прибързани асоциации читатели, относно бъдещото съдържание на настоящата двусмислено озаглавена творба, която евентуално биха могли да дочетат, въпреки вещаещото неминуемо разочарование първо изречение. Творението, което макар да е скромно откъм съдъ ...

murjoflos

Проза » Разкази

2017-09-16T22:41:25+03:00 726 6

Село на римски път - 4.4.

4.
Кръстев ги изпрати, но не сложи мандалото на вратата. Изкачи стълбата – малко трудно му беше вече, обаче като се сетеше как близо стогодишният му дядо по няколко пъти на ден почти припкаше по нея, стана му малко неудобно. Пред себе си – свеж пенсионер, пък вече готов инвалид. Така е – градът дава ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-16T22:27:00+03:00 792 2 1

Приключение в огледалната реалност /за конкурса/

Беше малко преди обед на един все още летен, но вече дъждовен и много мъглив ден в средата на септември 2020-та. Въпреки ситния дъждец, който кротко си ръмеше, бях навън и си правех поредната тренировка. Тичайки бодро по малките улички в старата част на София се подготвях за ежегодния турнир по улич ...

АлексейорданоВ

Проза » Разкази

2017-09-15T23:42:42+03:00 1.7K 2

Тогава казвам "обичам те"

Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговора, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието д ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-09-15T13:17:07+03:00 680 2

Гъркът

Тая Радка! Все такива ми ги праща!
Възрастен слаб мъж с голяма бяла усмивка. До него – дебело момче, по-високо от възрастния, с дълга коса на опашка. Възрастният говори на чист български. Младият си мълчи.
– На момчето му предстои изпит и искаме да вземе няколко консултации... Той, баща му, е лекар. ...

670301

Проза » Разкази

2017-09-15T12:26:34+03:00 731 1 4

Село на римски път - 4.3.

3.
На село си лягаха рано. Едно, че телевизия тук се хващаше най-вече в горния край, при това лошо, второ – че хората не се вълнуваха от разни музикални конкурси или светски новини, трето – че хептен не им пукаше какви локуми точат говорещите глави на екрана, и най-важното – знаеха от кръвта си, че ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-15T12:05:31+03:00 839 2 1

Чужди пътища - откъс

Застанал от външната страна на портала, Георги се приближи до оградата, за да погледне по-отблизо. Едва не се убоде на високия поне десет метра сагуаро* кактус, който стърчеше и закриваше до голяма степен вътрешния двор. Обиколката му беше почти два метра! Широките му месести листа бяха единствената ...

Арткали

Проза » Разкази

2017-09-15T08:31:45+03:00 1.6K 1 2

Един последен залез

Разхождам се по брега на морето и наблюдавам последния залез за това лято. Залязващото слънце сякаш е оставило златна диря по повърхността на спокойното море, а с всяка една стъпка усещам как водата целува нежно ходилата ми. Небето е придобило цветовете на настъпващата есен и единственият звук, койт ...

cutemagic

Проза

2017-09-14T23:30:08+03:00 774 1 5

Репортажи - СТРАХ

Репортажи
СТРАХ
1. ДО МАМА И ТАТЕ
Пропълзя (вероятно още не можеше да ходи) до телата на майка си и баща си (кръвта им още се стичаше по тротоара), подръпна за дрехите единия, после другия, тихо изплака (като че ли каза „мама”), опря чело в едната си ръчичка и легна по очи между тях.
2. МОМИЧЕНЦЕ С ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-09-14T23:04:19+03:00 771 1 2

В очите на бурята

Разказът е идейно продължение на "От 6 без 10 до 12 без 5".
Часът е 12 без 5. Съвсем нормална октомврийска нощ, което ще рече че зъзна на силно проветливо, а защо не и ветровито, мръсно стълбище на неотопляема панелна кооперация в покрайнините на София. Живея два етажа по-надолу в същия блок. Не ми ...

murjoflos

Проза » Разкази

2017-09-14T15:56:35+03:00 745