Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Съдби

Лазурен залез живописно обагряше небето над Римини. Това бе онзи час, в който десетките църковни камбани насищаха ефира с вълшебните си трели,а тихият морски ветрец даряваше отмора на душата.
От уличката водеща към площада с бавни стъпки умислен вървеше висок младеж на тридесет години, чиито огнено ...

dochev89

Проза » Разкази

1.3K

Забравена от Бога и хората

Забравена от Бога и хората
Продължение
1
Пътувах във влака, унесена във мислите си. Мислех за безизходицата от болестите си, за милата ми майчица, вече остаряла и болна, останала сама след смъртта на татко. Болно ми беше на душата, искаше ми се да съм по-близо до нея, за да и бъдат по-леки старините ...

ПетяБайчева

Проза

698

Депресия

Аз просто рисувах със сребро, а картината се превърна в червена, магическа река, която се спусна по дланите ми и се изля между пръстите ми като водопад...

М.Ангелова

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 1

Ноември в мен

Меката мъгла попи топлия ми дъх. За миг се сляхме в едно. И кой да знае, че зад пелената на мъглата стои друга низвергната душа. Студена. Забравена. Пулсираща от злост към пронизващите мрака смехове от близките апартаменти.
Треперя. Не от студ, а от страх, пробуден от незримите вълни на мрачното при ...

Анн_Велѝ

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

817

Вълшебна Коледа

Дали на тази вечер има сняг е без значение. Да, вярно е, снегът придава радост и уют, като сте заедно у дома край сгряващия огън. Но като че ли, каквото и да е времето навън, на тази свята, благодатна вечер, Бъдни вечер, цял свят намира щастието и обичта. Сякаш можеш да усетиш някаква магия из възду ...

Лина7

Проза » Разкази

2.6K 1 4

Момичето без грим.

Днеска пак видях я
по стълбовете
пак лепеше тя плакати
с усмивка..
Наблюдавам я отдавна ...

Цъки

Проза » Други

1.2K 2 3

Едно (не)обикновено лято .... част 1

Лятото винаги е било любимото ми време от годината. Бях обещала на себе си това лято да остане незабравимо. Исках да се насладя максимално на всеки един момент и да запечатя в съзнанието си само прекрасни моменти.
Вече две седмици бях при родителите си в родния си град. Беше минала поредната тежка г ...

AlesaIvanova

Проза » Разкази

631

Виза

Пътуването във времето е много сложен и скъпоструващ процес, разработван стотици години на гърба на данъкоплатци-мъченици.
Първото, което трябва да се направи е: трудов договор. Без доказан стаж и осигуровки, забравяме да пътуваме до, когато и да било.
Второ: да се извадят Свидетелства: свидетелство ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.2K 2

Лепило и вълни (15)

На края на селото в дясно от пътя съзрях малко магазинче. Най-различни хранителни продукти стояха зад стъклена витрина с дървен плот. Зад нея от своя страна ме посрещнаха усмихнатите и изпълнени с очакване погледи на съдържателите. Мъж и жена стоейки в уютното им малко магазинче. И да си поискаш хра ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

1.1K

Приказка за Любовта

Имало едно време, през девет царства в десето, една много бедна старица, която живеела в схлупена къщурка на брега на реката с малко момиченце. В една студена, декемврийска сутрин го намерила край реката, съвсем премръзнало и почти безжизнено. Старицата била знахарка и успяла с лечебни билки да спас ...

keri-88

Проза » Хумористична

1.8K 3 6

Из „Обречен ум”

С.Л.
''Диагнозите не бяха важни или поне така си мислеше Ралф. Белите стени го притискаха, а бронираното стъкло в килията му гледаше към стола на охраната. Не намираше и нищо притеснително в заобикалящия го пейзаж.
Всички го наблюдаваха със страх ,но избягваха всякакъв очен контакт, а ако трябваше д ...

S.L.

Проза » Повести и романи

878

Бяло и черно

„Такъв е животът – мислеше си Иванов – Като роял – черни и бели клавиши, една музика... А накрая хлопват капака...”
Преди малко му бяха съобщили, че бившият му класен е починал. Как, от какво? От каквото всички бивши учители – от пенсията...
Та сега черният клавиш звучеше в душата му.
Обаче, внезапн ...

генек

Проза » Хумористична

2.9K 7 32

В очакване

Девойката осъзна колко много време бе прекарала да си представя всякакъв сценарий за развой на ситуацията. В унисон с несигурността ѝ, навън небето беше сиво и се бе спуснала загадъчна и гъста мъгла. Времето въобще не ѝ помагаше да се почувства по-добре. Следобед в последния момент се оказа покане ...

Лина7

Проза » Разкази

1.6K

Най-сладката диагноза! Изповед на пристрастения.

Маниак, ненормалник, зажаднял за плът. Повечето ме наричаха така щом зърнеха моите произведения. Голотата не им понасяше. Те бяха свикнали да гледат през призми и маски и не обичаха да поглеждат нещата естетически - очи в очи. Може би ги беше страх, не какво ще открият в творбите, а в самите тях. Мо ...

НиколаСтаниславов

Проза » Разкази, Еротична

2.1K 1 1

Познание, което не си се осмелил да имаш

Адема е кралицата в двореца Офинос, недалеч от плодородните градини в покрайнините на Дарсин. Градът празнува. Дарсин е градът на мечтите. Поверието гласи, че всеки, който има неосъществена мечта, може да я направи реалност тук, в Дарсин, но цената, която трябва да плати, е да прекара остатъка от жи ...

gigi08

Проза » Разкази, Други

1.3K 1 3

Цъфнало цвеке шарено

Със Стефчо се запознахме през 86-та в завода за електроника, където и двамата работехме в технологичния отдел. Началничка ни беше една дребна и зла хубавица, омъжвана и развеждана незнайно колко пъти. Тогава Стефчо бе един от младите ни технолози, току-що завършил висшето си образование и разпределе ...

merlin

Проза » Разкази

1.1K 1 1

Тя се страхува само от градушките - 7 част

Тя се страхува само от градушките
Всяко събуждане бе тежко, по-тежко и от „заспиването” за нея – в челото си, някак вътре в него, усещаше сякаш някой цепи дърва, бавно и методично, с точно премерен удар и тя е и едната, и другата половина на цепеницата и всяка от тях напира да се повдигне и да се съ ...

ParvaNova

Проза

2.3K 10 20

Моята Коледа

Коледа! Някои хора свързват празника със зимата, пламтящата печка, други, особено децата, с подаръците и Дядо Коледа или както бе в миналото Дядо Мраз. Но все по-малко хора свързват Коледа с времето, в което всичко е притихнало, време, в което човек се чувства омиротворен, време, в което семейството ...

ponichka.1

Проза » Разкази

2.4K 1 1

Да си поръчаш внимание, а да ти сервират самота

Наричам го Компаньона. Защото винаги има компания. Никога не е сам. Смее се високо. Говори на висок глас. И поръчва. По много.
Той влезе. Поръча за себе си, за шефа, за мен, за останалите гости.
Поръча на всички питиета, но тайно си поръча друго. Поръча питиета, за да му сервираме внимание. Той е са ...

ponichka.1

Проза » Разкази

1.7K 2 7

Обърнат многоъгълник

8.
Пушекът от лулата образува малки кръгчета.
– Стана, както предположих. – Болният човек стоеше сам в стаята и разговаряше със себе си. – Може би не съвсем: очаквах да вземе оръжието на стареца. Но защо му е всъщност?
Започна да се смее на глас. Приличаше на луд. Мина му през ума, че бившата му съп ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 4 2

Из „Обречен ум”

Обречен ум
С.Л.
''Парите ли бяха всичко. Секунди на последни терзания раздираха съзнанието му. Определено изкушението бе огромно за бедният му живот, свличащ се към бездната на нищетата. Всичко което обичаше бе на ръбат на масата и очакваше силният замах на неговият избор. Да, парите определено завл ...

S.L.

Проза » Повести и романи

908

Нощ в училището /край/

01,30 – 02,00 часа.
И ние също се замисляме. Охраната се възприема от охраняемите като детайл, като елемент от бита. А това са хора – виждащи, мислещи, правещи си изводи хора. И охраняемите твърде често са били смаяни от количеството данни, които имат за тях охранителите...
Съответно – данни, които ...

генек

Проза » Повести и романи

814 1 8

Семейна сага

Семейна сага
/ първа и единствена глава/
Мико Минджурков беше роден в столицата на Царство България, квартал Ючбунар. На 15 години вече носеше бомбе, подарък от един закъсал вехтошар, и в махалата беше известен като Мико Бомбето. Мико не беше завършил до края даже 4-то отделение, когато го изключиха ...

gudman

Проза » Хумористична

1.3K 1 6

Хиляди небеса 1

Беше чувство, което нито дивните песни на сирените от Нереус, нито сладкодумната реч на азиерите биха могли да опишат. Понякога се чувствах така сякаш се носех на могъщите криле на Зефира, понякога се чувствах така сякаш пропадах неудържимо в мрачните бездни на Еребос. Понякога в сърцето ми пламтяха ...

Stay-C

Проза » Фантастика и фентъзи

2.2K 1 1

Изневярата

Бързам сякаш дяволът ме гони. Сърцето ми думка като лудо, аха да изхвръкне. Още не мога да дойда на себе си. Не е за вярване, че съм на улицата. Що ми трябваше да се захващам с подобна история. Да ме пита човек не мога да отговоря. Пусто женско любопитство. Кирчо - мъжът ми - много ми харесва. От ги ...

slaveja123

Проза » Разкази

1.8K 3 7

Обществото на мъртвите хора

Тишина. Размяна на погледи, облечени в целофана на залепени с ефтино лепило усмивки. Копия, разменени наум, а в сърцата властва само мрачното съжаление за поредния неуспешен дуел.
Тишина. Няма мисъл, окрилена с мекия пух на ангелски криле. Не подскачат като топчета за пинг понг старите спомени с мир ...

Анн_Велѝ

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

870 1

Този път няма да ти се размине 9

Времето, прекарано в ареста, ме е изтощило както физически, така и психически. Срам ме е не толкова за стореното от мен, колкото за глупашката ми убеденост, че е виновен мъжът й. Хубаво е, че поне ми се размина затворът. Но трябва да плащам обезщетение за нанесена лека телесна повреда. Шефовете ми в ...

Heel

Проза » Разкази

1.9K 3

Коледния пътепис, който ти обещах - 5

27 декември
Този ден Г-жа ...сон беше вече на работа. Извини ни се, че малко късно пожелала да си вземе отпуска между Коледата и Новата година и колегите й я изпреварили.
Г-н ...сон, от своя страна, заяви, че имал среща в Клуба по бягане. След една злощастна невропатия, при която цяла година беше на ...

670301

Проза

615 2

Нощ в училището - 5.

00,00 – 00,30 часа.
Немлада вече, но със запазен търговски вид, както вика един приятел. Ниска, трътлеста, с развяна широка пола. Върви енергично, чувства се тук като у дома си. Кима ми и сяда в един от столовете край масичката. Аз не мърдам от директорския стол, наблюдавам я…
След малко се сеща защ ...

генек

Проза » Повести и романи

1K 1

Приказка за Чудното дете

Някога, незнайно къде, се родило Чудното дете. То имало вълшебна дарба - умеело да разговаря с цветя, дървета, птици и животни, да се разбира с тях...
Често Чудното дете излизало и се разхождало сред Природата... Веднъж то видяло красиви лалета и ги попитало как са.
- Радваме се на Слънцето! - отгов ...

MarinTachkov

Проза » Приказки и произведения за деца

1.4K

Виенско кафе 3/ 6

– Excuse me, can I take pictures of you? I'm a photographer.1
Погледнах изненадано мъжа и в първия момент реших, че е някой навлек, който се прави на интересен, за да ме заговори. Прибирах се от кварталния магазин вкъщи с една кутия натурален сок и той ме беше спрял в една градинка между блоковете. ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.4K 6 6

Йоан

Процепи бели разцепват прахта. Слава погубена разделя снопа. Надежда погубена някъде в онази низина. Вяра не вярна заровена дълбоко в нечия душа. Народ без водач изгубен в нощта. Свят без свят носи само смъртта. Герой недочакан скрит нейде в маза. Предател слухти и дебне в борова гора.
Къде затихна ...

Buhler

Проза » Други

1.3K

Телефонът

Този гаден телефон не звъни. Гледам го през пет минути, не – през четири. И? Нищо. Чакам и пак нищо. За какво ми е този телефон, като не звъни. Тъпо! Звънни. Пише име започващо с твоята буква. „Да, да добре.“ Поредният, който иска нещо. А аз какво искам? Телефонът да звъни и там на гадния много цвет ...

Стас

Проза » Разкази

1.3K 1

Нощ в училището - 4.

22,30 – 23,00 часа
- Ей там има празно място – соча на полицая, но и той е забелязал свободната зоничка и паркира...
Слизам, оглеждам се. Обикновен жилищен блок, с обикновената редица автомобили отпред, та дори леха с цветя дели паркинга от плочките пред кооперацията. Вадя от джоба листчето, което м ...

генек

Проза » Повести и романи

1K 1 2

КОЛЕДА Е ПО-МЪДРА ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР

Беше вечерта на двадесет и четвърти декември- Бъдни вечер. Ясно съзнаваше, че вече закъснява, но и не бързаше, нямаше желание. Новият, лъскав автомобил плавно се движеше по вече заснежения път и наближаваше крайните квартали на града. От далече се виждаха премигващите светлинки, жълтите, червените, ...

aleksandra79

Проза » Разкази

3.2K 3 14

Фалшификаторката

Тази сутрин Мея със събуди с горчив вкус в устата. Може би прекалих снощи с пиенето - помисли си тя. Напоследък често пиеше сама. Изпитваше върховна необходимост от това. Животът й си изтече някак неусетно, или поне хубавата му част. Тази мисъл я гнетеше и не й даваше покой. Току-що навърши 61. Спом ...

vega666

Проза

1.6K 8 14

Нощ в училището - 3

21,00 – 21,30 часа
Григоров се оглежда. Мястото му е заето. А и аз не мърдам от него. Нека от началото да се разбере кой какъв е. И да стигне до съзнанието му, че е не само гост в собствения кабинет, а и разпитван при разследващия. Свидетел, заподозрян – но не е шеф...
Всъщност, заподозрян не е. Пон ...

генек

Проза » Повести и романи

911 2

Дете ли съм?

По асфалта крача непринудено и ведро.
Гледам стъпките си и мълча.
Спокойна съм и тъй сериозна, и лицето ми блеждука в градската мъгла.
Спирам. С привлечен поглед в училищна площадка съзерцавам детски порив - нестихващ огън.
Живот от тука блика непрестанен, и искам да съм част от таз игра. ...

Галя_Георгиева

Проза » Други

1K

Виенско кафе 3/ 5

„ти си гад
голяма лоша гад
ама аз съм добричък
и си те обичам
не вдигаш ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.3K 5 2

Български гени в Централна Европа

Български гени в Централна Европа
На сина ми
Днес е рожденият ден на сина ми и без да се усетя изплуваха в главата ми какви ли не спомени от детството му. И реших да ги споделя с вас.
Аз съм от амбициозните майки и от малки исках да приобщя децата си към културния живот. От моето детство и крехка мл ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

1.7K 5 10

Проза и разкази от съвременни български писатели

Съдби

Забравена от Бога и хората

Депресия

Ноември в мен

Вълшебна Коледа

Момичето без грим.

Едно (не)обикновено лято .... част 1

Виза

Лепило и вълни (15)

Приказка за Любовта

Из „Обречен ум”

Бяло и черно

В очакване

Най-сладката диагноза! Изповед на пристрастения.

Познание, което не си се осмелил да имаш

Цъфнало цвеке шарено

Тя се страхува само от градушките - 7 част

Моята Коледа

Да си поръчаш внимание, а да ти сервират самота

Обърнат многоъгълник

Из „Обречен ум”

Нощ в училището /край/

Семейна сага

Хиляди небеса 1

Изневярата

Обществото на мъртвите хора

Този път няма да ти се размине 9

Коледния пътепис, който ти обещах - 5

Нощ в училището - 5.

Приказка за Чудното дете

Виенско кафе 3/ 6

Йоан

Телефонът

Нощ в училището - 4.

КОЛЕДА Е ПО-МЪДРА ОТ БЪДНИ ВЕЧЕР

Фалшификаторката

Нощ в училището - 3

Дете ли съм?

Виенско кафе 3/ 5

Български гени в Централна Европа

Опашка