Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.6K резултата

Кръговрат

Мария сръчно постави червилото и тръсна глава пред огледалото. Буйните руси къдрици небрежно се разпиляха по раменете и гърба. Сбърчи устни, а после се усмихна сама на себе си, точно както правеше в малката стаичка на старата им къща. По същия начин, но с разлика от двадесет години. Тогава беше осем ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Проза » Разкази
2.1K 2 8

Разковани дъски - 76

Бракът е най-разпространената стратегическа игра.
Когато умен човек иска да си улесни работата, ползва компютър. Когато прост човек иска да стори същото, вика умен човек, да му я свърши...
Лошата реклама, е всъщност най-добрата антиреклама.
Въобще не му дремеше, че го мислеха за много заспал.
По-лес ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.7K 2 5

Парцали и въжета

Крача по стълбите на поредния етаж. Добре бе, за какъв дявол съм се хванал да катеря стоетажен небостъргач? И без друго ме е страх от високо. Стигнах до последния. Готово, покорих го, обаче не ми се слиза обратно по стъпалата. Вратата на асансьора се отваря. Правя крачка напред.
Мамка му… Кабината я ...
batsvil (Свилен Добрев)
batsvil
Проза » Разкази, Хумористична
1.7K 3 12

Из "Приказка за Жабата"

Една сутрин, или по-скоро една нощ, малко преди да се разсъмне, когато тъкмо отвори очи и се протегна, за да разкърши схваналите се от нощната влага снага и крачета, Жабата чу дрезгав глас:
– Здравей!
Уплаши се! Сърцето ù лудо затупка, стисна здраво клона, сниши се и впери поглед в посоката, откъдет ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Приказки и произведения за деца
3.8K 5 5

Когато Луната изчезна

Имаше един ден, но само един... В който Луната изчезна!
Няма да разказвам подробно живота си. Живея в малък град, но в голяма къща. Колкото и да ви се струва странно аз съм 16-годишно момиче, дъщеря на графиня, живееща във ферма. Да, знам че ви е странно. Но както казах, това е за мен.
Този ден мина ...
gabbiesstuff (Gabriela Gesheva)
gabbiesstuff
Проза » Разкази, Други
1.8K

Звезда

Всяка една звезда има своя история, своя съдба и всяка има своя блясък... В един момент всички те падат с неземна красота, защото знаят, че не са съществували напразно... А именно с мъдрост, доброта и чиста любов! Всички притежаваме тези качества... Просто трябва да умеем да живеем с тях!!!
Lolita. (В. К.)
Lolita.
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
868

Леля Здравка - французойка

С бай Миле се запознахме преди години във Франция. Кротък, смирен човечец, родом от едно Видинско село. Беше един такъв сух, дребничък и говореше едно така тихичко, все едно душа няма. А иначе работяга, не се оплакваше от нищо и на драго сърце помагаше на който с каквото може. Ама тая пуста далечна ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Проза » Разкази
2.7K 7

Още малко реални измишльотини

БЕЛЕЖКИ ОТ ДЕНЯ
В семейството още нищо не е станало, а виновникът вече се знае…
хххх
За да стане една жена милиардерша, трябва поне десет години да се мъчи по разни Малдиви и Кариби…
хххх ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
953 4

Етюд

>> Стоя до отмала под душа. После, още влажна отиде в спалнята. Дълго и придирчиво се оглежда, застанала гола пред кристалното огледало на гардероба. Реши, че е напълняла. Нищо страшно. Всъщност не и стои зле. Дори би могла да си позволи още мъничко. Съвсем, съвсем мъничко – колкото да скрие тая нах ...
Песничките (Пламен Иванов - ПИ)
Песничките
Проза » Разкази
1K 5 4

Реални измишльотини

МОДЕРНИЗАЦИЯ
Внезапно първата кола от кортежа даде ляв мигач и зави към малката бензиностанция. След нея се понесоха и останалите автомобили. Спряха пред стъклените врати, от колите наскачаха охранители, а после бавно и тежко се измъкна главатарят – плешив шкембелия, с наострен от страх поглед. Метн ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
1.6K 1 6

Нечистите - глава 4.4

Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са. Лекото подрусване на бягащия Калуш беше постоянен източник на болка за пребитото ѝ тяло и не позволяваше на мислите ѝ да се задържат върху каквото ...
Shay (Лесли)
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
2K 2

Последният

Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...
Петър1 (Петър Димитров)
Петър1
Проза » Разкази
893 1

За Гибралтар, хората и свинете

Полудивите прасета са опасни. Нито са опитомени, ни диви… Трябва да се внимава с тях. Особено, ако имаш (или поне си въобразяваш, че водиш) стотина.
Всъщност интелигентната природа на прасетата не предполага послушание, а по-скоро властничество. Така че всеки свински пастир с практика би определил с ...
Lacumparsita (Lacumparsita)
Lacumparsita
Проза » Разкази
1.3K

Когато луната изчезна

Бялото ѝ почти прозрачно наметало пронизваше нежно гъстия мрак. Коприненият нощен вятър не спираше да се увива около дългите черни коси, които покорно следваха петите ѝ. Бледата кожа отразяваше ярката лунна светлина.
‎Самодивите се бяха събрали около един грамаден, побит в земята камък. Всеки седми ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Проза » Разкази
1.8K

Отърсете праха от нозете си

„И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от нозете си”. Матей 10:14.
Поради Своята безпределна любов Бог желае спасението на всяка душа.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, ко ...
Stasi.1 (Anastasia)
Stasi.1
Проза » Други
1.3K 2 2

Тя...

Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...
AnaMarina (Яна)
AnaMarina
Проза » Разкази
1.6K 1 1

Войната на горгоните

Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот. Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Проза » Разкази
1.1K 3 3

Грешка

По обяд Бог отдели малко време и за себе си. Не, че имаше какво особено да прави – от храна не се нуждаеше, от питиета съвсем, дрехите се появяваха върху му отнейде си, нямаше нужда да се движи, затова и не му трябваше почивка…
Но напрежението си го биваше – ежедневието му беше натоварено. Както е н ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Фантастика и фентъзи
845 2 12

Нечистите - глава 4.3

Острието не потъна в него като в масло, както бе чела. Дори напротив – върха на сабята едва се скри, когато се закачи в нещо твърдо. Войникът изрева, но изглеждаше повече бесен, отколкото наранен. Елизабет паникьосано се опита да изтегли оръжието от тялото му, за да опита отново, но то беше заседнал ...
Shay (Лесли)
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.9K 3

Принцът с бял айфон

ПРИНЦЪТ С БЯЛ АЙФОН
Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“
Христо Смирненски
Имало едно време един млад момък, напълно неориентиран в живота, който си нямал никаква представа нито къде се намира, нито какво прави. Просто си съществувал, без много-много да се замисля. Той н ...
Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
Ramadan1995
Проза » Разкази
920 1 6

Луната изчезна

Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля ...
Ve2666 (Василка Ябанджиева)
Ve2666
Проза » Разкази
1.8K 3 10

До един - без изключения

ВСИЧКИ хора сме "коне с капаци", но... до един твърдим на висок тон, че сме "мустанги" без капаци, без седло, без господар на гърба си!
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.4K

Тя се страхува само от градушките - 15та част

Тя се страхува само от градушките - 15та част
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? ...
ParvaNova (Ренета Първанова)
ParvaNova
Проза
2K 11 29

Примирие

Ако желаеш да чуеш, че ти прощавам,
ще го чуеш. Ако обаче желаеш да спечелиш моето приятелство - боя се, че това е невъзможно. След онази случка изпаднах в параноя. Затворих се в себе си и скрих всичките си данни, тъй като физическото ми съществуване беше заложено на карта. Твоето име остави кървава ...
Адриан (Андрей Андреев)
Адриан
Проза » Писма
880 1 3

Потъналата подводница

ПОТЪНАЛАТА ПОДВОДНИЦА
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– ... И не иска да говори с никого, дядо – обясняваше Светлин на дядо си. – А не е глупава. Госпожата я изпита по български за частите на речта. Писа ù шест. Но с нас не иска да говори.
– Не е вярно! – намеси се Катя. – Ние се запознахме. Каза си името и ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Приказки и произведения за деца
1.9K 2 2

Финалът

Небето бе притиснало върхарите на дърветата със стоманен похлупак. Прехвърчаха самотни снежинки. Духаше слаб, но бодлив северен ветрец. Двамата стояха под един от огромните, превили гръб от натрупания сняг смърчове.
– Ега ти студът – каза Младият. Подскачаше ожесточено от крак на крак и снегът стене ...
Песничките (Пламен Иванов - ПИ)
Песничките
Проза » Разкази
814 2 4

През времето

Хронолетът се носеше леко и плавно във времето. Наистина, от време на време нещо лекичко се чукваше в него, но хрононавтите не се стряскаха. Знаеха, че мощната машина с лекота отхвърля всякакви препятствия, а през силовата мрежа успяваха да проникнат само дребни предмети – стрели, копия, някой и дру ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Фантастика и фентъзи
828 2 9

Нечистите - глава 4.2

Елизабет можеше само да го гледа. Знаеше, че трябва да се махне от тук, но не бе способна да откъсне очи от нарастващото червено петно около стрелата.
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...
Shay (Лесли)
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
2.1K 2 1

Преображението

Преображението
Баба винаги е била здрава и жизнена, до самия си край не се оплака, че нещо я боли; освен краката. Помагаше на всички, изгледала беше деца, внуци, че и правнуци. Веднъж баща ми отиде до къщата и, за да и занесе чувал с картофи, който беше поръчала при последното им виждане. Чука на вр ...
yanko88 (Янко Трендафилов)
yanko88
Проза » Разкази
1K 1

Щастливият човек

Той беше щастлив човек – мечтата на всяка власт и на всяка жена. Живееше доволен от всичко, нямаше претенции за нищо, не досаждаше с някакви нереални искания за непостижими от държавата и жените неща: справедливост, честност, всеотдайност, разбиране…
Хранеше се с това, което му даваха. И винаги беше ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
872 3 9

Дупката

Слънцето изгря над разкопания пейзаж близо до язовира. Червеното му зарево покълна от водите и се издигна за да тържествува над новия ден. Камъшите в голямата си част бяха превити и се полюшваха по водната повърхност в едно с приливните вълнички.
Къс овраг прокопан от течаща вода стигаше до дулото н ...
ppostadg (Димитър Георгиев)
ppostadg
Проза » Разкази
1.6K

Ноемврийска самота

Ноември. Онзи месец, в който се появих на бял свят - любимият ми месец. Същият месец, в който те отнеха от мен, превръщайки го в най-омразният ми. Ноемврийското ми сърчице, дето се поддаваше на чувствата тогава, стана същински лед. Студено, точно както настъпващата зима през този период от годината. ...
lovepq (Марчела)
lovepq
Проза
1.2K 1

Найден

Рада беше óправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка и Петра. Там уж да и ...
wola (Гери)
wola
Проза » Разкази
2.3K 1 11

От сън спомени има

Янко Трендафилов
От сън спомени има
(разказ)
Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж да два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здрав ...
yanko88 (Янко Трендафилов)
yanko88
Проза » Разкази
1.3K 3

Щастлива съм!

Щастлива съм!
(разказ)
Току-що беше навършила 33 години – или иначе казано, Христовата възраст. Родена бе в китно, но малко българско градче няколко години преди идването на демокрацията. Казваше се Фани; не Фанета, не Фанка, а Фани – майка ѝ обожаваше романа „Осъдени души” и я кръсти именно на глав ...
yanko88 (Янко Трендафилов)
yanko88
Проза » Разкази
1.6K 1

Дядо Иван

Дядо Иван
Иван Рашков беше пълничък човек с побеляла коса, но винаги с усмивка на уста. И двамата ми дядовци го познаваха – с единия бяха работили заедно, а с другия се знаеха откакто баба и дядо се бяха нанесли в този блок, в който живеем и до днес. Та така, покрай тях, с бай Иван и аз се запознах. ...
Средногорски (Божидар Манджуков)
Средногорски
Проза » Разкази
1.4K

Ръка за милостиня

Случвало ли ви се е да усетите как някой ви гледа?
Усетих втренчения поглед и се обърнах, но там нямаше никого. Тогава чух сладко детско гласче:
– Дайте ми левче, моля Ви!...
Очите ми се свеоха надолу по посока на гласа. Детето беше високо колкото масата. Имаше големи влажни очи, дълга коса и сополи ...
nellnokia (Нели Господинова)
nellnokia
Проза » Разкази
3.4K 8 15