Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Село на римски път - 2.4.

4.
Кръстев не помръдна. Само погледна към кмета и каза:
- А защо да си чешем езиците тук? Хей го Минчев – да направи едно селско събрание, да ни каже всичко, което знае по въпроса, а после ще обсъждаме… Може и решение да вземем…
Минчев се огледа. На площадката пред кръчмата вече се бяха събрали почт ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-07T12:24:48+03:00 891 1

Камъкът на познанието

Кукуригането на петел ме събужда рано. Обещах си да видя изгрева. Грабвам припряно първата дреха, разтривам сънливо очи и изскачам навън. Топлият ми дъх се разтваря във влагата… Сумрак е… Хлад… Паднали облаци висят между склоновете… Някой закъснял прилеп бърза да се прибере…
В началото на небето се ...

gold

Проза

2017-09-06T23:24:34+03:00 1.4K 2 1

Краят на лятото /за Конкурса/

Краят на лятото в Америка идва с ураганите. Те се раждат в просторите на Атлантика, и въртейки се, като гигантски бумеранзи, профучават над карибските острови, опустошават Флорида, паникьосват Каролините и Джорджия и се изгубват сред върховете и низините на безкрайните и мистични Димящи планини на Т ...

B

Проза » Разкази

2017-09-06T23:22:01+03:00 2.1K 1 1

"Не ме съдете" 21

Глава XXI
Вечерта беше приятна и дори топла. През деня слънцето бе успяло да си проправи път сред облаците, а вятърът от остър и студен, сега се беше обърнал в лек полъх. Огнян вървеше напред с Феодор, след тях Мая и Рая пристъпваха с необичайна походка, както винаги когато носеха рокли и токчета. Т ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2017-09-06T19:38:09+03:00 1.3K 4 8

Съединението - познато и непознато

Ако попитаме някое дете с какво отъждествява шестия ден от месец септември, е силно вероятно да чуем отговор от порядъка на:
- Как с какво? С края на лятната ваканция.
Разбира се, че посоченият отговор не е валиден за всички деца. Може да се каже без преувеличение, че любопитството на децата към род ...

Адриан

Проза » Други

2017-09-06T10:51:16+03:00 763 1 1

Село на римски път - 2.3.

3.
Две баби търпеливо изчакаха Дойно да изнесе няколко маси пред кръчмата, че и да ги бръсне с кърпата отгоре. Пресен хляб щяха да докарат на другата заран, ама бабите не бяха преценили и, видели, че им остават само краишничета, тръгнали да проверят за случайно останал. Пък ако нямаше – щяха да отид ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-06T10:46:23+03:00 906 2 2

Едно бездомно куче

Пловдив. Вечерта на 1998 година. Пълен мрак обгръщаше всичко.Тази зима беше страшен студ. Духаше остър вятър. Ледени висулки, като остри ножове висяха от високите сгради. Разбитите асфалтови улици светеха като надробени стъкла. До ръждясал и потрошен контейнер за смет, лежеше малко, някога бяло куче ...

Eipril

Проза » Разкази

2017-09-06T10:33:26+03:00 698 4

Гробът на Димо - Шишмановци

В лето Господне 6897-мо от Сътворението на света или 1389-то от Христа, на Косово поле станала голяма битка. Юначният Милош Обилич разпорил корема на проклетия султан Мурад и взел мръсната му душа. Неговият син обаче, наричан Илдаръм или Светкавицата, трижди по-мръсен и от баща си, удържал войската ...

khanas

Проза » Повести и романи

2017-09-06T10:26:25+03:00 1.9K 2 1

Спирка

Животът е едно дълго и изпълнено с приключения пътуване, с добри и лоши спирки. Животът наподобява и „превозно средство“. За някой животът тече в бързи обороти, както самолетът прелита над стотици площи за минимално време. За други пък животът тече с минимална скорост бавно, мудно и тежко, както вла ...

Дамла

Проза » Други

2017-09-06T10:11:02+03:00 1.3K 1

Вече видяно

Петър прие съболезнованията от своите близки и тръгна към паркинга. Влезе в опела си и напусна района на гробищния парк. Искаше, колкото може по-бързо да напусне това място. Току-що беше погребал съпругата си. Имаше нужда да се махне от Русе и от ежедневието си. И все пак, още не можеше да повярва, ...

brad

Проза » Разкази

2017-09-06T10:07:34+03:00 668 3

Жребец в кухнята

Този човек беше харесван от всички. Поздравяваше учтиво. Винаги усмихнат, обръснат, изгладен. Помагаше на възрастните в трамвая. Отстъпваше мястото си, въпреки че не беше млад. Кавалер.
– Много неприятен тип! – говореха за него онези единици, които не го харесваха. – Прилича на влечуго.
– На мен пък ...

exuded

Проза » Разкази

2017-09-05T21:58:26+03:00 1K 2 4

Отокът

- Шефе, Марлон Брандо е отвън – Марчето смигна на доктор Касиерски, което в добавка с името на популярния в миналото артист означаваше, че чичко паричко го боли зъб и чака нервно в чакалнята.
- От Кръстника две, или три? – изстреля кода улегналият стоматолог със златни рамки на очилата и спретната п ...

йеромонах

Проза » Разкази, Хумористична

2017-09-05T10:07:44+03:00 1.8K 1 1

Страстите на фамилия Пешеви

Страстите на фамилия Пешеви
Фамилията на Димчо Пешев беше много сговорна и всичко им вървеше по ноти. Като една съвършена симфония гласовете, мислите и другите съпътстващи семейната дейност неща така се синхронизираха, та ни едно фортисимо не се появяваше. Голям дял в тая работа имаше не кой да е, а ...

latinka

Проза » Хумористична

2017-09-05T10:04:08+03:00 1.6K 2 6

Село на римски път - 2.2.

2.
Родено от римския път, селото се държеше здраво за него. Пътят идеше от Дивата клисура, минаваше по площадката и после завиваше към Дългия проход. Дванадесет метра широта на равното. А горе в планината – нейде към 3 – 4 метра. Около които покрити с каменни плочи метри се беше нагънало селището. Д ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-05T09:49:36+03:00 797 2

Стопаджийката

Рядко можеше да се види стопаджия насред нищото, на поне десетина мили от населено място. Но Джеймс Бартел видя, и дори спря, въпреки че нямаше навика да качва стопаджии. Беше импулсивно решение, взето за части от секундата.
Жената бе млада, облечена в избелели дънкови шорти и светлосиня памучна риз ...

Heel

Проза » Разкази

2017-09-03T22:05:58+03:00 1.1K 3 2

Децата на Адам

Ние бяхме единствените чужденци на улицата. Държахме се учтиво със съседите и спазвахме всякакво приличие. Тяхното семейство живееше в къща долепена до нашата. Лора беше кокалеста англичанка със сламена, вечно сплъстена коса и олющен лак по ноктите. Движенията й бяха отсечени и тревожни. Приличаше н ...

svdonchev

Проза » Разкази

2017-09-03T16:54:14+03:00 3.6K 4

Няколко дни до края на света

Манията покрай края на света беше обзела целия свят. Всеки се готвеше по своему да посрещне последните дни на земята. Или поне тези, които приемаха календара на маите и за край на света. А те в последните дни се оказаха доста повече, отколкото можех да си представя. От телевизията, радиото, вестници ...

Камето

Проза » Разкази

2017-09-03T16:49:44+03:00 740

Троянски кон (5)

Пета част
Шкембето на Алипи се е разляло върху плота на кухненската ми маса. Телените очила за четене висят неподвижно върху върха на носа му, докато дебелите, като македонски наденици пръсти почукват ритмично по клавиатурата на лаптопа ми. Винаги съм се удивлявал на способността му да уцелва вернит ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-09-03T14:37:09+03:00 751

Не искам да търся смисъла в думите

Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.
Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.
В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са;
в опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите;
в споделения момент, когато невъзможността ти к ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-09-03T13:36:20+03:00 748 1 1

Жива вода

Има една стара традиция в Родопите – за спомен, в памет на любим човек или просто като дар за хората - да построиш чешма. Много са чешмите, но всяка е различна, с различен стил и история. Чучурите пеят и сякаш разказват за тъжни човешки съдби, за сторени грехове и желанието за прошка или просто за в ...

gold

Проза

2017-09-03T07:12:40+03:00 687

Троянски кон (4)

Четвърта част
От огледалото ме гледа тип с кръвясали очи. Острата му четина го прави да изглежда като афганистански муджихидин след взривяване на американски конвой. Гладен съм, спи ми се ужасно и страдам от остра форма на хроничен запек. Трябва да изляза на чист въздъх, но от три дни вали и няма из ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-09-03T07:11:51+03:00 864

Гарван гарвану

Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки. За спорове разказват, за оброчища, сватни, изневери, платнища, реки, в които се перат чаршафи; за моми и момци с червени кафтани, а също и за овчари, които благородно умират преди да са си изпили пос ...

exuded

Проза » Разкази

2017-09-03T07:07:45+03:00 3K 10 14

Село на римски път 2.1.

Втора глава
1.
Селото беше разположено на стария римски път от векове. Никой не знаеше кога е възникнало, никое предание не помнеше тия времена. Просто много, много отдавна някой си владетел решил, че трябва да има още един път на север – не само срещу течението на голямата река, а и през планината… ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-03T06:42:28+03:00 860 2 4

Пламъкът на щастието

Възможно ли е да се връщташ там, където си казал, че е лошо. А да искаш отново да приемеш онова, което някога си отричал. Нима това е възможно? Възможно ли е човек до толкова да си противоречи, че да отрича себе си? Та кой би искал да се върне там където е твърдял, че му е лошо. Възможно ли е нещо, ...

Дамла

Проза » Други

2017-09-02T22:43:35+03:00 1.5K 2 2

Счупени криле Глава 13 , 14

Глава 13
- Рон, спри! - казах му. - Трябва да спрем и да си починем. Шофирате вече от шест часа, а и силите ми започват да надделяват. Ще продължим на сутринта.
Бяхме тръгнали да търсим Мия, или да бягаме от вещерите. Не съм сигурна, но бяхме тръгнали някъде. Особено сега, когато Пийт не беше добре, ...

CrystalReign

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-09-02T09:17:52+03:00 1.8K

Мъдрословия (30)

287. Не се бой от мрака. Опознай го.
288. Чети по звездите. В техните послания се крие истината.
289. Малцина виждат очевидното.
290. Не съществуват вечни заблуди.
291. Любовта е началото, но глупостта е краят.

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-09-01T23:33:58+03:00 872 2 2

Апокалипсис

Времето беше спряло. Стрелките на часовниците бяха замръзнали и се взираха в една точка някъде в небитието. Хората се настройваха физически и психически за предстоящия апокалипсис. Някои пиеха до забрава, а след това псуваха правителството и господ за несгодите си. Други строяха железобетонни укрити ...

maiaan

Проза » Други

2017-09-01T23:29:01+03:00 1.3K

Село на римски път - 1.4.

4.
Кръчмата заемаше западната част от бившото кметство. Едноетажна сграда, с няколко врати отпред – сега зад решетки, със стари високи прозорци – също оковани, това трябваше да е центърът на живота в селото. Когато беше голямо…
Там се разполагаше едно време командването на граничния отряд, там имаше ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-01T18:35:40+03:00 848 2

Къщата на смъртта

***
Антон и Мария излязоха от малката улица и достигнаха до края на квартала. Къщата беше малко по-нагоре, в началото на огромна поляна. Дворът й беше голям, но запустял и кален, имаше телена мрежа в лошо състояние, а дворната врата беше полуръждясала. Самата къща бе на два етажа, без тераси, сива н ...

donkooooo

Проза » Разкази

2017-09-01T18:17:39+03:00 1.5K 3 6

Подарена кукла

Подарих на малкото – 6-годишно момиченце, на което възпитателките в дома за деца с увреждания бяха организирали рожден ден, голяма красива кукла с дълги руси коси и сини очи. То я грабна, първо прегърна мен и благодари, а след това гушна куклата. Вдигна я пред себе си и учудено я погледна, грабна я ...

lusibo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-09-01T16:48:47+03:00 1.1K 1

Неживият

– Помогни ми! Моля те... Много те моля!
Стресна се. Телевизорът работеше. Беше настроен сам да се изключва след някое време. Още не се беше изключил. Погледна електронния часовник на печката. Един и половина след полунощ. Рано е да става. По телевизията даваха филм на ужасите. Какво друго да дават п ...

exuded

Проза » Разкази

2017-09-01T16:46:55+03:00 659 4 4

Троянски кон (3)

Трета част
- Изпращам ти няколко екранни снимки. Дано можеш да ги прочетеш, че знаеш телефона ми какви ги снима.
- Ти глупав ли си, или на такъв се правиш!? Кой ще ти се занимава с тия щуротии, сменяй диска и толкоз – Гласа на Алипи звучи раздразнено и очаквам всеки момент да ми затвори.
- Алипи, зн ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-09-01T08:57:44+03:00 781

В плен на миналото

Да се усещаш богат, изпълнен и одухотворен… Копривщенските улички са пленителни! Разхождайки се по тях, ти става едно леко, леко на душата. Шарено е! Цветове заливат очите ти – къщите, боядисани в различни цветове, всяка изрисувана в типичния за Възраждането стил, с изчистени до съвършенство форми, ...

gold

Проза » Други

2017-09-01T08:34:59+03:00 1.1K 1 1

Лепило и вълни (2)

С добро държание бързо бях успял да спечеля доверието на моята сянка. След няколко дни вече ме оставяше да ходя сам до стаята през деня, а през нощта отивах сам до тоалетната. При поредната удобна възможност, сложих дрехите с които мислех да избягам, под завивките на леглото. Бяло-сив камуфлажен пан ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-09-01T08:17:58+03:00 2.5K 3 3

Мъдрословия (29)

282. Не спирай там, където трябва да продължиш.
283. Скъпоценностите са тези предмети, които сме решили да приемем присърце.
284. Най-страшното винаги се крие в сенките.
285. Сърцето ми все още тупти. То надживя всички мои химери.
286. Не бъди стомана. Бъди нещо още по-силно.

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-09-01T08:11:44+03:00 787

Дипломати

Дипломати
Тези случки са от осемдесетте години. Работила съм няколко години като преводачка в едно латиноамериканско посолство. Тъй като историите, които искам да разкажа са малко сатирични, ще спестя името на страната.
Бях преводачка на посланика на малка страна. В задълженията ми освен да пиша кор ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази, Хумористична

2017-09-01T07:30:27+03:00 1.1K 4 12

"Не ме съдете" 20

Глава XX
- Бабо, извинявай, че не ти се обадих. Случиха се толкова много неща. Не знам откъде да започна.
- Лори, очаквах да звъннеш след онази среща. Кажи сега какво стана? Първо за онзи Огнян ми разкажи!
- Понеделник вечер, когато ти звъннах, той дойде вкъщи да ме вземе, запозна се с Игор. После о ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2017-08-31T17:03:14+03:00 1.8K 4 6

Любовта към България и преклонението пред нейните

Първият ми истински допир с красотата на България бе, когато бях на 8 години (лятото през 1982 г.) и за първи път видях морето – синьозеленият му цвят ми подейства успокояващо и въпреки, че бях дете, с часове се взирах във водата (от идването ни на плажа до тръгването ни).
За първи път отивах на лет ...

lusibo

Проза » Разкази

2017-08-31T16:48:42+03:00 2K 2 9

Троянски кон (2)

Втора част
„Декларация за Нов Ред и Сигурност. Натиснете ТУК.“ Последната дума е в приятен син шрифт и е подчертана. И за най-големия компютърен балама това означава, че трите букви са връзка. Път към ада. Скок в бездна без да ѝ се вижда дъното. Трябва съвсем без мозък да съм останал, за да се хвана ...

йеромонах

Проза » Разкази

2017-08-31T16:40:51+03:00 719

Орис (Сафина) 31

∞
– Амара, имаш ли много работа?
Сестра ми току-що се бе появила в библиотеката и бе застанала до бюрото ми. Дългите ѝ тънки пръсти нервно дърпаха и усукваха дръжката на чантата, устните ѝ потръпваха.
– Какво има? Добре ли си? – вдигнала очи от древния ръкопис на лински, който трябваше да преведа, а ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

2017-08-31T16:38:38+03:00 921 1