Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Самотата на твореца

Слънчева утрин. От няколко минути съм на работното си място. Пия кафето си навън, на чардака. По дървеното стълбище на музея се качва мъж, надхвърлящ средната възраст. На главата му е вързана кърпа. Облечен е небрежно в тениска и къси панталони. Наболата му от поне седмица брада следва извивките на ...

Morrigan

Проза » Разкази

2017-09-14T15:29:19+03:00 2.3K 4 2

Орис (Сафина) 32

> ∞
>
>
>
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

2017-09-14T15:25:56+03:00 973 1 2

Лепило и вълни (4)

Добрата самарянка
Почти в самото му начало, в дясно точно до пътя имаше бензиностанция. Преди и покрай нея, черен път с лек наклон се спускаше до задната ѝ част. Там се намираха приземните помещения. В тях се помещаваха печки, хладилници, мивка, маси и най-различни други неща, загатващи ми че горе я ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-09-14T15:22:49+03:00 971 1 2

„Иска ми се да живея, да се смея и да пея..."

– Недей тръгва, дъще! – тръшна се майка ми и ме разряза на две. Иди, че събирай половинките, които ритат една срещу друга. Разбрах: само майка ми може да ги събере. Въпросът беше как да я кандърдисам да го направи. Ама нали съм от стара коза яре, след няколкодневно умилкване и ред обещания майка ми ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-09-14T15:15:43+03:00 2.7K 4 5

Край морето

Все ме тегне към тая пейка. Сънувам я. И сякаш съм там: беше есен, добре помня, че нямаше никого на плажа, дори чайките рядко идваха. Нямаше риба. Нищо нямаше.
И мен ме нямаше. Но бях там някак. Наблюдавах се.
Сиво. И небето, и плажа в сиво. Приседнах бавно; отпуснах се, за да си спомня. Имам видени ...

exuded

Проза » Разкази

2017-09-14T11:44:53+03:00 988 3 4

Село на римски път - 4.2.

2.
Киро се протегна и сладко прозя…
- Ха стига, бе – рече Миро Елховския – Ще си разчекнеш устата. А и мен ме докарваш на дрямка…
- Ми дежурен бях – каза Киро и извади „сребърната“ табакера – Цяла нощ зяпах. Ама нищо…
- То добре, че е нищо – обади се Кръстев… ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-14T11:19:30+03:00 784 2

Размисли на червено

РАЗМИСЛИ НА ЧЕРВЕНО
Видях една стотинка да се жълтее на пешеходната пътека пред старата банка, докато чаках на тротоара светофара да светне зелено, и се сетих за една случка в Хановер. Мамка му, всеки път, като отида там, ми се случват разни преживелици, някои от които и до сега не мога да проумея.
...

Мильо

Проза » Хумористична

2017-09-13T21:08:04+03:00 1K 3 6

Силата на едно сърце

Силата на едно сърце
Младата жена се надигна по тъмно, набързо облече вехтите си дрехи и тихо пристъпи към вратата. Улавяйки желязната дръжка, тя за миг се спря и извърна глава към леглото – в тъмнината се дочуваше тежкото и равномерно дишане на мъжа й, който след малко също трябваше да става за раб ...

parvanski

Проза » Разкази

2017-09-13T20:59:06+03:00 1.3K 1

Любовта без думи

Любовта започва с мисъл.
А първият ѝ израз е докосването.
Онова първо несигурно протягане в очакване на ответния допир.
Срамежливата игра на пръсти длан в длан, сякаш ти шепнат „търсих теб“.
Нежната ласка, издаваща чувствата на безмълвното „влюбен съм“. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-09-13T20:58:07+03:00 605 2

Рано

Будеше се всяка нощ в два и половина. Понякога синовете му още не се бяха върнали от живота. От нощния живот.
„Така е по-добре – казваше си. – Поне не ме будят.”
Случваше се понякога и да го будят. Когато се прибираха преди два и половина. Не им правеше забележка. Никой не го караше да спи в кухнята ...

exuded

Проза » Разкази

2017-09-13T15:10:35+03:00 732 4 7

Село на римски път - 4.1.

Четвърта глава
1.
Слънцето тепърва се показваше над Кози връх, а на площадчето се бяха събрали почти всички мъже. И поне двайсетина жени. Нравите тук си бяха старите – жената рядко дума продумва по общите дела, не се меси в селските работи, каквото има да казва, мъжът й го казваше. Е, знаеха си се и ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-13T08:49:19+03:00 766 2

Ставам ли за нещо друго?

Здравей, скъпи читателю!
Знам, че сега е доста късно през нощта, а утре съм на стаж в болницата, но тази е една от нощите, в които доста съм се размислила и знам, че на следващия ден няма да мога да предам мислите си точно така, както ги чувствам. Това е нещо лично, но ти го споделям, защото мисля, ...

normalisboring

Проза » Писма

2017-09-13T07:32:19+03:00 2K 3 3

"Не ме съдете" 23

Глава XXIII
Тамара беше станала още преди да разсъмне. Слабото ѝ тяло безропотно понасяше огъването в редуващите се пози на Йога. В полутъмната стая имаше запалени в кръг няколко чаени свещи. Звучеше много тиха музика, успокояваща тибетска мантра. Тази сутрин щеше да отдели цели два часа за упражнен ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2017-09-13T07:31:38+03:00 2.6K 5 2

От 6 без 10 до 12 без 5

Денят започва в 6 без 10, нормално, сиреч между криво и зле. Другояче казано, разчекнатият субект, подложен на шумотерапия от умна техника за инквизиция, не е с изкълчени или дори изтръпнали крайници. Устройството ще завие пак след 15 минути – достатъчно време за мозъка да се събуди зад широко затво ...

murjoflos

Проза » Разкази

2017-09-13T07:11:40+03:00 2.4K 2 1

Не е само желанието

Не е само желанието.
А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир.
Кожата.
Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко.
Устните. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-09-12T22:18:07+03:00 702 1

Ключът към хармонията

За да живеем в пълна хармония със самите нас и светът около нас, ни липсва само едно нещо. Нещо, което всъщност е ключа към щастието. Знаете ли къде е този ключ? Ще ви подскажа – вътре в нас. Това е ключът да се харесваме и обичаме. Може би за повечето хора това би звучало, като поредната банална фи ...

Дамла

Проза » Други

2017-09-12T15:40:54+03:00 1.2K 1

Бара и мост

Басня
Имало една река. Реката, честно казано си била проста бара. Малка, затлачена и тъжна. Над барата провисил сухите си греди висял мост. Та тези, двамата: моста и барата били приятели. Стари и тъжни приятели. Никой не можел да каже, кой от двамата бил по-тъжен. Дали малката баричка, която летос ч ...

йеромонах

Проза » Приказки и произведения за деца

2017-09-12T08:13:48+03:00 1.1K 1 1

Село на римски път - 3.4.

4.
Нощта мина спокойно. Тройката в Горското не забеляза никого, Кръстев и Миро успяха да направят четири обиколки из селото до заранта. Навред беше тихо и спокойно. Чак призори петлите рекоха да отчетат дейност, та се разкукуригаха. И кучета полайваха, когато чуеха идващи хора в тъмното, но бързо ус ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-12T08:07:22+03:00 915 2 1

В края

"В Прага има все още кръчми, където след полунощ всички започват да говорят на шведски и никой никого не разбира."
Това ни казва починалият отдавна Хашек с помощта на безсмъртният Швейк. Каква квинтесенция на цялата литература и изкуство!
Как да предам очарованието на една вечер пред огъня, в края н ...

B

Проза » Разкази

2017-09-11T00:10:11+03:00 1.6K 1

Той

Той обещава, разни неща, които аз запомням без да искам и които оставам все там – някъде си...
Аз танцувам сред дима на чужд цигари, сред настроенията на моята и неговата чаша уиски без лед.
Толкова уморена от неизпълнени планове, че предпочитам само да мълчи и да не обещава нищо, само да е тук до м ...

pipilota87

Проза » Други

2017-09-10T23:28:36+03:00 948 1

Авлиги

АВЛИГИ
„ Авлига пее, пее и говори…“
Само за една птица, в песните за това се пее!
Слушах ги, гледах ги, кога и дворът зад нас запустя и из него щръкнаха буренак, храсталак, навириха се, и дървета и стана дива гора. Растяха, извисяваха се и ставаше все по-диво, но и все по-красиво!
В ниското, непрохо ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2017-09-10T23:19:00+03:00 846 1 1

Село на римски път - 3.3.

3.
Кръстев бутна портата и тя изскърца в няколко тона едновременно. Беше стара, много стара – може би още от прадядо му. Помнеше я от ваканциите тук, но тогава прелиташе през нея бързайки или направо я прескачаше. Засилване, подпиране на левия дирек, почти хоризонтален полет над ниската портичка и е ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-10T11:01:21+03:00 854 3

Половин сърце

- Здравей, само исках да чуя как си, за малко минавам...
- Интересно от къде мина, не те видях?
- През мислите ти.
- Но аз не мисля за теб...
- Сега го правиш, може да е за малко, но следа оставям и си заминавам .. ...

pipilota87

Проза » Разкази

2017-09-10T00:32:19+03:00 1.1K 1

"Не ме съдете" 22

Глава XXII
Силвия затвори вратата на сребристата си Опел "Тигра" и запали двигателя. Вярната машина стартира безотказно. Караше я вече близо осемнадесет години и беше толкова свикнала с нея, че дори не можеше да си помисли да я продаде. На изписването на Лора от родилния дом тя пристигна с чисто нов ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2017-09-10T00:22:20+03:00 1.6K 4 6

Любов като тяхната

Ако познавахте Анна и Владимир, нямаше да се учудите, че умовете им не са на една вълна. Тази вечер, например, докато танцуваха на годежното ѝ парти, Владимир си мислеше за вълци, а пък Анна – за дефиниции. Сами разбирате, че подобно връзка не би просъществувала за повече от песен време. Може би зат ...

Madeleine

Проза

2017-09-10T00:06:57+03:00 1.2K

Провиденецът и сърната

Беше хубав топъл ден в края на август. Лятото уверено се беше устремило към своя край. Красивите пасторални есенни цветове, вече обагрили почти всичко наоколо, решително пристъпваха на прага му и неизбежно напомняха за предстоящата смяна на сезоните. С всеки изминал миг светлата част от денонощието ...

АлексейорданоВ

Проза » Разкази

2017-09-10T00:02:33+03:00 1.8K 1 5

Онази жена 2

Вече знаех, че срещата ни е неизбежна. Усещах го с всяка фибра на тялото си и с всяко поемане на дъх. А бяха минали повече от три месеца, откакто за първи път я видях в един стар бар, където отидохме с мой близък приятел и съученик.
Тогава не повярвах и дума на историята, която той ми разказа за нея ...

hristam

Проза » Разкази

2017-09-09T19:13:59+03:00 1K 2 5

Морски размисли

Нямам приятелка /гадже/, а съм на морето. Звъннах на жената, с която бях и бих искал да бъда гадже
/приятел/ и попитах: Аз сега всъщност СВОБОДЕН ли съм?
В момента, в който го изрекох, се стреснах.
Когато бяхме заедно аз СВОБОДЕН ли бях?
Имам ли нужда някой да ми дава СВОБОДА? ...

abtasen

Проза » Други

2017-09-09T19:09:00+03:00 869 1

Къси разкази край Огоста

Цветан беше седнал на долният праг на къщата. Слънцето заваляше над долината на река Огоста. Излъчващо червени оттенъци, то създаваше някаква приказност на всичко. Големите вирове на реката се изпълваха с мехурчета въздух идващ от многобройната риба, която ги обитаваше. Тук-там се мятаха сребристи к ...

Eipril

Проза » Разкази

2017-09-09T15:28:56+03:00 690 1

Необяснимото и Боряна

Беше ден четиринадесети от година 7525, или поне той ми каза така. Още твърде рано сутринта, щом отворих очи и посегнах към телефона си, забелязах, че той ми е писал през нощта. Съобщението му гласеше следното:
„Боряна, чедо мое, изпитвам небивала нужда да те срещна. Моето време приключва,
имам нужд ...

Адриан

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-09-09T12:12:07+03:00 753 1 2

Село на римски път - 3.2.

2.
По обяд пред кръчмата останаха само няколко човека. Вярно, в селото живееха малко семейства – времето вземаше своя данък и често след това в къщата оставаше само вдовецът или вдовицата. По обяд мъжете се прибираха при жените си – да видят какво са сготвили, да хапнат. Макар че много рядко тук се ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-09T11:37:16+03:00 908 1

"Знаеш ли за какво мечтая, Дара?"

- Вая, някой ден всички ще умрем...
Плахо Дара се опита да върне настроението на масата.
- Писна ми от тъпите ти опити за оптимизъм!
- Извинявай...
Всъщност масата си имаше настроение. Просто то не беше по вкуса на Дара. Тя искаше да се смеят, да се радват на слънцето, да обсъждат защо мъжете целува ...

Flame

Проза » Разкази

2017-09-09T10:28:26+03:00 2.7K 3 4

***

Вратата на просторния апартамент се отвори. Той влезе, остави покупките на масата и влетя в кухнята, за да си стопли вода за чай. От семейството му никой още не се бе прибрал. Изпита радост от това да застане пред телевизора и да отпива горещата течност след изкарания студен ден. Умората го връхлетя ...

lusibo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-09-08T22:17:51+03:00 1.1K 1 2

Напредък

Всички бързаха в огромната представителна сграда. Носеха папки и чанти, жените – повечето с вързани коси, елегантни, но делови, мъжете – изпънати, слаби и лъснати като фатмаци, сновяха важно и с паунски маниер разпространяваха наоколо своето парфюмирано самочувствие.
Климатиците работеха и отнасяха ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2017-09-08T22:11:12+03:00 949 2 5

ПОЛЕТ

ПОЛЕТ
Тя - Летим ли? Той - да! Тя - но защо не усещам?
Той -Защото търся облаци, през които да мина без да те нараня.
Тя - Нали преди минавахме също през облаци, но усещах полета.
Той – А не видя ли какво стана? Ти си лежеше на крилото ми, аз със всичка сила летях и то се счупи. ...

Маня.1

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-09-08T22:07:38+03:00 1.1K

Село на римски път - 3.1.

Трета глава
1.
Деветимата седяха в стаята на кмета вече час. По едно време дойде Копривненката и донесе термос с кафе и една малка ракия за Мешо. Останалите отказаха пиене толкова рано. А за Мешо си беше лека промивка на болен зъб…
- Няма откъде другаде да дойдат – пенеше се той и чак подскачаше на ...

генек

Проза » Повести и романи

2017-09-08T10:47:09+03:00 837 2 1

Лепило и вълни (3)

Трета Част
Грешка в превода
Пътят между нивите излезе на друг малко по-голям. От другата му страна имаше малко селище. Залепени една за друга къщи с високи зидове, тесни асфалтирани улици, камък и бетон. Черни пътища тук липсваха. Една от преградите, играеща ролята на зид, имаше квадратни отвори, за ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

2017-09-07T23:45:03+03:00 1.2K 1 1

В дълбините на изгрева

Телефонът звънна и ме изтръгна от най-интересния момент на съня, което беше непоправимо. Всички се разбягаха и съзнанието ми се изпразни. Отворих очи, поздравявайки деня, сякаш никога не се бях разделяла с него.
Той току-що идваше, стъпвайки на пръсти, ръсейки светлина, която извикваше за живот всич ...

slaveja123

Проза » Разкази

2017-09-07T22:59:24+03:00 2.9K 4 11

Мотивации

Минавам с колата покрай склада за търговия на едро. Радвам се, че са го отворили отново. Купувам си разни неща – триони, ножчета, пирони, хартиено тиксо, дунапрен и церезит – все ежедневни потребности на учител по пиано като мен. Обичам всичко да си оправям сам вкъщи, когато не преподавам. По тази п ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2017-09-07T22:00:16+03:00 880 2 2

Истината

Ние, хората, за жалост сякаш сме автоматично настроени да лъжем, да се самозаблуждаваме, устроени сме да се поддаваме и никога да не търсим истината. Като по този начин се самообвиняваме „къде“ и „защо“ бъркаме. Виждам как хората всекидневно, непрестанно лъжат. Някои за лична изгода, други за да скр ...

Дамла

Проза » Други

2017-09-07T12:33:25+03:00 1.2K 1