Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Вероятно – 3

Стана от леглото и дръпна пердето. Тялото ѝ беше младо, стегнато и като че ухаеше на нещо. Мъжът се влюбваше.
– Моето куче умря. – Каза го, без да се обръща. През прозореца в далечината се виждаше елипсовидната полянка, където стопаните разхождаха кучетата си в Ловния парк. Дупето ѝ леко се врътна и ...

exuded

Проза » Разкази

2017-06-29T21:13:11+03:00 856 1 3

Мъдрословия (11)

121. Човек може да победи съдбата.
122. Слаб си тогава, когато вместо да продължиш напред, оплакваш провалената си любов.
123. Унищожи богатството си, но не го предавай в чужди ръце.
124. Болката води самота, самотата води до познание, а познанието – до вечен живот.
125. Ако се чувствате прекалено щ ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-06-29T20:58:39+03:00 689

Калните обувки

КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...

Мильо

Проза » Разкази

2017-06-29T19:27:45+03:00 839 1 3

Бойно поле – Душа

Свали слушалките и изключи усилвателя. Тези дни имаше желание да свири. Не беше нещо особено. Няколко рефрена и играчка с ефектите.
- Това беше зверски звук! - каза си доволен. Час и половина се занимаваше с китарата и този път звукът му хареса. Невзрачният петнадесет ватов усилвател "Маршал" криеше ...

radew

Проза » Разкази, Други

2017-06-29T18:47:01+03:00 1.3K 1

Онази объркващата любов

Не сънувам нали!?
От изминалите години в изминалите бъднини душата ми скита отново в изворите на живота.
Любовта объркващата, неизживяната, останала в залутаните думи на мъжа, който обичах. Край! На пейката пред кръчмата, която сега я няма, чух думите "Аз отново се върнах при нея, тя сега е бременна ...

figaro

Проза » Други

2017-06-29T17:47:02+03:00 1K 1

Виенско кафе 2/ 40

– Какво е това?
– Синът ти.
Криси погледна пак към ехографските снимки, после към мен и поклати глава:
– Казах ти, не е бременна от мен, не и се връзвай на номерата. Всичко е, за да докопа парите ми.
Погледнах през прозорците на заведението към подредената немска улица отвън, която постепенно потъва ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-06-29T17:35:56+03:00 1.1K 5 4

Невъзпитан

Младежът с пънкарската прическа се бе отпуснал на седалката и се взираше съсредоточено в екрана на смартфона си. От време на време поклащаше глава, подсмихвайки се, и обеците му изтракваха. Беше погълнат от заниманието си. Старият трамвай пълзеше бавно по булеварда, като на спирките отваряше врати с ...

Heel

Проза » Разкази

2017-06-29T16:36:53+03:00 1.3K

За честта на мъжа II

Бди и винаги бъди до твоите! Те са твоите овце, ти си техния пастир и стъпиш ли накриво стъпват и те. Води ги винаги по правия път и бъди тяхна надежда. Не жали никога сили в името на тяхното добруване и никога не предавай честа и сърцето си. Веднъж загубиш ли честа си, губиш себе си завинаги. Винаг ...

Papalisimo

Проза

2017-06-29T16:26:05+03:00 987 1

Създатели

— Ице, хайде, вечерята е готова!
Ицето подскочи, захвърли пластилина и се затича към кухнята. При падането пластилиновата фигурка се удари в забравено на пода камионче и десният ѝ крак се огъна малко над стъпалото.
Ицето беше на почти четири години, по-скоро слабо и болнаво, но винаги усмихнато дете ...

sziabori

Проза » Разкази

2017-06-29T16:20:33+03:00 840 1

Кучешка му работа

(По действителен случай)
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха ...

кумеца

Проза » Разкази

2017-06-29T11:25:25+03:00 1.7K 3 4

Университетски неволи

Казвам се Алексий (Αλέξης). Аз съм вече застаряващ преподавател в Бизантион. През своите 25 години стаж в преподаването, останах с впечатлението, че Империята ще загине много скоро при все не поради глупостта на управниците, част от които между впрочем разбират случващото се с изключителна прозорлив ...

Адриан

Проза » Други

2017-06-28T14:51:24+03:00 737 1

На прощаване с любимата учителка

Започва учебната година. Отново сме заедно след горещото лято. Всичко си е както преди освен новата учителка по български език и литература.
Госпожа Кърпачева. Познавах я бегло - учителката с червената коса, която влизаше в "Б" клас. Срещайки я по коридорите, не успявах да разчета никаква емоция на ...

chrisy26

Проза » Писма

2017-06-28T08:58:56+03:00 2.9K 3

Служба

Той разтърка очи. Трудно му беше да ги отвори. Не искаше. Нямаше представа колко е спал... дали е спал. Светлината проникваше през клепачите му и чертаеше червеникави форми, отдавна забравени. Усмихна се. В него се породи лека надежда за нещо ново и бавно открехна клепачи.
Всичко си беше същото. Той ...

sziabori

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-06-27T20:17:59+03:00 1.4K 1 3

Джентълмени

ДЖЕНТЪЛМЕНИ
Ние, бриджьорите, сме джентълмени. Ще кажете: „Я, па тоя, открива топлата вода! Това го знаят всички.” Може да го знаят, но аз го преживях.
Събудих се в Окръжна болница. Лежа вече цяла седмица. Два дни съм бил в безсъзнание. Нещастен случай. Казаха ми, че паднала керемида от покрива на к ...

Мильо

Проза » Хумористична

2017-06-27T20:13:22+03:00 976 1 2

Виенско кафе 2/ 39

Един ден Надето ми позвъни от нас:
– Приятелката на Кристиан те търси, онова момиченце от сватбата.
– Там ли е?
– Да.
– Дай ми я... ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-06-27T20:12:56+03:00 1.5K 4 5

Окото

Katriona

Проза » Разкази

2017-06-27T20:05:56+03:00 2.5K 7 11

Компот със сол

Йордан се прибра късно вечерта и запали изкуственото осветление. Изтегна се на дивана и си отвори любимата бира в метална опаковка. Беше се уморил от безкрайните служебни интриги и сега притвори очи, изключен от заобикалящото го.
Точно срещу него, подпряно на едно краче, стоеше един красив кактус , ...

dadda

Проза

2017-06-27T19:59:37+03:00 1.7K 1 2

Вероятно-2

Не дойде и на следващия ден.
Междувременно във фирмата се случваше нещо. Шефът ставаше все по-раздразнителен. Красивата му секретарка едва смогваше да записва заповедите, които си противоречаха: едни срещи се насрочваха, други се отменяха, трети едновременно се насрочваха и отменяха в зависимост от ...

exuded

Проза » Разкази

2017-06-27T19:58:04+03:00 778 2

Папагалчето Флори

Папагалчето Флори
Посветено на дъщеря ми
Всеки знае колко е полезно децата да си имат домашни любимци. И моите си пожелаха да им купим пустинна мишка, нещо като малко лалугерче, която се оказа бременна и роди три мишлета. Само няколко дни след раждането майката Клер умря, което естествено беше голям ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2017-06-27T19:56:42+03:00 754 2 7

Любов срещу Родина

Моето име е раб божи Евтимий (Εὐθύμιος). По милостта на единствено правия наш Бог, аз бях роден в самата столица на Божието царство, което се нарича Романя*. Родителите ми бяха високопоставени благородници, чиято воля имаше тежестта на закон в ромейската столица. Те имаха благоразумието да създадат ...

Адриан

Проза » Разкази, Други

2017-06-27T19:49:48+03:00 743

Монолог

Когато си легнеш сам в тъмнината, когато усещаш тишината и затвориш своите очи, а след това видиш уплашения поглед на човека, който очакваш да те пази, тогава разбираш... Разбираш, че си на дъното на черна дупка и никой не може да ти помогне, разбираш, че си се превърнал в това, от което винаги те е ...

М.Ангелова

Проза » Други

2017-06-27T19:46:28+03:00 1.1K 2 1

Карбовски - комшията

Чичо Христо Димитров е комшията и ако се интересувате от моята автобиография, веднага ви давам номера му. Той е способен да ви я изрицитира в стих, с интонация, на която и госпожата ми по литература би завидяла. Познава ме от десет години и почти съм сигурна, че знае с какви гащи съм днес, защото та ...

Plevel

Проза » Хумористична

2017-06-27T19:41:46+03:00 866 2 22

Добър човек

ДОБЪР ЧОВЕК
ПЕТЪР.
Чичо Митко е много добричък! Два часа мъкнахме с него каси, тенджери, тави, кашони до четвъртия етаж на Общинския център. С брат ми имаме рожден ден. Ние сме близнаци, но изобщо не си приличаме. Нито на външен вид, нито по характер. Брат ми и мама ангажираха Общинския център, защо ...

Мильо

Проза » Хумористична

2017-06-26T11:12:35+03:00 1.2K 1 6

Виенско кафе 2/ 38

– Охх, не така Дари, мама я боли.
Дари отпусна зъби и започна да суче без да ме хапе. Подпрях гръб на дървото и затворих очи, слънцето напичаше през клоните на дърветата и беше много приятно. Дари си играеше с медальона ми, който блестеше от светлината, сучеше внимателно и на мен ми се приспа. Откак ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-06-26T11:11:08+03:00 1.2K 2 6

Тракийката

Съвсем скоро ѝ предстоеше да роди. Седеше навън пред шатрата, точно до огъня и се вглеждаше в него. Обичаше да гадае бъдещето в пламъците. Взираше се дълго, в полусън и следеше играта им. Рисуваха картини, разказваха истории… Беше се научила да ги разчита още от дете. Не помнеше как.
Сега отново сед ...

Morrigan

Проза » Разкази

2017-06-25T15:06:39+03:00 1.8K 1 8

Василеви прозрения

Казвам се Василий (Βασίλειος). Аз съм беден корабен превозвач, роден и израснал в Константинопол. Родителите ми бяха прости и неуки. Те не успяха да ме просветят в нито една област на познанието. Като най-малкото от шест деца, от мен се изискваше единствено да се подчинявам на волята на майка и татк ...

Адриан

Проза » Разкази, Други

2017-06-25T14:31:41+03:00 1.3K 1 4

За честта на мъжа I

Що значат думите добрия пастир мре за овцете си?
Приятелю винаги следвай сърцето си! Бъди честен и справедлив, бъди мъдър и смел. Ако някой от твоите се загуби, ти го потърси. Намери го и му дай надежда, подкрепи го и се бори наедно с него, честа те задължава да не го изоставяш никога и за нищо на с ...

Papalisimo

Проза

2017-06-25T13:34:28+03:00 1.2K 1 8

Закъсняла тъга

Закъсняла тъга
Посветено на Армин Сантос
Живеехме в бяла къща кацнала на четири облечени с мрамор колони, заради ураганите и наводненията, с вита стълба-охлюв отстрани, типична за Хавана, по която едно време преди революцията се е качвала слугинята, за да не минава през главния вход. Между колоните ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2017-06-25T00:05:26+03:00 901 2 7

Живот

На улица ,,Изгрев’’ № 59, в град Пловдив, живеят Крум и Надя Иванови.
Крум е млад, двадесет и пет годишен мъж, син на бивш военен началник и учителка по математика. Строгите изисквания на родителите му са изградили у него желязна дисциплина.
Майка му бе тази, която не му позволяваше да диша. Посмееш ...

thedac

Проза » Разкази

2017-06-24T17:40:36+03:00 775 3

Една

Разказвал ли съм ти за нея? Изгледаше толкова студена и прагматична, но вгледаше ли се в очите ѝ, той откриваше нови вселени.Невидими за околните. Никой не я познаваше така както той, не допускаше друг толкова близо до болките и страховете си, до надеждите и мечтите, до най-съкровените си и дълбоки ...

Karolin

Проза

2017-06-24T17:31:33+03:00 1.3K 3 5

Мъдрословия (10)

109. Тъгата е пълна, когато си лягаш, без да си изтрил сълзите на най-скъпия човек в живота си...
110. Ръцете на влюбените трябва да се докоснат едва тогава, когато сърцата им се съберат.
111. Пурпурните одежди на велможите всякогаш са по-красиви от накъсаните дрипи на колоните.
112. Невъзможната лю ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-06-24T14:00:20+03:00 704 1 2

Поглед от планината (част първа)

Следните редове ще съдържат история, история съдържателна, история добра, история съдържаща магията в света.За едно обикновено момче с обикновени желания и обикновени препятствия. На пръв поглед посредствен живот, разказан накратко, но на втори- съвсем не бе така.
Има разлика между обикновено и мало ...

Igby

Проза » Повести и романи

2017-06-23T12:42:32+03:00 1.1K 1

За нравите, въображението и гледните точки

Винаги съм твърдял, че този свят е твърде голям, за да може всички в него да бъдат еднакви във всяко едно отношение. Както всички ние добре знаем, хората се различават по много неща, като двете главни различия се коренят в биологично отношение и в психологическо отношение. Тези две основни отношения ...

Адриан

Проза » Други

2017-06-23T10:38:59+03:00 700 4

Виенско кафе 2/ 37

Половин година по-късно влязох в едно софийско заведение.
– Момиче, не отивайте нататък. Там мъжете са по-лоши.
Огледах се да видя на кого приказва мъжът, но освен мен наоколо нямаше никой. Подсмихнах се и направих крачка да продължа навътре в ресторанта, закъснявах за среща по работа. Май трябваше ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-06-23T10:28:16+03:00 1.1K 3 2

Одобрително ръкопляскане

Одобрително ръкопляскане
Психологът Петър Даков хвърли последен поглед към лика си в огледалото и остана кажи-речи доволен. Сресан на прав път, бяла риза на червени точки и жълта папийонка, карирано сако с декоративни кръпки на лактите и сини джинси. А под мишница, папката с първата му лекция, която ...

latinka

Проза » Хумористична

2017-06-22T17:23:58+03:00 1.2K 3 11

Сладоледено

Жега. А-ха да се развихри лятото. По никое време. Юни?!
Кафеджийницата бълва кафета и фрапета. Вънка – 35, вътре – 20, свежо, с аромат на колумбийско кафе и чай с годжи бери.
Отваря се вратата. Пристъпва едно създание, тъмно отвън /кат’ гледам и отвътре/, с наситения цвят на холандско какао. И още п ...

superelche

Проза » Хумористична

2017-06-22T10:49:34+03:00 1.2K 1 4

Мъдрословия (9)

97. Чувствата те убиват, защото им позволяваш да го правят.
98. Сърцето не спира самó. Трябва му леко побутване от страна на разума.
99. Ние сами поставаме етикети на това кое е ценно за нас. Значи ние можем да махнем тези етикети...
100. Знаеш, хората са преходни. Бог е вечен.
101 ....Земен живот.. ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-06-22T09:33:30+03:00 697 1 1

Виенско кафе 2/ 36

Следобеда се прибрахме вкъщи цялото семейство плюс Надя и Алексей и вечерта децата ни дадоха подаръците. Така бяхме решили, да е след суматохата. Последни бяха Криси.
– Мамо, това е за Дари, моя подарък.
Той ми подаде един плик.
– Какво е това?
– Акции от нова компания за виртуална реалност. Имат ве ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-06-22T01:31:49+03:00 1.2K 3 4

Съдба

Пред лицето на съдбата стоя.
Страх ме е.
Преглътвам страха и смело хващам ръката ѝ.
Нека ме води!
Дали към самота или любов... ...

Монза

Проза » Разкази

2017-06-21T19:48:13+03:00 1.1K 1 2

Вероятно

С времето точността му започна да я ядосва.
– И не можеш ли да закъснееш пет минути? – питаше.
– Защо да го правя? Не е хубаво. Шефът принуждава всички да го чакат. Винаги във фоайето има по двама-трима кибици. Според мен това е неуважение.
– Не говоря за шефа ти, а за теб. – Жената оправяше къдрава ...

exuded

Проза » Разкази

2017-06-21T12:14:02+03:00 828 2 6