2 829 резултата
Дълбоко в необозримото или там, където никой не гледа има един друг Свят, друго „Да!” и „ Не!”, друго нереално проявление на „Случва се!”. Друга душевна земя съществува в Нищото, което очите не виждат, но сърцата усещат – мека, мила и прегръщаща е тя, но…и там има и тъмнина, и светлина, и сивота на ...
780
6
8
АНОТАЦИЯ
Едно убийство и множество електрони.
Лектра открива майка си мъртва в апартамента им. Всички улики водят следователите до извода, че е била убита, но на местопрестъплението няма нито кръв, нито следи от наранявания или отравяне. Само електрични заряди.
Електроните, които непрестанно текат п ...
Едно убийство и множество електрони.
Лектра открива майка си мъртва в апартамента им. Всички улики водят следователите до извода, че е била убита, но на местопрестъплението няма нито кръв, нито следи от наранявания или отравяне. Само електрични заряди.
Електроните, които непрестанно текат п ...
693
1
Екип ”М.И.С.” – „Мисия Спасение –„ Отървете ме от нея!”
Трите ориснички - Мимоза, Ирис и Слънчоглед си се веселяха така, както те си знаеха, всяко денонощие в нашата цветна градинка. Хубаво беше бодилската ми глава да се поклаща в такт със смеха им. Хубавици! Пълнят ми стеблото с едни сладки сокове ...
Трите ориснички - Мимоза, Ирис и Слънчоглед си се веселяха така, както те си знаеха, всяко денонощие в нашата цветна градинка. Хубаво беше бодилската ми глава да се поклаща в такт със смеха им. Хубавици! Пълнят ми стеблото с едни сладки сокове ...
697
5
11
Глава XXII
Рейнс се доближи до нея.
- И за нея ли знаеш, за стаята?
- Само тази врата винаги стои заключена. Попитах Роберта за нея- разказа ми малко, но достатъчно, за да разбера колко специална е тя за теб. Попита какво искам... отключи вратата, отвори стаята- той въздъхна.
- Не мога, Капри, все о ...
Рейнс се доближи до нея.
- И за нея ли знаеш, за стаята?
- Само тази врата винаги стои заключена. Попитах Роберта за нея- разказа ми малко, но достатъчно, за да разбера колко специална е тя за теб. Попита какво искам... отключи вратата, отвори стаята- той въздъхна.
- Не мога, Капри, все о ...
748
1
ПЪРВА ГЛАВА
- Шения ! Върни се тук незабавно! – с заповеднически тон извика брат и Амерас, пришпорвайки коня за да я настигне.
- Отказвам! Ще отида да го видя! В ездата винаги съм била по-добра от теб, братко! Искаш ли или не – ще отида. – с присмех отвърна тя. Едва чуваше гласът и.
Младият мъж спря ...
- Шения ! Върни се тук незабавно! – с заповеднически тон извика брат и Амерас, пришпорвайки коня за да я настигне.
- Отказвам! Ще отида да го видя! В ездата винаги съм била по-добра от теб, братко! Искаш ли или не – ще отида. – с присмех отвърна тя. Едва чуваше гласът и.
Младият мъж спря ...
660
1
3
Глава 14
Озовах се отново в леглото, в красивата хотелска стая. Ангел седеше на един дървен стол до леглото и ме гледаше замислен.
-Ще отиде, сигурен съм – казах му, настръхнал. Наблюдавах на големия плазмен телевизор случващото се пред Варненската община – не може да игнорира техния зов за помощ.
Р ...
Озовах се отново в леглото, в красивата хотелска стая. Ангел седеше на един дървен стол до леглото и ме гледаше замислен.
-Ще отиде, сигурен съм – казах му, настръхнал. Наблюдавах на големия плазмен телевизор случващото се пред Варненската община – не може да игнорира техния зов за помощ.
Р ...
798
1
2
***
Рядко са хората на този свят, изживели живота си без големи трусове. Губим близки, роднини, приятели, родители, дори синове и дъщери – и такива загуби оставят своите отпечатъци в съзнанието ни. Понякога те ни теглят към лоши мисли, меланхолия, депресия, чувстваме мъга и тежест, но от друга стран ...
Рядко са хората на този свят, изживели живота си без големи трусове. Губим близки, роднини, приятели, родители, дори синове и дъщери – и такива загуби оставят своите отпечатъци в съзнанието ни. Понякога те ни теглят към лоши мисли, меланхолия, депресия, чувстваме мъга и тежест, но от друга стран ...
2593
5
18
Глава XX
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...
782
2
Глава 13
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...
738
1
1
В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат. Можеше да ги види всичките – стотици хиляди малки огънчета, изплували от мрака на нощното небе, правещи компания на лунния сърп. В града никога не ги бе виждала такива. Рядко бе изпитвала и подобна тишина ...
1301
Няма скрити пътеки към чисто сърце,
няма здрави ключалки, няма, даже врати,
за да влезеш навътре и да видиш душа,
стига само да минеш прага с две стъпала...
Интернет радиото звучеше с пълна сила през колонките. Песента се лееше нежно, посипвайки със снежинки от чувства и така натежалото от мъка и са ...
няма здрави ключалки, няма, даже врати,
за да влезеш навътре и да видиш душа,
стига само да минеш прага с две стъпала...
Интернет радиото звучеше с пълна сила през колонките. Песента се лееше нежно, посипвайки със снежинки от чувства и така натежалото от мъка и са ...
1616
12
28
Глава XVIII
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...
748
2
2
Глава 12
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...
755
Да Ви кажа честно – аз съм просто един бодил. Розово цъфтя, ама съм грозно! А тези красавици, уханни, блестящи и страшно, ама страшно прекрасни са най-висшето стъпало на цветната градина, в която ме довя отникъде вятъра.”Отникъде” е просто, защото и сред бодилите на моя вид съм най-дребното, трътлес ...
806
8
22
Глава XVI
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...
757
Глава 11
Отдалечих се максимално от хотела, ходейки пеша – по улиците се разминавах с онези войници с белите ленти на челата, но никой от тях не ми обърна внимание. Ходеха по двама-трима, и те бяха единствените хора, виждащи се навън. От време на време по булеварда минаваше по една бронирана кола. С ...
Отдалечих се максимално от хотела, ходейки пеша – по улиците се разминавах с онези войници с белите ленти на челата, но никой от тях не ми обърна внимание. Ходеха по двама-трима, и те бяха единствените хора, виждащи се навън. От време на време по булеварда минаваше по една бронирана кола. С ...
735
Глава XIII
Цяла нощ Лети и Агримония останаха будни,.. но не усетиха нищо, не чуха нищо- ни вопъл, ни стон, ни вик – глуха тишина. Развиделяваше се. Леко открехнаха вратата, за да надникнат. Бран не беше помръднал- същият кух поглед на празна обвивка, седяща на стол. Ден след ден времето минаваше, н ...
Цяла нощ Лети и Агримония останаха будни,.. но не усетиха нищо, не чуха нищо- ни вопъл, ни стон, ни вик – глуха тишина. Развиделяваше се. Леко открехнаха вратата, за да надникнат. Бран не беше помръднал- същият кух поглед на празна обвивка, седяща на стол. Ден след ден времето минаваше, н ...
757
2
Глава 10
Войниците отвориха вратата и ме ескортираха вътре, но не влязоха с мен, а затвориха зад гърба ми. Озовах се в един от красивите и внушителни старовремски апартаменти на хотела. Беше уютна и приятна стая, с червени мебели и масивна дървена ламперия, но също така внушителна. Подът бе покрит с ...
Войниците отвориха вратата и ме ескортираха вътре, но не влязоха с мен, а затвориха зад гърба ми. Озовах се в един от красивите и внушителни старовремски апартаменти на хотела. Беше уютна и приятна стая, с червени мебели и масивна дървена ламперия, но също така внушителна. Подът бе покрит с ...
910
1
1.
Прахта на нощта се слягаше в тишината на пустинята, вятъра също спеше дълбоко, прекратил за малко гонитбата на кълба от сухаци между дюните. Небето плавно започна да мени цветовете си и мрака взе да се топи.
Пробуждането на деня дойде с ленивите звуци на прохождащата светлината – по-ранобудни пти ...
Прахта на нощта се слягаше в тишината на пустинята, вятъра също спеше дълбоко, прекратил за малко гонитбата на кълба от сухаци между дюните. Небето плавно започна да мени цветовете си и мрака взе да се топи.
Пробуждането на деня дойде с ленивите звуци на прохождащата светлината – по-ранобудни пти ...
1035
1
Глава VII
Утрото беше мрачно и влажно. Мъглата бе толкова гъста, че дори градината в двора не се виждаше от прозорците в къщата. От
време на време само нещо преминаваше- сякаш прелиташе през нея- това бе градинарят- виновникът за красотата от цветове, но сега дори те не можеха да преборят бялата пел ...
Утрото беше мрачно и влажно. Мъглата бе толкова гъста, че дори градината в двора не се виждаше от прозорците в къщата. От
време на време само нещо преминаваше- сякаш прелиташе през нея- това бе градинарят- виновникът за красотата от цветове, но сега дори те не можеха да преборят бялата пел ...
750
2
Глава IV
Югланс не си тръгна веднага. Изчака Вероника да се изгуби от погледа му и отиде до ъгъла от където идеално виждаше задния вход на къщата. След малко от там излезе една дребна фигурка на жена и се насочи към него:
- Здравей! Много ли закъснях? Трябваше да изчакам госпожата да се върне, но се ...
Югланс не си тръгна веднага. Изчака Вероника да се изгуби от погледа му и отиде до ъгъла от където идеално виждаше задния вход на къщата. След малко от там излезе една дребна фигурка на жена и се насочи към него:
- Здравей! Много ли закъснях? Трябваше да изчакам госпожата да се върне, но се ...
872
1
Старият некропол се намира на няколко километра от Крабово, по склона на планината Пропел. Още отдалеч може да се усети тягостното излъчване на мястото - там винаги е с няколко нюанса по-мрачно, а дървета и храстите са по-нарядко и изглеждат болнави. Почти никой от селото и околността не се осмелява ...
1948
2
8
Мълчалива песен
„Коя съм аз? Какво съм? И защо съм тук?“
Аз не съм вещица – нито бяла, нито черна. Аз съм... Капри. Чувал ли си за богинята на Луната? На всяко нейно начало тя слизала на земята, слизала в човешкия свят и заставала до едно дърво. Вплитала коси в клоните му и започвала да прокарва пръ ...
„Коя съм аз? Какво съм? И защо съм тук?“
Аз не съм вещица – нито бяла, нито черна. Аз съм... Капри. Чувал ли си за богинята на Луната? На всяко нейно начало тя слизала на земята, слизала в човешкия свят и заставала до едно дърво. Вплитала коси в клоните му и започвала да прокарва пръ ...
1007
5
Глава двадесет и първа
За новите технологии, за Боговете и Децата им
На сутринта шестимата са се разположили на голямата тераса. Изнесли са столове, отпуснали са се, припичат се на слънчевите лъчи. А Слънцето, излязло за пръв път след снежните бури, е ласкаво, ласкаво… Като опитен донжуан на първа с ...
За новите технологии, за Боговете и Децата им
На сутринта шестимата са се разположили на голямата тераса. Изнесли са столове, отпуснали са се, припичат се на слънчевите лъчи. А Слънцето, излязло за пръв път след снежните бури, е ласкаво, ласкаво… Като опитен донжуан на първа с ...
1097
1
5
Глава деветнадесета
За пътешествениците във времето и пространството
Зимата се вихреше със страстта на някогашна госпожица, изведена на първи бал… Тя танцуваше по земята, разрошваше оголелите клони на дърветата, замеряше случайните минувачи със сняг – независимо дали бяха излезли на лов хищници, тър ...
За пътешествениците във времето и пространството
Зимата се вихреше със страстта на някогашна госпожица, изведена на първи бал… Тя танцуваше по земята, разрошваше оголелите клони на дърветата, замеряше случайните минувачи със сняг – независимо дали бяха излезли на лов хищници, тър ...
587
2
Глава седемнадесета
За бизнеса, монопола и пазарните роби
Навън пак валеше… Есен… Дъжд… Влага навред… Сумрачно… Възкисело всичко – настроението най-напред…
А Чек тръгваше тази сутрин към своята Земя. И пътем щеше да мине близо – на няколко светлинни години, от Земята на Мил Итса и Ник Кол Ай-ай…
Мил ...
За бизнеса, монопола и пазарните роби
Навън пак валеше… Есен… Дъжд… Влага навред… Сумрачно… Възкисело всичко – настроението най-напред…
А Чек тръгваше тази сутрин към своята Земя. И пътем щеше да мине близо – на няколко светлинни години, от Земята на Мил Итса и Ник Кол Ай-ай…
Мил ...
649
1
3
Глава петнадесета
Продължение на историята за влюбените от две разминаващи се звездни системи
- И? – каза припряно Мил Итса, придвижвайки по пясъка това, което при другите момичета е дупе...
- И – системите се разминали и си заминали по своя път... Виола видяла за мигове своя любим, зърнала на гърди ...
Продължение на историята за влюбените от две разминаващи се звездни системи
- И? – каза припряно Мил Итса, придвижвайки по пясъка това, което при другите момичета е дупе...
- И – системите се разминали и си заминали по своя път... Виола видяла за мигове своя любим, зърнала на гърди ...
651
1
5
Глава тринадесета
За света без наука и учени, за хората, спасяващи се от модерна цивилизация
Драгон – във вид на тежък космически търговец /доста тежък – дори като човек не можеше да се хване в по-малко от два центнера плът/ - пиеше само безалкохолни напитки. При това специално производство, скъпи, ...
За света без наука и учени, за хората, спасяващи се от модерна цивилизация
Драгон – във вид на тежък космически търговец /доста тежък – дори като човек не можеше да се хване в по-малко от два центнера плът/ - пиеше само безалкохолни напитки. При това специално производство, скъпи, ...
693
1
3
Глава единадесета
За човека със стоте живота и досадата на безсмъртието
Учителят стои на терасата, гледа нейде далеч на север, разумът и душата му се носят над високите върхове, нейде в облаците, Мил Итса и Ник Кол Ай-ай тихо подмърчат и пият чай…
В този момент се чува звън. Лек, приятен, носещ пове ...
За човека със стоте живота и досадата на безсмъртието
Учителят стои на терасата, гледа нейде далеч на север, разумът и душата му се носят над високите върхове, нейде в облаците, Мил Итса и Ник Кол Ай-ай тихо подмърчат и пият чай…
В този момент се чува звън. Лек, приятен, носещ пове ...
750
1
1
Благоговението й към магията продължи доста дълго – цели две минути, след като осъзна, че пътува в един от онези омагьосани студени шкафове, които наричаха хладилници, и е силно вероятно да не доживее да стъпи на твърда земя отново. Талашът беше облицовал двете ледени пейки, но не изолираше кой знае ...
1160
1
1
Глава девета
За омайничето, женските фигури и Въздуха на свободния избор
Тъкмо са хапнали от марковата боб чорба на планетата. При това подобрена с билки, докарани от Мир-О. И яденето е станало такова… Абе, и двете момичета са с подути кореми. Слава Богу, от хапването…
Отгоре надничат звездите, отдо ...
За омайничето, женските фигури и Въздуха на свободния избор
Тъкмо са хапнали от марковата боб чорба на планетата. При това подобрена с билки, докарани от Мир-О. И яденето е станало такова… Абе, и двете момичета са с подути кореми. Слава Богу, от хапването…
Отгоре надничат звездите, отдо ...
604
2
3
Глава седма
За философските беседи и за истината – все далеч от женските интереси теми
- Такааа… - отронват се тежко звучащи думи, придружени от ехото на падащи камъни…
Учителят, Ник Кол Ай-ай и Мир-О дори не поглеждат към ронливия сипей в дъното на пещерата. Свикнали са. Замразеният бог също. Пък и ...
За философските беседи и за истината – все далеч от женските интереси теми
- Такааа… - отронват се тежко звучащи думи, придружени от ехото на падащи камъни…
Учителят, Ник Кол Ай-ай и Мир-О дори не поглеждат към ронливия сипей в дъното на пещерата. Свикнали са. Замразеният бог също. Пък и ...
670
1
3
Събуди се хъхреща и с ръка на гърлото си. Още можеше да усети болката и вкуса на кръвта, но дори докато се мъчеше да запомни съня и разговора с фигурата, той избледняваше. Накрая остана единствено подскачащият й пулс и усещането, че току-що е забравила нещо важно. Елизабет изпуфтя раздразнено, изтри ...
1128
1
Глава пета
За любовта /пак ли, бе!/, за интелекта и съотношението между физиката и акъла, за Страшната планета Земя на най-дребните джуджета във вселената
И така – след няколко минути тримата бяха навели глави към капсулата, много старателно дишащи настрани… А за кихане дори не смееха да помислят…
В ...
За любовта /пак ли, бе!/, за интелекта и съотношението между физиката и акъла, за Страшната планета Земя на най-дребните джуджета във вселената
И така – след няколко минути тримата бяха навели глави към капсулата, много старателно дишащи настрани… А за кихане дори не смееха да помислят…
В ...
707
1
7
Връщайки се от небитието винаги присъства един възхитителен момент, когато човек не помни абсолютно нищо. Нито един бит информация. Безметежно съществуване на сезонен зеленчук, който, може би, се чувства като физическо тяло и това осъзнаване е напълно достатъчно. Тогава разумът започва да си задава ...
1163
Глава трета
За планетата Земя GK 4747-13, вълшебните космически повеи, особеностите на особеното
Планетата Земя GK 4747-13 е в края на мегавселената. Точно зад ъгъла, където става бая прохладно за реалността – оттам минават куп космически течения, преплитат се, завихрят се, отнасят и донасят какви л ...
За планетата Земя GK 4747-13, вълшебните космически повеи, особеностите на особеното
Планетата Земя GK 4747-13 е в края на мегавселената. Точно зад ъгъла, където става бая прохладно за реалността – оттам минават куп космически течения, преплитат се, завихрят се, отнасят и донасят какви л ...
679
1
6
Глава първа
За Главоча, голямата битка и великия воин Херо Мил Итса
Слънцето грееше както всеки ден. То и без това си нямаше друга работа. А тая – малко скучна, банална, елементарно повтаряща се, му позволяваше да се разходи по познатия път над планетата Земя GK 4747 – 13, да позяпа надолу... Като ч ...
За Главоча, голямата битка и великия воин Херо Мил Итса
Слънцето грееше както всеки ден. То и без това си нямаше друга работа. А тая – малко скучна, банална, елементарно повтаряща се, му позволяваше да се разходи по познатия път над планетата Земя GK 4747 – 13, да позяпа надолу... Като ч ...
895
1
6
Елизабет затвори книгата, която бе заела от малката библиотечка на МакГилиан, остави я до себе си на пода и се изправи, за да закачи обратно фенера на мястото му – кука на стената, където да не представлява опасност по време на буря. Франк, кацнал на най-високата етажерка, отдавна се беше напухил и ...
1035
Нужно й бе известно време, за да се вземе в ръце. Беше ѝ се струпало твърде много. Щом си го помисли, се почувства като някоя неблагодарница и глезла. В крайна сметка беше жива, нали? Въпреки всичко беше стигнала до тук. Оставаха броени минути, докато отплава от Рива и опасностите тук. Всичко можеше ...
1163
Бездната поглъщаше всичко.
Хищна. Ненаситна. Безкрайна химера в стихията на глада си.
Неумолима. Страшна. Безмилостна в страстта си да погълне дори самата безкрайност.
Астронавта наблюдаваше този пир, част от който ще се превърне скоро.
Бездната дори няма и да усети вкуса му. Нито мислите му, нито о ...
Хищна. Ненаситна. Безкрайна химера в стихията на глада си.
Неумолима. Страшна. Безмилостна в страстта си да погълне дори самата безкрайност.
Астронавта наблюдаваше този пир, част от който ще се превърне скоро.
Бездната дори няма и да усети вкуса му. Нито мислите му, нито о ...
1686
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
