Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

18+ Пиш

Той си изпи водката, стана и си тръгна. Останахме само аз и тя. Тя беше от онези глупави жени, които натоварени с комплекси от бащите, а после и мъжете си (каквито е намерила по негово подобие) не осъзнаваше каква красавица е. Тесните ѝ дънки се впиваха в сладкото дупе. Беше кръстосала краката си. Ч ...

charliemlad

Проза

1.5K 8

Добро утро, български народе!

Пиша тези редове развълнувана от публикацията на Виктор "Тук и там" и последвалите коментари. Ще се радвам, ако материалът бъде публикуван.
Защо ти, Самотни Вълко (Севделине), защо ти не написа този материал? Не го наричам разказ. Не-е-е! Това не е разказ. Това е болка, изречена с букви. Това е крещ ...

snevra

Проза » Други

1.9K 21

Господин Хикс

Познавах един човек, който не пиеше. Ако щете ми вярвайте, но не пиеше. Често го засичах преди да го заговоря. Засичахме се в Джъмбото. Ще го нарека господин Хикс. Не че нямаше име. Имаше си и то звучно, но ми го каза под секрет, а и ми показа, и други неща, но тайно, та си извадих извод да не изрич ...

Lebovski

Проза » Разкази

986 6

ЗАЗ

ЗАЗ
- най-голямата автомобилна порнография от епохата на Хрушчов - въздушно охлаждане, бензиново парно, шум на трактор, но пък не чакаш 15 го̀дин ред с 25% вноска от стойността, и е три пъти по евтина от заветната за всеки българин ЛАДА…
Та, имах късмет да се сдобия с този колос на съветското машино ...

Volter

Проза » Разкази

1.4K 3

Сезонът на сакура

Тя: "Човеко, бъди достоен за цялата красота, която виждаш и не виждаш!!!"
Той: "Върви по дяволите с тази красота".
* * *
Залезът бе тъжен, наситен със спомени и обещания за утро.
Тишината му бе верна. Пророни сълзи. Нощта ги погълна. ...

zelenvik

Проза » Други

1.8K 2

Аре стига, бе! - 6

Аре стига, бе! - 6
Както и да е!
Сашко се качи в таксито и потегли. Махна ми с ръка.
О, Боже!
Забравих за Ташко. Заканата... парите... ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

1.8K 6

* * *

* * *
Когато красивото омръзне, харесва се грозното!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 4

Есе

ЕСЕ
Госпожата ни възложи да напишем есе за справедливостта.
- Сложна е темата – каза баща ми. – Някакви уточнения няма ли? Каква част от справедливостта трябва да анализираш?
- Не знам. Просто есе за справедливостта – отговорих.
Баща ми помагаше в такива случаи – беше юрист. Когато дойдеше време да ...

exuded

Проза » Хумористична

2K

Вечери в хоремага 2

Вечери в хоремага
Евроатлантически ценности
Тази година март започна със слънце и почти пролетно време. Приласка ни като жена в началото на връзката и после се разфуча, като дърта вещица. Заваля сняг и се не спря, има-няма пет дена. Над осемстотин селища в страната останаха без ток. Село Плешивец не ...

Greg

Проза » Разкази

1.6K 4

Ти, леке нещастно

Животът е твърде ироничен.
Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието;
шум, за да се насладиш на тишината и отсъствие,
за да оцениш присъствието.
Ерих Мария Ремарк ...

sunchine

Проза » Разкази

1.5K 3

Толкова престарели са болките

Толкова престарели са болките. С дъх на мухъл и изкривени, пепеляви сърца. Толкова сляпо е времето. Губя го като малко сълза. В локвите. Нощните локви, събрали всички празни лица.
Мразя желанието си за близост, която никога не е била моя. Неслучена. Копняна само. И преразказана от нервните окончания ...

Ralina13

Проза » Други

1.2K 3

Лов на пешеходци

„Мило, ставай! Хайде, няма да имаш време да се оправиш! Ще закъснееш за работа!” каза тя.
Клепачите му леко се отвориха и той видя симпатичното лице на приятелката си. Косите ù бяха прилежно сресани и нежно падаха от двете страни на лицето ù. Светлината на изгряващото слънце създаваше интересни сенк ...

Tanev

Проза » Разкази

827 2

За Жената

Коя е тя?
Може би поглед?
Поглед щастлив и нежен, озаряващ, както слънцето ранното утро.
Поглед загадъчен и мистичен.
Тя е дъх! ...

stardust90

Проза » Други

1.5K

* * *

Смях срам няма!
ДТ©

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

Емигрант

Емигрирах. Не, че България не ми харесва, напротив, но емигрирах. И не е въпрос на пари. Не. Но емигрирането ми не беше да напусна България. Не в такъв смисъл. Тук съм си телом. Емигрирах с мисълта си. Вече не живея в България. Прибирам се вкъщи и пускам компютъра, но не влизам в български сайтове. ...

berk

Проза

1.7K 3

Среща на по тъмно

Беше юнска нощ, тиха, безветрена и топла. Звуков фон от хиляди щурци изпълваше небесния простор. Полека потрепваха звездите и бледо огряваха далечния Балкан. Високата, тъмно зелена трева едва се поклащаше от мек южен полъх. Из полите на ливадите плаваха безшумно светулки. Сребриста луна висеше между ...

murjoflos

Проза » Разкази

834 1

СЪДБИ-16

Съдби
Епизод шестнадесети
-Родена съм в богато семейство. Баща ми, Кемал Авджъ, беше кмет на Карахисар. Дядо ми също е бил кмет дълги години. Имахме голяма къща на три ката на “Чичек” джаддеси, най-престижната улица на града. Бяхме осем деца, седем братя и аз най-малката. Баща ми много искал да има ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.2K 1 5

Огледалото 10

- Виж, момче – заговори отеца с успокояващ тон – със сестра Инес ходихме до издателството. Поразпитахме за теб, но никой не беше чувал за човек с твоето име. Дори собственичката, а познавам Даяна Донован от години. Тя е един от основните дарители в нашата енория и...
Отец Себастиян не можа да довърш ...

reinbow

Проза » Повести и романи

1K 5

Вещица част 8

8.
- И така, в района на семейство Спаркълс е засечена силна магнитна буря с магичен профил – започна отсечено и директно председателят на Съвета. Той впери остро поглед в Ник и Ерика като орел, който се кани да сграбчи някой дребен гризач.
- Мисля, че можеше да кажете едно „Здравейте“ или нещо тако ...

TheThirdEye

Проза » Фантастика и фентъзи

968

Вечери в хоремага

Вечери в хоремага
Трети март
Според българския тълковен речник хоремаг е съкращение на хотел ресторант магазин. Демек всички тия неща в едно. Това чудо се е пръкнало по българските земи някъде към 1950 година, като реплика на Съветските такива. Може би тогава е имало хотелска част, но тя отдавна е и ...

Greg

Проза » Разкази

1.7K 7

Иван Николаев

ИВАН НИКОЛАЕВ
Възложиха му да разпита по делегация местния безделник – клошар на около седемдесет години, който живееше в една изоставена овчарска кошара горе на платото. Не си струвало да го викат чак в столицата, местното дознание можело да свърши работа. „Колко му е, ще го разпитам, но тоя хич не ...

exuded

Проза » Разкази

928 4

Огледалото 9

Нейтън агонизираше в полусъзнание, когато някъде от далеч до него достигна звукът на сирена, после два чифта ръце го вдигнаха и го понесоха на някъде.
Мъртъв ли беше?
Не, не може да е мъртъв! Трябваше да стигне до издателството, трябваше да разбере какво се случва...
Мислите му отново потънаха в без ...

reinbow

Проза » Повести и романи

1.1K 5

Какво прави истината

"Какво прави истината"
Имало едно време един овчар, който разказвал на всички това, което е видял. Търсил хорското внимание. Макар да послъгвал за неща, за които не бива и когато не трябва, за да се забавлява, истина бе излезнала и от неговата уста, но в късна дата. Осъзнал за грешката си, когато би ...

tretiqt

Проза » Разкази

765 1

Агенцията на Горно Лъжене

Разбира се, че се сещам за баба Троцка – беше най-дебелият и проклет бабишкел в цялото село. По цял ден се препичаше на слънце на една паянтова пейчица пред още по-паянтовата си къща и попържаше като хамалин. Ако става дума за демокрация, баба Троцка беше открила нейните принципи много преди 1989-а ...

nikikomedvenska

Проза » Хумористична

2.3K 3 9

Целувка от отвъдното

Слънцето плъзгаше по кожата му ласкави лъчи и го заливаше с разтапяща, блажена топлина. Той докосваше пясъка и от време на време загребваше от него цяла шепа. Обичаше да усеща как се стича като жив между пръстите, а после се връща обратно в безкрайното, пясъчно море. По страните си усещаше танцуващи ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K 2 4

Нещо Микроскопично малко и Невидимо

Спомням си думите на мои приятели отпреди. Казваха ми, че голямата любов е една и си остава само тя, а ако изчезне нещо в теб умира. Оприличаваха го на частица, която трудно може да се възстанови, като празнина, жигосване, печат, който те променя завинаги. Разбира се не им вярвах. Как така ще станеш ...

mirkischeto

Проза » Разкази

898

Нощувка

МЯСТО ЗА НОЩУВАНЕ
Човекът попита къде е страноприемницата или хотелът, ако има такъв. Жената му обясни така:
- Няма да вървиш по моста, защото ще се объркаш. По-надолу има черен път, той ще заведе направо до долчинката. Там слиза моста и после като се обърнеш на запад, ще видиш гората. Кръчмата е то ...

exuded

Проза » Разкази

864

Огледалото 8

Понеже до сега съдбата на Нейтън му беше поднасяла всичко с пълни шепи внезапно реши да промени отношението си към него. Точно, когато всичко изглеждаше съвършено тя се намеси изненадващо и разби света му на парчета. Около година след като Даяна запълни празнината в живота на Нейтън, в него зейна ощ ...

reinbow

Проза » Повести и романи

1.1K 7

Дъхът на българското

Колата се движеше по неравния път към малко селце по крайбрежието на Черно море. Бащиното превозно средство подскачаше нагоре-надолу при всяко малко препятствие и чувството, че след малко ще се разпадне, не ме оставяше. Звукът на двигателя не вещаеше нищо хубаво още от самото му запалване, но нуждат ...

gerrinickolova

Проза » Разкази

855 3

Животът на едно бездомно куче

Казвам се Джони. Бях на 7 месеца и 14 дни, когато дойдох тук. Преди това живеех на бул. Арсеналски 2 в гр. София под едно величествено и красиво дърво, което лятото пропускаше до мен по-малко слънчеви лъчи, а зимата през клоните му се промъкваха малко снежинки.Не знам дали имам братя или сестри, не ...

evelina12142

Проза

1K 4

Защото ме нямаш

Последна среща. Някак го разбираме без никой да е казвал и дума за това. Тиха си, а аз някъде дълбоко в мислите си крещя. Гъстият дим от някаква пура застава пред нас като че да покаже още веднъж с мистичния си облик пропастта, която толкова безотговорно изкопахме. Пропастта между нас.
Поглеждам към ...

kalints

Проза » Други

1.3K 1

Делниците на безработния драскач

Изведнъж всички си тръгнаха. Всеки по своя път. Излизаха от заведението един по един, един по-рано, друг малко по-късно. Всички бяха човеци. Всеки със своят маршрут, по който ще се прибере. Къде? При неговите проблеми, в неговия дом с неговата жена, майка или деца. Мислех за това, докато отпивах.
Су ...

charliemlad

Проза

1K 1

Едно вълшебство на ден

Седя и гледам картината. Тя е голям формат, цветовете са подбрани така, че моето подсъзнание мърка от удоволствие. Искам да поседна под дървото, да се облегна на топлия дънер и да разсъждавам над всички вълшебства на света.
Прикрита от клоните виждам нещо като беседка, от която се вижда толкова, че ...

BojidarZim

Проза

978

Съдби- епизоди 14 и 15

Съдби
Четиринадесети епизод
Тази есен беше необикновенно топла. Даже прелетните птици я усетиха и отложиха с две седмици своето пътуване към топлите страни. Из полето тревата беше пожълтяла от летните горещини, но тук там се бяха запазили малки зелени островчета. Гората беше облекла есенната си прем ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Нощ - част 2

За моя огромна изненада мъжът спира колата, пуска волана и вече, отървал се от нападките ми, се обръща към мен и ме пита:
- А знаеш ли какво искам аз, знаеш ли? - гласът му звучи сдържано, но гневът е ясно откроен.
Аз отново нямам отговор, но въпросът не е единственото, което ме спира да отговоря. В ...

Elanni

Проза » Еротична

1.6K 2

Истината и само истината

Истината и само истината
Събудих се днес с настроение. Петък е. Ден на майстора. През прозореца е блеснало едно слънце. Палаво, закачливо и любовно. Някаква птичка солист изнасяше ранен концерт на терасата. И ми стана едно хубаво и спокойно. Почувствах се като свещеник, току-що зърнал Христос. Бях о ...

Greg

Проза » Хумористична

1.9K 1 12

18+ Татко, ти си боклук

Татко, ти си боклук
Скъпите заведения, разбитите улички, дупки, бараки, кучешки лайна, магазини за алкохол и заложните къщи гледаха Дария и се редуваха, докато тя минаваше покрай тях. Само преди ден беше изгубила единствената си приятелка - нейната мила майка, която до последния си ден стоеше над ше ...

charliemlad

Проза

1.5K 4

18+ Страх и ужас в полите на Витоша

Страх и ужас в полите на Витоша
Беше четвъртък вечер. Стояхме вкъщи с Ирена и гледахме телевизия. Нямаше нищо интересно. С интерес гледах как лакира пръстчетата на краката си, пушех цигара и слушах новините.
- Рени, отивам до магазина. Искаш шоколад, нали?
- Е, преди малко изядох един, обаче...
- Ясно. ...

charliemlad

Проза » Разкази

1.2K 1 3

The Narrow Path 🇬🇧

Path of coexistence
Edge of a razor blade
An impossible journey
The blood drop is split in two
to explore both planes, ...

Burns

Проза » Други

3.6K 1

Вест

Вестта
за раждането на дъщеря ми получих по време на дневно представление в Момчиловград. На връщане помолих шофьора да спре пред десететажния блок 10, квартал Веселчане, и поканих колегите да отпразнуваме събитието.
Шевовете на боксониерата се пръскат, столовете на съседите не стигат – има седящи, ...

Volter

Проза » Разкази

1.2K

Проза и разкази от съвременни български писатели

18+ Пиш

Добро утро, български народе!

Господин Хикс

ЗАЗ

Сезонът на сакура

Аре стига, бе! - 6

* * *

Есе

Вечери в хоремага 2

Ти, леке нещастно

Толкова престарели са болките

Лов на пешеходци

За Жената

* * *

Емигрант

Среща на по тъмно

СЪДБИ-16

Огледалото 10

Вещица част 8

Вечери в хоремага

Иван Николаев

Огледалото 9

Какво прави истината

Агенцията на Горно Лъжене

Целувка от отвъдното

Нещо Микроскопично малко и Невидимо

Нощувка

Огледалото 8

Дъхът на българското

Животът на едно бездомно куче

Защото ме нямаш

Делниците на безработния драскач

Едно вълшебство на ден

Съдби- епизоди 14 и 15

Нощ - част 2

Истината и само истината

18+ Татко, ти си боклук

18+ Страх и ужас в полите на Витоша

The Narrow Path 🇬🇧

Вест

Опашка