Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Пирин като част от мен

Пирин като част от мен
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот. Детските ми години преминаха в едно малко село в равната тракийска низина, където през летните горещи месеци ширналите се златни, с напъпили ...

parvanski

Проза » Разкази

1.1K 3

Обратният път

(ФЕНТЪЗИ-приказка за пораснали деца)
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. ...

HAATOR

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 2

Враната и пръстенът

Враната и пръстенът
Филомена Карапешева седеше на балкона и се наслаждаваше на майското слънце. Пиеше кафе от голяма порцеланова чаша и отхапваше от парче собственоръчно приготвен кекс. Беше поставила чинийката на перваза. Овехтелият пенюар издайнически беше изложил на показ част от пищната й гръд. ...

keltco

Проза

857 4

Моливът

МОЛИВЪТ
26.05.2015
Снощи, като се прибирах от работа и мятах крака през центъра, някой ми извика по име. Огледах се и на външната маса на едно кафе познах приятели.
- Ела при нас. Не сме те виждали толкова години. Къде ходиш? Как си? Въпросите валяха традиционно доброжелателно с лек клюкарски привку ...

Qucar

Проза » Разкази

1.1K

18+ Галя 5

С моя помощ Галя се намести удобно на кушетката. Подпрях гипсирания й крак на една табуретка, стрелнах с очи пръстите на краката й и й връчих дистанционното. Тя го изгледа така, сякаш нямаше представа какво се прави с него.
– Какво трябва да правя сега, да гледам телевизия? – каза възмутено тя.
– Тр ...

Heel

Проза » Разкази

1.1K 3

18+ Бандата

Приятели, това е началото на новата ми книга, която засега съм озаглавил ,, Бандата,,. Не съм написал още нищо друго освен това, но реших да го публикувам. Жанра отново ще е криминален и се надявам, когато я завърша да ви хареса. Случките в нея, разбира се са единствено плод на моето въображение.
БА ...

emo2

Проза » Повести и романи

1.3K 9

Орехи на пътя

...
Бързах да се приготвя. Обух къси розови панталони. Имах страхотни бедра. С тен като моя, можех да завъртя главата на всеки. Мислех да си сменя потника, но ми харесваше. Облякох го отново. Под него сложих розов сутиен. Виждаха се презрамките и това ми изглеждаше чудесно. Почнах да се гримирам. Оч ...

irena-docheva

Проза » Повести и романи

1.9K 3

Легенда

ЛЕГЕНДА
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око. Не се страхуваше от луната, дори не го беше еня, че тя му е свидетел, защото не плащаше да ...

exuded

Проза » Разкази

2K 2

Простички мисли на един обикновен човек - 8

Прозрението е онзи малък прозорец, през който, докато съзерцаваш захласнато бъдещето, миналото се изхлузва през дланите ти и започва да пада стремително надолу като камък...
Има хора, способни да накарат всички да коленичат пред тях. Но аз съм склонен съм да се преклоня само пред онези, които могат ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.8K 11

Грим

Прибрах се вкъщи, разтоварих целия хорски багаж натрупан през деня. Изтрих грима от очите си, почистих лицето си, показах същността си на огледалото. Олекна ми. Взех си душ, опитах да измия всяка лоша мисъл от главата си и да помисля за себе си, но в ума ми се въртеше само една мисъл – какво ли прав ...

niki2894

Проза » Разкази

893

Пеперудата

Пеперудата
- Какво ще обичате? – попита младата сервитьорка, отправяйки му усмивка, способна да разтопи айсберг.
- Кафе, моля! – отговори, потъвайки в зеления ù поглед. Прииска му се да я отведе вкъщи, където би могла да размрази с усмивката си замръзналата камера на хладилника. Всъщност желанието м ...

strina

Проза » Разкази

1.2K 4

В реда на нещата

В РЕДА НА НЕЩАТА
Решихме да излезем и да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад – прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.
- ...

exuded

Проза » Разкази

721

Сиротно пристанище

Мислите ми днес си говорят, сякаш танцуват. От време на време се опитвам да се намеся в танца им, но те сякаш ме избутват навън,шепнат така тихо, сякаш са кристални снежинки, сипят се бавно от небето и трупат. Сякаш днес не съм истинска за тях,сякаш днес съм само едно бутафорно украшение на собствен ...

HAATOR

Проза » Разкази

1.9K 4

Градушка

Градушка
Не помня, не помня дори какво се случи тогава, но знам че имаше повече вода във въздуха от обикновено.От облаците започнаха да се хвърлят малки самоубийствени човечета, а аз си седях под навеса, ако разбира се за навес се приема чадър закачен на дърво.
Чакахме дядото да прибере козите, защо ...

noonecan

Проза » Разкази

1.3K

Разбираш ли защо го правя?

Естер погледна през илюминатора. Около тях имаше само тъмнина, а светлините на звездите й изглеждаха дори по-далечни, отколкото ги беше виждала нощем от Земята. Земята… Само допреди два дни имаше Земя. А сега вече нямаха тяхна планета, нямаха дом, не знаеха къде отиват и какво ще се случи. И всичко ...

Rois

Проза » Разкази

939

Парче от сърцето ми

Знаеш ли, имам чувството, че през живота ми повечето хора минават само за да си откъснат парче от сърцето ми, някои по-малко, други грабят с пълни шепи, докато не взеха всичко. Ето така станах безсърдечна и се боя, че докато не се намери някой, който да ми даде част от своето сърце, едва ли ще зная ...

niki2894

Проза » Други

1K

Синовна „любов”

Генка Богданова
Работя като медицинска сестра в Дом за стари хора…
- Е, и? – ще свие някой недоумяващо рамена. - Какво толкова интересно има в това, че някой работи като обикновена медицинска сестра и обгрижва стари хора? Професия - като професия.
Така е. Но през тези десет години, откакто съм сред ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

921 3

Тълпа

Минавам през тълпата,
погледите падат върху мен,
оглеждам се без посока,
в търсене
на някого, ...

Shellby

Проза » Други

1.5K 1 1

От този ден

Държеше ме за ръката, докато вървяхме. Каза тихо:
-Виждаш ли пълната луна? Тя блести и рисува само за нас неповторима, незабравима, лунна пътека. По нея само ще те водя,обещавам ти, морето спи!
-Добре - смирено му отвърнах Аз и потеглихме към неговия бряг!
-Кога пристигнахте тук? - ме попита, докато ...

HAATOR

Проза

1.2K 1 1

Страна случка

СТРАНА СЛУЧКА
Влакът се люлееше от едната страна на друга, чуваше се трака–трака, трака–трака, огромни стоманени колела натискаха релсите, стържеха метала. Единствено на железниците може да чуете такива звуци. Като че ли чудовище искаше да излезе от оковите си и да навакса закъснението, коeто беше в ...

albertik123

Проза » Разкази

974

Батман или Левски

В проучване сред ученици за любим български национален герой Батман срази конкурента си Спайдърмен. Иван Вазов следваше водачите на почетно разстояние. А Левски остана на пето място след хан Аспарух. В резултат на тази класация група граждани създадоха формированието „Батман или Левски”, обсъдиха ид ...

IGeorgieva

Проза » Хумористична

1.5K 7

Човекът Дървото и Свободата (нищо особено)

Човекът Дървото и Свободата
Красива и слънчева майска утрин, светлината завладява всеки тъмен кът.
Небето е отворило светлосините си двери за светлината и птиците хвърчът из пространството.
Един човечец само минаваше по малката пътечка към гората и вървейки ту се смееше ту псуваше:
-Избор или свобод ...

noonecan

Проза » Разкази

1.2K 2

Болка

Боли. Лошо. Болест. Страдание. Защо боли? Защо трябва да усещаме болката? Не можем ли да намерим произхода и и да я премахнем веднъж завинаги? Произход на болката? Ами-и да! Тя... тя произхожда от живота. Животът започва с болка. Животът се развива посредством болка. Животът се осмисля от болката. И ...

Daytona

Проза » Разкази

1.6K

Воинът властител - Глава 1 - Чужди спомени

Това не е история за любов. Не е история за хора, завладени от страстите на своето време. Няма да срещнете състрадание, подкрепа или най-малък признак на човещина. Защото това е разказ за омразата. Силна, разтърсваща и завладяваща, господарка във всяко едно отношение. Горда е и капризна, твърде взис ...

delta_f

Проза » Повести и романи

1.2K

Разголена

Събуждам се и усещам аромата на тялото ти.
Лягам полугола в оставените от мен пясъчни следи.
Бялата ми риза се превръща в огледало на всичко скрито под нея.
Тялото ми е разголено от студените морски вълни, а душата ми остава скрита в студените му дълбини.
И тръгвайки си от мен, със себе си взе слънч ...

dust-in-the-win

Проза » Други

890

Запушени мисли

ЗАПУШЕНИ МИСЛИ
Не си мисли, че не знам какво представляваш, драги ми простако. Напротив, аз много добре зная каква е твоята същност, ако изобщо може да се нарече така това: огромно самочувствие, извиращо от непресъхваща неграмотност, родена в духовна нищета. Сложно стана, ти си така прост, че такова ...

exuded

Проза » Хумористична

1.1K 2

Репортаж

Репортаж
- Уважаеми радиослушатели, както всеки петък, вие сте с нашата програма - за развитие на икономиката, транспортната инфраструктура, опазване на околната среда и административното управление на регионите с европейски средства. Днес прекият ни репортаж е от село Горно Минкино, където утре тър ...

strina

Проза » Разкази

1.4K 2

Пет сутринта

Тихото равномерно дишане беше единственият нарушител на тишината през тая вечер. Без да броим едва доловимото скърцане на леглото всеки път, когато Яна се обърнеше от една страна на друга, по гръб, по лице и пак отначало. Вече няколко часа не можеше да заспи и знаеше, че това ще бъде поредната й без ...

sayjustwords

Проза » Разкази

809

Десет

И ето дори да съм се завила с две одеяла,а моето сърце пак студено... защо ли ? Имам чувството, че се е синхронизирало с времето навън.. едно такова мрачно, студено, сиво, сиво и пак студено.. Какво ми стана на мен „вечно усмихнатата".. въпреки всичко и всеки.. няма я, няма я моята усмивка.. дъждът ...

limonchetyyy

Проза » Други

958

Аре стига, бе! - 9

Аре стига, бе! - 9
– Кикенце, ти си охранител. Какъв бизнес? – зачуди се приятелката му.
О, Боже!
Тя може и да мисли.
– Забрави, ли? Заминавам на разменни начала като охранител до края на месец май в мол Варна – отвръща той. ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

1.9K 10

Любовта накрая на кабела

Любовта накрая на кабела
“Любовта не е даденост. Не е камък, който просто си стои там и чака да го вземем. Любовта трябва да се създава, оформя, да се замесва като хляб, да се изпече добре и от време на време да се притопля.“ Понякога инструмента за създаването, оформянето и изпичането може да се на ...

parvanski

Проза » Разкази

1K

На пода на борсата

НА ПОДА НА БОРСАТА
Студентите бяха съвсем като ученици, още в първи или втори курс, момчетата – голобради, момичетата... Момичетата са си момичета. Преподавателят им по теория на инвестиционното брокерство ги беше довел в сградата на фондовата борса.
- На практика нещата съвсем ще ви се изяснят – ка ...

exuded

Проза » Хумористична

1K

Хвърчило

Мъжът за миг се замисли, погледна прясно окъпаната буренясала градина пред себе си и като проблясък в главата му се появи силен спомен от преди повече от двадесет години.
Малки пръстчета пробиваха упорито дупки в мократа пръст покрай леко оранжевеещия се морков. Калта се набиваше все повече под нокт ...

sayjustwords

Проза » Разкази

1.2K 3

Любовното обяснение на един строител

Прекрасна непозната,
Когато ви видях за първи път, вие приковахте погледа ми като чук пирон в чамова дъска. В този момент нищо, дори клещи и тесла, не бяха в състояние да откъснат очите ми от вашата прекрасна фасада! Кожата ви - бяла като латекс, краката ви, сякаш изваяни на струг, талията ви - стег ...

duffmckagan

Проза » Писма

1.3K 3

Белези

Беше толкова рано, че небето беше оцветено в онези нереални цветове от жълто, през розово до тъмно лилаво, които се раждаха само в топлите утрини на най-дългите дни. Силует на добре сложена жена с коса вързана на опашка се измъкна от жилищната сграда и се затича леко през градинката пред блока. Само ...

sayjustwords

Проза » Разкази

1K 1

Четири сезона зима

Тъмни облаци бяха надвиснали над душата ù. Зад спокойното и тихо лице вилнееше една незатихваща от години буря, потушаваща всяко друго чувство в тъмното ù сърце. Нощем копнееше да намери спасение или някой да угаси това мрачно чувство завинаги, защото то я убиваше. Нямаше ли лек за нея? Или тя сама ...

nqkoq-x

Проза

937

18+ Лъв

Лятна нощ, топло, тихо и приятно, събуждам се от страховит лъвски рев, в баня! Не мога да осъзная сънувам или съм будна и докато изтрезнявам от съня, ревът става все по-мощен и по-мощен! А моят разум чертае картини: баня, бели плочки, един мастит бабанка, държи в здравите си ръце крехка девойка и я. ...

MHari

Проза » Хумористична

1.3K 4

Племето на вегетарианците

Двамата вървяха бавно през саваната. А трябваше да бързат, защото време нямаше – племето чакаше да разбере дари Голямата река е преляла и е наводнила низината, създавайки условия за поникване на ядливи растения. Но те не можеха да ускорят крачка по простата причина, че не им стигаха силите – не бяха ...

Ambrouse

Проза » Разкази

911 5

Последното лято

Някъде там, в покрайнините на Стара планина, покрай долината на река Камчия се бе сгушило едно малко селце. Селото, в което бе преминала по-голямата част от живота на дядо Николай, на когото всички казваха дядо Кольo.
Старецът бе останал сам, след като баба Неда, най-добрата старица, си бе отишла от ...

rumbic

Проза » Разкази

1.4K 4

Баба Здравка

(всяка прилика с действителни лица и събития е случайна)
Шеташе из градината баба Здравка. Бързаше да превари дъждовете и първата слана. От светло до мръкнало, все навън. Обичаше земята и никак не я свърташе вкъщи. Пък той, дворът, пъстър като китеник и подреден, подреден. Не беше останала шепичка п ...

zelena

Проза » Разкази

2.1K 3 29

Проза и разкази от съвременни български писатели

Пирин като част от мен

Обратният път

Враната и пръстенът

Моливът

18+ Галя 5

18+ Бандата

Орехи на пътя

Легенда

Простички мисли на един обикновен човек - 8

Грим

Пеперудата

В реда на нещата

Сиротно пристанище

Градушка

Разбираш ли защо го правя?

Парче от сърцето ми

Синовна „любов”

Тълпа

От този ден

Страна случка

Батман или Левски

Човекът Дървото и Свободата (нищо особено)

Болка

Воинът властител - Глава 1 - Чужди спомени

Разголена

Запушени мисли

Репортаж

Пет сутринта

Десет

Аре стига, бе! - 9

Любовта накрая на кабела

На пода на борсата

Хвърчило

Любовното обяснение на един строител

Белези

Четири сезона зима

18+ Лъв

Племето на вегетарианците

Последното лято

Баба Здравка

Опашка