Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Интериорът или мисли на един малък човек

От сутринта ми е криво, ама... много криво. Абе, то от десетина дни това ми е „нормалното” състояние и за кой ли път ми се налага да се „обяснявам” с изтърканата фраза „ами... в емоционална дупка съм, ама... ще се оправя”. Ще се оправя... Нейсе... Тя, тази дупка, като дупката в КТБ е цял кратер и не ...

tanchok

Проза » Хумористична

1.2K

Историята на света

Появи се светлина. И светът беше добър. Имаше Бог. И Той създаде хората, които живееха тогава. Те работеха, обичаха и си помагаха. Не знаеха що е тъга или мизерия. Нощта никога не идваше.
После света се промени. Има Бог, има Сатана. Има войни, има и мир.Има глад, алчност и тъга. Хората се любят и мр ...

SylviaA

Проза

696

Аромат на нея

Аромат на нея
Нещото, което ти никога не би объркал, защото усещайки го, дори случайно, винаги ти напомня на нея... Нещото, което така властно умее да те обгърне в сладострастно опиянение, нашепващо спомени от миналото... Това, за което копнееш постоянно... отново да го усещаш – нейния парфюм. Нищо ...

cveti10-

Проза » Разкази

1.1K

Райско кътче

Гидът ме заведе в райско кътче. Топнах се в малкия кръгъл басейн, който ми предложи персоналът – местни хора, облечени в традиционни носии. Всички много ми угаждаха, явно знаеха как се привличат клиенти.
Разплух се в топлата вода. Един дебелак започна да мята в басейна моркови, лук и други зеленчуци ...

Ambrouse

Проза » Разкази

704

Как се пише велик разказ?

Как се пише велик разказ?
Да не се изненадате от странното заглавие, учител съм по български и възложих на шестокласниците да пишат есе на тази тема. Колежката Славка Кирилова ми даде идеята. Каза ми, че щяло да им е много интересно на децата, направо щели да се влюбят в него, а пък те горките така ...

LeadFoot

Проза » Хумористична

3.4K 7

Няма да боли

няма да боли... много. виждаш ли, няма точно упойка за това. нито лекар специалист. няма и кой да ти държи ръката. болничните стаи са заети. такситата не идват до тук. след това си сама. други варианти ли? няма. това е. слушай, отварянето на гръдния кош е лесно. това почти всички го могат. ще се изу ...

Dess-troyer

Проза

907 2

Късметлия

КЪСМЕТЛИЯ
„Ей, късметлия съм си аз и толкоз. Да ми се яви насреща, не кой да е, ами оня дет’ зарад него си зарязах баскетболната кариера и станах вратар на „Гъше перо” – Голосмочево” – такива ми се въртяха в главата и сигур ми се чудите на акъла, щот’ не знайте кой съм.
Аз съм оня, дето всеки ден иг ...

lordly

Проза » Хумористична

1.4K 5

Горан

ГОРАН
Ксения беше прекалено крещящо име за жена, попрехвърлила четирийсетте, с огромна бенка на носа, прераснала от чоплене в гнойна рана; с огромен таз, който се мъчеше да компенсира пълното отсъствие на бюст; със самочувствие, което превишаваше размера дори на задните й части; с пълна липса на чув ...

exuded

Проза » Разкази

918 1 3

Ангел на греха

Легенда, превърнала се в блян за жените и ад за мъжете.
Той обичаше да си играе. Изкушаваше дамите галантно и с обожание, за да открадне сърцата им. Колко се забавляваше с женските чувства. Очите му бяха пълни с обещания. Той бе хищен ловец, който знаеше как да примами всяка една своя жертва. Никога ...

Aleto12

Проза » Разкази

976

Божурено море /Трета част/

Видял я в санаториума и всичко му се
преобърнало. Разбрал, че цял живот нея е търсил, че
най-после я е намерил. Най-красивото момиче на света,
най-доброто, с най-чистата душа. Боряна се казвала.
Подхвърлена била пред едно сиропиталище. Мургава, ...

Valens

Проза » Разкази

1.1K 3

Синеок шанс

- Госпожо, аз пък няма да седна до Ангел!
Нина вдигна глава от дневника, беше началото на часа и всички деца все още се щураха насам-натам из стаята.
– Защо Виктория, какво има сега?
– Защото много мирише, госпожо!
Децата започнаха да се кикотят и погледнаха в посока към задните чинове. ...

Rois

Проза » Разкази

1.2K 10

Нуждая се от любов

Дните й минаваха бавно, скучно, безсмислено. Беше сама. Без ничия мъжка подкрепа. А толкова се нуждаеше, Боже, толкова се нуждаеше. Искаше връзка, с която да се чувства защитена и желана. Искаше здрава ръка, която да я води напред и само напред. Много ли желаеше? Момче, което да я обича, както тя е ...

Naddence

Проза » Други

1K 2

Приятели

ПРИЯТЕЛИ
Преди да отворя вратата, вече чувах драскането и скимтенето отвътре. Едва открехнах и Джери ми се метна в ръцете, а аз присвих очи и стиснах устни в очакване на 5-минутните мокри целувки. Не би. Джери само ме близна, скокна обратно и се затърча към спалнята на Мамито. Последвах го и онемях. ...

lordly

Проза » Разкази

1.5K 8

Лош сън..

Събудих се в тъмната и мрачна стая, сега обгърнат от някакво непознато досега чувство на пронизваща хладнина, която тръгна от петите и стигна по магистралата от вени чак до сърцето ми. „Аах“ - простенах аз и свих очи от зверската, кратка болка, която сви съществото ми за броени секунди. Отворих очи, ...

Beli-Ruje

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1

Божурено море /Втора част/

– Мълчи, мале, мълчи! – щадеше я Атанас,
когато майка му току подметнеше:
– Уж здрава, яка, червендалеста, а пък май ялова
ще излезе...
Чак на седмата година Господ им даде Неделчо. ...

Valens

Проза » Разкази

1.1K 3

18+ Приятелска вечеря ( 18+)

ПРИЯТЕЛСКА ВЕЧЕРЯ
Разказът не се препоръчва за лица под 18 години
- Абе…викаш, не съм бил прав. Не съм, ама съм! Така трябваше. Ти като си много ‘убав ‘що не ме спря?! Кажи де? Мълчиш! К’во ми се пулиш насреща като каракоджул? Хем ти ме накара да я заговоря, после да я поканя на кафе. Нали помниш? А ...

emo2

Проза » Разкази

1.5K 10

Минусово

навън е минусово
носът ми веднага замръзва
не си усещам пръстите
дъхът излиза на вълма от устните
една дълга, болезнена тръпка се спуска по гръбнака ...

Dess-troyer

Проза

887 3

Дано си се научила да плуваш

Потапяш своите страни
Във мене ти момиче
И плуваш във дълбоките води...
***
Не ми бе ясно със какво плених интереса ти дете. Ти малка бе, но нямаше значение това за теб. Добре, но знаеше ли кой съм аз? О, не. Ти мислеше че принцът е пред теб; но принц не бе – демонът в човешки образ. Крадецът на душ ...

alexandartheo

Проза » Писма

1.3K

Призраци от детството

Апартаментът ни е старомодно обзаведен. С огромна черна секция закриваща цялата стена. Всяко място от нея е вече заето с всевъзможни боклуци. Понеже апартаментът ни е 3-стаен, а ние сме петима души, холът и спалнята на родителите ми са събрани в едно. Затова освен секцията, черните кожени фотьойли и ...

beatris

Проза » Разкази

848 1

18+ Tерпентин

Терпентин
Ти си като някое извънземно – каза. Извърнах лице към него и го погледнах премрежено. Той все така невъзмутимо се взираше в платното пред себе си и го галеше с четката. Под дългите му фини пръсти цветните петна бавно придобиваха обем и очертания. Беше красиво. Погледнах към моето платно. В ...

Sinnerman

Проза

1.3K 2

Не е престъпление

Тупване, поглаждане - и последната възглавничка върху дивана придоби съвършен вид. Огромният хол на къщата, която Нина ежедневно поддържаше, вече изглеждаше точно като на снимките в сп. „Идеален дом“. Единственият обект, който нарушаваше хармонията на модернистичния дизайн, бе баба Ана. Осемдесетгод ...

IGeorgieva

Проза » Разкази

2.4K 14

Лакърдии

Аероплана,
дето ниско лети над село и раздира нощите, казват бил шпионски - все минава след полунощ! Щом грохота на желязното чудовище ни събуди, скачаме боси изпод юргана и тичаме на сачака – бе́лким го видим. Да, ама пустият му американец не ще да пали фарове – кара на тъмно и не можем да разберем ...

Volter

Проза » Разкази

1.4K 1

Божурено море /Първа част/

Червено. Червено. Червенееше пред очите ù.
Червено божурено море. Божури, много божури... Като
нея – Божура, макар че от години само в сънищата
си чуваше: „Божурооо! Божурооо!“. Само там се
виждаше, с усмивка на бялото си пухкаво личице, с ...

Valens

Проза » Разкази

1.1K 4

Сладка любов

Сладка любов
Сладкиши, торти и бонбони; шоколад, сметана и карамел, смеси ги и се получава блаженство равно на първата ти любов. Поне за мен беше така.
Беше лятото когато бях на 18. Аз и сестра ми живеехме в къщата ни на село близо до града. Къщата беше доста голяма само за нас двете, но никога не б ...

mimkawee

Проза » Разкази

926 1 1

Това е тя

Тя беше крехка. Беше чувствителна, лесно доверчива, притежаваше чисто и добро сърце. Единственото нещо, от което се нуждаеше, беше просто любов. Силна любов. От тази, споделената, силната, изпепеляващата. Не беше преживяла много на нейната възраст, но това беше достатъчно,за да добие поне малка пред ...

Naddence

Проза

1.1K 3

Страх от смъртта (или - защо ни е нужно изкуството)

Страхът от смъртта ни кара да сме изобретателни в определени ситуации, които отчитаме като опасни за живота ни. Следователно - това което причинява човешкото въображение е неговият инстинкт за самосъхранение. това е и причината роботите да не могат да излязат от своята “кутия“ на рациото - те нямат ...

selene727

Проза

1.3K 16

Сферата на технологиите и сферата на чувствата

- Откритията в сферата на технологиите нарастват не с всеки изминал ден, а с всеки изминал час - започна Доминик - Ако искате да сте най-добрите, не е достатъчно да се сетите първи за дадено нещо. Колкото и креативна да е идеята, трябва да сте бързи. Тук нещата седят по този начин - ако не си достат ...

candy_girl_13

Проза

943 1

Съдби 6 и 7

Съдби
Шести епизод
Новата 1931 година Дикран посрещна със семейството на бай Стамо. Вече няколко месеца, той работеше при него и учеше часовникарския занаят. Виждайки огромната любов на момчето към професията, старият майстор го беше взел като чирак. Дикран живееше в малката стаичка зад магазинчето, ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Кметът

КМЕТЪТ Е ГОЛЯМ ЛЪЖЕЦ
Една сутрин на витрината на градския универсален магазин цъфна надписът „Кметът е лъжец!”.
Твърдението не беше подкрепено с факти и доказателства. Дори не претендираше да е истина. Написано с бяла блажна боя, то обаче разкриваше размах и дързост у твореца.
Когато по-късно през д ...

exuded

Проза » Хумористична

1.1K 4

Сърцето е отпъдено

Сърцето е отпъдено
Разказва ми деня си моето сърце:
-Срещнах днес на пътя аз едно само сърце
Питам го къде отиваш, накъде?
-Търся где душица да се свре ...

ParvaNova

Проза » Други

923 3

Изповедта на една адвокатка

Изповедта на една адвокатка
или
Диалог с Второто Аз
- този текст не е плод на моето въображение!
- Уморена съм от войни - тази седмица край мен свистяха куршуми… ...

Volter

Проза » Разкази

1.2K

Хороскоп за родените от 01.01. до 31.12. Която и да е година.

Имането на дете означава, че сте родител.
Имането на две деца означава, че сте родител на две деца.
Имането на две деца и рибки означава, че сте родител на две деца и имате нужда да си поговорите с някой. Рибките.
Имането на две деца, рибки и охлюви, означава, че рибките са недохранени и ядат охлюви ...

superelche

Проза

1.5K 2

София

софия е полароидна снимка
щракната набързо
и забравена в нечии вътрешен джоб
леко омачкана
с дата и година на гърба ...

Dess-troyer

Проза

975 1

Да живее България

Историята е измислица. Моля за мнение.
На шест-седем съм бил, когато дядо изричаше тия думи.
"Да живее България."
И ги казваше съвсем простичко. Без патос. Без да ръкомаха и без да се преструва. Нямахме телевизор още, когато чуваше по радиото, че някой български спортист е взел медал. Тогава плисваш ...

LeadFoot

Проза » Разкази

1.5K 10

Неудачник

Стоя пред полусрутени стопански сгради ненужни днес никому за нищо!... Тук, някога се отглеждаха хиляди бройлери, стотици крави, прасета… Сега се взирам в посивелите като косите ми камъни и се чувствам излишен като тях - всека една скална отломка е минала през ръцете ми…
През летните ваканции, заедн ...

Volter

Проза » Разкази

1.4K 1

Съдби 5

Съдби
Пети епизод
Морският бриз и миризмата на риба, сол и катран беше останал зад гърба им. Вървяха по селските друмища, по поля и гори, осеяни с диви цветя, благоуханни билки и вековни дървета. Вдишваха чистия въздух пропит с аромата на мащерка, риган и родопски силиврек, почиваха под сянката на н ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.2K 1 6

Той е там

Той беше там.
Чувах гласа му да ме вика. Такъв, какъвто бе приживе – силен, груб. Укоряващ, ядосан, разочароващ. Обвиняваше ме, че съм го забравила.
Аз разбира се, още го помнех. Жестоката любов, която те кара да се чувстваш щастлив, уверен, като краля на света и едновременно с това те подтиква да с ...

SylviaA

Проза

796 1

Назаем

поисках всичко от теб
ти нищо не ми даде
излязох боса в снега
и пневмонията ме хвана
цял живот наивно мислех ...

Dess-troyer

Проза

839

Заедно

Представянето на книгата вървеше добре. Не присъстваха много хора, но пък обстановката бе задушевна, като голям принос за това имаше английският издател. Всичко изглеждаше изпипано до последния детайл, дори се предлагаше българско вино. Човекът, който четеше откъси от новата творба на Ралица Господи ...

Heel

Проза » Разкази

1.5K 2

Хайку

Луната изгря
и пътят заблестя.
Листото падна.

Bubeto349

Проза » Други

1.1K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Интериорът или мисли на един малък човек

Историята на света

Аромат на нея

Райско кътче

Как се пише велик разказ?

Няма да боли

Късметлия

Горан

Ангел на греха

Божурено море /Трета част/

Синеок шанс

Нуждая се от любов

Приятели

Лош сън..

Божурено море /Втора част/

18+ Приятелска вечеря ( 18+)

Минусово

Дано си се научила да плуваш

Призраци от детството

18+ Tерпентин

Не е престъпление

Лакърдии

Божурено море /Първа част/

Сладка любов

Това е тя

Страх от смъртта (или - защо ни е нужно изкуството)

Сферата на технологиите и сферата на чувствата

Съдби 6 и 7

Кметът

Сърцето е отпъдено

Изповедта на една адвокатка

Хороскоп за родените от 01.01. до 31.12. Която и да е година.

София

Да живее България

Неудачник

Съдби 5

Той е там

Назаем

Заедно

Хайку

Опашка